ShadowDance

Събраха се малко заглавия за споделяне:

Spy - общо взето тъпичък, като най-забавното във филма беше героя на Джейсън Стейтъм - дебилен до немай къде и малко встрани от ролите му на нахакани типове през последните няколко години. Мелиса Макарти дразнеше доста, Джъд Лоу не се напрягаше да изпъкне по някакъв начин и въпреки няколкото намигвания към Бонд поредицата (стана модерно да го правят напоследък) не беше нещо особено и като комедия и като уж шпионски екшън.

Hot Pursuit - Рийз Уидърспуун и София Вергара в типична комедия за жанра, но като цяло не беше трагична, посмях се малко на определени места и след края му го забравих напълно Поддържаха стабилно темпо през цялото време и въпреки изтърканите сцени, имаше някаква свежест в цялото изпълнение.

Home - поредната анимация на Дриймуъркс, която абсолютно с нищо не ме впечатли, даже ми доскуча малко след средата, но го изгледах докрая - явно има криза за оригинални идеи при тях, като най-доброто напоследък излязло от компанията за мен беше The Croods

The man from U.N.C.L.E. - на мен лично много ми хареса (като изключим няколко разтеглени сцени), но всичко друго ме израдва стабилно, музиката беше едно от запомнящите се неща в цялата картинка, на няколко момента се усетих, че се смея само аз в киното, но явно аз съм нещо сбъркан, понеже останалите в киното (предимно пубертети) останаха безмълвни

Имаше намигвания към болшинството шпионски филми out there, не съм гледал сериала и не знам доколко е верен на оригинала, но се забавлявах докато го гледах. Операторското майсторство беше на ниво, химията между двамата главни герои на места не се получаваше, но да се надяваме, че за продължението ще изгладят тези дреболии

За другия месец съм си набелязал The Maze Runner продължението, да видим там какво ще се получи.

Ох. Мой хуманен дълг е да ти кажа, че The Maze Runner е много тъп. Пък вече ти си решаваш.

@Ghibli: Благодаря за съвета, всъщност оригинала ми хареса най-много от всички YA простотии, които имах "честта" да гледам - в това число и Гладните игри... Нито Киипъри, нито Дивергенти успяха да ми грабнат интереса и The Maze Runner се оказа най-доброто от тях, като се има предвид, че аз недолюбвам целия поджанр, това си е постижение

Поздрави

Малко да разтоваря тука:

The Frame - новия филм от екипа зад Ink. Готини идеи, но като цяло слабо изпълнение и като техника и като игра. Заслужава си да се види само заради свръх оригиналното чупене на 4-тата стена.
7.5/10

Angry Video Game Nerd: The Movie - да, да, знам, какво пък съм очаквал.
5/10

Safe - тазмесечния екшън със Джейсън Стейтъм, поне е по-добре отколкото да гледаш Биг Брадър.
6/10

Inkheart - meh, защо от най-интересните идеи стават най-посредствените филми.
6/10

The Babadook - доста добро начало, но май не са знаели на къди искат да закарат историята и филма взе, че свърши на най-тъпото място. Все пак препоръчвам, в този жанр рядко излиза нещо стойностно.
7/10

Birdman - безкрайно интересен филм, с няколкото си силни монолога, перфектно поставената сцена със гигинтската CGI птица от Bioshock, подиграваща се на зрителя, и изобщо достатъчно self-awareness да захрани малък град. Все пак не съм чак толкова голям разбирач, че да джизна на дълбоките му теми, и ще си кажа, че за мен изживяването беше style over substance.
8/10

Teenage Mutant Ninja Turtles - гледаем, ама вече не го помня
7/10

Nightcrawler - интересен филм за убиване на 2 часа от живота ви, Силна игра на Джейк Гиленхал.
8/10

The Hunger Games, Mockinjay part 1- добре, че е музиката, иначе кво щяхме да правим, а?
7/10

Често казано ми омръзна, а съм гледал още 30 филма, така че приключвам за сега, очаквайте ново включване, в следващия епизод ще има хейт за under the skin и бонус гост - The Young and Prodigious T.S. Spivet.

ии, втората част:

Under the skin - еми нищо не му разбрах, в книгата поне е имало някакво обяснение какво по дяволите се случва, тука бяхме оставени да гадаем от коя галактика искат да ни правят на кайма.
5/10

Before I go to Sleep - става за гледане, но не е новия Memento. Основната мистерия не е чак толкова интересна.
6/10

Paddington - забавно филмче, вади два пъти повече чар от разните му там пингвини, чипоносковци и прочие пищящи гадинки.
7/10

Maleficent - защото ако Дисни не вадят по един рибуут на някоя приказка всяка година ще изгубят правата за филмиране от Ханс Кристиян Андерсен...
5/10

Fired Up - доста гледаем като за тийн-комедия с актьори в средата на 30-те си жанра. Имаше няколко яки лафа.
6/10

Boyhood - напълно зарибяващ и гледаем, но не нещо което ще помните дълго. Обстоятелствата около създаването на филма са по-интересни от него самия. Фенче съм на Линклатер, но очаквах нещо повече.
8/10

Exodus Gods and Kinks - директно скипнете и няма да сбъркате.
5/10

Friends with Benefits и Crazy Stupid Love - рециклирани драмедии от типа, който не е нито твърде забавен, нито прекалено разчувстващ. Слабо дори за жанра. Не знам що ги гледах... Май сърфирах по Imdb рекомендациите.
4.5/10

The Onion Movie - thumbs up, some genuinely funny shit be here.
8/10

What We Do in the Shadows - култов филм за ежедневието на вампирите (който си мисли, че е лесно и забавно да си вампир да пробва да чисти засъхнала кръв по килима).
7/10

The DUFF - disclaimer, гледам такива неща само щото съм в подходящия демографик, не се препоръчва ако сте 26+. Филма става де, ама не е нещо особено.
6/10

Ex Machina - по-добрият Transcedence.
9/10

Whiplash - задължително як. Каста е просто beyond godlike!
9/10

Project Almanac - с нищо не се различава от филмите, които копира.
6/10

Into the Woods - как се прави мюзикъл без нито една идейна песен. Ето така се прави. Няколко яки диалога, но цялостното изпълнение не беше на ниво по-високо от нещо изпълзяло от Бродуей.
7/10

Ant-Man - гледаем е, но не е на нивото на Guardian-ите. Само като си помисля, че можеше да е режисиран от Едгар Райт...
8/10

Locke - хубав, но безмислен. Доказателство, че филм може да се направи от всичко. Шизо изпълненията с бащата бяха малко прекалени и развалиха доброто впечатление.
7/10

The Young and Prodigious T.S. Spivet - Последния на Жан Пиер Жюнет, готино филмче от типа на Moonrise Kingdom. За разлика от повечето бози от този тип, тук малкото хлапе не беше ретард, а наистина беше умно и правеше точни наблюдения в държането на върастните. Сащо така имахме slightly disfunctional семейство, в което бащата е отчужден и се налива с уиски, но забележете, не биеше жена си и детето. Изобщо всичко е toned down и реалистично. I like this very much. Препоръчвам ако ви харесва работата на режисьора (Амели и т.н whimsicalness и остроумен разказвач).
8/10

От месец, нищо не съм гледал, последното което струваше, нещо беше сериала Humans, Сега вече чакам "Bridges of spies", да видим дали трейлъра, ще отговаря на филма.

Poker Night - откритието на годината за мен. Представете си Se7en, ако беше режисиран от братята Коен.
Става въпрос за млад детектив (Бо Милчоф, играл в нищо значимо до сега, притежава чара и физиката на дърво, но си играе ок момчето), получил повишението след случаен успех, на твърде малка възраст и без да е натрупал достатъчно полицейски опит. Та този Noob бива отвлечен от маниак убиец(не е спойлер, щото се случва в началото) заедно с <18 гаджето си. След обимайните завързвания за стол, бой и дрогиране, в просъницата той започва да си спомня историите от Покер Нощта (на първия ден на работа, старите детективи се събират да играят покер с новия, и между картите всеки разказва по една история от работата си, като идеята е нууба да събере мъдростта от тези истории, и да не се претрепе на втория ден) и се опитва да се измъкне от маниака.
Старите детективи са играни от Рон Пърлман(който бих гледал и в реклама на банкови кредити), Жанкарло Еспозито (Густаво Фринг от Breaking Bad, сериозно, този човек защо не играе в повече неща, толкова е яяяяк) ии още няколко, които не са ми известни като аткьори, но всичките са култови.

Но оставете звездния каст, силата на филма е в сценария. Няма нагласени ситуации, маниака е легитимно гениален, познава методите на полицията и човешката психология, успява да измами младока, като го поставя в ситуации на split second решения, които младока fail-ва заради липса на опит. Всичко е обяснено визуално, има си задължителните пушки на Чехов, подсказки във фона, дори нууба на няколко пъти се усеща къде е съркал по-рано, но не винаги (за да се почувства и зрителя, умен, все пак). Маниака не е всезнаещ и дори на него му се налага да мисли на крак и да променя плановете си, всичко е толкова флуидно реализирано, че спокойно твърдя, че това е Magnum Opus-а на режисьора (и сценарист) и филма изглежда, все едно е обмислян с години, за да се постигне перфектен реализъм почти без да има нужда от suspension of disbelief.

Бюджета не е голям, но филма е приятно режисиран и притежава добър пейсинг (началото е мъъничко по-бавно, но скоро всичко си идва на мястото). Има си дори черен хумор, пръснат из няколко сцени окрадени от Гай Ричи.

9/10

Чакам рип на Bridge of spies, но май ще се позабави доста.

Spectre - определено слаб и въпреки, че имаше всички съставки на познатата формула в поредицата ми беше вял и дори на моменти безличен, съвкупността от сцени беше малко разпокъсана и като че ли бързаха да стигнат до края, където да завършат с някакъв хепиенд от който нямаше нужда...

На места поставяха неуместни хумористични сценки, които убиваха темпото на филма и го правеха да изглежда като лош комикс. Имаше препратки към ранните Бонд филми като From Russia with love, Golfinger, Dr. No и още няколко, екшън сцените бяха добре направени, но дори и те не успяха да компенсират безличността на целия филм изобщо.

Не съм очаквал втори Скайфол или Казино Роял, но се надявах, че Сам Мендес ще направи Спектър поне стабилен за гледане, а се оказа че просто си е направил едно упражнение по стил, но някак си отегчено или дори мързеливо.

Технически филма е добре, ефекти имаше, кечиста Дейв Баутиста беше доста як, като комбинация от Oddjob & Donald "Red" Grant, но Крейг ми стоеше като изветряло вино в скъпа опаковка, Моника Белучи не разбрах за какво се е снимала изобщо освен като връзка със следващата сцена от филма, Лея Сейду нямаше типичното излъчване на Bond girl, макар че без грим беше по-симпатична на екрана, Кристоф Валц беше с пропилян потенциал отвсякъде и въпреки тихия психопат който надничаше от време на време в погледа му, беше напълно забравим...

Да не забравя и оня противен кастрат Сам Не-знам-кой-си, който квичеше като заклано прасе или по-точно като отманлийски чакал в началните надписи на филм, нито песента ставаше, нито самата сцена беше подходяща (оня CGI октопод беше голяма смехория).

Жалко, искаше ми се да харесам филма, но с толкова много безхаберие събрано вътре и сякаш правен по инерция, понесен на вълната Скайфол, ще очаквам следващия филм с известни резерви.

5/10

Най-накрая гледах и аз Spectre.
Не отидох да го гледам със силно завладялия ме хайп, с който подходих към Skyfall (въпреки ненадъхващия Quantum of Solace); хайп, който надмина очакванията ми и ме прикова още няколко пъти пред IMAX екрана, просто, защото разбрах, че бил малко по-слаб от Skyfall. Но не очаквах, че малкото ще е в пъти повече.
Едвам изтраях двата и кусур часа в киното, гледайки това никому ненужно продължение. Дори и факта, че мога да оправдая голяма част от сценарийния мързел, с това да има някаква свързаност и завършеност на последните четири филма, пак по никакъв начин не оправя горчивия вкус в устата и физическата неприязън, която изпитах, стоически оставайки до края на този безличен филм (не си спомням, кога за последно съм си тръгвал от киното, без да съм изгледал финалните надписи).
Хубаво заснетия Spectre ми бе далеч по-слаб и рециклиран от красотата на Skyfall. Сам Мендес просто ми беше изморен. Kакто и самия Крейг. Да не говорим и за Файнс. Валц беше дъното - мастърмайдът, пупетмастърът, който стои зад всичките ужаси на предходните три филми, бе като съшит с белите косми на котарака му. Единствено Леа Сейду ми бе свеж въздух, като не толкова типично бонд гърле, задоволяващо единствено масивните му тестостеронни нужди, а седяща наравно с него на екрана (нещо, което Ева Грийн закова в Казиното).
Дори световъртежната, напрегната over-the-world's-edge хеликоптерна битка не ми даде нужната задъханост и настръхналост, която са искали да постигнат, на прехода към началните надписи, които ми бяха меко казано смехотворни. Разбирам, когато някой сравнява оупънинг кредитите с тези на The girl of the dragon tattoo, заради наличието на леещ се катран, примесен с жълтеникави нюанси, но това ми е адски прекалено и пресилено.
Музиката към опънинг песента е завладяваща, но сам'о, докато фалцетното соул изпълнителче не си отвори устата и замаже с гласчето си хубавата лирика.
Жлъчно ревю, знам, но то е в следствие на умората, която екипът, стоящ зад този проект, ми предостави като филм; филм, завършващ този четири-сериен стори арк.
Една много "The dark night rises" Нолънова умора.

Maggie - солиден филм с доста различен Арни (поне според мен), като баща на бъдещо зомби (в ролята Абигейл Бреслин) - няма експлозии, няма ефекти, няма стрелби, изключително обран филм от тези страни, но наблягащ на драматичните моменти и ситуации, дори и дъб като Арни показа драматично присъствие пред камерата и филма разчита на неговото мълчание, вътрешни борби и тежки решения. Тук няма трепане на зомбита на килограм, има само обикновено семейство изправено пред оцеляване в свят полу разрушен от зомби апокалипсис. На моменти ме стягаше гърлото, имаше достатъчно такива силни сцени и както казах по-горе - един по-различен Арни. Хареса ми.

Momentum - Оля Куриленко решава да се прави на екшън герой, но освен стегнати задници и стройни крака, не видях нищо по-различно от болшинството екшъни с девойки наоколо. Всичко се върти около устройство с изобличаваща информация и целия филм се развива в Кейптаун, имаше доста кървища и нецензурни думички, особено когато ги изговаря кака Оля, но нищо запомнящо. Можете да го пропуснете

Ghost in the Shell: The New movie - като сравня качеството на двете анимации, оригинала просто сцепва, този са се опитали да го направят за новото поколение, но за мен нямаше същия impact и като история (бяха я направили прекалено завъртяна на моменти), музиката беше малко странна, но се вписваше в случващото се на екрана, макар че Кенджи Кавай е направил страхотни неща в оригинала в музикално отношение. Тук не беше лош крайния резултата, но според мен можеше доста повече да се постараят в анимацията и цялостното оформление на филма.

Току-що гледах "Монгол":
http://www.imdb.com/title/tt0416044/
Колко разочароващ филм, всъщност. За какво му е номинацията за "Оскар"? Тъп е, скучен е, Чингис Хан говори с толкова силен японски акцент, че човек може да го чуе дори през монголския език... Музиката е хубава, де, и филмът е красив за гледане. Малкото битки също радват, обаче сценарият е изпълнен с толкова нелогичности, че чак боли.
И сори, обаче смъртоносно сериозният тон, безумно бавното темпо и купищата близки планове на актьори, вперили поглед нейде в нищото, не правят филма стойностен. И помежду всичките протяжни, макар и красиви, кадри с природни картини, защо не намериха време да покажат как Темуджин овладява бойните изкуства и военната тактика на нивото, което показа? Как не отделиха минута-две да развият приятелството между двамата главни герои, вместо изведнъж просто да декларират, че са кръвни братя? Не можаха ли и да обяснят как един избягал роб съумява да събере и обучи огромна армия?
И така нататък.
Гледайте го веднъж, заради визията и музиката. Филмът друго няма. Нито сценарий, нито актьорска игра, нито достатъчно екшън.

Bølgen / The Wave


Сюжета няма да изненада никой, гледал поне един катастрофичен филм. Типичен холивудски филм един вид. Но пък с добра игра, красиви гледки, страхотна атмосфера и без претенции за мащабност ми хареса повече отколкото очаквах.

La Isla Minima - http://www.imdb.com/title/tt3253930/
Много силен испански "True detective". Двама полицаи разследват убийство в блатата на Андалусия. Красива камера и напрегната атмосфера. Отличен финал.

Аферим - Румънско-българската продукция е доста добра всъщност. Много интересен исторически, макар и тегав като тематика. Хареса ми.

Макбет - по-голям от живота. Затисна ме този филм. Много красиво сниман, с основна идея да бъде епичен. Нестандартна лейди Макбет и силен финал, изваден от контекста.

Everest


Още един катастрофичен филм, че дори и по действителен случай. Предприемачи организират екскурзии до връх Еверест. В малкият прозорец от време, когато времето е най-подходящо, към върха поемат няколко групи туристи.
Филмът е страхотен визуално. Исках да съм там, да напредвам стъпка по стъпка към върха. Имаше и няколко гледки, които може би изглеждат още по-впечатляващо на голям 3D екран. Уау!
Не всичко обаче е цветя и рози (или в случая - въодушевление и адреналин). Прекалено многото герои не допринасят за стегнато разказана история. Скачаме от една на друга гледна точка сякаш безцелно, зарязват се нишки, а други се започват от нищото. Фрагментацията може би е използвана нарочно и действа донякъде добре за да покаже как

Spoiler: show

хората са се разпръснали по двата склона на върха и всеки е останал сам да се спрявя с бурята, която ги връхлита.

Но поне за себе си бих я сложил към негативите - сюжета се накъсва ненужно и вкарва повече хаос от необходимото. Всеки филм, който се нуждае от указание как се движи времето, навиращ ни в лицето коя дата е и точен час заслужава един огромен минус!
Масовката от хора изяжда огромна част от пейзажите. Изкачването в началото е показано набързо, кажи речи с по една снимка. Хммм... то като се замисля и доста от героите са представени така... Драмата също ми дойде в повече. Да, тя е необходима точно в този тип филми, но пък това, че някой е забравил годишнината си и звъни на съпругата по сателитен телефон (за 25 долара в минута), и ние трябва да гледаме този разговор е... мъка...
Не е лош филмът, но... аз бих изрязал доста неща и бих добавил други. Историята така или иначе няма как да се покаже 1:1 в този формат, поне да бяха наблегнали на природните красоти