ShadowDance

Аз сигурно наистина никога няма да разбера защо Отстъпниците просто не си правят ангреали.

Оф, не, с едно изречение разби цялата вселена Примерно, измислям си, може да им трябва за целта чист сайдин. Ама то пък той беше изчистен в един момент...

Marfa wrote: ↑

Thu Jul 06, 2023 4:09 pm

Аз сигурно наистина никога няма да разбера защо Отстъпниците просто не си правят ангреали.

Не могат най-вероятно. Не е казано, че всеки може да прави.
А и няколко хиляди години сън, мое да са забравили и да им дойде по-късно музата...

Всъщност обяснено е в последната книга глава 9 - там където Елейн почва да си прави ангреал. За да се направи ангреал с един от видовете "талант" се създава тер ангреал наречен семка през който се влива сила в случаен обект няколко месеца, процес който оставя преливащия напълно изтощен и беззащитен.

Ранд казва на Елейн как се прави , и също и казва че той самия таланта за това и този талант е много рядък.

Именно затова отстъпниците или нямат таланта или нямат желание да останат уязвими за няколко месеца. Само Агинор има тези познания и възможности но възможност да се възползва.

Spoiler: show

Тук обаче има противоречие с това обяснение от книгата - как са създали Каландор който прелива силата на тъмния, ако за целта някой е трябвало да я прелива в меча а тази сила се дава само по заслуги и би била спряна ако се ползва за създаването на оръжие против тъмния

@RRSunknown това е три книги по-нататък Сложих ти последния абзац в спойлер, защото тази особеност става ясна чак в последната книга, а сред участниците в препрочитането има хора дето не са я чели още

Spoiler: show

отделно, че не е ясно дали не е страничен ефект/дефект при направата му

Не се съобразих изобщо, добре си сложил спойлер таг.

Ghibli wrote: ↑

Thu Jul 06, 2023 1:01 am

* * *
Не съм чела огромния материал, събран от @LightOne. Пазя си го за някой бъдещ момент след като съм прочела всички книги. Затова много се впечатлих колко е рязано тук при българското издание - цели абзаци, герои, линии. И взех да си обяснявам как съм успявала да чета една книга горе-долу за три дни.

Само за сведение, че документът съдържа 243 страници непреведен текст от книгите. В 98 страници са събрани примерите общо за 14 книги без "Господарят на хаоса". Изваденият материал само от "Господарят на хаоса" е побран в 145 страници.

Аз усетих , че има нещо гнило когато от бързане четох Мemory of Light пиратски с четец още като излезе и после си чесах главата с BG превода .
Тъй като беше минало време не съм задълбавал, но като прочетох на Light One изследването когато го публикува нямаше връщане назад към BG книгите. Една от причините да се занимавам с препрочитане.

Shamajotsi wrote: ↑

Sun Jul 02, 2023 9:28 pm

след сряда ще споделя повече, но особено на Нинийв + Заседателките в Малката кула съм им набрал доста в момента

Аз го чаках този рант Нали не си се отказал да пишеш?

Малей, дано не си се пренавила за този рант! В интерес на истината, откакто писах това, доста ми се поохладиха страстите, та почти се бях отказал да рантя. Не е и като това да не е най-честото оплакване от книгата до сега, а и тъкмо стигнах частта във "Великия лов", където Елейн и Нинийв спасяват Егвийн от сеанчанците (втв, предните глави винаги ме травматизират ), та си викам, хубу, Нинийв, you're not the worst.

Ама сега си гледам записките и... тази перната птица, едно време видиш ли Мъдрата на Емондово поле, знае, че е сгафила пред няколко души - правила се е на по-важна, отколкото реално е била... и пак се проявява доста отвратително. На Никола ѝ вика "If you think that's any way to speak to an Accepted, Nicola, you had best learn better quickly, or you will be taught." И после като си мисли как въпросната Никола иска да надмине Егвийн, Елейн и Нинив, нашта си мисли как искала "to dose the fool [Nicola] with triple-strength sheepstongue root for pure idiocy".

Ся, според Демандред, цялата тази история с преструването на Нинийв пред Никола и компания било малко реткон и continuity несъответствие, но аз още не съм наваксал с предните книги и следвам вътрешната логика на тази. И според същата вътрешна логика, Нинийв тука е голямо зеле.

А пък самите Айез Седай... четенето на тези глави всъщност съвпадна много добре с частта, която тъкмо слушах от "Лова" - Егвийн тъкмо постъпи в ХогуортсТар Валон. И от една страна слушам как Айез Седай много точно наричали Новачките и Посветените "чеда", щото, видиш ли, те били именно такива и ако никой не ги наглежда ще вземат да се самосатаклясат. А в същото време чета как: някаква Айез Седайка искала да прави тер'ангреали, въпреки че била твърде кекава за това, пък друга щяла да се самоосакати/самоубие.

Но как да е, убеден съм, че Джордан нарочно ги е направил въпросните персонажи толкова дразнещи нарочно и... колкото и парадоксално да звучи, мисля че това може би ми помага да се потопя в действието?

Иначе, сънят на Гавин ми се струва, че нарочно е супер-чийзи. Дори точно признанието му в любов беше повторено няколко пъти, че Егвийн и ние да опитаме всички различни сортове сиерене, които главата на този тинейджър може да измисли.

На мен повече ми направи впечатление, че отново женски персонаж изпада в някаква бдсм ситуация...

А като сме на тази тема - няколко души повдигнаха под въпрос умението Джордан да пише за романтика. Е, наскоро научих, че творческата му кариера започнала с писането на поредица любовни романи, тъй че какво знаете вие . Бтв, оригиналната корица на Даръл Суийт винаги много ме е озадачавала именно щото го има много силно този вайб на "period bodice ripper". Чак съм се чудел, това сега Елейн ли трябва да е, че така влюбено се гледат с Ранд?

Как да е, последно ще споделя впечатлението си, че в тези глави като "правилно" поведение се фреймва това човек да е "straight shooter" - визирам както Нинийв, която накара Заседателките да признаят пред себе си, че ги е шубе, и Ранд, който беше некъв убер прям с андорските благородници. И тези от тях, които явно са най-кадърни, също бяха много прями с него.

Ако може да се вмъкна с малко инфо - Fallon Blood клони към еротика повече отколкото любовен роман, да не ползвам и по-силни определения. В Конан също продължава тази традиция но по -софткор вариант.

Мистерия си остава за мен защо в Колелото Джордан решава , че няма да вкарва секс тематики.

Иначе реализма и логиката на междуполовите взаимоотношения на персонажите и в "любовните" му романи е точно толкова малоумна колкото и в колелото.

Споделям понеже съм един от малцината излъгали да си ги четат....

Бтв, оригиналната корица на Даръл Суийт винаги много ме е озадачавала именно щото го има много силно този вайб на "period bodice ripper". Чак съм се чудел, това сега Елейн ли трябва да е, че така влюбено се гледат с Ранд?

Не мисля, че някога получаваме потвърждение за идентичността на женския персонаж, но предвид, че местоположението е Думайски кладеници и червената сълза, то предположението е, че това е една от "коленичилите" Айез Седай от Червената Аджа или моментът малко преди това, когато Ранд излиза от кутията и я е усмирил. Сега какво прави драхгарът там е друг въпрос.

@RRSunknown Много интересно! И много хубаво от твоя страна, че си take-нал one for the team ! И като цяло сега ми е много интересно как сегашният вариант е доста по-PG от това, което Джордан е писал преди "Окото", както и от първоначалните чернови на "Окото" (описани в статиите на LightOne в списанието).

@LightOne Още в началото на първия ми прочит на книгите (когато ги четях на екшуъл книжен носител!) спрях да възприемам кориците като някакви конкретни сцени от повествуванието и повече като филмови постери. As in, този класически постер на "Нова надежда" показва героите, изразява цялостния дух на филма, но не е някаква конкретна сцена. Та дори след като съм прочел поредицата на два пъти не ми беше хрумвало да свържа тази корица с това, което се случва на края на книгата. Как да е, да не прозвучи, че хейтя Даръл Суийт - първите му корици винаги са ми били много свидни, по-нататъшните не чак толкова, но дори и най-лошите му не могат да се сравнят с бозаливото нищо, което "краси" последните преиздавания.

Доколкото знам илюстратора не е чел книгите, процеса е бил спускане на сцена описана от Джордан или редактора и илюстрация по усет. С последващо корекции - в Нож от блянове са го накрали да смали Перин да имало място за заглавието да не се натрапвал.

Като цяло много добър илюстратор според мен, особено добре комбинира цветовете. Хейтенето му ми напомня на хейта за кориците на Хари Потър на Любен Зидаров.

Книга 6: Господарят на хаоса
Глави 17-21

Резюме: Ранд отива в Кайриен, но за него няма почивка и там - чакат го срещи и задължения. Берелайн ръководи нещата добре със съдействие от Руарк, обстановката като цяло е спокойна, като се изключат поредните разбунтували се лордове, вероятно свързани с Педрон Ниал. Сред кайриенците е започнало подражание на айилските порядки в адаптиран вид, Берелайн не вижда нищо лошо в това, айилците са възмутени, че се изкривява същността на обичаите им и дори има случай на убит човек заради това, че си е направил татуировка на дракон на ръката. Ранд с неудоволствие осъжда извършителя на смърт. Вкиснат, че му се е наложило да убие един от първите си сподвижници, Ранд се освобождава почти напълно от придружители и отива да се разведри в школата, основана от него в бившето имение на Бартанес малко извън града. В нея най-различни учени и изобретатели вече са стигнали до зародиша на технологична революция, с все двигатели с вътрешно горене и авиация. Присъства и философ, с когото на Ранд му е приятно да си поговори; обсъждат Последната битка и цикъла на Колелото. Обратно в града, Ранд се вижда и с Егвийн за малко, но разговорът им е далеч от приятелски. Ранд с тъга си мисли, че Егвийн вече е една от "тях". Връща се в Кемлин. Кратък епизод с Авиенда иде да ни покаже, че тохът е сложно и тежко нещо. Пристига група огиери, които се оказват не кои да е, а майката, годеницата и вуйчото на Лоиал - споменаваният преди време старей Хаман. Те са тръгнали да го търсят, за да го спасят от прекалено дългото отсъствие от стединг, защото то може да доведе до Копнеж, завършващ с тежка болест и смърт. Ранд използва случая да разпита за Пътищата и всички получаваме урок по география. Решавайки, че Лоиал трябва да бъде спасен въпреки нежеланието му да се връща у дома и да се жени, Ранд казва, че ще пренесе групичката до Две Реки, но първо моли да минат през Шадар Логот и да му помогнат да обезопаси Портала на бившия Аридол. Група деви тръгват с него въпреки нежеланието му, една от тях, Лия, изчезва в злокобния град, който е станал още по-злокобен откакто го видяхме по-рано. Не я намират, макар че я търсят до последния възможен момент преди все пак да тръгнат за Две Реки. Ранд се смята отговорен за случилото се с нея и се самонаказва с болка - физическа и душевна.

Коментари оттук-оттам:
-

Gathering his sword belt from beside the throne with a flow of Air, and the scepter too

За разлика от седайките, Ранд не вижда защо да не върши дребни задачи с преливане.

-

had to deal with the Wise Ones as well — they would give up meddling, which they did not see as such, a day after Aes Sedai did

Хе хе

- Хареса ми частта с проникването на елементи от културата на айилците сред кайриенците, интересно беше.

- На описанието на кабинета на Берелайн и Руарк си отбелязах "умирам, толкова ли е важно какви са цветята по килима"

-

An embroidery hoop, with needle and red thread dangling from a piece of half-finished work, sat on a high-backed chair wide enough for Berelain to curl up in if she wished.

Берелайн е човек с разнообразни таланти и увлечения И с маниери - хареса ми как всеки път специално споменава и праща поздрави на Перин и Мат

- За пореден път нещо си там за Шара, Ранд реши, че не му е важно, и аз засега реших така.

-

"I see your eyes, Rand al'Thor." He grinned suddenly. "It is a puzzle. I was right to kill him, but now I have toh to you."
"You were wrong to kill him. You know the penalty for murder."
"A rope around the neck, as these wetlanders use." Mangin nodded thoughtfully. "Tell me where and when; I will be there. May you find water and shade today, Rand al'Thor."

Много стоицизъм, много нещо. Аман значи.

- Ранд нямаше късмет, опита се да избяга от проблемите, вместо това намери още. Като тръгна без охрана и взе да разсъждава как не се боял от убийци, се сетих за прословутата стрела в гърба, която някой беше споменал в началото на тази тема

-

He wondered whether any besides Idrien had ever thought of making a weapon.

Красиво.

-

As if for confirmation, as Rand turned to the door, Jalani briefly eyed Dedric up and down. Briefly, but with decidedly open interest and a smile. Dedric ignored her so intently he might as well have stared. That was the Aiel way, pretending not to understand until she made herself clearer. She would have done the same had he begun the looking.

Като е за другите е много наблюдателен!

-

"You needn't think you're amusing," she glowered. Best to go on as she had begun. Better than backing and filling, giving him more reason to grin. "Will you help me?"

He managed to do even that with an air of arrogance. He definitely had too many people bowing to him.

He was no longer the boy she had grown up with. He was a man full of himself

Егвийн имаше 10 минути присъствие в тези глави и пак успя да ме изнерви много. Дори не успях да се ядосам на ултимативната дразнеща реплика на Сорилея по неин адрес. "Тези бедра са създадени за раждане на бебета" при други обстоятелства би ми изкарало пара от ушите, но към Егвийн го прощавам, смятайте. Сорилея може да е дразнещо бабе, но Егвийн я задминава с две обиколки. Ян добре го каза, тя е готов материал за Айез Седай. Искам да я видя като стане Амирлин колко скромна и мила ще бъде.

- И отново, тези неща изобщо ги няма в превода.

His anger was swallowed by a maddening grin; it was frightening how quickly that could happen with him. "'A cat for a hat, or a hat for a cat,'" he quoted.
But nothing for nothing, she finished mentally. She had heard Taren Ferry folk say that when she was a girl. "You put your cat in your hat and stuff it down your breeches, Rand al'Thor," she told him coldly. She managed not to slam the door on her way out, but it was a near thing.

е преведено като

Той не каза нищо и тя стана и си излезе.

WTF, Издателска къща Бард?

- Хареса ми продължението на майтапа с Мелайне и мъжа й.

-

Whatever the Car'a'carn wanted, nothing must happen to the only son of a Maiden ever to come back to them.

Това е хем мило, хем тъжно. Девите искат да се грижат за Ранд, но ефектът е обратен - само го травмират повече, когато някоя от тях неизбежно умре, както в тези глави. Ако бяха го оставили със свита от мъже, той в крайна сметка щеше да се чувства много по-добре.

-

He was nearly tired enough to forget Alanna's touch, and more important, Aviendha was out in the tents with the Wise Ones, not undressing for bed with no regard for his presence, not disturbing his rest with the sound of her breathing.

И диша, представяте ли си.

-

He wondered where Egwene was. Probably lolling in bed.

He's not wrong

-

he looked carefully above Berelain's head as she swept him a deep curtsy

И той като принц Чарлз знае, че дори за секунда да погледне към деколтето й, точно тази секунда ще бъде увековечена на първа страница

-

Alanna seemed to crash home in his head

Ужасно е това с Аланна, наистина

-

"The key to finding the bowl is to find the one who is no longer."
"No longer what?

Пак разни пророчества и намеци за поддържане на интереса.

-

Very well, if there must be haste, there must be haste. Never let it be said that Ogier cannot move quickly when needs require, and perhaps they do now. You must understand, the Council of Elders...

-

A Cairhienin playing the Game of Houses was usually easier to understand than any woman making no effort to be enigmatic at all.

"Women do not become exhausted," Haman said, "they only exhaust others. That is a very old saying among us." Covril and Erith sniffed in harmony.

Малко сентенции за нежния пол.

- Не се показа как реагираха огиерите на отварянето на портал и мигновеното пътуване през него, а ми беше интересно. Ако се съди по това, че не предполагаха вариант да стигнат бързо до Две Реки, дори те не помнят за този начин на придвижване.

-

The physical mark did not matter; it would heal. He had made deeper inside, where no one could see. One for each Maiden who died, and he never let them heal.

When he turned away and opened a gateway to Caemlyn, it was like tearing his own arm off. The pain was a much more suitable memorial for Liah than a scratch.

Почна се с нездравословните мисли и поведение. Много му се дразнех едно време за това на Ранд, сега ми е повече мъчно за него. След Думайски кладенци очаквам пак да ми писне и да му се нервя безкрайно, но това предстои.

* * * *
Написването на тези постове ми отнема ужасно много време, не знам как е при вас. Надявах се да сте писали вчера, че да не се налага да пиша аз резюме Не само че ме мързи, но и вие се справяте по-добре. Имате ли нещо да кажете по организацията, искате ли да сменим деня на публикуване, нещо друго да променим евентуално?