В контекста на евентуалното бъдеще обсъждане/оценяване на "Приказки от Землемория".Roland wrote:Просто трябва да попитам - в какъв контекст?kalein wrote:Оки, ще те цитирам, ако се наложи.Trip wrote:Бе не беше много интересно първите 42 минути... Уви, спряхме го и смятаме да си починем от него... завинаги.
А, те и за Casshern така са правили разни хора. Други, които се насилиха да го догледат... о, да беше видял очите им.Roland wrote:Е аз бих предположил, че самият факт на оставянето е доста стабилна оценка сам по себе си.
Можеше да поясня накрая: "към западния зрител". Предполагам, че едно от нещата, което ни пречи с теб да стигнем до общ ground за обсъждане, е именно опитът ти с японската анимация. Забравяш как биха го видели хора без толкова опит. Цитирам един такъв човек:"Приказки" е нетипичен спрямо повечето други японски анимации, понеже се развива бавно. Не ме разбирай грешно – в тия два часа има повече история, отколкото в три холивудски екшъна, изтупани от унизителните за интелигентността ни разяснения и повторения. (Не спирам да се удивлявам на японците, още от Casshern насам – как могат да разказват толкова много в толкова малко? Та да ти се прииска да го гледаш пак и пак, и пак – да събереш парчетата, които си изтърсил~а при бързането отначало...)
А тази анимация не бърза. Тя знае накъде те води и знае, че ако си зрител, свикнал с холивудското, има реален риск да те изпусне някъде по пътя. ("Красиво, ама нищо не разбрах" – чувал съм тая реакция към аниме толкова пъти.) Тя знае, че макар развръзката да следва от желязна логика – от логиката на сърцето и Баланса – ти, западният зрител, имаш нужда да осмисляш. Да я приемеш, да я – преживееш.
"Приказки" е филм, създаден с рядко уважение към зрителя си.
иДа не се бърка с традиционното „аниме”, което не случайно има лошо слава с безкрайните сериали и самурайски кланета.
...и се чудя как да редактирам оная първа мисъл, така че хем да не обидим феновете, хем да запазим истината в нея: че много нефенове са ужасени от яростта - често възприемана и като незрялост - на емоцията в анимето. (Аз не съм от тях, очевидно, но мога да се поставя на мястото им.)...групата, която е гледала повечето аниме, е малка извадка от гледащите. Те до голяма степен имат апологетично отношение към анимето. Повечето обикновени любители на Ф. са срещали по ТВ каналите безкрайните самурайщини и са усетили алогичната хистеричност на логиката им, и са получили поне веднъж тръпката на раздразнение, и това е масовото отношение.
Не, съжалявам, но не е. 40 минути са достатъчни, за да видиш с какви средства борави един режисьор, а също и за да ти стане ясно дали тези средства ще ти въздействат с развитието на сценария. В случая средствата са слаби.kalein wrote:Възможно е емоцията да се развива в следващите 80 минути...?
Горчиво не съм съгласен. Първо, сюжет в първата 1/3 от филма буквално нямаше. Всъщност доста сериозно бих се затруднил да направя обобщение на случилото се. Пълно е с напълно ненужни и бавни запалвания на свещи, паления на огън и други подобни, за които Горо явно е чул, че изграждат атмосфера, но те, уви, просто пълнят място. Филмът се развива бавно, но аз съм гледал ДОСТА развиващо се бавно аниме и отдавна съм се научил да усещам кога тая бавност води нанякъде и кога не. В смисъл, и Grave of the Fireflies е бавен, и Wonderful Days, и Ghost in the Shell Innocence, ако щеш. съзерцателни филми в японската анимация с лопата да ги ринеш. Това, че е бавен, не го прави труден за разбиране, но това, че тая бавност е просто нефелност, го прави ненужен за гледане.kalein wrote:"Приказки" е нетипичен спрямо повечето други японски анимации, понеже се развива бавно. Не ме разбирай грешно – в тия два часа има повече история, отколкото в три холивудски екшъна, изтупани от унизителните за интелигентността ни разяснения и повторения. (Не спирам да се удивлявам на японците, още от Casshern насам – как могат да разказват толкова много в толкова малко? Та да ти се прииска да го гледаш пак и пак, и пак – да събереш парчетата, които си изтърсил~а при бързането отначало...)
А тази анимация не бърза. Тя знае накъде те води и знае, че ако си зрител, свикнал с холивудското, има реален риск да те изпусне някъде по пътя. ("Красиво, ама нищо не разбрах" – чувал съм тая реакция към аниме толкова пъти.) Тя знае, че макар развръзката да следва от желязна логика – от логиката на сърцето и Баланса – ти, западният зрител, имаш нужда да осмисляш. Да я приемеш, да я – преживееш.
Или, за да обобщя мислите на тези хора - виждали са досега само Pokemon и Shaman King и псевдосъзерцателната псевдофилософска леност на Earthsea им се струва изведнъж божествено откровение. Съжалявам, но ако за да харесаш един филм, се иска да НЕ РАЗБИРАШ от медиума, в който той е направен, то този филм определено не заслужава моето поне уважение. От раз мога да ти изброя поне 10 заглавия със сходен пейсинг, но с ясна (или поне очевидно налична) мисъл, вложена в тях. Тук имаш герой-вулва, който мрънкяви, докато някакъв чичка го влачи със себе си без никаква мотивация...kalein wrote:Можеше да поясня накрая: "към западния зрител". Предполагам, че едно от нещата, което ни пречи с теб да стигнем до общ ground за обсъждане, е именно опитът ти с японската анимация. Забравяш как биха го видели хора без толкова опит. Цитирам един такъв човек:"Приказки" е филм, създаден с рядко уважение към зрителя си.
иДа не се бърка с традиционното „аниме”, което не случайно има лошо слава с безкрайните сериали и самурайски кланета....групата, която е гледала повечето аниме, е малка извадка от гледащите. Те до голяма степен имат апологетично отношение към анимето. Повечето обикновени любители на Ф. са срещали по ТВ каналите безкрайните самурайщини и са усетили алогичната хистеричност на логиката им, и са получили поне веднъж тръпката на раздразнение, и това е масовото отношение.
Нефеновете тук имат точно никаква представа от анимето по принцип, така че не схващам за каква обида изобщо може да се говори. Това все едно аз да имам мнение за китайската поезия на оригинален език и то да е обидно за истинските й ценители.kalein wrote:...и се чудя как да редактирам оная първа мисъл, така че хем да не обидим феновете, хем да запазим истината в нея: че много нефенове са ужасени от яростта - често възприемана и като незрялост - на емоцията в анимето. (Аз не съм от тях, очевидно, но мога да се поставя на мястото им.)
Човек. Casshern изкъртва заради последните си пет - не двайсет, не осемдесет - пет минути!Roland wrote:Не, съжалявам, но не е. 40 минути са достатъчни, за да видиш с какви средства борави един режисьор, а също и за да ти стане ясно дали тези средства ще ти въздействат с развитието на сценария. В случая средствата са слаби.kalein wrote:Възможно е емоцията да се развива в следващите 80 минути...?
(1) Аз пък нямам проблем да го преразкажа. Had I but world enough and time.Roland wrote:Горчиво не съм съгласен. Първо, сюжет в първата 1/3 от филма буквално нямаше. (1) Всъщност доста сериозно бих се затруднил да направя обобщение на случилото се. (2) Пълно е с напълно ненужни и бавни запалвания на свещи, паления на огън и други подобни, за които Горо явно е чул, че изграждат атмосфера, но те, уви, просто пълнят място. Филмът се развива бавно, но аз съм гледал ДОСТА развиващо се бавно аниме и отдавна съм се научил да усещам кога тая бавност води нанякъде и кога не. В смисъл, и (3) Grave of the Fireflies е бавен, и (4) Wonderful Days, и (5) Ghost in the Shell Innocence, ако щеш. съзерцателни филми в японската анимация с лопата да ги ринеш. Това, че е бавен, не го прави труден за разбиране, но това, че тая бавност е просто нефелност, го прави ненужен за гледане.kalein wrote:"Приказки" е нетипичен спрямо повечето други японски анимации, понеже се развива бавно. Не ме разбирай грешно – в тия два часа има повече история, отколкото в три холивудски екшъна, изтупани от унизителните за интелигентността ни разяснения и повторения. (Не спирам да се удивлявам на японците, още от Casshern насам – как могат да разказват толкова много в толкова малко? Та да ти се прииска да го гледаш пак и пак, и пак – да събереш парчетата, които си изтърсил~а при бързането отначало...)
А тази анимация не бърза. Тя знае накъде те води и знае, че ако си зрител, свикнал с холивудското, има реален риск да те изпусне някъде по пътя. ("Красиво, ама нищо не разбрах" – чувал съм тая реакция към аниме толкова пъти.) Тя знае, че макар развръзката да следва от желязна логика – от логиката на сърцето и Баланса – ти, западният зрител, имаш нужда да осмисляш. Да я приемеш, да я – преживееш.
Или, за да обобщя мислите на тези хора - виждали са досега само Pokemon и Shaman King и псевдосъзерцателната псевдофилософска леност на Earthsea им се струва изведнъж божествено откровение. Съжалявам, но ако за да харесаш един филм, се иска да НЕ РАЗБИРАШ от медиума, в който той е направен, то този филм определено не заслужава моето поне уважение. (6) От раз мога да ти изброя поне 10 заглавия със сходен пейсинг, но с ясна (или поне очевидно налична) мисъл, вложена в тях. (7) Тук имаш герой-вулва, който мрънкяви, докато някакъв чичка го влачи със себе си без никаква мотивация...kalein wrote:Можеше да поясня накрая: "към западния зрител". Предполагам, че едно от нещата, което ни пречи с теб да стигнем до общ ground за обсъждане, е именно опитът ти с японската анимация. Забравяш как биха го видели хора без толкова опит. Цитирам един такъв човек:"Приказки" е филм, създаден с рядко уважение към зрителя си.
иДа не се бърка с традиционното „аниме”, което не случайно има лошо слава с безкрайните сериали и самурайски кланета....групата, която е гледала повечето аниме, е малка извадка от гледащите. Те до голяма степен имат апологетично отношение към анимето. Повечето обикновени любители на Ф. са срещали по ТВ каналите безкрайните самурайщини и са усетили алогичната хистеричност на логиката им, и са получили поне веднъж тръпката на раздразнение, и това е масовото отношение.
Не влияе с нищо за човек изгледал повече неща, дали от пресищане дали от някаква база за сравнение. 
Users browsing this forum: No registered users and 5 guests
