ShadowDance

Еми то от комиксите си струват само продълженията ениуей И то, логично, след като си гледал сериалите. А къде според теб са по-добре направени етюдите?

Ами общо в предишни епизоди, сега не се сещам за конкретни сцени или заглавия, освен Once More With Feeling, разбира се. Казвам го като общо впечатление, че героите са си показани добре като развитие и на мен поне не ми беше нужен този малко пресилен психоаналитичен сеанс.

Впрочем като се замисля, при повторно гледане бих наблегнал на първите пет сезона. От шести бих погледнал пак само OMWF и естествено завършващата трилогия. От седми - засега никой (минах първите девет).



А при комиксите погледнах осмия сезон, ама нещо не ме вълнува чак зверски. Даже вече нямам желание да ги продължавам на компа (стигнах докъм десетия епизод, а съм ги свалил до 24-и). Затова казах, че "Бъфи" си е за сериал. За комикси са други заглавия, които са си замислени за този носител.

В тоя епизод не е показано толкова развитие на героите, колкото факта, че трябва да се справят с Първото Зло сами и поотделно. И че то ги атакува точно по тоя начин. Евентуалното развитие на героите, показано в тоя епизод, е бонус.

Да, и наистина е толкова хитро да четеш ПРОДЪЛЖЕНИЕТО на сериала преди да си го догледал После ше кажеш, че то "не ти пречи" пак...

Единственото, което съм разбрал от осми сезон засега е, че малката пикла оцелява. Поне няма да тая надежда да я утрепят в някой следващ епизод.
А четох комиксите, за да преценя дали да си ги купувам, защото скоро правя поръчка. Затова и споменах, че предпочитам да наблегна на Х-Мените и сродни заглавия. Те са си замислени за комикс, "Бъфи" е замислен за сериал и там му е силата.

Емо, тук вече не обсъждам художествените качества на шести и седми сезон. Те са все така добри. Казвам, че като зрител не ми е приятно развитието на историята. Споменах го вече на предишната страница - Уидън има пълното право да избере този вариант на разгръщане на повествованието си, аз обаче имам също толкова пълното право да не му се радвам. Предпочитам повече да се разтоварвам, отколкото да се натоварвам - това съотношение го имаше в първите пет сезона, в последните два е обратното. Затова чисто субективно повече ме радват първите пет. Вие се радвате на всичките седем - толкова по-добре за вас. На мен ангсти-обстановката почва да ми идва нанагорно. А и хумористичните моменти стават все по-редки, което за мен хич не е плюс, предвид това колко майсторски Уидън умее да се бъзика по всякакви начини.

Развитието за мен неизбежно води до понижаване на тона. Няма как иначе. Веселие и разтоварване можеш да имаш и 50 сезона, обаче героите няма да мърдат наникъде. Уидън очевидно не е целял безконечна сапунка, така че е логично да иска да си развива персонажите. А развитието неизменно води до малко по-голяма сериозност.

Съгласен.

Просто аз си превеждам за човешките свинщини и страдания средно пет дни в седмицата, та в свободното си време предпочитам повечко разтоварване и по-малко допълнително натоварване. Затова и подчертах, че не коментирам художествените качества на сериала, а само насоката му.

Ъм, а петте прилики между нашите човешки свинщини и страдания и тези в художествено фентъзи произведения са?

Добре, аз ли съм нещо изместен, или "гледам само за разтоварване" е много странен подход? В смисъл, мен всяко добре направено и не твърде натоварващо психически произведение ме разтоварва, дори да не е само веселие и лековатост. А ако изключим The Body, тоя сериал е бая далеч от "ше си прережа вените" изкуство...

passer-by wrote:Съгласен.

Просто аз си превеждам за човешките свинщини и страдания средно пет дни в седмицата, та в свободното си време предпочитам повечко разтоварване и по-малко допълнително натоварване. Затова и подчертах, че не коментирам художествените качества на сериала, а само насоката му.

E, това ти какво предпочиташ не е проблем на Уидън

Иначе, ок, но аз пък не говорех за това дали се кефиш или не се кефиш на онзи епизод с анализите, а за това от какъв ъгъл да го гледаш.

Да, добре, не могат да се борят поотделно с Първото Зло. Divided They Fall, United They Stand, I get it.

То и нямаше как иначе, след като не знаеха с какво си имат работа. Даже добре се ориентираха в един момент, благодарение най-вече на Зандър. Виждам защо Първото Зло ще му се ядоса по-нататък.

Само дето включването на психоаналитичния сеанс като конкретен похват си ми е тегаво.

А че настроението ми не е проблем на Уидън е очевидно.
Пък и не е като да съм го изпонаплюл.
Ще дам пример от киното - "Момиче за милиони". Чудесен филм, който напълно си заслужи Оскарите според мен. Радвам се, че го гледах веднъж, но едва ли бих повторил. Което не ми пречи да сваля шапка на Клинт Истуд. Дано така да е по-ясно.

Аз пък разговора на Бъфи с вампира бих го гледал отново и отново. It was hilarious

Roland wrote:Аз пък разговора на Бъфи с вампира бих го гледал отново и отново. It was hilarious

Да, тук съм принуден да се съглася.

Вампирът е Нокс от Ейнджъл.

Хех, инконсистънси Въпреки че актьорът е баси пича, нямам нищо против да го ползва във всичките си сериали...

Само аз ли си мисля, че щеше да е много яко Първото Зло да се пробва да уплаши и Аня? Щеше да бъде толкова могъщо pwnван. Макар че може би щеше да се сети да се престори на гигантски заек. Другото дразнещо нещо в епизода е, че Амбър Бенсън се е направила на ударена и не е пожелала да участва, сцените с Уилоу можеха да са по-добри ако бяха следвали първоначалния сценарий, в който "Тара" се опитва да я убеди да направи харакири лично, а не чрез някакъв рандъм медиум.