ShadowDance

Trip wrote:Ако си писател, градиш литературна репутация, когато говорят за теб. Каква литературна репутация градиш зависи изцяло от това как говорят за теб. Проблемът ми с Книголандия въобще не е в това на читателите кои книги "им се казва" да харесат и кои - не, а в това, че много читатели попиват едни модели на говорене за литература, които са опростенчески и откровено глупави.

И когато начина, по който се изразяват самите писатели е по друг откровено глупав модел на говорене, те й затвърдяват опростеническите начини за приказване и мислене за литература(та им). Самите блогъри дообогатяват глупостта на авторите.

Да, и аз не разбирам как вторичното лошо писане за лоша литература може да е по-лошо от изначалното й ниско качество. В крайна сметка читателят е читател първо на литературата, а на рецензиите й - само по желание.

Трип, искам да ти кажа, че в България такива ревюта нямат никаква трибуна и хората просто не се кефят. Не ти говоря за сложни, критически рецензии, които се пишат от професионалисти, разбира се, а точно за аматьорските ревюта.
Ето аз, например, не мога да кажа, че съм съм експерт или разбирач. Но винаги когато пиша ревю не преразказвам книгата и не опявам супер субективно (макар че това е блог, все пак, субективността е неизбежна) и емоционално. Гледам да пиша аргументирано, винаги отделям само няколко изречения за сюжета и то без спойл, гледам да разкажа за стила, емоциите, които ти носи книгата, начина по който е написана, героите, особеностите, които я правят уникална, сетингът, атмосферата, развитието и така нататък, и така нататък. Старая се ревютата ми да не са някакъв преразказ, а на човешки език да казвам на хората ЗАЩО трябва или не трябва да прочетат дадена книга. Гледам да обхвана възможно най-много аспекти от дадената книга. Не знам до колкото се справям, защото все пак съм пълен аматьор и правя това за собствен кеф, а не за престиж, печалба или някакъв авторитет, но това е без значение. Такива ревюта много трудно стават под 2 страници на Word, а у нас това се смята за wall of text - следователно почти никой не ти чета текста, който си се опитвал да направиш възможно най-информативен. Просто хората си влизат в един от другите десетки блогове с рецензийки-преразкази по два-три абзаца, написани на възможно най-"народен" език и си се кефят на тях, правейки блогърите знаменитости. И тук въобще вече не си говорим само за Книголандия.

Morwen wrote:Да, и аз не разбирам как вторичното лошо писане за лоша литература може да е по-лошо от изначалното й ниско качество. В крайна сметка читателят е читател първо на литературата, а на рецензиите й - само по желание.

Естествено, че може. Писането си е писане. Или смяташ, че не може да има ревю за Станек, по-лошо от писането на Станек? (Окей, де, лош пример, но схващаш идеята!) А читателят в твърде много случаи не е читател на литературата въобще. Аз примерно редовно чета ревюта за книгите A, B, C и D и рядко реално чета повече от A и B. Много дълбоко ме съмнява да съм единствен.

Пак казвам - да четеш всяко ревю основно като препоръка е все едно да четеш всяка книга основно като забавление и ескейпизъм. И едното, и другото си имат по-важни функции, а в случая с ревюто и независимо от изходния материал.

Данте, разбирам, естествено. Но всъщност има и среден път, ако и само ограничено приложим - виж примерно раздела Film File в Ню Йоркър или филмовите ревюта на Б. Русев в блога на Силвър. Не съм убеден, че върши работа с книги обаче, както и че върши работа за нещо повече от това да забавлява.

Честно казано, не разбирам идеята да четеш някакви дълбоки ревюта на книги, без да си чел книгата. Ако ги четеш като препоръка - ок, избираш какво да четеш. Но ако ги четеш като дълбок анализ, как се очаква да вникнеш в тях, ако нямаш идея за изходния материал? Вижда ми се като да ти дадат цялото ядене за деня смляно в кухненски робот и после ти да твърдиш, че си опитвал всичките ястия в него.

Аналогията ти е напълно погрешна. Ревюто не смила книгата. Ревюто е описание на критическа реакция, на мисловни процеси - то е есе. Богато описание на богата критическа реакция, потретвам, има много по-важна функция от това да ти "препоръча" книгата.

А едно от основните качества на доброто ревю е да ти даде идея за изходния материал + контекста, в който е творен. Не мисля, че мога да ти го обясня, без лично да прочетеш няколко такива ревюта и сама да добиеш представа. Потърси тия на Джеймс Ууд в Ню Йоркър, или на Зоуи Хелър в New York Review of Books, или на Майкъл Дирда в Washington Post.

Джеймс Ууд - това автора на "Как действа литературата" ли е?

Да.

Trip: Благодаря. Попитах, тъй като я завърших вчера и се получи едно от дребните съвпадения, с които, както изглежда, е пълен животът.

Макар че не винаги разбирам или приемам изказванията ти, всяка седмица посещавам блога ти с надеждата да открия нова статия. Планираш ли нещо ново, или да се задоволя с постовете ти в този форум?

Еми, при положение, че невинаги разбираш или приемаш изказванията ми, едно нещо от взаимна полза би било да инициираш диалог с мен по неразбираемите и/или неприемливи теми - със сигурност ще ни е по-интересно от това да ми правиш безплоден трафик към блога, ако и да ме ласкае, че наминаваш често Иначе мисля да пиша повече за ШД, което би трябвало да се отрази и на блога ми позитивно

Trip, съмнявам се, че мога да ти бъда от полза.
Отношението ти към изкуството, както и към говоренето и писането за него, е на много високо ниво, клонящо към естетически елитаризъм. В това няма нищо лошо за теб като „потребител” и творец. За мен диалогът с хора като теб може да доведе до стремеж за достигане на това равнище, или в лошия случай, до отчаяние и отказ. Може би затова се въздържам от коментари. Глупаво е, защото по този начин сам си отказвам възможността за развитие.

В конкретния случай имам чувството, че определяш едни много тесни граници за това как трябва да се пише / чете ревю и ги адресираш до определен читателски кръг . Разбира се ти говориш от името на взискателните читатели на ревюта, каквито повечето читатели на литература като цяло не са.

Всички конкретни граници са тесни - предвид това обаче, аз не съм уточнявал нищо. Само казвам, че има добри начини човек да пише есе и тези в Книголандия не са добри. Но правила и предписания не давам, нито за писане, нито за четене (това второто тотално го недоумявам? Тесни граници как да се чете ревю?...).

Мога само набързо да препоръчам харесали ми автори, пък изводите човек си ги прави сам. Нищо елитарно няма в изискванията ми - просто настоящото ниво в страната наистина е много ниско. Специално към писането, ако изброя изискванията си, ще си проличи колко тотално common-sense са.

Имаш право да недоумяваш, явно съм ти приписал думи, които не си казвал, за което се извинявам. Хайде да не е като опрадвание, а като като обяснение да споделя логиката, която ме накара да добавя и "четене": "Има лоши начини за писане на ревюта, които са популярни и четени от много хора. Последните, дори и да не ги превъзнасят, поне не ги смятат чак за лоши. Следователно тези хора не четат както трябва." Logical fallacy като тези, на които Silver отдели толкова място в блога си. Още веднъж извинявай!

Мисля, че си направил най-доброто, като си препоръчал харесвани от теб автори.

Trip wrote:Мога само набързо да препоръчам харесали ми автори, пък изводите човек си ги прави сам.

Бих се възползвал от това, конкретно за някой автор, ако ли не поне произведение.

И аз съм така за Трип, между другото. С него не бих влязъл в спор или по-трудна дискусия за литература защото ще се чувствам много глупав :Д