Re: Концертчета дребни и не толкова дребни
Posted: Wed Sep 23, 2026 2:27 am
Днес бях на концерта на The Gathering. Изпълнението на групата беше трепач, както следва и да се очаква от такива ветерани. Анеке е невероятна, пожелавам на всеки да си върши работата с видимия кеф, с който тя си върши нейната вече толкова години. Жалко, че така и не се сдоби със славата на сънародничките си Флор Янсен и Симоне Симънс, но ако трябва да избирам една метъл вокалистка да е GOAT, ще е тя.
Проблемът беше плачевната организация. Първо преместиха концерта от Пловдив в София една седмица преди провеждането. В новите билети, които пуснаха за продажба пишеше, че започва 19 часа, затова и пристигнах малко преди 19. Но се оказа, че всъщност официално почвал в осем, но реално почна в девет. В самия Joy Station не видях пукнат постер или каквито и да е рекламни материали за този концерт, май рекламата е била нула, та си е чудо, че изобщо дойде някой. Публиката не беше много, но компенсираше с ентусиазъм.
Няколко дни преди това бях на концерта на Таря в Античния театър в Пловдив. Всичко беше на шест, само аз не си бях написал домашната, та половината песни ги чувах за сефте. Кавъра на Rammstein май беше най-запомнящ сред непознатите за мен песни. Ще прозвучи клише, но за пореден път се "изненадах" какъв мощен и прекрасен инструмент може да бъде човешкият глас.
Проблемът беше плачевната организация. Първо преместиха концерта от Пловдив в София една седмица преди провеждането. В новите билети, които пуснаха за продажба пишеше, че започва 19 часа, затова и пристигнах малко преди 19. Но се оказа, че всъщност официално почвал в осем, но реално почна в девет. В самия Joy Station не видях пукнат постер или каквито и да е рекламни материали за този концерт, май рекламата е била нула, та си е чудо, че изобщо дойде някой. Публиката не беше много, но компенсираше с ентусиазъм.
Няколко дни преди това бях на концерта на Таря в Античния театър в Пловдив. Всичко беше на шест, само аз не си бях написал домашната, та половината песни ги чувах за сефте. Кавъра на Rammstein май беше най-запомнящ сред непознатите за мен песни. Ще прозвучи клише, но за пореден път се "изненадах" какъв мощен и прекрасен инструмент може да бъде човешкият глас.