ShadowDance

Майко...
Нова книга игра?
Или по точно- нова книга игра!
То тука някъде имаше тема за тях и аз съм си казал мнението...
Ама все пак, за пореден път да спомена, че съм най- големият психясал маниак...
Ми...
Би било много хубаво ако книгата стигне до хората (до повече хора). Особено хубаво пък би било ако може да стигне до тия като мен, дето не са в София...

Ами, аз лично нямам нищо против екшъна, но все пак смятам, че от време на време трябва действието да се забавя и поуспокоява малко. Нека читателят има възможност да си отдъхне преди следващата убийствена порция адреналин.
Например аз харесвам книги, в които напрежението постепенно се трупа, за да избухне накрая в кървав ад!

Джайм, съжалявам много, но в момента движа по-важни неща.
Ако остане време ще я пусна отново по РЕПовете - тоя път с по-сериозна фирма разпространител - или в някоя верига книжарници.

Ванка, при мен трупането и освобождаването на напрежението става на всеки 5 минути. (Точно обратното на секса, ако на някого му хрумне да се майтапи. ) Но, разбира се, има и лирически интерлюдии, за да усетиш колко красив е животът, преди отново да хукнеш да си го спасяваш. Естествено, има го и кървавият ад накрая, но това, само по себе си, не ми е достатъчно за един добър екшън "филм".

И, да, Боби е авторът - а не просто преводачът - на "Съдбовно Равноденствие". Едва ли някой е повярвал на абсурдната хватка с "Роджър Зелазни представя". Радвам се, че ти е харесала толкова много, защото тя е нелош, макар и много ранен ('98) и неошлайфан пример за характерния ни МАНГА ФЕНТЪЗИ (запазена марка) стил. Прав си обаче, че е твърде кратка (под 150 стр. - направо повест, да не кажа новела) и попретупана - на практика няма (истински) сюжет. Предполагам, че и прехваленият Салваторе не излиза от рамките на "Отидох, видях, победих!". Обаче пък има свежи герои. Боби, не Салваторе!

shayhiri, хубаво би било ако книгата се появи по книжарниците. Не знам какъв ще е интересът като цяло, но лично аз веднага бих си я купил ако ми попадне (всъщност аз сега всякаква книга- игра бих си купил ако ми попадне, ама Блонд и Уейн си е класика ) ...
Та така ....

абе ние дето не сме в София го духаме яко

Иначе много се радвам, че тандемът Блонд-Уейн отново е на линия.

Ако не е много нагло, що не ни пуснеш някое откъсче тука във форума , да се порадваме ?

Edit : Берик, разбрал съм те грешно, тъй като с Джайм си говорехме за игри.
Откъс от Soulflow? Хм, по-добре да изчакам да понапредна с материала, за да мога да избера нещо достатъчно добро.

А-а-а-а! Защо под името ми пише Гоблин?! Не може ли нещо по-свястно? Или просто трябва да спамя, за да си увелича постовете?

Scourge, абсолютно прав си за Зелазни и Хюгарт. Естествено, че в рамките на конкретните (велики!) автори - и особено в очите на техните фенове - всеки елемент от творчеството им си е на мястото. Само че в заглавния пост аз описвах СОБСТВЕНИЯ си стил, или поне какъв искам да бъде. Освен това винаги съм бил комерсиален.

Казваш верни неща и за останалите автори, а проблемът с Толкин според мен е, че той не е точно писател (от съвременна гледна точка) - по-скоро поет, разказвач на митове и майстор на езици. "Властелинът" не отговаря на някои от най-елементарните изисквания към една история, а именно : последователна, стегната сюжетна линия, която знае къде отива, и реалистични, живи образи, които търпят развитие. Съмнявам се, че изобщо биха му я издали, ако се беше опитал да пробие днес. ОБАЧЕ в рамките на НЕГОВОТО си творчество трудно може да се говори за минуси, защото обикновено всичко си идва на мястото в общата уникална картина. (Все пак да вметна, че одобрявам почти всички промени, направени от Джаксън, а бясната съпротива на хардкор феновете искрено ме забавляваше. )

А, като стана въпрос за Толкин, похвалих ли се, че съм си разработил уникална азбука и език (Тайнтин - "старият език") ? Шайхири, например, (един от главните герои в книгата) означава "шутът, човекът на смеха".
Спокойно, няма много песни, но сериозна част от междурасовите диалози са си на Тайнтин - БЕЗ ПРЕВОД под линия. Роланд, не ме яж много.

имах предвид за откъс от новото произведение, да видим как започва )

Е ти си готов изяден, кво има аз да те ям А ако мислиш, че някой ще се мъчи да си превежда сам...

Знаеш ли колко хора владеят Синдарин и Киния? Тайнтин е смешно лесен, интуитивен език. Основата се учи за половин ден. И, да!, ЗНАМ, че никой няма да седне да го учи!

Целта е друга. Първо : звучи наистина красиво (атмосфера и автентичност) - и второ : има много начини за употребата му като сюжетен инструмент.

Ванка, току що се сетих, че Боби миналия месец издаде "продължението" на "Съдбовно равноденствие". Нарича се, кой знае защо, "12 Приказки от... Белегаст?!".

Мерси за инфото! За беля обаче не съм я забелязал по сергиите в Пловдив, сигурно разпространителите са решили да я минат метър. Ами ще пообиколя малко, пък дано я открия някъде!

А, между другото, пак под псевдонима Деймън Райт ли е издадена?

Всъщност е издадена под псевдонима Богдан Русев, не без любезното съдействие на издателство Сиела. Малък формат, светла корица, няма разсъблечени моми под заглавието. Това трябва да ти помогне ;Р

Но пък главната героиня Лора Фей (дъщеря на Лукаш и Изобел!!!) си е бая мома, макар и на ... 15 години?

Любимец, какво мислиш за книжката?
Ванка, да вметна, че стилът, пък и много други неща, нямат ама нищо общо с Равноденствието. Всичко е маскирано като детска книга.

shayhiri wrote:Но пък главната героиня Лора Фей (дъщеря на Лукаш и Изобел!!!) си е бая мома, макар и на ... 15 години?

Ае, вече като разбера, че главния герой (героиня) в едно фентъзи е на по-малко от 18 години и въобще и не го отварям за четене. Аман от такива герои, блях. А пък ако има включена и някаква "драматична" тийнейджърска любов... На сапунка почва да ми прилича.

Roland of Gilead wrote:Извинявам се, че се включвам само да се заяждам, ама... в Гудкайнд има философия?

Ами, според мен, осемте правила на магьосника са универсални и са сравнително философски...Друг е въпроса, че може би са прекалено прости. А, иначе, най-мъдрото нещо, което съм чел във фентъзи книга бяха двете теории за структурата на времето (наподобяваща пясъчен или механичен часовник) от Денят на Дракона на Кнаак