ShadowDance

Повечето ревюта и мнения хич не са чак толкова благи към историята на Heavy Rain. Някои я плюят шумно, други по-малко, трети си затварят очите за недостатъците й, но като цяло не е толкова уважавана, колкото й се иска да бъде.

Как да е. За мен откъм история в игрите все още няма нищо, което да може да се опре на Grim Fandango, Deus Ex, Planescape Torment, Dreamfall и т.н.

Alan Wake?

Аз лично не смятам, че историята на Ел Ей е за горния списък, в него от по-ново време бих сложил наистина само Алън Уейк и с мънинко уговорки Хеви Рейн.

Alan Wake бих го сложил, ама след като го изиграя

Всъщност от всичките неща последните години най-много са ми въздействали Bioshock и Red Dead, не толкова със самия сюжет, колкото чисто емоционално.
А LA Noire според мен е издържан прекрасно в сюжетно отношение, ако го третираш като сериал. Някои от случаите са сравнително елементарни на фона на класиките, които играта се опитва да наподобява, но това не им пречи да са интересни и качествено написани. В LA обаче емоционалното въздействие е по-скоро на ниво фейс кепчъринг.

Обявиха играта и за РС, излиза есента - http://ve3d.ign.com/articles/news/60970 ... -Fall-2011

Изиграхме L.A. Noire преди малко и аз още не мога да дойда на себе си.

Spoiler: show

Много Red Dead Redemption-ско беше цялото развитие на персонажа на Фелпс. Само, че докато за Марстън знаех, че няма спасение, то за Фелпс се надявах силно да си прости за грешките и да намери някакво щастие с неговата фройлайн. И затова само като си помисля за онова "Goodbye" накрая почвам да рева. А като се сетя, че оня плазмодий гнусен от Vice отдела оцеля, че накрая и реч на погребението ни изнесе, спирам да рева и искам да бия.

Т.е., тая игра успя да ми въздейства емоционално. А и интелектуално - още седя и мисля за психологията на Фелпс и Келсо, паралелите между тях, това колко добре беше отразено колко е трудно за ветераните да намерят свое място в света, расизма в САЩ през 40-те и т.н.

Отделно, разпознах си разни места - моят хотел го имаше там.

Играта има някои доста дразнещи проблеми. Примерно, цялата първа половина беше излишна и сякаш сложена там, за да имаме повече игра. Екшън гонките на разни чиляци и коли по улиците бяха репетитивни и ужасно досадни. Разследването на убийствата също беше бая еднотипна история и беше много дразнещо как на играча му е ясно, че става дума за сериен убиец още на второто тяло, а на ченгелите им трябват чукурнайсет случая, за да стоплят. Но в мига, в който най-сетне почнаха да развиват историята и персонажите (а това стана с един доста рязък втф старт), играта се подобри значително. Сред другите проблеми се нарежда това, че на моменти геймплея просто не беше на нивото на иначе супер изпипания реализъм. Имаш убийствено яки сгради, коли и стаи, убийствено яки диалози, убийствено яка история, убийствено яки персонажи, изиграни и озвучени убийствено добре (омг лицевия моушън кепчъринг). И на всичкото това си плякнал някви улики по най-изкуствения и дебилен начин. На моменти бях откровено издразнена от разни такива дреболии, но съм склонна да ги простя, ако ще да е само заради последните 2 часа. Много добри.