ShadowDance

Средна работа - сравнително приятен филм, но нищо особено. Твърде много и бързо станали досадни обрати, които освен това са безкрайно предвидими.

Spoiler: show

Да не говорим как никак не се връзваше абсолютната нереалистичност на изобретението на Тесла с останалото, където все пак историческата достоверност си беше запазена.

Другият основен проблем е, че героите ми бяха тотално безразлични. Въпреки големите усилия и доброто представяне на актьорите, те не могат да надмогнат ограниченията на сценария в това отношение.

Иначе като визия ми хареса филма, и въпреки горните забележки ми беше интересен и почти не усетих как минаха 2 часа.

Добре бе, кво против имаш качествената режисура и атмосферата във филмите? Питам ей така, информативно...

Бтв, нема да ми писне да обяснявам, че обратите са УМИШЛЕНО предвидими.

Аз симпатизирах на героя, който оживя в края. Но Дем е прав, че е малко объркано. Точно това е рискът на сложните истории с обръщане (или направо липса) на добро/зло - лесно можеш да изгубиш масовия зрител някъде по пътя, когато няма ясен протагонист, с който непрекъснато да се отъждествява.

(Казвам го от личен опит. Моите истории са точно такива - и точно това правило никога не нарушавам: колкото и силен и притегателен образ да е антагонистът и колкото и "сиви" и сбъркани да са някои от "нашите", ако има поне един иконичен протагонист, за който читателят да се държи докрая, историята сработва. И то как.)

нема да ми писне да обяснявам, че обратите са УМИШЛЕНО предвидими.

И да са умишлено предвидими обратите, това не ги прави по-малко досадни и до голяма степен изсмукани от пръстите. Би ли обяснил какво толкова положително се постига с тази търсена предсказуемост според теб?

За героите - аз не искам да се отъждествявам с тех. Искам да са ми интересни, да имат дълбочина, а това определено го нямаше в този филм.

Нямаше дълбочина в героите? @_@ Пич, гледай го пак, а? Тоя път с очи в екрана, евентуално. Това са едни от най-качествено и сложно изградените образи тая година (така де, миналата).

За умишлената предвидимост - филмът е фокус. Трикът е пред теб през цялото време и ти всъщност го виждаш, въпреки че накрая пак му вярваш. Той Майкъл Кейн ти го казва в прав текст. Целта на "обратите" не да са изненадващи, целта е да са майсторски. И те са.

Нямаше дълбочина в героите? @_@ Пич, гледай го пак, а? Тоя път с очи в екрана, евентуално. Това са едни от най-качествено и сложно изградените образи тая година (така де, миналата).

This is a joke, right? И двамата главни герои бяха толкова еднопластови и без дълбочина, че чак прозрачни. Едната гола мания да прецакат другия с по-добър трик и това е. Другите герои и те далеч не бяха особено интересни или добре развити.

По другата точка - проблемът е, че не въобще не повярвах на трика. Двата главни обрата са твърде изсмукани от пръстите и неубедителни.

Demandred wrote:

Нямаше дълбочина в героите? @_@ Пич, гледай го пак, а? Тоя път с очи в екрана, евентуално. Това са едни от най-качествено и сложно изградените образи тая година (така де, миналата).

This is a joke, right? И двамата главни герои бяха толкова еднопластови и без дълбочина, че чак прозрачни. Едната гола мания да прецакат другия с по-добър трик и това е. Другите герои и те далеч не бяха особено интересни или добре развити.

По другата точка - проблемът е, че не въобще не повярвах на трика. Двата главни обрата са твърде изсмукани от пръстите и неубедителни.

Толкова си го и разбрал

Дем: обяснението за двата "обрата" е единственото възможно в случая. Как може да са неубедителни? По-скоро изобщо не са обрати.

Героите:

Spoiler: show

- живот в мизерия, водещ до непоколебима амбиция
- мъчението да водиш "половин" живот (и за въвлечените жени)
- любовта, която все пак се оказва по-важна от всичко друго
- саможертвата!

и
- човек на изкуството - и на прищевките
- за когото да омагьосва публиката е най-важното в живота (а то си е)
- дотолкова, че сам си създава илюзии (основната тема на филма)
- и жертва любовта - и дори немислимото

Както виждаш двамата нямат абсолютно нищо общо, а надцакването (и отмъщението) е само външната рамка на мотивацията им.

Темата на филма (както аз я разбирам) просто няма как да бъде по-универсална:
Животът ни е илюзия.
Защото истинският живот е непоносим за масата хора.
Да прогледнеш през илюзията или да потънеш твърде дълбоко в нея е еднакво опасно.

Рол: Недей спойли открито се пак

Ш: Сори, според мен не подсказва нищо на човек, който не го е гледал, но все пак скрито е по-добре.

Гледах го филма преди малко. СТРАХОТЕН! Това не е просто филм за илюзията. Този филм Е илюзия. Илюзия не само на сцената, но и в човешките отношения. Страхотна актьорска игра и великолепна визия. Освен "Браво" на екипа от създателите, друго не мога да кажа.

Ми случайно го гледах. Визия имаше, обаче в интерес на истината се борех през по голямата част на филма да различавам героя/ите на Джакмън от героя/ите на Крисчън Бейл. Финалът беше един такъв никакъв, и като действието си беше въз мудничко. И на някои места досадно.

armageddon wrote:Ми случайно го гледах. Визия имаше, обаче в интерес на истината се борех през по голямата част на филма да различавам героя/ите на Джакмън от героя/ите на Крисчън Бейл. Финалът беше един такъв никакъв, и като действието си беше въз мудничко. И на някои места досадно.

Ми на мен точно пък финала ми хареса най-много от целия филм. Какво повече може да се иска в края на краишата?

Spoiler: show

Единият (опа, двамата) умряха, един оживя, нямаще го традиционния хепи енд, от който аз лично почти винаги се разочаровам и в същото време не е няква гадна ситуация, в която всички са нещастни накрая.

Смисъл, за мен тва си беще перфектният финал и не мисля, че може да се направи по-добре. Но да и на мен ми беше малко досадно да моменти и не ми беще кеф да знам какво ще стане след 5 минути или каква е самата мистерия. Като цяло беше приличен филм

Това са едни от най-качествено и сложно изградените образи тая година (така де, миналата)

Верно ли това? Щото аз миналата година гледах към пет филма и тия ако са от най-качествените образи май пак много съм гледал.

Какво друго да кажа, филмът става за гледаме, но общо взето ми се видя средна работа, едва ли ще го запомня с нещо, освен със "умишлено лесно разгадаемите" обрати. Боли ме фара за режисурата, актьорската игра и атмосферата, ако сюжетът и героите са скучни, а идеята ми я набиват с чук в главата, а и не е нищо особено to begin with.

Трикът е пред теб през цялото време и ти всъщност го виждаш, въпреки че накрая пак му вярваш.

Ти може да си му повярвал, но аз пък не го направих. И не, не си прави труда да споменаваш, че нищо не съм разбрал и вината е в мен.

Целта на "обратите" не да са изненадващи, целта е да са майсторски.

И какъв, в името на Буда, е смисълът на неизненадващия обрат? Не, наистина съм любопитен, искам да ми обясниш. Сравнението ти с фокусите не струва, защото никой фокусник с толкова очевадни трикове няма да се задържи в занаята.

Тук трябва да се съглася брутално - на един филм ми е праз ... фара да кажам дали е с качествена режисура, добра актьорска игра и тн ако самите герой са едни такива клонящи към безлични, сюжетът се е свил от срам в ъгъла. А точно в тоя филм съм склонен да поспоря доколко актьорската игра и режисурата бяха добри. Все пак в едно 40 процента от доста над търпението ми близо към над двучасово времетраене на филма бяха абсолютно неразличими. Така наречените обрати бяха нулеви, абсолютно самоцелни без никаква връзка със сюжета (щото помниме той се беше свил от срам породен от тоталната му липса) и загубили се в и без това крайно досадно употребените премятания напред назад във времето

Впечатлен съм от филма. И нека не забравяме, че е правен по книга, което обяснява слабите елементи, характерни при адаптацията на такива произведения в пълнометражни филми. Всъщност ако не знаех името на автора бих се зарекъл, че е великия Кинг.

Spoiler: show

Най-силният момент в климакса беше не с Бордън (Крисчън Бейл), идеята с близнаците е фина, но някак позната. Развръзката на другия маниак ми допадна повече. 99 пъти подред е бил щастливеца спасен от удавяне, спасената птичка, "престижа" и 99 пъти е виждал удивлението по лицата на хората. Накрая героя на Майкъл Кейн му го заби като му каза истината в разказа на моряка. Затова и правилно Анжиър трябваше да умре, просто няма как това да е човек вече. Друг е въпроса защо точно трябваше да го застреля другия, ама айде... Това с гръцката драма беше малко прекалено според мен.

Маниите погубват, затова по-внимателно :>

Всъщност ако не знаех името на автора бих се зарекъл, че е великия Кинг.

Стивън Кинг или...? Адаптациите на неговите книги са доста печално известни, с няколко изключения, заради това ли се сети за него?

А това, че по книги трудно се правели филми, при все че е вярно, не трябва да служи за оправдание.