ShadowDance

В книгата не се усеща толкова, точно поради типичния стил на Толкин, който си разказва историята като някаква легенда - там няма много описания на някакви мимики и жестове, които да накарат персонажите да оживеят, диалозите им също са като извадени от приказка за малки дечица, или в най-добрия случай за такива в ранните години на пубертета. Та така - героите за пръв път ги усетих като истински личности във филмите. Преди това се кефех основно на атмосферата и света в книгата, както и на педантичното развитие на езиците. Силмарилионът пък го четох и точих лиги, защото е като някаква книжка с предания и митове, а аз ОБОЖАВАМ такива.
Та филмът просто направи Средната земя истински обитаема. Дори Арагорн ми стана супер симпатичен, а в книгата ми беше скучен. Боромир пък е гениално направен. Влюбена съм! Той ми беше любимецът още от книгата, защото беше единственият леко сивеещ се в елементарния двуполюсен свят. А във филма е пер-фек-тен!
Та не всичко го има в книгата. Просто Питър Джаксън бая е прозрял и доизкусурил, за да придаде живот на персонажите. Затова донякъде съжалявам, че няма да режисира новите екранизации. Но да ги видим - може и да са добри.

Такааа - след като стигнахме най-накрая и до примери от книгата, ще се включа и аз. Първо, нека всеки има в предвид, че книгата е писана в края на 30те и по време на 40те години, в съвсем различно време и обществени порядки от сегашните. В наше време, много неща ни се струват наивни, но те не са били такива тогава. Освен това Толкин не се е славел като много освободен морално, което е резултат на възпитанието и среда, в която е израснал. Така че напълно е разбираемо един режисьор в края на 20ти и началото на 21ви век да има различен поглед върху личностните отношения между героите.

Специално за Фродо и Сам, ще избегна злобните намеци , просто Толкин сам е споделял, че разглежда отношението на Сам към Фродо като на ординарец към своя офицер. Така Сам се грижи за Фродо, защото чувства че е негов дълг, а не от някакви мерзки подбуди. Знам, че това е направо смешно от наша гледна точка, но тогава не е било така. Това, което Джаксън прави, е да направи тази връзка по-разбираема за днешната публика. Вече фактът, че Толкин отделя много повече място на личния дълг и саможертвата е нещо напълно естествено, като се има в предвид, че "Властелинът" е писан преди началото и по време на Втората световна война. Все пак, аз си признавам, че представянето на Фродо и Сам във филма леко ме издразни, защото опитът да се представят нещата от днешна гледна точка ми се струва половинчат, особено при Сам. Някак си всичко беше прекалено детински, някак си, и имам чувството, че поне Сам можеше да бъде изигран по-добре.

Колкото до Денетор, според мен не беше представен съвсем зле, и това че Джаксън е избрал именно любовта му към Боромир като основна мотивация за състоянието му, изпускайки палантира, не е грешка. Всъщност самата книга споменава, че палантирът е ускорил горделивостта и последващата лудост на Денетор, но в никакъв случай не я е причинил. Сега, според мен малко беше преиграно с този образ, защото поне в книгата идеята беше, че Денетор не случайно е Наместник, и хората го уважават.

От тук и стигаме до Фарамир, който наистина беше доста out-of-character във втората част, след като книгата го представя като някаква по-малка версия на Арагорн (поради което Еовин се влюбва в него, след като не може да има Арагорн). Тук вече признавам, че разширената част на филма наистина добавя към представянето на героите, което е малко жалко, защото можеше да се отдели малко повече време и в кино версията, но нейсе. И споменавайки за Фарамир и Еовин, мисля, че нещата бяха доста умело доразвити във филма, защото в книгата само се подсказваше, но не се и показваше какво става.

Специално за роханските герои, мисля че Джаксън се е справил доста добре, с изключение на мотивацията на Еомер, но тук по принцип стигаме до доста големите отклонения в книгата във втората част на филма, която аз продължавам да смятам, че бяха напълно ненужни. Освен това доста явно изпъква разликата между Теоден и Денетор във филма, където Денетор е просто изкуфял дядка, и затова мотивацията на Пипин да постъпи на служба при него доста куца, докато в книгата е точно обратното, защото Денетор, дори и само Наместник, притежава доста повече величие от Теоден, който е горд и благороден, но владетел на доста по-обикновен народ. Разбира се, фактът че Боромир спасява живота му също има голямо значение, но поне в книгата беше обърнато по-голямо значение на личните качества на Денетор.

За да приключа с хобитите, мисля че Мери и Пипин бяха доста по-добре представени (и изиграни) от Фродо и Сам, особено Мери. Но това си зависи и от самите актьори, поне според мен във филма си личи отношението към актьорската игра в Америка и във Великобритания, както и фактът, че малко американски филмови актьори играят в театъра, докато във Великобритания е обратното. Е, има си и изключения, по-точно Леголас, който можеха направо да го сложат за comic relief, някои от каскадите му бяха толкова абсурдни, че няма на къде. Разбирам, че книгата не отделя почти никакво внимание на Леголас (даже Гимли е застъпен повече), но явно и филмовите студия е трябвало да бъдат залъгани някак си.

В заключение, повтарям мнението си, че екранизацията на Джаксън е добра, макар и не идеална. Сигурно може да се направи и по-добре, но не смятам, че Джаксън е лош режисьор. Освен това той много добре успя да представи атмосферата на Средната земя на екрана, което мисля, че малко хора могат някога да направят, а поне за мен, това компенсира не достатъчното развитие на някои герои, и отклоненията в други.

Прочее, за добрата книга наистина няма значение кога е писана. Това, което е наивно сега, е било наивно и тогава, независимо дали е било в духа на епохата, или не. Достоевски е писал по-рано, Юго също, пък ако щеш и Дюма. Те нямат проблеми с героите и личностните им отношения.

Все пак да не забравяме, че "Властелинът" е писан за деца! За бога, какви сложни междуличностни взаимоотношения искате в една детска книжка?! Така че разни сравнения с Достоевски, Юго и Дюма в случая звучат нелепо.

"Властелинът" е започнат като детска книжка, продължение на "Хобитът". В момента на издаването си вече далеч е надхвърлил и обема, и тематиката на детските книжки. Особено в моменти като обсадата на Гондор, когато катапултите на орките почват да мятат човешки глави вместо камъни. Така че, не, не е за деца. A това, че предимно деца са я чели, не е защото Толкин я е писал специално за тях, а защото книга с главни герои дребни косматковци не е била "достойна" за възрастните по това време....поне не в началото.

Освен тва не е и като Дюма да е убер сериозният и дълбок автор...

И нито един от тримата не е английски пуритан, все пак...

Само да отбележа, че Толкин също като Дюма и Юго е католик. Затова поне за пуритански възгледи не може да бъде обвинен. А за Дюма на французите им трябваха 130 години, за да оценят най-известния си писател и да преместят тялото му в Пантеона. Така че, да, Дюма е също толкова голям, колкото и останалите.

Trip wrote:"Властелинът" е започнат като детска книжка, продължение на "Хобитът". В момента на издаването си вече далеч е надхвърлил и обема, и тематиката на детските книжки. Особено в моменти като обсадата на Гондор, когато катапултите на орките почват да мятат човешки глави вместо камъни. Така че, не, не е за деца. A това, че предимно деца са я чели, не е защото Толкин я е писал специално за тях, а защото книга с главни герои дребни косматковци не е била "достойна" за възрастните по това време....поне не в началото.

Ако помня правилно, и в "Хобит" имаше немалко смърт. Имаше набучени на кол оркски глави и други подобни изпълнения. Даже броях убийствата, но съм забравил колко бяха. И в приказките на братя Грим има доста насилие, но ги четат предимно на дечицата за лека нощ. Тъй че броят убийства не определя дали книгата е за деца. Аз "Властелинът на пръстените" го прочетох, когато бях на осем и се изкефих тотално. Но не бих казал, че тогава съм вникнал в книгата или че е подходяща за деца.

Всъщност, не разбрах точно какво ти е мнението - че става за деца въпреки не твърде детските сцени и тематика (както казваш в началото), или че не става за деца (както казваш в края)?
Това, което имах предвид, беше че не мисля, че е писана като детска книжка, въпреки че това е била идеята да бъде.

Ще се върна малко към поста, който даде тон на тази тема и по-точно новината, че Джаксън е бил отсвирен като режисьор на The Hobbit. Крушката си има опашка обаче и историята си има продължение. Само 2 дни по-късно същия източник, който е цитирал Амос съобщи

"Zaentz Rings in Jackson for Prequels
As Lord of the Rings fans mounted a protest following word that New Line had dropped Peter Jackson from consideration as director of The Hobbit and another Lord of the Rings prequel, producer Saul Zaentz has given assurances that Jackson will indeed direct the two films. A German website, Elbenwald.de, posted an interview with Zaentz, who acquired the rights to the works of the late Rings writer, J.R.R. Tolkien, in 1976 (the Saul Zaentz Company owns Tolkien Enterprises), in which Zaentz says, "It will definitely be shot by Peter Jackson. ... Next year The Hobbit rights will fall back to my company. I suppose that Peter will wait because he knows that he will make the best deal with us. And he is fed up with the studios: to get his profit share on the Rings trilogy he had to sue New Line. With us, in contrast, he knows that he will be paid fairly and artistically supported without reservation." (The preceding quotation is a translation that appeared on TheHobbit-Movie.com from the German interview posted on Elbenwald.de.)"

А след още ден-два

" Jackson Kicked Off 'The Hobbit' In Fit of Pique, Says Report
New Line Cinema notified Lord of the Rings director Peter Jackson that he would not be involved in the production of The Hobbit and another LOTR prequel after Jackson declined to contribute a video salute to the studio for its 40th anniversary celebration next year, the New York Times reported today (Wednesday), citing two people familiar with the matter. Jackson and New Line are locked in a legal dispute over profits from The Lord of the Rings: The Fellowship of the Ring. The Times said that Jackson's camp has accused the studio of dropping him from the prequels "in a fit of pique." Meanwhile, a spokesman for MGM which owns distribution rights to The Hobbit, told the Times. "We support Peter Jackson as a filmmaker, and believe that when the dust settles, he'll be making the movie. We can't imagine any other result."

MGM са твърде голямо студио, за да се пренебрегва с лека ръка мнението им. Аз смятам, че въпреки всичко Джаксън ще режисира The Hobbit и каквото там друго на Толкин е подготвено за филмиране. И ако това стане, ще си е напълно заслужено. На мен филмите ми харесаха, и аз като Амелия съм гледала Задругата поне 7-8 пъти. Разширените версии са чудни. Книгата не съм я чела, по-правилно не съм я дочела, но филмите направо ме плениха.

Trip wrote:Всъщност, не разбрах точно какво ти е мнението - че става за деца въпреки не твърде детските сцени и тематика (както казваш в началото), или че не става за деца (както казваш в края)?
Това, което имах предвид, беше че не мисля, че е писана като детска книжка, въпреки че това е била идеята да бъде.

"Властелинът на пръстените" става за деца - ще ги омагьоса. Или поне така направи с мен. Четох я книгата още няколко пъти след това, но преди доста време. Затова съм позабравил втората и третата част - всъщност помня май само състезанието между джуджето и елфа кой ще убие повече орки(сега, за последно я четох книгата преди 6-7 години, какво да се прави).

Филмите пък съм ги гледал само по веднъж. И ми харесаха. Не знам аз ли греша, но мисля, че атмосферата беше пресъздадена повече от добре. Така или иначе, на втория и третия филм съм гледал само разширените версии и много проблеми не видях. На изпълненията на Леголас с щита-скейтборд и срещу земеслона се изкефих най-искрено. Но пълноценно участие в темата трудно ще взема, тъй като книгата съм я позабравил, а и филмите не ги знам наизуст. Но тези филми са правени преди всичко за публиката - не за върлите фенове на Толкин, а за зрителите, които не са виждали качествен фентъзи филм от толкова много време...

No offence, но някак не можеш да твърдиш, че атмосферата е предадена добре, след като от последните две книги помниш само състезанието на Гимли и Леголас...

Ами не знам. Горе-долу помня какво впечатление оставиха в мен книгите. И горе-долу същото усещане придобих, когато гледах филмите. Та затова. Не казвам, че съм прав. Но това, което видях на филм, беше повече от добро. След ужасяващите фимли по "Дюн" и на "Конан" най-после получих качествена екранизация на фентъзи роман.

Ехем, амии нито книгите на братя Грим, нито тези на Ханс Кристиан Андерсен са нито писани, нито предвидени за деца. Това са сборници на местни легенди от лингвисти. Много трябва да съм изку(или о)фяла (на мойта възраст, нормално, от друга страна ) за да се бъркам; но перфектно помня че в 1ви и 2 курс (по филология) съм изучавала граматичните теории на братя Грим, които те се формулирали след дълбоко изучаване на варианти на немския ползван в старите популярни истории като Спящата Красавица и пр.

Относно Властелина, само две нещица:

1º След усилено препрочитане на книгата всеки 6 месеца (в продължение на няколко години) първият филм ме разплака. Излезнах от киното угорчена и разочарована като малко дете. Не се стърпях и се разплаках. С времето се примирих с мисълта че не е възможна прекрасна адаптация на книгата (която за мен макар и малко наивна, е прекрасна). И взех да оценявам титанският труд на Джаксън (все пак).

2º След цялостно прочитане на темата, аз не се включвам в спора защото да споря за неща които главно са въпрос на вкус за мен е безсмислено та ...

Spoiler: show

¡Всеки с вкуса си, казало кучето и си облизало з.....а!

(Спойлерът е опит да предотвратя банването ми и също накърняването чуждита чувствителности!)