ShadowDance

Много е як фроузънът, тез са се убили от рисуване, гледаш с паднало чене повечето време
сюжетът беше тотално нереалистичен, но пак кефи доста

Определено по-як ми се стори от първия. И такава убийствена есен на анимация не помня да съм виждала. Дрехите и текстурата също ме оставиха със зинала уста. Много готин, наистина!

тва са основно симулации, уа, анимацията е предимно в героите

Дрехите на героите са симулации?
Или есента е симулация?
Какво изобщо значи това всъщност

Като история и музика е порядъци по-слаб от първия, но визуално е зашеметяващ.

Killua wrote: ↑

Sun Nov 24, 2019 8:05 am

Дрехите на героите са симулации?
Или есента е симулация?
Какво изобщо значи това всъщност

В днешно време 3д-то разчита яко на симулации и сканиране, вместо на моделиране и анимация на ръка, оти отнема повече време. Дрехите се моделират, но след това се оставя на програмата да симулира движението на плат, спрямо анимацията отдолу. Но дрехите са друго нещо. Неща като вода, листа, сняг и т.н. няма кой да хване да анимира на ръка. А сканирането а например да сканираш дадена скала и да я вкараш като 3д модел и да стилизираш отгоре (дали ще променяш форма, текстури, да слагаш мъх, сняг, вода, квото доде). Всичко това е сложно, да, но е по-бързо и евтино от директна анимация на ръка на всеки елемент.

Бързо клипче относно симулацията на коса в брейв:
https://www.youtube.com/watch?v=YeYW8TIWLG8

океан в моана
https://www.youtube.com/watch?v=S-HG8IA-2TI

Мерси за обясненията! Сменям си думата "анимация" с "визия" от горния пост просто!
Иначе да, знам, че днешно време малко неща се анимират на ръка и има много компютри намесени (нямам идея обаче точно от процесите, ще видя после видеото), но пак е въпрос на кадърното използване на технологиите.
И в крайна сметка за мен по никой начин всичко това не принизява впечатляващата визия на Фроузън. На трейлърите преди филма пуснаха какви ли не анимации и никоя не можеше да стъпи и на малкия пръст на Фроузън. А това, че технологиите позволяват такива спиращи дъха сцени и гледки, няма лошо, затова сме 21-ви век и е важно да се използват по смислен и качествен начин

Спор няма, аз не го казах като упрек, просто са различни професии и изискват различни умения и познания

Danger Close - определено един от по-добрите военни филми, пръквали се в последните години. Целият се занимава с някаква никаква битка между австралийци и виетнамци и за разлика от блек хоук, дека нашите мега елитни американци изтрепаха света, тука, освновните жертви идват от непрекъснатата употреба на артилерията. Оттам и името, щото са толкова близко едни до други, че австралийците почти бомбардират своите, за да им спасят живота. Директент, стегнат, мъжкарски филм за приятелство и саможертва с як диалог и липса на патос, и тъпотия. Освен това травис фимел го раздава като тия мъже, които или ги е срам, че са толкова красиви, или не им дреме.

Gemini Man е нема такава тъпотия тип филме. Анг лий требе да си върне режисьорската диплома и секви награди, дето е взел преди това извращение. Технологията далеч не е там, където това нещо си мисли, че е и анимационният млад вил смит ти вади окото. Историята е нефелна, зеленият фон е некадърно махнат, екшънът смехотворен - основно дигитален и гумен, а накрая ала джон уик престрелката, където лошите хенчмени (без лица) едва ли не сами се хрърляха пред куршумите закопа прстотията допълнително. Много, много недодялана работа, а викат на ангелите на чарли флопът на годината. Това е без никаква конкуренция най-скапаният безумно скъп, мязащ на правен от студенти без желания за реализация в тая индустрия, филм на 2019-та.

Двоен пост, ама фак ит, тоя филм си заслужава:

One Cut of the Dead иска много от зрителя, оти трябва да му отделиш първите 30 минути без да го заебеш, а говорим за много японско крещене от жена (демек яки пронизителни писъци), безобразна бутафория и нисък левел на правене на филми, което още повече да дразни. Целият продукт е небивала кочина и лази по нервите на нормитата. По-запознати с нискобюджетните джапании ще оценят калъшката техническа част, ама останалите ще плачат. Дотолкова че ме заплашиха с шамари, ако не го спрем, ама след това се преобръща наопаки и доставя великолепие. От shaun of the dead не се е появявал толкова качествен филм. Не е зомби филм, макар да ги има... донякъде, колкото по-малко се знае какво се случва толкова по-добре. А и все пак, ако човек се оспойли самото изпълнение е на такова ниво, че трудно мога да си представя някой да не му се наслади и да не остане в добро настроение.

Балансът между патос, драма, комедия и, най-вече, мюзикъл, и фантазия е напипан страшно добре в Rocketman. Страхотен филм се е получил, който ми остави едно адски приятно чувство, че го гледах.

penzata wrote: ↑

Fri Nov 22, 2019 10:23 am

Не мога да взема отношение, при положение, че мнението ти за Лефтоувърс бе също толкова безумно.

Fair enough. You're entitled to your shit taste after all.

По-добре, отколкото атрофирал вкусов рецептор.

Knives Out е велик! Този път Джонсън не деконструира жанра, просто го прекарва през филтъра си.

И е толкова яко да види човек the most superior Chris искрено да се наслаждава на ролята си.

The Irishman е от типа филми, които трябва да гледам поне още веднъж, за да мога да го оценя подобаващо. Със солидното си времетраене е типичен слоубърнър, но нито една минута не изглежда излишна. Диалогът e рязък и остроумен, а паузите в него тежат много на място. Като цяло тишината във филма е използвана изключително добре и дава една допълнителна плътност на сцените, в които я има. За момента, единственото нещо, което мога да отчета като огромен минус е подмладяването - изглежда толкова ънкени, че имаш чувството, че гледаш пародийно клипче, в което на героите са сложили биг хедс. Най-зле са очите на Де Ниро, които бият по бутафория дори и лицата на актьорите.

Ако не за нещо друго, филмът задължително трябва да се гледа, за да видиш отново на екран огромният Джо Пеши.


The Irishman: In Conversation е двадесет минутна документалка, в която Скорсезе, Де Ниро, Пачино и Пеши разговарят за филма. Баси харизмата има, около масата на която са седнали.

Overlord - за филме с по-малък бюджет за хамериканци срещу база нацисти, дека си правят експерименти за безсмъртни зомбита, се оказа доста по-кадърно отколкото премиса предполага. Началната сцена не случайно отнесе толкова похвали. Рядко виждаме парашутисти, посред нощ, докато отдоле ги стрелят на пустиняк. Филмът е доволно кървав, с яки ефекти, готини декори, атмосфера и всичкото. Малко герои, проста история, ама направено с хъс и умение.

Midway - е в момента най-подцененият филм на годината. Вярно, че идва от Роланд Емерих и на реклама мяза на сиджи оргия, ама от некадърния тип, то се оказа един от най-исторически достоверните военни филми. Не мога да кажа, че е американски, взимайки предвид, че парите са събирани от сума народ и не е под шапката на холивуд, но пак, ако го броим за такъв, напълно измива срама от Пърл Харбър, визуално и аудио е чук, страхотен каст и за първи път в кино ми се случва да стискам седалката. Мелетата тука са такова напрежение и са абсолютно феноменални. Целият ужас и смазващ мащаб на тоя тип битки са поднесени по чудесен начин.