shayhiri wrote:But as soon as this idea is raised, an immediate - and a fair - question arises: why write fantasy about the past? What can fantasy do that straightforward historical fiction (or even non-fiction) cannot?
Ето още първото изречение, с което Кай открива темата. И оттам-нататък си е все едно такова оправдателно, в смисъл "знам, че ше ме питате що така правя и знам, че не е мноо правилно, ма на..." А "аргументите" му са от типа "ми така ми е по-лесно".
Ъм... Да... Аха... Значи, един вид, когато аз започвам лекцията си за DNS с въпроса "хубаво де, и на кого му е нужна голяма, разхвърляна из целия свят, децентрализирана система, която да се занимава с това да обръща
www.shadowdance.info в 83.148.64.30?" и след това разглеждам алтернативата - преди 20 години всичко си е било много добре, като
всеки компютър си е имал файлове със списъци на
всички IP адреси в тогавашния не много голям Интернет... искаш да кажеш, че после, като обяснявам защо голямата йерархична система е по-добра и по-удобна, аз
се оправдавам, само защото съм започнал с въпроса "защо е нужно"?...
Искаш да кажеш, че практиката да обясняваш нещо, като първо разгледаш една-две алтернативи или предистория, и за да разгледаш алтернативите, започнеш с въпрос, всъщност те хвърля директно във виновни и неубедителни оправдания?...
Окей, добре, примерът с DNS може би не беше съвсем прекрасен, но беше първото, което ми хрумна... след минутка-две мислене може и да мога да измисля и още малко по-ясен, но също толкова фрапиращ пример
shayhiri wrote:Това е безпредметно в случая, Мат.
Самият Кай казва черно на бяло, че имам пълното право да въпросвам съмнителната му практика. Същото право, което вие вкупом ми отричахте и заради което опищяхте орталъка до възбог вчера.

А сега, кой е прав и кой не е?
Чакай, чакай... Може и аз да не разбирам нещо, може да не съм чел много внимателно, може и да не съм успял да се измъкна съвсем от всички други глупости, с които шефовете ме карат да се занимавам в момента

Но... две нещица...
Разбира се, че имаш право да въпросваш практиката му - *ако* го правиш аргументирано. Ми... в продължение на доста постове ти така и не излагаше някакви сериозни аргументи.
Но колкото до "съмнителната му практика" - това май пак го казваш в смисъл, че Кай се оправдава за решенията си - а на мен лично ми се стори, че
единственият въпрос в есето му, на който той си признава, че всъщност не може да даде отговор, е "къде са границите" - и би ми било много забавно да видя някой, който и да е, било то автор, критик или обикновен читател, да вземе да даде хубава и точна формулировка на границите на който и да е жанр

Всички други "въпроси" в есето на Кай са горе-долу това, за което стана дума по-горе - просто риторичен похват (*не* в смисъл на риторичен въпрос), който той използва като въведение за по-нататъшните си разсъждения - и ако според теб това е оправдание и признание за неубеденост в собствения му избор... мммф... ми ти току-що описа 97% от хората, които някога са писали нещо, каквото и да е, като плашливи нерешителни първолачета без никакво доверие в собствените си сили
