ShadowDance

Silver wrote:П.П. И да отговоря на тва за действията на водния демон. Беоулф не е типично фентъзи, за да апроксимираш клишета от типичното фентъзи върху него. В Анджелина е заложена до болка идеята за коварството (избива всички, но оставя него жив) и прелъстяването (тука няма кво да говорим - тва е демон на високи токчета, ффс). Тва вече мога да ти го докажа както ти искаш - Земекис многократно заявява, че е избрал Анджелина, защото е ултимативната seductress. Няма никакви основания да допускаме, че тя би оставила нещата в ръцете на съдбата, която може да манипулира. Тя е воден демон и манипулира водата. Беоулф знае това, както се вижда от сцената с фрисиеца - хвърля оръжието си и тръгва срещу него, крещейки му как "боговете няма да позволят той да умре от ръката на някакъв нещастник", а човечецът почва да отстъпва към какво - правилно, към ВОДАТА. Да заключиш, че всичко е прокълнаване с двуостър късмет, който да го преебе, е равносилно на това да отречеш цялата идея зад тоя герой - че неговата гордост и англо-саксонски ценности , са причината да страда той, кралството му и хората, които обича. И виж как тук ми вадиш твоя си интерпретация сам - тва с двуострия късмет, на която ако бях като тебе щях просто да отговоря късо "ми докажи ми, че тва е авторовата идея".

Аз понеже не съм Трип, ще отбележа, че Беоулф е писан няколко века преди първото фентъзи, така че не използвай този термин плс Неправилен е. И аз лично говорех за митове, легенди и приказки, не за фентъзи. ТАМ именно е изпълняването на желание с щракане на пръсти (образно казано), само за да разбере героят по-късно колко е преебан. И не, нищо подобно не можеш да ми каже, защото аз не твърдя, че това е авторовата идея. Казвам, че е валидна алтернатива, подкрепена от няколко века легенди и митове.

Също така имаме титанично разминаване в схващането си на думата "многопластов", която аз свързвам със съдържание и смисъл, а не със сюжет.

Аз пък ще отбележа, че като казах, че Беоулф не е тично фентъзи имах очевидно предвид, че филмът не е типичен фентъзи филм - както се вижда нататък. И валидната алтернатива отива точно по дяволите, когато я подкрепят само митове и легенди, но не и самият ФИЛМ (който между другото я опровергава).

Многопластовост може да има на много нива. Тук ти показвам как многопластовостта на Беоулф я има дори на сюжетно ниво, което е крайно трудно да се направи адекватно. За многопластовостта на смислово ниво мисля, че е излишно да говорим.

И аз бтв, ама едва ли по същите причини Земекис и многопластовост ми е малко смешно съчетание...

Не е чак толкова смешно, особено като се има предвид, че филмите му са скъпи блокбастъри. Ти нали обичаше да сравняваш нещата в категории?

Така е, но многопластовостта си е многопластовост и не означава да има различни трактовки на това какви са събитията, а на това какво КАЗВАТ.

Това първо го минахме и второ - не се ли изпусна вече да кажеш, че е много яко, ако е така?

Каза, че ще е много яко, ако наистина има такъв замисъл, а не ако има такава интерпретация.

Господи... Морвен, четеш ли какво пиша въобще? Самият факт, че вече има такава интерпретация прави филма як. Защо най-сетне не покажете малко топки и не признаете това, ами продължавате да усуквате с тия безумия? Не е кой знае колко страшно - аз обикновено тва правя, някой като ми покаже нещо за някой филм, което не ми е хрумвало и ми става много хубаво, не го посрещам автоматично на нож.

Какво значи "наистина"? Как може за един нормален човек да е по-важно какво на хартия е мнението на автора на филма, а не това, което сам извлича от него - да не говорим, че в случая извилчането не е някакъв stretch ами много логично си навързва няколко твърде странни елемента?

Добре, ще пратя един мейл на Геймън.

Нека се опитам да изясня... замисъл е "в Червената шапчица тя е предизвикателно облечена и очите му стават на сърчица"(това е и доказателство), интерпретация е "когато я пита "момиченце, накъде си тръгнала" според мен, макар никой друг да не го е забелязал, той я гледа странно и набляга на думата момиченце, така че явно се намеква, че тя го привлича"(това е аргумент, но той зависи от личното усещане). Да, в твоя случай нещата не са толкова прости, но все пак опитай се и ти да разбереш разликата за която ние ти говорим от страница и нещо.

Бих се съгласила, че филмът е як, ако и на мен ми подейства така и ми се види логично, докато гледам филма. Само че няма как да знам преди да го видя пак - може да си кажа "колко страхотно, как не се сетих първия път", а може и да помисля "е, не, то въобще не изглежда достоверно и тя въобще не изглежда както му се струва на него".

Не съм се "изпуснал" за нищо, наистина би било яко, ако е така. Забележи, яко. Не многопластово. Това, че МОЖЕЛО да е така, не ми е достатъчно - на практика всеки филм може да предложи достатъчно странни интерпретации, ако човек почне да си суче теории. Не твърдя, че си измисляш, защото както казах, не го помня достатъчно добре филма. Но ми е МНОГО странно, ако никой друг не е стигнал до сходен извод, като са толкова ясни "доказателствата". Поне с това впечатление останах аз де, щото не щя да дадеш никакви източници.

А и все пак си спомням твърде ясно все още безумните дълбини, до които достигна в опита си да обясниш защо Явлението е гениален...

Морвен, Морвен, ами да - гледай го и ела тогава да си кажеш мъката в тая тема. Нямаше нужда от примера с червената шапчица, защото е погрешна аналогия (а и това, което се опитваш да ми обясниш - какво е замисъл и какво е негова интерпретация - е ясно на всички). В Беоулф става дума за рядък случай, в който на самата сюжетна линия може да се погледне под съвсем различен ъгъл - има поне две възможности. И това да предпочиташ единия ъгъл, базирано на критерий простота - при толкова сложен филм - е, както казах, анти-арт. Забележи, че аз не отричам и не приемам категорично нито една от двете - нито имам основания за това, нито ме интересува някаква крайна позиция. Аз приемам като плюс за филма самото съществуване на тези две възможности, защото филмите които предлагат това са изключителна рядкост.

Роланд, когато под повърхността имаш друг, не толкова очевиден пласт - това се нарича многопластовост. Дали това е яко или не е - отделен въпрос. После - това с "всеки филм може да предложи странни интерпретации" вече сме го разисквали и последния път, когато те помолих да ти предложа филм, в който да ми извадиш интерпретации и дълбочина, ти отказа - искаш ли да опитаме отново, примерно да бръкнеш в Трансформърс или Стар Трек и да извадиш квото аз извадих от Беоулф?

Това, че хората масово не са стигнали до подобен извод за сюжета се дължи единствено на факта, че се изисква усилие повече от обикновеното, за да направиш това, а и защото Беоулф е филм, който поне на пръв поглед не те оставя с впечатление, че предполага внимателно гледане. Няма как да ти дам източници, но има как да ти докажа, че нямаш право да искаш такива:

Ще взема за пример Контакт - пак филм на плоския Земекис. Значи там има един момент, по време на пътуването през черните дупки, за който вече споменах, не знам дали разбра за какво говоря: Джоди Фостър гледа там някви звездни системи и почва да рецитира как е трябвало да изпратят поет. Ето този кадър е морф на 5 съвършено различни емоции, с които 5 последователни пъти Джоди си казва репликата. Но по-важното е, че за момент лицето й се трансформира в лицето на малката Ели, а гласът - в гласа на малката Ели. Това забелязал ли си го? Ето това е subtle ФАКТ за Контакт - директно можеш да намериш откъса в youtube и да провериш каквото ти казвам (както можеш да си пуснеш сцената от Беоулф и да видиш главата на Хопкинс). Обаче видял ли си ревю или дори въобще някой в интернет да споменава тоя момент, който на практика е много поетична трактовка на идеята за връщане във времето, когато се движиш с не знам си ква скорост през тунели на Айнщайн-Роузън? Ето ти нагледно доказателство, че нямаш право да взимаш за критерий популярността на едно или друго мнение. Въпросът ми е - ако ти беше изгледал дълбоко мразения и грозен Беоулф по-внимателно и изведнъж случайно тоя кадър ти беше направил впечатление, и се беше запитал - чакай, чакай, кво става тука... И беше стигнал до тая хипотеза (която бтв, върви дори без тоя кадър) САМ - щеше ли да търсиш външно потвърждение на това? Кажи ми честно - нямаше ли да ти стане едно такова хубаво и да дойдеш на форума и да кажеш "фак, пичове, филмът може и да е некъв грозен шит, ама глейте кво намерих, баси якото".

За Явлението се скъсах да обяснявам защо е смислен и дълбок, но не и гениален филм, но за огромно съжаление, особено от теб, получих само необосновани декларации и обвинения в нелепост. Това е нормално - настройката ти е, че аз се опитвам да те убедя, че трябва да харесваш филмите заради тези неща. И мисля, че вече 100 пъти казах, особено в темата за Бастердите - това не са аргументи за харесване на филма. Това са аргументи, че дискутираните филми не са това, за което ги мислиш и в тях си пропуснал важни елементи преди да си формираш мнението. Въпросът доколко ти резонира даден филм или не няма нищо общо с това - и аз често харесвам плоски филми, а често някои многопластови са ми скучни.

Ако не беше писал в началото, че това било непременно така и как хората "пропускат 20 минути от филма", никой нямаше да се обажда. Просто начинът ти на изразяване говореше друго - че това е единственият и истинен замисъл на авторите, откъдето и желанието да видим дали авторите не са казали нещо по тоя въпрос, което да потвърди думите ти. Интерпретация - ок, чудесно. Нито Трип, нито Роланд са анти-арт в смисъла на недопускане на различни интерпретации, по-скоро обратното.

Да, точно пропускат 20 минути от филма, щото виждат само буквализма в тия 20 минути.

Вместо, викаш, твоите измислици?

Вместо всичко, което филмът предлага.