Не ходим...
Оказа се, че застраховката ни не покрива каране на писта и даже ако чуят, че искаме да караме на писта, ще ни я отнемат (застраховката тва). Така че Сашко няма къде да надупи Мишо достатъчно добре. От време на време го пуска по-бързо по разни малки ненаблюдавани планински пътчета - намерихме си хубаво тоге в една част на Скалистите планини тука, ама е на майната си. Или пък влиза с мръсна газ в някой рампов завой. Отделно гумите струват майка си и баща си и аз не му давам да ги търка прекомерно.
Сменихме гумите със зимни иначе и Сашо направи оня ден няколко по-високоскоростни завоя с елементи на дрифт върху снега докато бях в колата. И добре, че ги сложихме, че оня ден щяхме да се забием в няква овца, която тръгна да излиза от мястото, на което беше паркирала на улицата без да погледне през рамо. Плъзнахме се по снега и заковахме в последния момент. Ако бяхме с летните гуми, щяхме да се цунем с оная.