ShadowDance

на мен много любима ми е "Тайната на оранжевата котка".

А на мен тази книга защо не ми говори нищо? И трябва ли да се чувствам зле от това

Абе темата се пак не беше "книги, които принципно са ме кефили май някога", а "книги, които са ми ПОВЛИЯЛИ"

Шестия том на Хари Потър ми повлия доста тия дни. Първо ми падна върху босия крачок, лишавайки ме от усещането за присъствие на какъвто и да е бил палец, след което установих, че съм го окЪрвавил могъщо и реших ядно да го метна и да си зема друг, но в последствие той удари любимата ми нощна лампа и ме лиши от нея. За един ден тая книга така ми повлия на нервите, че офицялно обявявам твърдите корици за шитак.

Pugsley wrote:Шестия том на Хари Потър ми повлия доста тия дни. Първо ми падна върху босия крачок, лишавайки ме от усещането за присъствие на какъвто и да е бил палец, след което установих, че съм го окЪрвавил могъщо и реших ядно да го метна и да си зема друг, но в последствие той удари любимата ми нощна лампа и ме лиши от нея. За един ден тая книга така ми повлия на нервите, че офицялно обявявам твърдите корици за шитак.

Хахахахах, тоталната гавра с хардкор литератори;)

Regsa wrote:А на мен тази книга защо не ми говори нищо? И трябва ли да се чувствам зле от това

Е,определено не трябва:)Бях малка,когато я прочетох и много ми хареса,повлия..Заплетена историйка,леко детска,но има и дълбоки неща.Писана е от 10 автори от цял свят.Един започва историята и всяка следваща глава е от друг писател.

Я,какъв хубав топик
Ще се присъединя към тези,които казват,че времето,когато една книга може наистина да ти повлияе до степен да ти наложи част от светогледа си е най-вече ранната детска възраст.После може да ти хареса невероятно много,но вече си по-изграден като личност и е по-трудничко.
Та за мен книгата,или по-точно серията,която най-много ми е повлияла на разбиранията за света май трябва да е "Синовете на Великата мечка" на Лизелоте Велскопф-Хенрих.На 6-7 трябва да съм била първия път като ги четох,а чак още до няква степен усещам влиянието (После четох и доста Карл Май,когото въпреки християнските глупости,великите немци и т.н. доста харесвах,но не може да става дума за сравнение.Салгари не го понасям,а Рид нещо не ме впечатли много.)
Също "Приказка без край" и "Книга за джунглата".
Ако става дума за влияние върху хода на живота,до много голяма степен "Лъвицата Елза","Петнистия сфинкс" и прочие на Джой Адамсън ме подтикнаха да искам да стана ветеринарен лекар.Е,не,аз исках да правя това,което Адамсън е правила,но попорастнах и осъзнах,че не стават те толкоз лесно тия работи и ветеринар ми се стори реалното решение.Стават грешки Гжимек и Даръл в същата насока.

Muad_Dib wrote:Хмммм....Пазителя Мартин как ли променя мирогледа ми е интересно....

След тази книга вече не съм същия човек. Вече оценявам и най- дребните неща и знам, че винаги може да е по-лошо.


Аз лично не се сещам за книга, която да ми е повлияла. Сещам се за книги, които да се ме пленили/впечатлили/отвратили(Станек) и какво ли още не, но не и променили.

Моите (ама как съм я пропуснал тая тема?) са:
- във впечатлителните ранни години: "Приказка без край" (фантазията! "Прави това, което искаш"!), историите за Олд Шетърхенд (благородството!)
- във впечатлителните по-късни години (след 18): "Хиперион-Ендимион" (фантазията! следващата стъпка на Човека!), цикълът за Ъплифта на Дейвид Брин (съжителството на различните! екологичното мислене!) "Реквием за Хомо сапиенс (тук съм разказал защо и как), "Последният еднорог" (Човешката библиотека!), "Повече от човешки"/The Dreaming Jewels/To Marry a Medusa/разказите на Стърджън (всеобхватната, разнолика Обич! сливането на отделните в едно!)

За тия се сещам на първо четене.

Свами Вивекананда - Раджа Йога се казваше май книжката. После томовете на Ошо може да се каже, че са ми поосвободили ума от вкостеняване.

От художествените - Книга на новото слънце на Джийн Улф /в нея има всичко /, която ми промени представите за литература и ме вдъхнови да чета само най-доброто.

Първата част от "Реквием"-а на Зиндел пък е, колкото и да ми е странно и на мен, единствената книга, която на всяко препрочитане ме кара да се гмурна толкова дълбоко в историята, че очите ми неизменно да се насълзяват - но не от тъга, а от... - ? Наистина емоционална книга, но не от типа "сантименталност за бедни".

"Игра на дама" - любим роман /ако е изобщо е роман, а не игра/. Едва ли имам право да говоря за произведението на Кортасар, затова по-добре да замълча с усмивка на уста и светлина в очите.

Мисля, че всички сме на мнение, че Станек повлиява най-силно. 73% от прочелите го отиват на лечение, а останалите- в цитаделата. Всяка дума от книгите му ти разгражда мозъка умерено бързо.

Иначе, съм съгласен с твърдението, че книгата може да ти повлия предимно в началните години. За мен такава книга май беше едно дебело томче с Андерсенови приказки.

Абе и по-зле от Станек има.
Разбира се, не мога да дам пример, но...
Всъщност.
Хм.
Ако човек е в подходящото душевно състояние, може да извлече удоволствие и от най-извратените мозъко/ телоубийствени изживявания.
Така де, наслади се на всеки миг, понеже не ще можеш да го върнеш назад.
/И се пази жестоко от рекламата - особено от цитаделската. /

Ако трябра да бъда честна книгата която най-много ми е повлиала въобще е Хари Потър(прочетох я във 2 клас вследствие на което запалих всички момичета и си създодохме секта ) всъщтност от нея се зяпялих по фентазито.
Иначе на по-стари години (14 ха-ха) се запалих по Пратчет (дадох на една приятелка да прочете една негова книга и каза че след като я е прочела може да предвиди всяко мое изречение )
Другата която адски много ми е повлияла е Пътеводител на Галактическия Стопаджия - адамс е страшен с всичките се тези бележки под линия цял живот ще помня как Артър Дент се научи да лети
Нийл Гейман обаче ми е един от любимците- първо му прочетох комиксите Сандман - и след това се запалих по всичко негово и се престраших да чета книги на английски.От него е и него любимият ми разказ не помня snow glass and apples такава ли беше последователността.Гаврата със снежанка е абсолютна.

scarlet_witch ме подсети, че забравям Пратчет.

Срамота! Аз съм раснал с него, от "Ерик" насам.