ShadowDance

Което е... абсолютно същото, което аз казвам?

От салати не разбирам. И ги ям без сол. Но ако така ще е по-разбираемо, ще ги използвам като пример.

Според вас историята в един филм "солта" ли е или "доматите"?

(Съжалявам, че така с подсказвания ви побутвам към истината, но знаете, че сервирана наготово не ви понася. )

shayhiri wrote:От салати не разбирам. И ги ям без сол. Но ако така ще е по-разбираемо, ще ги използвам като пример.

Според вас историята в един филм "солта" ли е или "доматите"?

(Съжалявам, че така с подсказвания ви побутвам към истината, но знаете, че сервирана наготово не ви понася. )

Или пък се държиш като идиот с твърде високо, но с нищо неоправдано самочувствие?

shayhiri wrote:От салати не разбирам. И ги ям без сол. Но ако така ще е по-разбираемо, ще ги използвам като пример.

Според вас историята в един филм "солта" ли е или "доматите"?

(Съжалявам, че така с подсказвания ви побутвам към истината, но знаете, че сервирана наготово не ви понася. :) )

Според нас няма значение дали е домати, сол или сос пармеджано. Идеята е, че не можеш да кажеш, че след като даден компонент не прави цялата идея, то той е е напълно без значение.

офтопик: обаче доматите стават за ядене и без салатата, докато само солта какво да я правя?

Ако имаш предвид, че един сценарий може да съществува и отделно от филма, за разлика от визуалната част - не е съвсем така. Сценарият е също толкова (не)читаем, колкото биха били (не)гледаеми и някакви красиви картини с концепции за визуалната част.
А ти може би все пак просто говориш за домати...

За спора както е поставен, Никола ми изглежда най-убедителен като аргументи Но понеже аз нищо не разбирам от кино, няма да си бутам гагата

Само ме е яд, че можехме да го гледаме с Киллуа Дипартед един ден, а вместо това гледахме съм романтична комедия... е, беше сладка, и мат дилън гледаше лошо, но все пак ме е яд

Yan wrote:

shayhiri wrote:От салати не разбирам. И ги ям без сол. Но ако така ще е по-разбираемо, ще ги използвам като пример.

Според вас историята в един филм "солта" ли е или "доматите"?

(Съжалявам, че така с подсказвания ви побутвам към истината, но знаете, че сервирана наготово не ви понася. )

Или пък се държиш като идиот с твърде високо, но с нищо неоправдано самочувствие?

Точно така би изглеждало, ако хората тук наистина имаха нужда да им бъдат обяснявани очевидни неща. Това ли намекваш, Янгъс?

Клинчиш. Laughing Или е важно, или не е. Няма понятие полуважно или донякъде важно. Така че решавай.

Както каза и Морви, има такова нещо наречено степенуване по важност. Това, че за мен примерно визията е най-важното нещо в един филм, не значи, че историята не е важна.
Ако мога да си позволя една аналогия, която намирам за по-удачна от тази с доматите, това, че главният мозък е най-важния орган на човека, не значи, че черния дроб e не е важен.

По другия пример - много ясно, че историята е солта. Защото е невъзможно да направиш филм без визуална част, а е съвсем възможно да направиш филм без история.

За Departed имаше супер музика, супер Джак Никълсън и супер Мат Деймън. Но края нещо...нищо.
За Pursuit of Happyness първо се размазах от цялата мизерия, която изсипаха на главата на Уил Смит. Това беше наистина сериозно. И някак за пореден път във филм, макар че не си спомням другите примери, ми се наби идеята: когато нещата тръгнат на зле и нямаш пари жена ти със сигурност ще те изостваи за да отиде при рандъм роднина. И накрая искрено се съмнявам Уил Смит да открие щастието като брокер. А те едва ли не го насадиха като теза: ако си богат ще си щастлив. Не казвам че преди това му беше супер на улицата, а че забиха в другата крайност, а крайностите рядко водят до истината.

Back on topic:

Чак сега разбрах, че Енио Мориконе е получил почетен Оскар на тази церемония. Време беше, то си е безобразие, че досега не беше печелил нито веднъж наградата.

Няколко неща много набързо:

1) Гаро МОЛЯ СЕ Явката по някакъв начин да го види тоя твой пост...
2) Морви не бъди ненужно буквалистична, главната ми идея е, че всеки си степенува сам по важност (примерно мен музиката във филм често не ме вълнува колкото актьорската игра), но определени ОСНОВНИ неща са еднакво важни и ако едно от тях куца - целият филм ще куца. В примера с Департед историята въобще не куца, просто е крадната и това за мен няма никакво значение при условие, че филмът РУТИ.
3) Съгласен за Мориконе, и аз съм крайно изненадан. Миналата седмица си гледах Имало едно време в Америка и за пореден път се убеждавам, че този пич е ГЕНИЙ.
4) Алекс, Ян, темата се получи хубава последните няколко страници и повечето както никога не изпадаме в ненужни и несъдържателни постове, let's keep it up.
5) Жоро, в паралелна галактика аз и ти сме императорите на Вселената заедно!
6) Остават ми 20 страници, ще захапя мъничко Infernal Affairs.
7) 22:30 КАНАЛ 1 - ОЩЕ НЯМА РИП МАМКА МУ ще трябва да слушам скапан превод ма може и да скипна

Айде със здраве

а е съвсем възможно да направиш филм без история

Е, явно това ни е препъникамъкът. Филм без история? За порно ли говориш? Или за чиста документалистика? Или за запис на охранителна камера? Мислех, че все пак говорим за художествени филми?

Независимо от медията - книга, комикс или филм - авторът разказва история. Ако няма история за разказване, пише есета или рисува абстракции.

Имаме ли аналог на горното във филмовата медия? И ако да, брои ли се за филм (художествен)?

Ако имаш история, но не можеш или не искаш да я разкажеш като филм, я разказваш като роман или комикс.

Ако искаш да снимаш филм, но нямаш история, к'во правиш?

...правиш тъпа и комерсиална боза, която обаче се продава, ей тва правиш. Департед е МНОООГО далеч от да няма история, това, че е ВЗЕТА от друг филм е съвсем друга бира.

Снимаш авангарден филм, високо изкуство, и печелиш награди по фестивали