Смисълът на вашия nick.

[dellusion]

Моя е ясен, "заблуда" с правописна грешка. Куулнес на квадрат.
Delusion е също така името на един меч от Lineage 2. Дълго време гриндих за него.

[tigermaster]

Роден съм в един прекрасен ден в годината на Тигъра - от там и "tiger". "Master" идва от времето, когато бях наистина вманиачен по биткаджийските филми, и по-точно от един от филмите, които ме запалиха по жанра - а именно "Пияният майстор". Много хубав филм беше...

[Roamer]

В далечната 1996-та година напуснах страната, за да уча в Щатите, което постави началото на дълга и завъртяна история, която е тема на друг реферат Но тогава за пръв път получих достъп до Интернет (мои приятели в България вече се бореха с модеми, но в Драгалевци по това време нямах телефон) и, както може да се предположи преди дните на уеб-форумите и дори преди появата на ICQ (дори още преди PowWow), открих IRC. Е, да де, ама то пък искаше да задам и nickname, и real name... а по това време вече си имах любима песен на Metallica ("And with dust in throat I crave / Only knowledge will I save..."), та така се появи Roamer с real name "Stranger in a strange land". Много бързо Roamer на IRC се превърна в Roamer` заради проблеми с друг суек със същото предпочитание за nickname (не, не ставаше дума за запазен nick, на EFnet няма запазване на никове и канали). А на колко хора се е налагало през годините да обяснявам, че, да, харесвам Iron Maiden, но real name ми е от Хайнлайн...

[Mindcrime]

Когато тръгнах да се регистрирам тук първоначалният ми избор падна върху името Коруин, но то вече беше заето. Рандъм също. Реших, че ако няма да е някое от тези две няма да бъде името на никой герой от книга. В същото време, на пазара за книги втора ръка(така попаднах на този сайт)търсех някои книги-игри, които ми бяха нужни за попълване на колекцията ми и реших да се спра на името на любимия ми български автор на такива - Майкъл Майндкрайм.

[ifadriana]

При мен си е очевидно, че съм използвала името си, а това "иф" преди него ми е стар сантиментален спомен - наричали са ме така преди време. Използвам ifadriana от толкова много време и на толкова много места, че вече и през ум не ми минава да се замисля за друг ник

[dellusion]

Заради това "иф", първоначално те мислех за програмистка .

[Interpreter]

Смисълът. На ника.
Преди време, Трип ме беше уличил в грубо невежество: затова, че съм си го избрал без да знам, че всъщност означавало „устен преводач”.
Приблизително 20 г. преди това беше открито Рогозенското съкровище – една от най-изумителните находки, свързани с историята на древните траки и наши преки предшественици. Според първите публикации (и ако интерпретацията на откритието беше останала в онова състояние), щяхме да знаем дори имената на майсторите, сътворили тези чудесни съдове.
След това излезе една статия във в-к „Народна култура”, сравнително авторитетен седмичник навремето.
Тя предизвика известен конфликт и доста сериозни търкания между археолози, траколози, филолози и прочие, който конфликт след публични кръгли маси и симпозиуми бе разрешен, като цяло, в полза на защитената в статията позиция. Авторът й си го отнесе с потупване по рамото и с окуражителното: „В реконструкцията на историческия факт интерпретацията е важна, колега.”
Авторът остана доволен от ника си и си го гушна като карма, без идея да си има тогава, че ще има Интернет, форуми и никове.
Ето я статията:

Spoiler: show

В-к “Народна култура” бр. 15, 11 април 1986 г.

Необходими уточнения
(За превода и тълкуването на рогозенските надписи)
Валери Русинов

Находката от Рогозен смая българската общественост със своята величина и с великолепието си. Тези дни Рогозенското съкровище е в залите на Националния исторически музей, за да могат и столичани да се докоснат до него. Да се насладят и преклонят пред красотата на тези 165 гравирани със злато сребърни съда, свидетелство за високия естетически вкус на древните обитатели на нашите земи.
Огромната и по културно-историческо значение колекция вече предизвика спорове и сигурно ще поддържа градивния полемичен тон сред специалистите. Още при първите съобщения и по повод откриването на експозицията в столицата видни наши учени в областта на балканската културна древност изказаха компетентни мнения, преценки и становища.
До пълното и педантично публикуване на това изключително археологическо откритие нашата общественост ще трябва да прояви търпение, разчитайки на добросъвестния труд на откривателския екип от Враца под ръководството на ст. н. с. к. и. н. Богдан Николов.
Повод да споделя някои свои предварителни съображения са публикуваните вече във в. „Отечествен фронт” от 21 март т. г. четиринадесет надписа върху отделни съдове. Те съпътстват интервюто, взето от ръководителя на експедицията.
Нашият известен археолог споделя и своите съображения около съдържанието им. Мнения за характера на съкровището и за ролята му в бъдещото развитие на науката за древността Богдан Николов изказва и на страниците на сп. „Отечество” в бр. 3 от 11 февруари т. г. Там авторът предполага, че „твърде е възможно това съкровище да е било притежание на някой тракийски аристократ, без той да е бил племенен вожд или цар. То е събирано от края на V в. пр. н. е. до средата на IV в. пр. н. е. от членовете на една фамилия от племето трибали, населяващи в онова време тия земи.”
Разполагането на съкровището в територията на тракийското племе трибали е безспорно. Областта на трибалите не влиза във владенията на Одриското царство. Но е съмнително как такова внушително количество изящни предмети, изработени от благороден метал и предназначени за царска трапеза, подобна на описаната ни от Ксенофонт при срещата му със Севт II, да е било собственост на трибалска аристократическа фамилия. От това време ни е известно името на трибалския владетел Сирм, който в 335 г. пр. н. е. воюва срещу Александър Македонски.
Някои имена на селища, за които ще кажем по-долу, идат от Южна Тракия. Неизвестно ще остане точно при какви обстоятелства съкровището се е озовало в земята на трибалите, въпреки че предположения в научната книжнина сигурно ще се появят. Ето защо засега е излишен спорът дали по време на укриването на съкровището то е било собственост на аристократическа или на царска фамилия. Ще вземем отношение към въпроса за неговото натрупване.
Богдан Николов предполага, че Котис и Керсеблепт са имена на майсторите, изработили съответните съдове. Авторът с право определя думите Бео(-дизос), Апро, Ергиске (Аргиске), Саидава (по-точно Сау- или Саю- тава) и Гейстон (по-точно Гейсти) за имена на градове. От тях сигурно се локализират първите три в Югоизточна Тракия, влизали в пределите на Одриското царство. Апро е в територията на племето кени, част от Одриското държавно обединение през V – IV в. Вероятно думата „кайно” от първия надпис указва за същата тази област и не е лично име. Правилно са определени като лични тракийски имена Котис, Керсеблепт, Дидюкаймо, Саток, Дислоя(с).
Единадесет от надписите са свързани с Котис и един с Керсеблепт. Името Котис стои редом до градовете Бео, Ергиске, Саютава, Апро, Гейсти, а това на Керсеблепт – до Ергиске. Излиза, че в пет различни града в приблизително едно и също време – градове, подвластни на одриския цар Котис и сина му Керсеблепт – са работили един и същи занаят майстори с едно и също име и то – името на царя?!
Котис действително се среща в епиграфски надписи като име и на обикновени хора, но значително по-късно, отколкото датират предметите от съкровището. Името на Керсеблепт – нито веднъж. Невремето Я. Тодоров в студията си „Тракийските царе” доказа убедително въз основа на епиграфски материал, че името на Котисовия наследник е гласяло „Керсеблепт”, а не, както в литературната му форма в речите на Демостен и Есхин – „Керсоблепт”.
Но да допуснем, че предположението е вярно и погледнем самите надписи.
Името Котис се среща само веднъж в именителен падеж, падежа на подлога. Съответният текст гласи: „Котис, на Аполон дете”. Гръцката дума за „дете” не е „епайс”, а „пайс”. Това, което е прочетено като „е”, всъщност е гръцката буква „сигма” в края на името Аполон, което тук е в родителен падеж. Това изречение чудесно потвърждава съвременните схващания за облика на тракийския религиозен мироглед и царска идеология. Съвсем нормално е Котис I, приемникът на Амадок I и на Севт II, царувал между 384-360 г. пр. н. е., да е бил зачетен като „дете на Аполон”. Прозвището е с важно доктринално съдържание и е подходящо за един тракийски владетел, за когото освен това знаем, че е претендирал да бъде и съпруг на богинята Атина. Син на Аполон според някои версии е бил и митичният Орфей. Но това е вече друга тема.
В останалите единадесет надписа „Котис” (десет пъти) и „Керсеблепт” (веднъж) стоят в родителен падеж. Това е родителният падеж за притежание. Следователно надписите указват: предметът е собственост на, или Котисов, Керсеблептов и идва от съответния упоменат гред. От езикова гледна точка друго тълкуване е невъзможно, освен ако изключим правилата на гръцкия език, на който са написани текстовете.
Но защо точно „собственост”, а не „дар” от града?
Ако ставаше дума за дарове, имената на Котис и Керсеблепт щяха да са в дателен падеж. Следователно предметите са се получавали от подвластни на владетелите градове, но са се схващали поначало като царска собственост.
Впрочем в дателен падеж е само едно от имената – „Сатокой”. Саток или Садок е друга известна фигура от одриската царска фамилия – син на Ситалк, живял между V и IV в. пр. н. е. Ако предметът, на който стои това име, не се датира изкуствоведски по-късно, то той сигурно е бил подарен на царствения син и почетен гражданин на Атина.
Тези въпроси се изясняват добре от писмени и епиграфски източници. Тукидид (II, 97; бълг. прев. М. Мирчев, НИ, София, 1979, стр. 162) съобщава, че в V в. пр. н. е. предходниците на Котис и Керсеблепт, Ситалк и Севт I попълват хазната си по два начина – чрез данък (форос) и подаръци (дора), платими в злато и сребро от техните поданици и подчинени градове. В един атински декрет се казва, че гръцките градове в Херсонес, влизащи в Атинския морски съюз, са длъжни да плащат на Керсеблепт и на неговите одриски съвладетели Берисад и Амадок II традиционния данък (форос патриос). Впрочем споменатата Ергиске или Аргиске попада точно в територията на Керсеблепт след разделянето на Котисовото царство.
При тези известни на историческата наука факти, потвърждаващи се и в рогозенските надписи, не е необходимо да превръщаме големите тракийски владетели Котис и Керсеблепт, съвременници на изработката на съдовете и на които подвластните градове, споменати в надписите, са били длъжни да плащат данък, в майстори-занаятчии, па било то и изкусни. Нито езиковият анализ, нито писмените и епиграфски данни могат да подкрепят подобно предположение.
Всичко, казано дотук, съвсем не намалява стойността на откритието, за което сме длъжници на двама родолюбиви българи, на музейния екип от Враца и неговия ръководител. Вярвам, че неточностите в превода и тълкуването на надписите ще бъдат поправени в очакваната първична публикация на съкровището.
Накрая предлагам единствения според мен възможен превод на четиринадесетте рогозенски надписа:
1. „Кайно” (= област на кените) Котисов предмет. От Бео.
2. Керсеблептов. От Ергиске.
3. Котисов. От Аргиске.
4. Котисов. От Саютава.
5. От Апро. Котисов.
6. Котисов. От Бео.
7. Котисов. От Апро.
8. Котисов. От Гейсти.
10. Коти... Котисов. От Аргиске.
11. Котисов. От Бео. Дислоя(с) направи.
12. Котис, на Аполон дете.
13. Авге. Деладе (= очевидно?).
14. На Саток (в дар).

[Corwin]

http://www.celebritymovieblog.com/celeb ... orwin.html

[Amelia]

http://www.celebritymovieblog.com/celeb ... orwin.html

Моят е от една от главните героини на анимето Slayers. В Сивостен играехме едно он-лайн РПГ по Слейърс, което всъщност скоро се изроди в групово писан фенфик, понеже не ни се занимаваше с трупане на точки и т.н. Беше мега яко - аз играех с Амелия, оттам си ми остана тоя прякор. През годините взехме и да си приличаме с нея по някои неща. Тя е warrior of love and justice. Кралска щерка, която само намила как ще смачка всичко с чука на правдата и непрекъснато държи речи и морализаторства нахално и дебилно. Досущ кат мен.

[Dreamfall]

Dreamfall ми е няк'ва такава леко любима игра, което може да се види относително лесно. В същото време означава и нещо друго, за което сега точно не ми се говори. И последно по ред и значение - кратичко е, простичко е, помни се и се чете лесно. Идеално за nickname.

[Martix]

Любимият ми филм е Матрицата. Казвам се Мартин. Нещата дойдоха от само себе си.

[Delegat]

При мен е малко по-тривиално, преди около 5 години трябваше да си избера ник за да вляза в българският канал на Guild Wars в irc, която тъкмо бях започнал да играя. Самата дума трябваше хем да е кратка и леснозапомняща се, хем да загатва за понапредналата ми възраст (35 по онова време) И от тогава насам ползвам този ник във всеки форум, който посещавам

[RRSunknown]

Хитро
Не знам защо бях останал с впечатление че си колко мен на години

[cordelia]

Когато трябваше да реша с какво име да се регистрирам, се замислих за някоя любима героиня от книга. Пък Бюджолд ми е слабост и така.

[penzata]

Нищо сложно няма в ника ми. Прякор ми е от около 10тина години, горе долу. Идва от Белгийските братя футболисти Мбо и Емил Мпенза. Само че, за по лесно изговаряне, приятелите ми махнаха "м"-то и остана само "пенза" (не, не е камикЪ за триене на краката , не го бръкайте ). И от тогава съм "пенза-та"!