Post
by alshu » Thu Apr 09, 2026 11:44 am
Засега от аниме сезон пролет:
Akane-banashi - темата е rakugo и почна интересно. Изпълненията на сеютата са на очакваното за темата ниво.
Jishou Akuyaku Reijou na Konyakusha no Kansatsu Kiroku - комедийка с competence porn протагонист ,а годеницата му е iskekai-ната в otome game злодейка. Та поне гледната точка на разказа е донякъде свежа.
Kami no Niwatsuki Kusunoki-tei - главният е роден екзорсист, който се мести временно в провинцията и може да комуникира с местните kami-та. Неочаквано се оказва най-голямата конкуренция за местните onmyouji. Май не сме имали комедия по темата.
Mao - като InuYasha, ама скучно?
Nippon Sangoku - интересно alternative history с препратки към Sengoku ерата и към някои съвременни социални проблеми.
Snowball Earth - засега е приятна дистопична приключенска комедия. Да видим дали ще удържи фронта.
Tongari Boushi no Atelier - малко прехвалено иде. Визуално е страхотно, а магическата система е едни път, но засега никак не ми пука за драмите на главните герои.
Yomi no Tsugai - battle shounen, но май от интересните. Започва надъхващо и демоните, които както антагонистите, така и протагонистите ползват в бой (малко в стил Ushio to Tora...че дори гласът на Tora е тук) са интересни сами по себе си.
Има едно-две обещаващи неща, които не съм проверил, както и още премиери, та ще видим.
Last edited by
alshu on Wed Apr 15, 2026 9:33 am, edited 1 time in total.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
