ShadowDance

Разбирам. Аз само изказах съмнение, все пак е позволено на човек да се съмнява, нали?
Иначе поздравления, щом си го написал сам. Наистина, не проявявам особен интерес към българските митове и легенди, та ще мина и без четенето им. Може би това е и причината да не се класирам добре на състезанието (освен, разбира се, слабите ми умения за писане на фантастика), тъй като виждам че журито симпатизира на този жанр.

Ааааааа!
Прочетох "Кресчендо". Не е честно просто, искам да знам какво се случи и най-вече защо

Ако някой е схванал, моля да ми обясни. Ехо, там, журито?

Jane Undead wrote:Иначе поздравления, щом си го написал сам. Наистина, не проявявам особен интерес към българските митове и легенди, та ще мина и без четенето им. Може би това е и причината да не се класирам добре на състезанието (освен, разбира се, слабите ми умения за писане на фантастика), тъй като виждам че журито симпатизира на този жанр.

В интерес на истината, едва ли може да се каже, че журито симпатизира на този жанр - поне не и като критерий за оценяването, не и съзнателно Така се получи, че тази година сред най-добре написаните разкази имаше повече в "този жанр", отколкото други, но подборката и класирането не бяха основани на това.

Успях най-после да прочета 1-вите 3 разказа.
Куцулан - личния ми фаворит. Много силен разказ. Спокойно бих повярвал, че е писан през 1900.
Змей-Пигмей - много добър. Атмосферичен, но лек. Яки лами. Какво повече да иска човек
Кресчендо - също много силен. Добър стил. Добра обосновка. Добри описания. От трите този има най-много слабости. Тук таме прекалено приближаване до действителността. Например споменаването на Metal Heaven при това неведнъж не ми хареса. Края е или скалъпен, или недобре(даже никак) описан. И в двата случая той повлича разказа. Иначе до там е страхотен. И технологичните описания даже звучаха достатъчно убедителни, макар и за лаик като мен. А, и изядена буква в заглавието. Колко трудно е да се хване тази грешка?

Честно казано, Кресчендо ми е личния фаворит. Стила ми хареса, развитието беше яко. Обаче така и не разбрах защо е цялото това тичане. Толкова много писане - за нищо? Автора, ако е тука, би ли ни обяснил по-ясно?

Основният проблем с Кресчендо е, че го писах в последния ден и го привърших малко повече от час преди крайния срок, така че не ми остана време за редакция, което е очевидно. Заглавието е последната дума, която положих в разказа и след почти шест часа непрекъснато писане едва виждах какво става върху бялото поле на Word. На доста места пропускам да сложа детайли, които да са интересни, понякога липсва сетивна информация... и всички останали грешки, които след известно изстиване на текста и редакция биха могли да бъдат избегнати.

Идеята е, че протагонистът се състезава със самия себе си. Когато противникът е някой друг можеш да приложиш някаква тактика на изчакване, взимане на обмислени решения, но когато си изправен срещу самия себе си (независимо колко изкривена версия) можеш единствено да се надяваш, че ще бягаш по-бързо. Особено когато имаш отрязъци във времето, които се повтарят в относителна точност; вариантите са два: или бягаш от действието или тичаш натам. И двата случая постигаш промяна.

@JohanVladimir:

Разбрах, че някои хора са имали проблем с края. Затова ще се опитам да резюмирам разказа, но не знам доколко успешно ще се получи.

Ал (алтернативната версия на протагониста) си поставя за цел да реши някакъв огромен проблем или загадка, но му е необходимо време и технология, която е толкова далеч в неговото бъдеще, че няма да е жив, за да може да я ползва. Вместо това той прибягва до алтернативните светове и създава затворена верига от каскадно свързани вселени, в която всеки възрастен Алекс от предишната дава контейнер с информация и инструкции за допълването им към все още младия Алекс от текущата вселена. Идеята е, че докато Ал използва специален механизъм да се придвижва из веригата от вселени, информацията ще се натрупва експоненциално, което води до експоненциално натрупване на промени в свързаните вселени и това се ускорява все повече и повече. За нещастие Алекс (протагонистът) попада в една от тези навързани вселени и Ал го възприема като заплаха за плана си.

В крайна сметка промените се случват толкова бързо, че Алекс съумява единствено да оцелее до края на ускорението: момент в бъдещето на Земята, когато слънцето е започнало да се издува и да се превръща в червен гигант, екосистемата отдавна е била изгорена и Земята е покрита с наноконтруирани океани, които всъщност са свръхкомпютър и фабрика за цяло ново поколение технологии. Каквато е била и крайната цел на Ал. (Да, другата ми грешка е, че оставям прекалено малко информация и на читателя му е трудно да си състави пълната картина.)

Аз дори така като го обясни, почти не го схванах, пък в разказа - съвсем Наистина краят дойде доста неочаквано и на бързи обороти. Това беше и моята основна критика към разказа. Все пак без съмнение е сред най-добрите в конкурса.

Така с обяснението вече се разбира какво става. Просто от самия разказ не се разбира, че това далечно бъдеще е резултат от каскадното натрупване. Краят дори е доста добър. Оттеглям критиката. Сега неясно остава само каква е целта на стария Ал, но това не е от значение за разказа.

@ ogonommo

Горещо ти препоръчвам да преработиш този разказ, защото лично за себе си виждам в него един нереализиран потенциал за убийствен разказ. Само малко съчувствие трябва да вложиш към малоумния и бавно вдяващ читател - който през цялото време проследява как се случва нещо супер вълнуващо и интересно, а накрая не успява да вникне какво всъщност се е случило - и всичко ще е наред

Също така горещо се надявам да продължиш да пишеш, защото можеш

Ogonommo, упражненията определено ти помагат

Трип, благодаря, книжките, които сподели също са много полезни.

E, не знам дали те са ти помогнали, или просто си писал и мислил, и писал, и мислил достатъчно, но си на прав път

А къде се упражнявате, извинете?

Искам и аз, че нещо понапълнях напоследък

JohanVladimir, скромната ни фитнес-заличка е тук, но лятото ни направи доста лениви. Както показва ogonommo с постоянството си, истински обичащите спорта се упражняват навсякъде и винаги, когато могат.

Zee wrote:JohanVladimir, скромната ни фитнес-заличка е тук, но лятото ни направи доста лениви. Както показва ogonommo с постоянството си, истински обичащите спорта се упражняват навсякъде и винаги, когато могат.

Много благодаря!
Ще разгледам заличката ви с голям интерес