ShadowDance

Дам, лоша работа... Сложно е, дори когато и в двата езика има категория род. Спомни си например песента на Булат Окуджава - "Ваше благородие, госпожа Удача..." Да се преведе като "Ваше благородие, господин Късмет" би било безумие, наистина. Но пък кой твърди, че на преводачите им е лесно?

Да, по този повод и аз се сещам в колко много серии от Стар Трек съм имал проблем с думата ship. На английски е в женски род, капитан Кърк много често говори за кораба си като за жена, а в превода на филми не могат да се слагат бележки под линия...
Проблемът при Донърджак обаче ми изглежда хилядократно по-лесен. Не виждам защо е трябвало да се сменя полът.

Trip wrote:Хм, аз на Любо Николов съм чел единствено един разказ (от 2004 г.), който беше извънредно слаб. Онова горе звучи добре, но си личи проблемът, който усетих в оня разказ - многословност и същевременно лека липса на информативност, която в рамките на цял роман може да стане много дразнеща (със сигурност в рамките на един разказ беше доста дразнеща).

Иначе просто ще трябва да се прочете нещо цяло, но ми се струва, че от това, което съм видял, Николов като че ли има склонност да не обръща много внимание на тия неща, на които наблягали англоезичните автори "за сметка на стила": структура, герои и някаква динамика.

Shayhiri wrote:Съгласен с Емо, важи и за на практика цялата бг фантастика/фентъзи.

Именно! Просто няма поле за твърдения от типа на "по-високата литературна култура" на българските автори.

Itilon wrote:

Trip wrote:Хм, аз на Любо Николов съм чел единствено един разказ (от 2004 г.), който беше извънредно слаб. Онова горе звучи добре, но си личи проблемът, който усетих в оня разказ - многословност и същевременно лека липса на информативност, която в рамките на цял роман може да стане много дразнеща (със сигурност в рамките на един разказ беше доста дразнеща).

Иначе просто ще трябва да се прочете нещо цяло, но ми се струва, че от това, което съм видял, Николов като че ли има склонност да не обръща много внимание на тия неща, на които наблягали англоезичните автори "за сметка на стила": структура, герои и някаква динамика.

Shayhiri wrote:Съгласен с Емо, важи и за на практика цялата бг фантастика/фентъзи.

Именно! Просто няма поле за твърдения от типа на "по-високата литературна култура" на българските автори.

Абсолютно голословно твърдение. От дискусията следва най-вече, че народът масово не чете българска фантастика, нищо повече.

За което си има причина между другото и тя не е, че българският народ не си знае интересите

Roland wrote:За което си има причина между другото и тя не е, че българският народ не си знае интересите

Май не е съвсем така. Например виж какво говорят за "Десетия праведник" хората, които са я чели и тези, които явно не са я чели.

Явно като Итилон ли? И понеже отвори дума з абългарската фантастика, а не конкретно за Любо Николов, дали пък го няма факторът, че по-голямата част от нея е пълен боклук? И да, нека е говорен наизуст, но при положение, че единственото редовно издаващо такава литература издателство, го прави основно на шуро-баджанашки принцип, какво друго се очаква да мисля?

Roland wrote:Явно като Итилон ли? И понеже отвори дума з абългарската фантастика, а не конкретно за Любо Николов, дали пък го няма факторът, че по-голямата част от нея е пълен боклук? И да, нека е говорен наизуст, но при положение, че единственото редовно издаващо такава литература издателство, го прави основно на шуро-баджанашки принцип, какво друго се очаква да мисля?

Със сигурност по-голямата част е пълен боклук, което важи не само за българската, а и за всяка друга фантастика, включително англоезичната и руската - повечето неща, които се издават, са пълен боклук, но навсякъде си има върхове и добри книги. Факт е, че тук масово не се познават добрите образци.

Относно "Аргус" - прав си в много малка степен. По-голямата част от издадените книги са или наградени от конкурси, или на общоприето добри автори (общоприето добри сред малцината, които четат българска фантастика). Ако искаш, ще спретнем едно списъче и ще видиш, че по-скоро аз съм прав, отколкото ти.

Не държа честно казано. Ако изключим двама-трима автори, аз и т.нар. "признати" тук автори ги смятам за пълна излагация в сравнение със западната фантастика. Просто хората, които ги награждават, имат твърде различни критерии за качество от моите... Плюс че, не че нещо, но половината от въпросните четат САМО българска фантастика...

Със сигурност по-голямата част е пълен боклук, което важи не само за българската, а и за всяка друга фантастика, включително англоезичната и руската - повечето неща, които се издават, са пълен боклук, но навсякъде си има върхове и добри книги.

Темата малко се разводни, но само да вметна, че макар наистина повечето книги, които се издават на запад, да са пълен боклук, боклуците там са на нивото на нашите класни произведения. Всъщност ако си говорим за фантастика и фентъзи единственото що годе сносно българско произведение, за което мога да се сетя на прима виста е "Пътят на Икар" (това не значи, че няма други, разбира се) и дори то не може да се сравнява с относително качествените творби на англоезични (и не само) автори.

И Лейзи, понеже твърдението ми отново е голословно, ти естествено можеш да ме обориш като ми посочиш поне 5-6 добри книги от български писатели, за които някой някъде извън страната е чувал и които са обявени от този някой за качествени.

Съвсем неотдавна четох статия на един уважаван наш литературовед, в която доказваше като две и две четири, че "големи" автори могат да имат само "големите" нации. Малките са обречени да се съизмерват, да догонват, да подражават, да внасят челен опит и да попълват, колкото могат, липсващите жанрове и текстове.
На някого това може да звучи тъжно, на друг - комично, но е истината. Големи фантасти ще имаме, когато имаме голяма литература, а това пък ще се случи, когато имаме голяма физика, музика, медицина и армия също така, вижте ми окото...

Не знам доколко го казваш сериозно, но за мен звучи доста убедително всъщност.

Свръх всичко друго в България просто не можеш да "учиш" за писател. Няма къде...

Roland wrote:Не държа честно казано. Ако изключим двама-трима автори, аз и т.нар. "признати" тук автори ги смятам за пълна излагация в сравнение със западната фантастика. Просто хората, които ги награждават, имат твърде различни критерии за качество от моите... Плюс че, не че нещо, но половината от въпросните четат САМО българска фантастика...

Не знам дали си струва да спорим, след като явно си предубеден. Сега, тук не става въпрос да се превъзнася българската фантастика, само защото е българска. Но ти явно не си много добре запознат с въпроса. Виж какъв ти е маниерът на спор - първо изстрелваш едно невярно твърдение (че основния принцип на издаване на книги на Аргус е шуробаджанащината), когато ти казвам, че не е така, казваш, че няма значение, изстрелваш ново твърдение наизуст ("половината от въпросните четат САМО българска фантастика"), ако опровергая и него, ще кажеш, и че това няма значение и т. н. Несериозна работа е това. А всъщност не си чел дори "Десетият праведник". Добре, ако има най-добър български роман във фантастиката до момента, това е "Десетият праведник". Не защото аз казвам така, а защото преди 7-8 г. във фендъма направихме една класация за всички книги, издадени между 1990 и 2000 г., в класацията участваха над 100 книги, гласува кажи-речи целият организиран фендъм за момента, много хора изчетоха огромен брой от книгите, почти за всяка бюлетина се знаеше кой я е пратил и т. н. Не че е нещо особено, но докато не се направи някакво ново, по-масово изследване, така стоят нещата, това е най-близкото нещо до наше "Хюго", което имаме засега. Е, оттук нататък - ако си чел "Десетия праведник" и го разнищиш пред мен - евала, нищо не мога да ти кажа. Но така, да се говори наизуст... Не е сериозно. И забележи, не се опитвам да обяснявам, че имаме по-добра фантастика от англоезичната. Но пък и да не подценяваме малкото добро, което имаме.

Не казвам, че е без значение, казвам, че това е, което се говори СРЕД фендъма (относно Аргус). Същото важи и за второто ми "невярно" твърдение - хора като Дилян и Генерала са го казвали неведнъж, други също. По сбирките на Ефремов това.

Аз не чета особено много българска фантастика, защото в 19 от 20 случая, когато съм се опитвал да го правя, съм се натрисал на някаква пълна гняс. Ок, твърдиш, че имаме един много хубав роман. Убеден съм и че не е единствен. Но въпреки това съм много повече склонен да се съглася с последното твърдение на Ани - за да имаш голяма литература, трябва всичко да ти е голямо.

А не да смяташ, че фантастиката е някаква идеология и да нищиш идеи, остарели и доскучали на западните фантасти преди 30 години, отхвърляйки ВСЯКАКЪВ опит да ти се намекне, че писането не е просто "вдъхновение" и "идеи", но и едно доста практическо умение, което трябва да изучиш и усвоиш...

Що се отнася до тоя Десети праведник, щом твърдиш, че е толкова добра, ще си я намеря и ще я прочета (стига и двете да са възможни). Да видим що за риба трябва да е бг-фантастика, заслужаваща Хюго, щото, откровено го казвам, аз наистина не мога да повярвам, че има такова чудо.

Едно уточнение само - Lazy каза, че "Десетият праведник" е обявена за най-добър български фантастичен роман, което е най-близкото до наш еквивалент на наградата "Хюго", а не че книгата заслужава да получи истинската награда "Хюго".