ShadowDance

По скоро, ако е като в Австрия, като отидеш някъде на гости или на парти, се очаква да занесеш подарък на домакините - пиене или нещо домашно приготвено. И кат идеш при веган, няма как да е с агнешки бут под мишница.

Ако някой веган ти е достатъчно близък, за да го наречеш приятел и да му ходиш на гости, не виждам къв е проблемът да се съобразиш с хранителния му режим. Тук аз си каня гости постоянно - сред тях има мюсюлмани, хора с алергия към млечния белтък и т.н. Като ми дойдат на гости се старая да имам нещо за тях. Някво човешко е, таковата. Също така, като всеяден човек ми е абсолютно през центъра дали аз като ида на гости някъде ще ми сервират месо или не. Не изповядвам философия според която, ако нямам животински продукт в храната, ще се почувствам нещо ощетена или обидена, а и от опит знам, че има вегетариански и вегански манджи, които са безбожно вкусни и с кеф бих ги пробвала, ако някой ми ги приготви. Може да се дължи на това, че самата аз бях вегетарианка в продължение на почти половината си живот и съм открила радостта от изцяло растителната храна и това, че няма да умреш ако ядеш такава. Разбира се, ако някви непознати дойдат да ми прийчват нахално кво да ям и кво не, ще им кажа да си хващат пътя, но това за веганското гости ми е тотално в джаза, честно казано.

Имах предвид, че месоядният се съобразява с вегана, ма обратното никога, за сметка на това има тирада на тема какво си чудовище. И РЕТА!

Аз не умирам ако не ям месо. Даже рядко ям, ма като кйниш вегани си правиш труда да приготвиш няколко ястия допълнително, защото уважаваш гостите си.

Еми аз с вегани, които ме обвиняват в убийство, не дружа. Е, трябва да изтърпя вегетарианката си майка, която от време на време ме нарича мършояд, но тя ми е майка и няма как - ще я търпя. Иначе ЕСТЕСТВЕНО, че човекът, който яде всичко ще се съобрази с този, който не яде всичко, щото на първия ще му е много по-лесно да си намери кво да яде.

Имам усещането, че не си комуникирала достатъчно с вегани. То НАИСТИНА е култ, не е просто диета и е мега натрапчива. Когато ти им ходиш на гости, ти ТРЯБВА да ядеш извратените им неща, или да търпиш лекции.

Е ОМГ, като си отишъл на гости, естествено че ще ядеш квото са приготвили за теб. И бтв, нещата им далеч не са толкова извратени, но за целта трябва да си способен да ядеш нещо повече от пържени картофи, пиле, кола и кисело мляко.

Иначе ги знам прекрасно колко са зле масата и съответно почти не комуникирам с такива.

Ъъъ, т.е. естествено, че като им ходя на гости, трябва да им уважавам култизма (first amendment!!!), но ако те ми идват, аз трябва... да им уважавам култизма? Двупосочността като такава, ебаси!

И нека не забравяме, че тук си говорим за диета, която в 99.99999% е не на здравна, а идеологична база.

Като ти дойдат на гости просто сервираш едно бързо пилешко с айрян, та да не ти идват на гости повече и готово.

Няма никво значение на ква база им е диетата. Всеядния човек може да им яде храната. Те не могат да ядат голяма част от храната на всеядния човек. Всъщност в твоя случай можеш да им кажеш, че друго освен пържени картофи, пиле, кола и кисело мляко не консумираш, щото такава ти е жизнената философия и ти е адски важно да ядеш само това. Може пък да вземат да те уважат следващия път като им идеш на гости.

Да резюмирам - дразня се от ВСЯКАКВИ хора, които гласовито мрънкат за (или се подиграват на) хранителния режим на другарчето. Докато бях вегетарианец чух абсолютно всеки възможен предполагаемо остроумен и оригинален лаф по въпроса от страна на самодоволните месоядни. И това без да съм си позволила да прийчвам с вегетарианството си нито веднъж. Ама нито веднъж. Веганите и голяма част от вегетарианците са също толкова досадни и изтъркани грамофонни плочи, само дето вместо да ми излизат с плосък хумор, ми разправят филми на ужасите и се опитват да ме накарат да се чувствам гузно. Толкова ли е трудно да направиш компромис със себе си, когато храна наистина има всякаква?

Да уточня, че това продължава да е за безумния аргумент с гостито. С крясъци в кафетерията що имало мляко и сметана в кафето няма да правя компромиси.

Аз смятам да отровя кучето на съседа. Не възнамерявам да търпя 24 часовото лаене и това лято. Ще видя коя е най-силната отрова, натравям една пържола, вечерта прескачам оградата и му я хвърлям.

Ще им дам още няколко месеца, да се стопли времето, да видя дали ще са го махнали/дресирали и ще направя, каквото трябва. Това е непрестанно лаене, което сега до някъде се притъпява от дограмата, но лятото прозорците се отварят. То лае сутрин, в полунощ, след като се прибереш от работа, винаги. Или да го дават на някой, или да го приспиват, или аз ще го приспя. Няма много решения на ситуацията.

Амикае, не знаеш как да го направиш, не рискувай.

Е колко трудно може да е? Все ще има някой гайд в интернет.

Когато вършиш престъпление наказуемо с няколко години затвор, гайда в интернет, може би не е най-удачното нещо на което да разчиташ.

А не е наказуемо, че т'ва същество са го турили там да лае непрестанно!

Подозирам, че е наказуемо, само дето никой не спазва този закон, alas.