Buffy the Vampire Slayer & Angel - SPOILERS

[Roland]

Ми тва е чийтинг. Уидън не би си насочил сериала в тая посока, ако не искаше той да бъде там. Избирателно да преценяваш кое е канон и кое не, е малко...

И бтв, напомням отново за песента от мюзикъла, която много ясно показва, че тия двамата хич не са сигурни, че са един за друг, колкото и сега да са на кеф. И за мен беше дразнещо развитието със сватбата, но не е някаква внезапна приумица, това искам да кажа. Зандър и Аня не са планирани като постоянна двойка.

И престани с тия намеци за седми сезон. Гледай го и реши ТИ, аман от тва кво казали във форума Х и У Мат и производните му логици и майстори на човешките отношения

[passer-by]

Спокойно, за седми изказах само хипотеза, както виждаш. Шести обаче ми е твърдо Ълтимът.

А Марвъл феновете най-редовно си делят 616-вселената така, че да продължи да ги кефи.

Щом Ълтимът-призмата ми помага да продължа да се кефя на "Бъфи", това за мен е най-важното. Какво ти пука, че шести не ми е в една вселена с първите пет? Ти поне четеш Марвълски комикси и би трябвало да си свикнал с алтернативно описване на истории и персонажи. А това, че аз си правя лична класификация си е мой избор като зрител. И той е... субективен. Не го налагам никому, демек. Просто казвам как преценявам шести сезон, за да няма недоразумения при по-нататъшното обсъждане.


Зандър и Аня може и да не са били планирани като постоянна двойка, но раздялата им е показана дърварски. Па да беше се проявил Зандър като малодушно копеле и да беше офейкал в деня на сватбата, по щях да го приема. Ама той е готин пич, затова дай да приложим "Мефисто" варианта. Впрочем не бих се учудил, ако Джо Кесада е гледал този епизод и се е "вдъхновил" от него за включването на Демон Екс Махина в Спайдърман. Ми да, що да е просто, като може да е сложно?


А и както показах в цитат по-назад, в шести и седми сезон диригентската палка поема Марти Ноксън като show runner.

[Roland]

Не схващам, наистина драматично не схващам защо продължаваш да правиш паралели между този сериал и Марвел. Колко автора са писали в Земя-616, откак съществува? Басирам се, че числото е четирицифрено. Лесно е да си избираш кого да следваш и кого да отхвърлиш. Колко автора са писали в Бъфивърса? Колко от тях са написали и думичка без одобрението на СЪЗДАТЕЛЯ й (Марти Ноксън е функция на Уидън, няма никакво значение, че той не е светил толкова отблизо, пак не е имало нищо, с което той да не е съгласен и пак са се движили по неговия план)? Тотално парадоксално е да приемаш една част от произведението и да отхвърлиш друга. Да го осакатиш, за да пасне на твоите разбирания, вместо да отвориш сетивата си и да го възприемеш в цялостта му. Да, в крайна сметка евентуално ще те кефи идея по-малко, отколкото иначе, но пък ще е това, което създателят му е искал да ти даде, а не някаква твоя фантазия за него. Не мисля, че е почтено към сериала, света и героите просто :/

[passer-by]

Принципно си прав.
Обаче аз избирам дали да приема въпросния дар на Уидън и как и доколко.
Начинът, по който се развива шести сезон ми е крайно неприятен. Да, на теория може животът на всички да се осере тотално и едновременно. Ама ако това е начинът да ми се покаже как вчерашните гимназисти са "израснали" и "узрели", не, благодаря.

Затова пък като Ълтимът вариант ме кефи, точно защото се абстрахирам от персонажите в първите пет сезона. Ако ги взимам предвид се дразня на всяка крачка. Като нов прочит на познати от другаде герои обаче всичко ми е на шест.

И направих аналогията, защото тя просто е най-подходяща. Недей да се хващаш буквалистки за това кой къде колко бил писал. Принципът е абсолютно същият. Поведението на героите ми е "класическо" в сезони 1-5 и "Ълтимът" в сезон 6.

А сериалът винаги предизвиква някакви фантазии. Всеки сериал го прави. Всяка творба го прави.

И пак приемам посланието на шести сезон, не си затварям очите за него. Просто категоризирам. "Ами ако... с персонажите стане това и онова?" Тогава вижте Сезон 6.


И както сигурно знаеш, франчайзът Стар Уорс - или айде, дори само двете трилогии - се категоризира от феновете точно по такъв начин. Някои приемат всичко 1:1, други нагласят призмата другояче. А той също е функция на един-единствен създател, нали?

[Roland]

Принципно си прав.
Обаче аз избирам дали да приема въпросния дар на Уидън и как и доколко.
Начинът, по който се развива шести сезон ми е крайно неприятен. Да, на теория може животът на всички да се осере тотално и едновременно. Ама ако това е начинът да ми се покаже как вчерашните гимназисти са "израснали" и "узрели", не, благодаря.

Всъщност идеята е да се прокарат през месомелачка, за да израснат. Да спрат да са просто рандъм герои във фантастичен свят и да станат такива, които са преживели нещо истинско, което може да преживеем аз или ти. Това ги прави много по-живи и пълноценни образи и мен лично много повече ме привърза към тях, особено в седми сезон, когато вече знаеш всичко, през което са минали. Шести сезон има важно място в тая вселена и именно той придава дълбочината на героите в сериала. Не му го отнемай.

[Roland]

И апропо, вземи най-сетне се снабди с тоя сериал оригинален, за да чуеш кво казват хората, дето са го правили, по всичките тия въпроси. Това поставя нещата в много по-различна перспектива и поне за мен доста обогатява преживяването.

[passer-by]

Тоест искаш да ми кажеш, че след всички премеждия от първите ПЕТ сезона не са израснали и не са калени за справяне с Големия Лош Живот, така ли?

Това дали изпитанието им е било бог, вампир, гигантска змия или нещо друго фантастично не пречи на закаляването им. Даже помага при сблъсък с нещата от ежедневието, дето можем да ги преживеем ти и аз.

"Копеле, аз оцелях след вампири, гигантска змия, Робокоп и божество. Какво ще ме стресне търсенето на работа или справянето с наркоманията или брака бе?! Това за нормален човек е повод за сдухване, ама на мен ВЕЧЕ ми е слаба ракия".

Пример от реалния живот - хора, които са минавали през рядко срещани тежки изпитания като военни конфликти, природни бедствия и други събития, при които животът им е бил на косъм, въобще не се стряскат от проблемите на ежедневието. Чел съм спомени на такива хора. Затова ти говоря за каляване. В шести сезон това каляване е тотално пренебрегнато. Да реагираха така в първи или дори втори сезон, защото още не са свикнали - ОК. Ама в шести сезон, след всичко, което преживяха и издържаха в първите пет - не става. Затова и отделям шести сезон от 1-5. Като го гледам като Първи Ълтимът сезон се ядва. Иначе - изключено.



Добавка - първо ще си взема комиксите и два от основните сборници есета. 300 и кусур долара за два сериала, които и без това имам подръка (с все бонус диска, впрочем - да живей демоноид) в момента нямам свободни. По-нататък. Както виждаш, франчайзът продължава да ме радва.

[Matrim]

Разбира се, има го и момента, че в седми сезон Уилоу, Бъфи и Джайлс са в пъти по-инфантилни и вземат много повече грешни решения, отколкото в първи сезон, така че идеята може и да е била да се покаже израстването им, но това, което се вижда на екрана е малце по-различно. Само Зандър показва положително развитие, но той пък е толкова в миманса, че май успява да го прави само защото сценаристите са го забравили, което не говори добре за твехните умения.

[Roland]

Разбира се, има го и момента, че в седми сезон Уилоу, Бъфи и Джайлс са в пъти по-инфантилни и вземат много повече грешни решения, отколкото в първи сезон, така че идеята може и да е била да се покаже израстването им, но това, което се вижда на екрана е малце по-различно. Само Зандър показва положително развитие, но той пък е толкова в миманса, че май успява да го прави само защото сценаристите са го забравили, което не говори добре за твехните умения.

Общите ти приказки са общи. Направи ми разбор на "по-инфантилните и грешни решения" от седми сезон, после на тия от произволен друг и след това ми приказвай за "в пъти".

Ицо, идеята ми е друга - зрителят, колкото и да са му убедителни героите, винаги има едно наум, че това е "наужким". Шести сезон сваля ръкавиците, ебава майката на символиката (училището като ад, кръвосмученето като секс и т.н.) и ти показва резкия контраст между това "наужким" на Бъфивърса и реалните, чисто човешки проблеми, които могат да бъдат много по-жестоки от всеки демон. Обърни внимание колко пъти в сезона някой казва "пистолетите никога не вършат работа" бтв

[Matrim]

Общите ти приказки са общи. Направи ми разбор на "по-инфантилните и грешни решения" от седми сезон, после на тия от произволен друг и след това ми приказвай за "в пъти".

За целта би се наложило да го гледам пак. Thanks, but no thanks. Но пък и ти не обясни надълго и нашироко къде го виждаш това израстване в седми сезон, така че сме квит.

[Trip]

Тоест искаш да ми кажеш, че след всички премеждия от първите ПЕТ сезона не са израснали и не са калени за справяне с Големия Лош Живот, така ли?

Това дали изпитанието им е било бог, вампир, гигантска змия или нещо друго фантастично не пречи на закаляването им. Даже помага при сблъсък с нещата от ежедневието, дето можем да ги преживеем ти и аз.

"Копеле, аз оцелях след вампири, гигантска змия, Робокоп и божество. Какво ще ме стресне търсенето на работа или справянето с наркоманията или брака бе?! Това за нормален човек е повод за сдухване, ама на мен ВЕЧЕ ми е слаба ракия".

Съдиш по някаква "логика", която няма общо с тази на сериала.
Първо, ежедневието В СВЕТА НА БЪФИ е качествено ново нещо, с което скубитата трябва да се справят. То Е Лошковец. То НЕ Е нашето ежедневие. Олицетворението му са някакви пичове, които живеят повече в главите си, отколкото в реалния свят.

Затова скубитата са поставени в ситуация, в която не могат да избягат от реалния свят като ония тримата.

Затова Уилоу се опитва да избяга от реалния свят чрез магията си и плаща цена за това. Тя не "просто става зависима". В случая това е еквивалентно на това да я пребие Глори в предния сезон пример. И Големият лош живот баш си я преби, когато

Spoiler: show

гръмнаха Тара

Затова Зандър, който преживя псевдо-комични любовни трепети по всичко женско в тоя сериал сега загуби най-дълготрайната си връзка. Защото в случая женитбата е начинът, по който той и Аня се сблъскват с истинския свят. Отново, еквивалнетно на това Адам примерно да им отвори нов анус.

Затова Джайлс си тръгна и лиши всички от бащинска фигура, което в никакъв случай не беше лесно и за него. В предните сезони, където сме във "фентъзито", той е на върха на пирамидата, защото той ЗНАЕ. Той ПОЗНАВА "фентъзито". В шести сезон сме в реалния свят. В реалния свят Джайлсове няма.

Затова Бъфи се сблъска с обратната страна на това да си Слейър - истинската работа. Затова любовната й връзка в този сезон е криво огледало на предните две.

Доун пък беше огледален образ на останалите. Тя не е истинска. Тя Е "фентъзито". И в този сезон, тя е отритнатата.

Затова накрая

Spoiler: show

Зандър спаси Уилоу като я "върна" в детството им, в отрицанието на Големия Лош Живот, като едновременно с това замени раздялата си с Аня с reassert-ване на близостта му с Уилоу, и затвърди ролята си на "този, който помага". Затова Джайлс се върна да помогне. Затова Спайк реши накрая да се изправи очи в очи с Големия лош живот и да се подложи на мъките, които една душа може да му донесе. Затова Бъфи реши да спре да пази сестра си.

Така че - Големият Лош Живот в шести сезон на Бъфи НЕ Е Големият Лош Живот тук. Двете просто не бива да се сравняват.

Пример от реалния живот - хора, които са минавали през рядко срещани тежки изпитания като военни конфликти, природни бедствия и други събития, при които животът им е бил на косъм, въобще не се стряскат от проблемите на ежедневието. Чел съм спомени на такива хора. Затова ти говоря за каляване.

Аз пък съм чувал за синдрома на Виетнамската война. Това че си оцелял във война например по никакъв начин не те прави оправен пич. В повече от половината случаи е обратното.

[/spoiler]

[passer-by]

Викаш, смъртта на Джойс или на Джени Календър е фентъзи и не им въздейства като проява на Големия Лош Живот? Или раздяла с близки хора като Ейнджъл, Оз и Райли? Или смъртта на съученици и други слабо познати и непознати хора? Това ли ти е идеята за наужким?

А Джайлс си тръгна, защото Антъни Стюарт Хед е искал да се върне за малко в родната Англия, че не издържал вече. И сценаристите са били принудени да измислят нещо в движение, като с Оз в четвърти сезон.

Иначе винаги може да се дават оправдателни тълкувания постфактум защо в този или онзи сезон станало това, а не станало онова. Не само от фенове, а и в коментари към ДВД-та.

И много изкривено тълкуваш каляването при сблъскване с премеждия. Да ми разправяш, че Бъфи, която е преживяла знаем вече колко неща в първите пет сезона, включително смъртта на майка си и раздяла с две поредни гаджета плюс убиване на първото, изключване от училище и бягство от къщи, и освен това е доста умна, както се показа в ранните сезони, има като единствен избор да е сервитьорка в МакДоналдс и се панира при мисълта за нещо толкова естествено като намиране на работа (а в САЩ ти помагат ако си умен и начетен) е неоправдано от всякаква гледна точка.

Освен ако не си туря Бъфи-6 в Първи Ълтимът сезон и не я сравнявам с Бъфи-1-2-3-4-5.

[Roland]

Никой не е казал, че дотогава всичко е било цветя и рози. Но ако се изключи Джойс, всичко друго пак си беше резултат от свръхестествености. И целта на сезона Е това, за което говори Емо, и Е била това изначално. Че Джайлс се е махнал и поради външни причини, не е драматичен минус, защото пасва на идеите на сезона. А фактът си е факт - Уидън сам казва, че в шести сезон злодеят е истинският живот.

И замисли се малко - какви всъщност креденшълс има Бъфи? Точно НИКАКВИ. Тя няма завършено висше образование, била е среднячка в училище при все че е умна. Разбира се, за всичко е виновен слеиджа, но това е без значение, щото не може да го изтъкне пред никого. Плюс, че Сънидейл е малко градче с ограничен трудов пазар. Какво толкова те изненадва това, че си е взела работа в Макдоналдс или че перспективата да трябва да се оправя с нещо толкова тривиално като намирането на работа, я плаши? Че тя дотогава е била изцяло "на мама детето" и не е имала една подобна грижа през живота си. А сега към и без това супер объркания й живот е прибавена и драмата на ежедневието.

[Amelia]

Бе аз кат човек дет се е женил и е минал през сичките предсватбени адове, мога да ви кажа, че това със Зандър и Аня беше фул ъф шит, направено по ТОЗИ начин, с точно ТАЗИ причина.

И съм съгласна - Големият Лош Живот, особено в голямата лоша Северна Америка, дето е меката на уайт траша и дето можеш да живееш като пич, без да си мръднеш пръста, по-добре да си го турят някъде, сравнен с всичко, през което минаха Скубитата. Човек, който е убил любовта на живота си и който сам е умирал някъде по трасето, за да спаси света, не виждам кво точно би могло да го затрудни впоследствие.

Та да, затова тия последни два сезона нещо хич не ги понасям. В седми пък пуснаха някви ужасни пачи и вкараха останалите важни и яки персонажи в девета глуха. Там само финалът ми хареса.

Рольо, в Северна Америка твърде малко ги ебе за висшето образование и хората си намират чудесни високоплатени работи само със средното. Мнозина считат даже, че висшето образование е загуба на време. Така че тва нашичката да ходи да продава сандвичи е ОМГ, след като на САТ-а беше изкарала баси резултата все пак. Но пък така гледахме гавра епизода с макдоналдс ресторантите, което поне за мен е радващо.

[Roland]

Сравняваш ли активно с риъл лайфа? И тебе ли те изгубихме за "логичността"?