ShadowDance

Е, ако и на мен ми беше толкова предвидим, колкото каза, че ти е на теб, нямаше да му дам девятка.

Но по личния ми кефометър - толкова. Почти пълен кеф.

Определено Кристоф Уолц имаше по-главна роля от Брад Пит. Всяко негово появяване в кадър беше произведение на изкуството.

Може и да съм бил предубеден, но го намирам за поредния Тарантино self-indulgence. Четейки so-so оценките в темата за "Сиянието" не мога да си обясня огромния hype в тази, разбирам, че абоминациите също са интересни по свой си начин, но все пак.. Потвърждавам вече изказаното мнение, че филмът е някак по-малко грабващ от "Kill Bill" примерно, който поне ми беше забавен; отдавам го на тематиката. Абсурдността е много по на място в един якуза/самурайски-спагети-уестърн, отколкото във военен филм, пък бил той и на Тарантино.

Spoiler: show

И наистина краят беше предвидим още от момента, в който се спомена, че Адолф ще посещава киното. Факта, че такъв атентат не е правен в действителност, гарниран с познанието за начина на мислене на режисьора не оставя място за изненади. Естествено, че щом е тръгнал да променя хода на историята, Тарантино няма да се спре с един несъществувал атентат. Щом може нека Хитлер и Гьобелс да бъдат простреляни десетки пъти и взривени!

Как може да гледате толкова комплексен филм и после да се фиксирате на това, че Тарантино самоцелно и абсурдно изненадва, и тъй като го прави вече за 5-6-ти път, то вече не му се връзваме? Някой не се ли помъчи да разбере дали той не казва нещо твърде важно, докато "изненадва" по неговите си начини?

Единственото, за което масово сте прави, е за очевидното - че Ланда кърти, но то човек трябва да е сляп и глух, за да не го види това.

Във всеки случай, това е филмът на годината до момента и само прекалената очевидност на спагети-реверансите го сваля от девятката и десятката. И с по-кротка стилистика щяхме да се сетим от какво се е вдъхновявал (от друга страна, заради Бауи преди премиерата и

Spoiler: show

смъртта на Шошана

му прощавам детинщините ).

Нищо не показва, това е основната идея струва ми се. "Колко постмодерно". Пропуснах да споделя впечатлението си, че в един момент тази липса на дълбочина сякаш се превръща почти в подигравка със зрителя и в това е истинската изненада на филма, а може би и силата му от една страна.

Spoiler: show

Образът на "добрия" германец, бидейки единствения елемент в цялата конструкция на филма с потенциал да му придаде дълбочина, сякаш нарочно е сложен само и само да изненада зрителя с преобразяването си в края и да затвърди ултимативната плоскост.

Добре, да опитаме.

Ироничното в цялата работа е, че ще ми се наложи да напиша неща, много подобни на нещата, които писах за Явлението, с разликата, че тук може и да минат, щото не говоря за филм, който всички мразят, а за филм, който ако не го харесаш, оставаш с впечатлението, че си леко тъп.

Само искам да уточня, че съм гледал филма само веднъж (+ още веднъж сцените, които най-къртеха визуално), така че всичко отдолу са само бегли мисли. Ще почна, да видим къде ще свършим...

Първо: имаме Алдо, който е някакъв убер, ама наистина УБЕР тъпанарско парче, дето говори като див селтак, действа без да мисли и въобще е в Германия да скалпира хитлеристи не по някви кой знае кви причини, ами щото просто го кефи. Пит играе неземно зле. Просто тва е некадърна актьорска игра at its best. И това не е добър актьор, който трябва да играе като дърво - играта на Пит би била ултимативния актьорски провал на всички нива, ако заглавието на филма беше друго. Същото се отнася и за останалите копеленца, и тва личи не само в сцаната с италианския, а буквално при всяко отваряне на уста и всяко помръдване. Тези тъпи парчета успяват в паралелната вселена на Тарантино да очистят едновременно Хитлер и Гьобелс + пълен киносалон с елитни немци. Не знам колко е очевидно какво означава това, но нека да обобщя - режисьор на тъпи хоръри, който дори не е актьор (Рот), слага на практика край на войната. Този край не е успял да го сложи суфистицираният и едноок Том Круз във Валкирия (и десетките други филми, които ни занимават с покушенията срещу Хитлер). Този край го слагат тъпите бастерди - хора, напълно лишени от мозък и стратегия, но успяващи именно заради неземната си тъпота. И щото всичко това се случва само във вселената на Тарантино, а в реалността Хитлер трябва да се самоубие, за да отърве света от себе си - затова са и inglorious. Така че гаврата с историята тук не е гавра с историята, която има за цел да е изненадваща по тарантиновски. Гаврата с историята (освен, че се връзва с целия нахален, както обикновено за Тарантино, тон на филма) има за цел да е сардоничен коментар за края на WWII.

На финала супер-мега-тъпото парче Пит изработва свастика на челото Ланда - човекът, който говори засукано и мъдро, при това десетки минути; човекът, който владее емоциите и симпатията на публиката (както се вижда и от този форум), въпреки че разстрелва еврейско семейство в първите 15 минути на филма; човекът, който винаги е с няколко хода пред останалите, и който на практика просто си върши работата по най-добрия начин (също както тъпото парче), но без да влага чувства - неслучайно и обратът в позицията му на финала. Та, филмът завършва с тази реплика - "Мисля, че направих шедьовъра си". Казва я онзи тъпанар Тарантино, който пише по 5 грешки на ред в сценариите си, който е първо другарче на Родригез, когато трябва да изработят заедно някоя помия като Гриндхаус или 4 стаи (както Алдо е първо другарче на Еврейската Мечка, с която творят помии в Nazi Occupied France); и не на последно място - който е четвърт индианец като самия Алдо. Той белязва онзи другия Тарантино - комплицирания, по чиито истински филми (Глутницата, Криминале, Джаки Браун, Убий Бил) публиката припада; белязва онзи Тарантино, който е получил Оскар заради начина, по който води диалог. И му изсира в лицето - "Това е моят шедьовър". Това е такава перверзия, че не намирам друга дума в случая, освен евала.

Като второ смятах да започна да въртя около цялата символичност на това, че финалната драма се развива в Кино... за ироничността в това хитлеристите да се задушават в дима на горяща лента (--> горящо изкуство --> горящи книги). Обаче сега нямам време.

@Делегат
Това, че зрителят се е почувствал подигран си е негов проблем. Аз не се усетих подиграна изобщо - усетих се почетена и уважена всъщност. Като човек за чийто кеф някой сериозно се е погрижил.

Относно останалото:

Spoiler: show

Това за добрия германец беше толкова яко всъщност. Той по начало не беше добър - той се изживяваше като такъв. Но отдолу си беше себична и егоцентрична твар, обливаща се във вниманието, което околните му демонстрираха. Той не се чувстваше виновен за това, че беше убил стотици хора - беше морален изрод. И Шошана за него беше като някаква спечелена вече игра на война и завоевание. Към нея той подхождаше с абсолютната убеденост, че прави нещо правилно, натрапвайки й себе си и безумната си премиера, както си мислеше, че е правилно да убие 300 човека от кулата си. Разкошен беше! Това тук за мен си беше типаж на характер - достатъчно добре изграден, че да не ме изненада ИЗОБЩО с "влошаването" си накрая, щото не му беше целта да е изненадващ. Просто беше последователен с развитието си.

А за атентата в киното, точно щото нищо не се знае за такъв атентат мислех, че ще го осуетят нещо. Пък те не го - това ме изненада вече. Доста.

@Силвър - това за дима от кинолентата и на мен ми хареса. Това за тъпите копилета и доста нелепия Рот, които си изиграха ролята за внушението - също. В смисъл - имаме тъп селтак и олигофрен с бухалка, които накрая ебават майката на Хитлер и Ланда - очевидно е с кво се ебава Тарантино. Само това най-накрая за шедьовъра и свастиката ми се струва малко нереалистично. Да не говорим, че Грайндхауз за мен е абсолютно гениален.

Само допълвам, че това, че смятам чекиите, които Трантино прави между истинските си филми за такива, или пък това, че ти не ги смяташ за такива, няма особено значение. С финала Тарантино просто казва - това съм аз и точка. При тва положение, естествено би трябвало мен повече да ме вбесява, но изпитвам симпатия към режисьори, които знаят как да кажат нещата, независимо че говорят пълни глупости.

И застрелването на Хитлер и Гьобелс (на Ланда никой не ебава майката) не е ебавка от страна на Тарантино. Това е показване на правилното решение.

Еми възможно е и така да е. По някаква причина обаче това не ме кара да харесам филма и на йота повече... Смисъл, триумфът на простотията, колкото и оригинално или софистицирано изразен, не е нещо, което мога да се насиля да уважавам.

Уважавай това, че дебилните янки възтържествуваха накрая, след като няколко убер софистицирани, говорещи ен на брой езика европейски центъра на бахти-му-и-културата се държаха за гушите и не можеха да се надцакат един друг, а се завираха заедно в лайната.
Това е нещо, което дебилните янки наистина си мислят бтв - американците живеят с усещането, че те са спрели втората световна едва ли не. Тарантино според мен яко се ебава с това.
Забелязвате ли как нямаше кьорав руснак - все едно войната беше само между Франция, Германия и Англия - и разбира се копилетата, които изнасят врага като Рамбо? Това особено ми хареса.

Roland,

Изобщо не давам това като причини да харесваш или не харесваш филма йота, инч или литър повече. Давам го, за да ти покажа, че зад привидната нахаканост и скандалност на Тарантино (почти) винаги има нещо повече, т.е. да кажеш - "ми той просто пробва да изненадва по тарантиновски, ама аз вече съм му гледал 5 негови филма и не ми минават тия", е просто да не стигнеш до същността (да видиш Ланда зад Алдо). Почти всички "изненадващи по Тарантиновски" сцени имат нещо много повече зад изненадата. Примерно първата е просто учебник по character development до степен, че на мен просто не ми дремеше дали Ланда ще застреля момичето в гръб, докато бяга или не - просто исках още от същото (btw, филмът спокойно можеше да е шорт само с тая сцена и пак да е най-доброто за тази година). Това с минаването на английски от страна на Ланда е просто прелюдията към сцената с минаването на италиански от страна на Алдо - ето, виж как пасъра е сметнал почти по Павлов как това трябва да е начин Тарантино да се прави на куул и е пропуснал дори очевидното обяснение (което беше дадено директно във филма). Вземи и сцената с внезапната престрелка в бара в средата на филма - 1) "внезапността" разбира се идва най-напред като стилистично решение, което е очевиден реверанс към филмите, които Тарантино е давал под наем на клиентите си във видеотеката на младини, но 2) ако проследиш динамиката на диалога (дори самите думи, които изговарят участниците) ще видиш, че тая уж внезапна и куул престрелка в един момент става неизбежна.

@ Silver: наистина интересно е това, което казваш, аз примерно не бях забелязал такава асоциация, но съм по-склонен да вярвам, че търсиш и виждаш под вола - теле.

Както поясних многократно, декларирането на "склонност към вярване" в определено нещо няма сила на аргумент за и против определена теза.

Дискусията за бръснача на Окам е преместена в тази тема от главния форум:
viewtopic.php?t=4445

Най-бързо купеният ми блурей евър