Коментари на журито за разказите от Четвъртия конкурс

[Morwen]

За поискания Водни кончета писах в темата за него в съседния форум.

Мустанг, при нас има изпратени само "Странните случаи в Амун Сити", другите два разказа изпратени от теб не са със заглавията, които спомена. Възможно ли е да си се объркал/а и да са пратени други или заглавията им да са сменени?

[Morwen]

Островът

Spoiler: show

Съжалявам, че ще го кажа, но според мен разказът има доста недостатъци. Приготви се, че ще съм много критична, но се надявам това да е само с положителни последици.

На първо място разказът е много постен като история. В него не се случва нищо. Ама наистина абсолютно нищо. Имаме седемгодишно момче, което описва как живеят сега и как дядо му бил казал, че живели някога. И екологична апокалиптична история с поука в прав текст. Просто не става така.

Самите герои са само бегло скицирани, те участват само колкото да могат да разказват някаква история. Няма дори опити за диалог. Героят трябва да е седемгодишен, но звучи като възрастен, спомнящ си времето, когато е бил седемгодишен. Дядо Илия пък е включен само и единствено за да си каже репликите. А главният герой - само за да разкаже за дядо Илия.

Самата история, колкото и да е наболяла екологичната тема напоследък, е представена дълбоко и дразнещо наивно. Ако пишеш за хора над 12, не вкарвай идеята на разказа като нравоучителна поука в прав текст в последния абзац! Съжалявам, но това наистина е огромна грешка. Ужасно е дразнещо от една страна защото показва ограниченост в техниката на автора, от друга защо звучи като че ли авторът третира читателите си като деца от забавачката. На читателите (ако не са деца от забавачката) обикновено това им е доста обидно. Опитай се да накараш своите читатели сами да осъзнаят колко лошо се е получило чрез описания на последиците, а не да им го наливаш с фуния в главите и да им го натриваш в носа с някакъв разказ на Мъдър Старец.

А концепцията с поучителната история също си има пробойни.

Но хората създадоха най- голямото зло на света – парите. Това бяха едни хартиики, които реално нямаха стойност. Намериха се сред хората такива, които да открият смисъл в тях и да пожелаят да трупат хартии. Смятаха, че така ще постигнат щастие. Човечеството започна да се развива. Пъровначално хората създаваха неща, с които си улесняваха живота, но манията на другите към хартиите намери начин да се разпространи върху всички останали. Хората престанаха да търсят начин да прогресирам. Започнаха да мислят как да трупат все повече и повече хартии.

Много наивна и невярна идея. Всеки, докоснал се до икономика в най-добрия случай ще й се смее много. Парите никога не са били само хартийки или злато. Те винаги са били това, което можеш да размениш за тези хартийки или злато. И ако с хартийките/златото не можеш да си купиш нещо стойностно (понеже човечеството престанало да се развива, както е казано), тези хартийки и злато престават да имат стойност. Както се случва при хиперинфлация, както се е случило, когато испанците са се върнали от Америка с кораби пълни със злато. Идеята, че някой ще направи ужасни неща заради "хартийки" е смешна и нелепа и е нарочно изкривяване на реалността. Може би човек може да направи лоши неща на природата (и не само), за да се сдобие с повече блага (което включва технически прогрес, между другото), но заради "хартийки" просто няма.

Но майката Земя се ядоса. Прати им бури и урагани. Земята започна да се пропуква, лава и пепел излизаха от нея. Те бяха символ на нейната болка и нейната разрушителка сила. Океаните се надигнаха и започнаха да заливат земите. Хората измираха един след друг. Не осъзнаваха какво са направили, че да я ядосат толкова! Това бе тяхната грешка. Винаги смятаха, че са прави и майката Земя няма да се обърне срещу тях. До сетния си дъх повечето не се разкаяха!

Още една доста наивна идея, неадекватна за фантастика. Звучи като че ли олимпийските богове са се ядосали и са изтребили когото са можали. Само че нещата не са толкова прости, става дума за нарушен баланс и екологично равновесие, а не че на Гея й е писнало и се е фръцнала, избивайки почти цялото човечество, нали? Е, ако е така, наричай нещата с истинските им имена, особено когато предаваш историята толкова опростено.

Освен това имаш сума ти текст, за да опишеш неща, които не водят до никъде или читателят знае - какво правят мъжете и жените в селото, как правят питейна вода, за какво ползват солта, как на земята имало всякакви хора и не всички се разбирали... добре така е, но читателят няма нужда от тази информация. Това още повече засилва впечатлението, че разказът е писан като за малки деца, които нямат съвсем добра идея за света.

И накрая, за да не съм като кон с капаци и да изреждам само лошото -хареса ми концепцията с острова от боклуци, има ирония в нея. Би могла да я ползваш в някой подобрен вариант на разказа.

Съжалявам за общия отрицателен тон, просто това, което си написала не е точно разказ. То може да е екологично есе (дори добро екологично есе), но не можеш да го направиш на разказ просто като го сложиш в нечия уста.

[Mustang]

Γрешката е моя, преименувала съм разказите преди да ги изпратя, но на компютъра ми седят със старите имена. Изпратила съм ги като "Време за Ада" и "Един ден времето спря".
Извинявам се за недоглеждането.

[Voklav]

Мен защо ме скокнахте ?

[Morwen]

Извинявай. Не знам защо бях решила, че при теб половината жури се е изказало в темата в другия форум. Ще се поправя. Само че вероятно ще е утре.

[damien]

а как всъщност се случват тези коментари на журито знам, че въпросът е нуубски, но нещо не се ориентирам...

[Morwen]

Ам, човек казва кой е неговият разказ, журито го отваря и му казва какво мисли за него. Като гледаме да караме по ред на поискванията.

[Morwen]

За Истинските герои на Империята. По записките на императорски миротворец. писах в темата за него.

[Peter Pan]

Докато си чакам рецензията, реших да си препрочета разказите. Влизам специално ,за да се извиня на журито и на тези, които ще ги четат по-нататък, за тъпите правописни и пунктуационни грешки,които си открих и които не бих допуснала ако не бързах толкова заради крайния срок. Айде да не се оправдавам, но наистина са тъпи и е дразнещо като се чете. Сори!

[Morwen]

Ама спокойно, не са били очеизбождащи:) Много малко разкази бяха без грешки и наистина, когато е нещо дребно се пропуска.

[Trinkie]

Ех, добре че е Morwen! Занимавам се с писане от 12 години приблизително и съм публикувал някои неща, получил съм доста рецензии. Знам какво обаче е да си начинаещ автор и всяка рецензия ти се струва като скъпоценност - някой е отделил от собственото си време да чете нещо твое и да го коментира.

Осъзнавам, че това което създателите на този прекрасен сайт и форум правят е основано напълно на добра воля и ентусиазъм. Все пак искам да подчертая, че повечето от младите автори тръпнат всеки ден в очакване.

Затова поздравления на Morwen с тайната надежда, че и някои от другите участници от журито ще се включат с критики и рецензии. Вашите думи са злато за начинаещия писател. Всъщност него го има само благодарение на вас. Така че дерзайте!

[Morwen]

Благодаря:)
Честно казано и аз се радвам като някой ми каже, че от тези фермани дето ги пиша е имало някакаква полза. Понякога малко ме е страх да не се приеме лично...

Сигурна съм, че колегите също ще коментират още, просто в момента по различни причини (включително най-тъпи технически такива) им е трудно да го направят.

[Morwen]

Само искам да уточня - когато човек е поискал повече от един разказ може коментирам за начало само единия и другите да стоят на опашката, за да може по-бързо всеки да получи някаква рецензия поне на едно свое нещо.

В този случай ще коментирам два разказа, понеже хем са кратки, хем са много различни. На мен ми беше странно, че ги е писал един човек:)

Един ден времето спря и Време за ада са коментирани в другия форум в темата за тях.

[Roland]

Аз имах доста сериозни компютърни проблеми, но сега са оправени (май), така че до ден-два ще се включа и аз в критиките.

[Roland]

Фермата

Малко съм критичен, съжалявам за което. Надявам се да не е драматично

Spoiler: show

Първото, което не ми допадна, бяха твърде кратките изречения. Текстът става накъсан и насечен, и краткостта спъва четенето, вместо да го олеснява.

После - никакви описания, никаква сетивност. Описваш като в доклад:

Пътувахме някъде около два часа, през които имах достатъчно време да се успокоя и да събера мислите си.Пристигнахме. Пристигнахме в нищото! Огледах се и около мен имаше само тъмнина и някакви странни сгради. Къде попаднах? Едно от момчетата се отцепи от групата и тръгна по алеята. Без да се обърне се провикна: „ Тръгвайте след мен! Знам къде трябва да отидем.” Всички го последвахме. В края на алеята, той зави надясно и стигнахме до един офис. Почти всички се натъпкаха в офиса. Аз и Мария решихме да изчакаме навън. Вътре нямаше място за нас. Един по един излязоха от офиса и накрая двете влязохме вътре. Момчето ни попита за имената и ни даде ключ.

Как се е успокоила, как е събрала мислите си? Какво се е случвало в тия два часа? Какво са правили хората около нея междувременно? Как така са пристигнали в "нищото"? Нима не е имало никаква индикация през тия два часа накъде се движат? Защо има само тъмнина? Вечер ли е? Нощ ли? Под земята ли са? С какво са странни сградите? Къде са разположени? Колко са? Ако има само тъмнина, как се виждат? Как така къде е попаднала - нима не е имала идея къде се намира тази ферма? Защо не е имала? Кое е това момче, което знае пътя (прочее, по-горе имаш описание "две момичета и ДРУГИТЕ момчета", все едно някое от момичетата също е момче)? Защо знае пътя? Каква е тая "алея" изведнъж, нали уж имаше само тъмнина и странни сгради? Къде е този офис? Отделна сграда ли е? Помещение в някоя от "странните сгради" ли е? Кое е "момчето" от последното изречение? Същото, което ги е повело ли? Или някое друго? Ако е същото, то защо е било с тях, а не си е стояло в офиса? Ако пък е друго, откъде се взе? Как изглежда? С какъв тон ги е попитало за имената им? Какво впечатление им е оставило? Успокоило ли е тревогите на героинята, или ги е задълбочило?

И т.н., и т.н. Буквално за всяко изречение от "доклада" мога да ти задавам такива въпроси. Не на всеки от тях е задължително да имаш отговор в разказа, но е задължително да можеш да им отговориш в главата си. Аз от текста ти оставам с впечатлението, че не можеш. Защото ако можеше, то щеше да си проличи в разказа, дори и без ненужни уточнения и описания. В момента имам чувството, че ти нямаш никакъв образ в ума си, и съответно аз също нямам никакъв образ, докато чета. За бога - та ние дори не научаваме КАКВО вършат героите на тая ферма, освен, че "работят по цял ден"!

Не можеш да изброяваш събития и да очакваш на читателя да му пука за разказа. Нещо трябва да го закачи - било то сетивно описание - миризма, звук, образ - или емоция, която героите изпитват. Ти "съобщаваш" за някоя и друга емоция, но в нито един момент нямах усещането, че героинята ти наистина я изпитва. Всички тия епитети "омраза", "ненавист" и "зло" са разхвърляни из текста, без да описват каквото и да е конкретно нещо, без никаква връзка със събитията. Те просто са там. Това не изгражда никаква атмосфера. КОЕ носи тези усещания? КАК точно героинята ти ги долавя? Какви сигнали получава, освен че я гледат лошо?

Изобщо някаква мелодрама се вихри, някакви човечности се губят, някакъв живот нещо там пречупва, обаче как, къде, какво, защо? Разказът е мешавица от съществителни, наблъскани в лицето на читателя, и се получава ефект като да ти крещят в ухото - чуваш само шум, не и смисъл. За да накараш човек да заплаче, не можеш да му кажеш "БЕШЕ ТОЛКОВА ТЪЖНО!" Трябва да му покажеш сълзата в окото на героя, да опишеш болката в гръдния му кош и свиването на стомаха. Да видим през очите му как цветовете помътняват, да усетим металическия вкус в устата му. Трябва НИЕ да се натъжим, разбираш ли? Иначе и да ни съобщиш, че е тъжно, и да не ни съобщиш, все тая. И това важи за всяка емоция.

П.П. В момента, в който прочетох, че "камък падна върху мен", откровено се разсмях. В смисъл, разбрах какво имаш предвид, но си представих койота, който е смазан от скала, докато гони бързоходеца Много внимавай с картинните описания, за да не си вкараш автогол.