Post
by Interpreter » Thu Dec 25, 2008 8:02 pm
Близо до нас е бар "Разбити сърца". Там е папагалът Коко, който ти подсвирква, щом боцнеш нос с разбито сърце в пяната на халбата бира. Там е Черната принцеса в аквариума, която се оглежда в огледалото си. Зад тезгяха има рафт с подаръци от фенове: грездей, който клюма от топлото, поп, който си показва .ишката изпод расото, щом го пернеш по калимявката, и други подобни. Барманките (блондинка или брюнетка) са с разбити сърца и питат всеки новодошъл какъв е цветът на прашките им. Новодошлият обикновено примигва изненадан или подхвърля произволен цвят, но никога не улучва (цветът е пъстър, предполага се). Най-интересното обаче в този бар е посетителят. Посетителят, който дойде на връх Коледа, донесе подаръци. Оказа се, че той винаги носи подаръци и повечето на онзи рафт всъщност са негови. Този път той донесе китайска чекийка за собственика и - с извинение - вибратор с акумулатор за барманката. Изръси сто идиотски цинизма и си отиде, дарен с почти нови дънки и оръфано одеяло. След малко се върна и поиска стотинки за цигари. "Колко?" - попита го съдържателят (дърт парясник с разбито сърце, излишно е да уточнявам), а той: Два и педесе. Заинтригува ме и попитах що за човек е. Оказа се местният клошар, много успешен инженер на времето, но жена му го зарязала, пропил се човекът, загубил жилище и всичко, чукал на вратите на двете си щерки, но те го прогонили и той сега спи където свари на топло зиме, и подарява. Дойде ли пролет - разцъфва по улиците на махалата, затова го наричат "Пролетко". Луд е, но и не е. Интересно ми стана, че никой не помни името му като бивш успешен инженер, но затова пък всички го знаят в сегашното му състояние, сякаш то някакси е по-значимо от предишното му. "Пролетко".
Разказвам всичко това, защото ми се струва литературно.
"Не вярвам в колективната мъдрост на индивидуалното невежество."
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
Можеш можеш 
