ShadowDance

Аааа.....
Ян не беше ли човекът създал shadowdance... Аз ли дълбоко се бъркам... Различни ли са ?

JaimeLannister wrote:Аааа.....
Ян не беше ли човекът създал shadowdance... Аз ли дълбоко се бъркам... Различни ли са ?

да, има повече от един Ян

JaimeLannister wrote:Аааа.....
Ян не беше ли човекът създал shadowdance... Аз ли дълбоко се бъркам... Различни ли са ?

Мноооого сме различни.
Слава богу, нищо общо нямам с оня тип.

Да.
Недоглеждам.
Той и тук май се появяваше...

Днеска си я купих и я прочетох книжката за Асасините - оказа се доста ок като за начало (защото подобно на Гласът на острието също е само начало представящо персонажите и загатващо за по-нататъшни събития). И докато едва ли някой е очаквал текста да е на ниво Джо Абъркромби или Мартин в сравнение с Драгановите Ралмии и други рандъм бг уонаби фентъзита е някакви овчарски скокове напред.
С уговорката че носталгията играе голяма роля - гилти плежър си е да четеш такива неща. Прочее никъде в книгата не видях някой да заявява че се говори на арабски - нещо което много хора са си наумили катоосновна критика. Чат пат има някакви думи в курсив събирани от кол и въже от различни езици.

С почти година забавяне Алекс все пак пусна на "Патрул за Ада 2 в 1".
Явно носталгията ми е била по-силна отколкото предполагах, защото прекарах 2 приятни часа и отново се почувствах като в ученическите години. Книгата е поразширена (сериозно, ако може да се вярва на Алекс ). Имаше разни заигравки с други автори (основно с Майндкрайм), а корицата изглежда по-добре отколкото на картинка. Историята няма какво да я коментирам, така или иначе точно в Патрула никога не е била от особено значение.

Все пак ми се ще да се появят и другите широко рекламирани книги-игри, защото с тази не смятам, че ще се привлекат много нови. Малко или много си е рециклиране на по-стара книга и основно залага на добрите спомени от миналото. Това при новите читатели логично го няма.

В общи линии не съжалявам за 11-те лева, но книгата няма replay value, така че човек трябва да се замисли колко му е силна носталгията.

Аз не съм чел първата и днес сериозно се замислих, но не си я взех Ще издиря Шайха да я взема по някое време като съм в настроение.

Аз ще метна ненужното си мнение тук - Пичове, чел съм ви поне 10-20 парчета от "книгите" ви игри и с лека ръка мога да кажа, че ЗДРАВО не ви бива. И с това приключва моят ненужен коментар.

Кой, какво, какви пичове, кого не го бива??

Кой прЕключва?

Главата ми превключва от Матрици на Ирационални неравенства :Д.

Ами личното ми мнение е, че:

Номерът на Хю от Майкъл МайндКрайм
Гневът на Викингите пак от Майкъл МайндКрайм
Китайска мистерия (не знам автора, не ми се рови из кашони с книги)
Ловец на вампири от Монт Диас
Легионът на отмъстителите от Джордж М. Джордж
Господарят на мрака пак от Джордж М. Джордж
Тайната на Орките от Майкъл МайндКрайм
Последният убиец на дракони пак от ММК
Отмъстителят на Шангри
и мн други.
Всичко изброено до тук + едно още 10 издания, които не намерих в каталога на тези индивиди, (няма да обсъждам как е направен каталога...) е абсолютен буламач, глупости на търкалета, толкова плоско и идиотско написано, че мен лично са ме карали да се хващам за главата...

Излагам лично мнение на базата на това, до което съм се докоснал - Историите са скучни и тъпи. Идеята на книгите е за 12- дечурлига, които просто нямат работа. Начина на разказване на някой от тях ме е изненадвал в лошия смисъл на думата. Идеите им са скучни и дори за времето си са изтъркани или поне мен не са ме грабнали с нищо кой знае какво. Рисунките на кориците са от грозни към по-грозни. Това, че някога не е имало друго и това се е приемало като "спасение" или и аз не знам как точно се свързвате емоционално с тези загубени листове, не ги прави по-добри.

"Последният убиец на дракони" е на Блонд и Уейн.
Приятно е за четене, ако и хич да не е игра.

"Китайска мистерия" е на Монт Диас, мисля - а той по начало верно не е кой знае какво, макар че и неговите ми допадаха едно време.

"Гневът на викингите" пък какво не ти харесва? На мен ми допадна бая, въпреки някои нелогичности в изборите.

"Отмъстителят на Шангри" без предните две от поредицата не става.

Другите не съм ги чел.

А ти не си погледнал нищо на Колин Уолъмбъри, почти нищо на Блонд и Уейн и си пропуснал може би най-здравата книга на Майндкрайм - "Пътят към Шангри"... Ъъъ... Защо?

Като цяло съм прочел всичко това като наследство от брат ми :Д.

Иначе човек като ги погледне и с лека ръка си казва, тук можеше да е по-добре, тук е пропуснал това, там е пропуснал онова, тук е леко нелогично, там описанието не е като хората.

Първото, което не ми харесваше в тези интерактивни романи, беше стилът, по който бяха написани. Липсваше им увлекателност, няма да се оплаквам за второто лице, въпреки че и то може да се премахне, за по голяма епичност, но нвм. Имаше си моменти, на които (нека да се уточним, че в момента говоря за спомени, от когато съм бил на 12, значи тогава са ми направили впечатление.) ясно бяха подминати без да им се обърне внимание.

Второто беше, че повечето статистики и избори в игрите като цяло не бяха до измислени. В някакъв етап спираха да имат кой знае каква реална проекция върху играта, защото да речем пича е минал от игра основана на статистики към игра основана на решения.

Слагам всички книги на едно дередже, (може би, една, две са ми харесали, смисъл имаше една Няколко часа след полунощ или нещо подобно, тя наистина ми хареса.) защото съм ги чел преди толкова много години, че не мога да коментирам всяка по отделно, какво ѝ е и как точно е недоправена.

Майндкрайм - "Пътят към Шангри" съм го пропуснал, защото го е нямало вкъщи :Д

Чакай какво второ лице което можело да се премахне, те половината бяха писани от първо и ттрето лице..

Ами, аз имам спомени, че съм чел поне 2-5 книги, които са във второ лице и ти обясняват като на малоумен, какво виждаш и какво правиш. Това за мен си е второ лице.