ShadowDance

Ако не беше минала отгоре-отгоре, щеше да видиш, че никой не критикува Линч. Аз лично напълно му влизам в положението. Що се отнася до останалата част от поста ти - да живей циничният показен егоцентризъм. На такива автори им пожелавам вечна забрава.

Видях, че става дума за чужд цитат и че ти изрично си се разграничил от него. Не критикувам теб, това беше казано общо без конкретен човек предвид, освен може би оня, който смята че 40 мин във фитнес залата лекуват депресия.

Иначе аз никак, ама никак не схващам твоето крайно мнение, тип авторът или прави, каквото аз очаквам от него или не искам да го знам. Просто това е толкова егоцентрично от твоя страна, колкото смяташ, че е и от страна на авторите да не са на очакваното от теб ниво по скорост и всякакви там други.

Общи приказки. Ако авторите правеха каквото АЗ исках от тях, щяха да пишат доста по-различна литература. Не може един автор да влачи 10 години средна част от комерсиална серия, докато междувременно си го мести публично от единия крачол в другия, а после АЗ, видиш ли, да съм с нещо крив, че съм го отбелязал тоя факт. Нищо егоцентрично няма в това да очаквам някаква двупосочност, след като лаврите, на които пичът почива, съм му ги осигурил аз заедно с останалите му читатели. Никой автор не се е просто "случил" известен и уважаван. Ние ги правим такива.

Ето ти съвременен пример - "Тъмната кула". И то от just about most commercial author ever. Там обаче накрая прибърза с последните 2 книги и всички знаем резултата...

Аз не го знам, защото не съм ги чел. Иначе добре, ок. Макар че това пак е поредица, почната някога си. А и Стивън Кинг е повече или по-малко с почти толкова уникална позиция в писателската пирамида, колкото е Тери ПРатчет примерно. Мартин не е.

Твърдо - авторът е задължен МОРАЛНО. Което означава, че той все пак може да прави каквото си иска и ако отсъства клауза в договора с издателите му, която да го обвързва със срокове, то няма реална сила, която да го принуди да работи по-бързо. НО - за мен един автор трябва да има мъжеството и нагласата да приеме и уважи исканията на читателите си. Това са НЕГОВИТЕ читатели - понякога по-грубо, понякога по-нахално и вмешателски те все пак изразяват своята ЛОЯЛНОСТ към него. И докато не са го наказали с безразличие и не са го заменили с някой друг (не е като да няма с кого) той е МОРАЛНО обвързан с тях и дори трябва да е благодарен за тяхната подкрепа и заинтересованост. Той им дължи обяснение, защото е постигнал успеха си благодарение на тяхното доверие и без своите читатели един писател си остава просто любител графоман. Дори притискането и изискването към него да пише и работи по-продуктивно са форма на лоялност и доверие, които писателят трябва да уважава, ако иска да уважава себе си.

И тук никой не говори за крайности. Никой не изисква от писателя да няма личен живот и да пише от смъртния си одър. Но тъй като бяха дадени много примери в обратната посока, вижте Тери, който до последно се бори със смъртта и с болест, която го афектира умствено, но продължава въпреки всичко да пише страхотни книги. Това, разбира се, е негов избор и той заслужава ПОКЛОН!

И мен ме е страх, че Мартин няма да успее да завърши Песента. Смятам, че никой не би могъл да се справи вместо него с тази задача. А това много ме дразни. Мързи ли го? Разсейва ли се? Не се ли опитва достатъчно? Той е пофесионален писател и си изкарва хляба с писане. Писането не му е хоби. Съвсем нормално е от него да се изисква някаква продуктивност както от всеки друг професионалист. Но не спирам да твърдя, че е гениален творец, да препоръчвам книгите му на всеки и да съм на 100% убеден, че в библиотеката ми ще присъства всяко издание с надпис "Песен за огън и лед" в заглавието. Считам себе си за лоялен читател. Изисквам същата лоялност и от него. Не мисля, че е твърде много.

За мен Мартин вече е достигнал това ниво, при което феновете му са олкова зарибени, че 90% ще продължат да си купуват поредицата му, колкото и да я забави и колкото и слаби да са следващите томове. Поне такова впечатление имам от разните форуми. Колкото и мрънкане да има за забавянията, почти всички си казват, че ще си купят следващите томове в секундата, когато излязат. А и 4-ия том имаше най-големите продажби досега, въпреки че излезе след пауза от 5 години - дебютира като номер 1 в списъка с бестселърите на Ню Йорк Таймс.

Убеден съм (още повече и заради сериала), че Драконите ще е още по-касов хит.

Което демонстрира известна несправедливост на вселенско ниво, макар и да съм сигурен, че книгата ще е минимум много добра...

Честно казано колкото и да се дразня от това, че Мартин се мотае безобразно считам, че авторът по-скоро не е морално задължен. Негова си работа дали ще я завърши поредицата навреме или няма. Въпрос на коректност спрямо читателите е. Една от основните причини да си купувам само завършени неща е именно нежеланието ми да чакам n+1 години докато някой вземе та се накани да допише нещо.

Дам индустрията вече е твърде много бизнес и занаятчийство и едно от най-дразнещите проявления е масовата практика да се пишат поредици от 10-ки книги. Къде отиде времето когато една хубава история можеше да се разкаже в 300 страници?

П.П. Между другото има случаи когато чакането си е заслужавало. Скорошен пример е Рикардо Пинто и неговия Stone Dance of the Chameleon. Първата излиза 1999-та, втората 2001-ва, а завършващата чак 2009-та. Отзивите са много положителни, но е факт, че на феновете не им е било особено весело.

За мен имат морално задължение, но както с всичко останало в живота, то си е само и единствено пред самите тях. След като не се чувстват задължени заради себе си да си довършат поредиците, всичко останало е без значение. Иначе гласувах с третата опция, щот няма да умра, ако не им прочета творенията.

Но on a side note наистина писатели като Мартин не са Селинджър или Пинчън и съответно се мотат нагоре-надолу по конове и прочие, пишат блогове, тоест кефят се на славата, флиртуват и фамилиарничат с феновете си, а после негодуват защо им се държи сметка.

Demandred wrote:Ето ти съвременен пример - "Тъмната кула". И то от just about most commercial author ever. Там обаче накрая прибърза с последните 2 книги и всички знаем резултата...

Е, добре че и ти го спомена, че като е казал някой нещо в третия пост на първата страница, вече е забравено около петата. За мен тая поредица завърши в стил "абе я да я допиша, че да ми се махне от главата".

Иначе според мен темата изникна от това, че Рол, който е един от най-организираните и работоспособни хора, които познавам, просто има към други същите изисквания и очаквания като към своята работа - да са бързи, дисциплинирани и целеустремени. И се дразни, когато действителността го опровергава.

Съгласен с Алексис за разглезеността на съвременните консуматори на развлекателни продукти - виждам я в сума ти форуми по адрес на сума ти творци.

Смятам, че всички тук бихме искали Песента вече да е завършена, но не винаги става каквото искаме. Аз отдавна разкарах първите три тома, а четвъртия не съм го и взимал, но ако някога излезе от печат цялата поредица, ще я купя наведнъж и прочета - ако още ме вълнува историята, естествено.

Прочее, Мартин споделя в блога и сайта си всичко, което прави, не само Песента. Това, че някои хора са решили, че другите му занимания ги дразнят си е техен проблем. И самият Мартин чудесно си го казва в линка, който пуснах... в третия пост на първата страница.

Super M wrote:Считам себе си за лоялен читател. Изисквам същата лоялност и от него. Не мисля, че е твърде много.

Мда, тая логическа грешка много фенове я правят - аз съм такъв, следователно и другите трябва да са такива. Освен това между "лоялен фен" и "лоялен писател" има съществена разлика в съдържанието на понятията, струва ми се. Май са леко несъпоставими.

Super M wrote:И тук никой не говори за крайности. Никой не изисква от писателя да няма личен живот и да пише от смъртния си одър.

Тук ми напомни изказване на Мартин от въпросния му линк, че някои читатели го ръчкали да побърза с думите, че все пак "вече е на 60 години и дебел" и не искат "да им погоди номер като Робърт Джордан".

Умилително да му стане на човек от такива любящи фенове................

Абе то е умилително, ама простата аритметика показва, че с това темпо (а предвид досегашната история, тенденцията е даже към забавяне) той наистина НЯМА да доживее да я приключи...

И искам да обърна внимание на последното изречение на Торн. МАРТИН Е КОСТОВ!

За последното изречение на Торн: Мартин също е човек със свои различни занимания и различни интереси и за мен няма проблем, че ги обсъжда в блога и сайта си - те са именно за споделяне НА ВСЯКАКВИ НЕЩА и общуване с феновете ПО ВСЯКАКВИ ВЪПРОСИ. А че някои читатели на блога и сайта приемат това като подигравка към тях е проблем в личния им телевизор.

Мартин според мен "негодува", когато му се държи сметка по особено нагъл, разглезен и капризен начин тип "тропане с юмрук по масата и с крака по пода". Това с годините, външния вид и Джордан наистина минава границата. А и поначало читател да държи сметка на писател, който НЕ МУ Е ДЛЪЖЕН, КОЛКОТО И ДА СИ ВЪОБРАЗЯВА ОБРАТНОТО е леко излишно, да го кажа учтиво.

И ако умре преди да довърши поредицата, какво? Малък ли е изборът на заглавия в наше време?


Симеоне, хвани си някаква там спейс опера за четене най-после! Ако ще и комикс да е, заеби временния снобизъм!

Ъм, а когато пък ти е задължен и си напълно прав да го мислиш, си съвсем в правото си да му тропаш с юмрук. Каквото и да си мисли Ицо ^_^

Безкрайно ми е любопитно точно Мартин, квато е атеншън курва, как ше се почувства, ако внезапно спрат да го питат изобщо за тая книга