Този път хем четохме повече на брой глави, хем те се оказаха много плътно напълнени със събития, разговори, впечатления. Приятни за четене, но вече имам проблем - отбелязвам си всяка поява на думата abruptly, което се случва често
Натрапването на Егвийн в групичката беше много идиотска и ужасно нагла постъпка. Обаче някак се замаза това, понеже тримата младежи са й приятели, а Моарейн имаше интерес да я вземат и не я нахока както се полагаше. Единствено Лан горкият се опита да възрази и не разбра откъде му е дошло. Беше ми смешно изникването на Том и сконфузването на Перин, който уж беше проверил помещението.
Бягството и пътуването бяха постепенно прощаване с дома и навлизане във все по-непознати води. Ранд очевидно не страда от жаждата за приключения на Егвийн и му съчувствах в моментите, когато си отбелязваше мислено разни детайлчета за къщите на излизане от селото или когато се беше унесъл в блян, че си е във фермата и се занимава с овцете (към този момент вече избити).
Първото преливане на Ранд напълно го пропуснах, явно е било прекалено завоалирано за мен. Сега се върнах и препрочетох. Ако някой друг се чуди кое е мястото: случва се при първата отсечка от бягството им, когато Ранд си мисли какво ще стане, ако Егвийн изостане, защото тя язди Бела, която не е на нивото на другите коне. Ранд решава в такъв случай да не се дели от нея и мислено подканва Бела да тича по-бързо. Насред нищото (abruptly) има едно изречение, не запомних точно, нещо за тръпки по кожата и бодежи в костите му или нещо подобно. Продължават, Бела се носи напред с развята грива и не изостава. И после, когато спират и Моарейн премахва умората на конете, отбелязва, че Бела е била най-малко изморена. Наистина се вижда ясно, ако знае човек за какво става въпрос. За мой срам си признавам, че като го четох, нищо не заподозрях, просто си помислих, че Джордан съвсем се е олял с тия усещания в костите.
По пътя към града, който продължава почти седмица, се случват много неща... Като че ли най-важното разкритие беше, че Егвийн може да прелива и има потенциал да стане много силна Айез Седай. Моарейн става все по-зловеща. Явно нататък като разберем, че е добра ще се промени това усещане, но засега не сме сигурни и всичко покрай нея е доста мрачно. От време на време включва режим ледена господарка и направо плаши. Колкото до изречената лъжа, че ще ги убие преди да ги даде на Тъмния, може и да не е чак такава лъжа и наистина да няма против да им види сметката на тримата.
Лан: Първоначалният груб период му мина и взе да се отнася по-нормално с нашите хора. Раздава го компетентен рейнджър, но и сипе жълтици когато е нужно. Даже накрая еволюира дотам, че пусна комплимент на Нинив (което беше повод да видим прекрасната й реакция).
За Том аз поне нямам усещането, че е подозрителен с нещо. Държи се бащински с момчетата, дава им добри съвети и ги учи на изкуството си. Не ми беше чудно, че се довериха на него, а не на Моарейн. Да не забравяме как тя ги заплаши със смърт.
Сънят на Ранд (както става ясно, и на другите двама): това вече си беше наистина качествено описан зловещ и гаден кошмар, много въздействащ.
Ранд в града наистина "блести" с интелект, но според мен голяма част от действията му могат да се обяснят с магическите обстоятелства около него: лека неадекватност, породена от влиянието на съня, който не е съвсем сън, или от способността му да прелива. В епизода с белите плащове той самият се наблюдава отстрани и с една част от съзнанието си се чуди какво го е прихванало. Съвсем нехарактерно е за него, да се перчи и да търси конфликт с група въоръжени фанатици, че и да се чувства уверен, странно е. Аз си помислих, че тука има нещо и цялото това не е току-тъй и вероятно по-нататък ще се разбере какво беше това.
По спомените ми, нещо важно и/или лошо се случваше в страноприемницата във връзка със зловещо гледащия коняр, а нищо такова не се случи. Но зловещо гледащият коняр си остава паметен образ. Изобщо тази страноприемница беше пълна с подозрително гледащи мъже, освен коняря имахме също онзи човек от персонала в банята и онзи с белега на танците. Много нагнетяване на напрежение, на фона на което самата поява на мърдраала някак се изгуби, не беше толкова ужасяващ и страшен като че ли.
Беше ми забавна разправията между съдържателя и готвачката по повод на оплакванията от намерените плъхове - характерното за поредицата взаимодействие между половете, когато мъжът се оттегля с подвита опашка пред гнева на женището.
Съвсем не помнех, че тук е първата среща с Мин, нито пък пророчествата й. От тях се вижда, че Джордан все пак е имал някакъв план (тм), просто в един момент по-нататък е изтървал нещата.
Чедата на Светлината са много неприятни (и реалистични, уви, точно такива тъпаци пробиват и получават власт). Чудя се защо на никой от владетелите не му е писнало от тях и не ги е помлял.
Иначе: първа употреба на възклицанието "Мъже!" и споменаване на косми на гърдите, както и повторно излизане на сцената на "глава пълна с вълна"! Едно такова мило ми става всеки път като ги виждам тези изрази.