Имало ли е робство в България и що е робство въобще
Moderator: Moridin
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Това на Вазов и Ботев също е пропаганда. Няма нищо чудно - хората са искали да вдигнат зажмуцаните гяури на бунт. Трябвало е да им обяснят колко им е зле за тая цел. Това не значи, че поезията и прозата им е изпълнена с фактологически изрядни термини и че обрисува абсолютната истина за онова време. То не е и длъжно в крайна сметка - ква поезия и проза щеше да е тогава? Важно е обаче ние сега да правим разликата между поезията и прозата на Вазов и Ботев и обективната учебникарска истина (доколкото може да съществува такава изобщо).ninja_senso wrote:Според мен една от причините за хиперболизацията по времето на Вазов и Ботев е именно, че много от българите по онова време, особено по-заможните, не са се интересували много от цялото състояние на нещата. Та според мен Вазов, Ботев и т.н. за да се опитат да събудят нещо друго у българина.
Иначе според мен поважното в момента е точно това, което беше написано малко по-горе: майната му, но ние го преживяхме това, оцеляхме и си стъпихме на краката - при това доста стабилно за онези времена.
За съжаление е по-скоро не отминалите 133 години и преди тях 482г, а тези, които тепърва предстоят и които зависят изцяло от нас.
Поздраави
П.П. Нещо много се залиссах, сори
РРС - мерси за това сведение - много интересно. Аз нямам толкова стари предци, до които да се допитам. Ама ето, явно преди комунизма не сме им били роби на турците. Бе всичко е пропаганда.
- The Dragon
- Elder God
- Posts: 9062
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Обеснението е малко по сложно - в началото на века спомените са били пресни. И когато се е кажело турско време всички са разбирали какво означава. По същия начин по който в момента ние използваме примерно Лукановата Зима или преди десети. Фразата когато е толкова близо до самите събития няма нужда да се опитва да носи нещо друго освен времеви период. Един век почти по късно нещата са толкова далечни че е необходимо да опишем "турското време" малко по подробно. Как се изразяват поляците за руското управление на техните земи btw? Защото това е доста сходен случай.
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.
- ninja_senso
- Scholar
- Posts: 109
- Joined: Tue Aug 31, 2010 8:36 pm
Аз пък мисля друго за "робството". Това е дума станала популярна през комунизма. Когато е трябвало да ни се натяква великият ни съветски брат колко е велик и какъв брат ни е. Та ето, чилякът ни е освободил от РОБСТВО на добра воля, защото ни обича. И затова сега ще ни помага и помага - все така от любов най-братска - и ние затова трябва да сме му братя и ние. Тъй де, нал всички сме славяни (макар че тя нашата славянщина май е толкова адекватна колкото и турското ни робство)...
Отделно с турците знаем, че не сме се либили много в тоя период - възродителни процеси, атентати в гари и т.н. Бe злодеи кат от някое фентъзи извадени! Та оттам - робство.
Ей затова казвам, че всичко е пропаганда. Включително и смекчаването на термините до някви недопустими глупости като "османско присъствие" напоследък. Затова ми се ще някой все пак умен учен човек от историческата клика да се намеси и да тури някви термини, които имат смисъл. Едва ли ще стане обаче.
Отделно с турците знаем, че не сме се либили много в тоя период - възродителни процеси, атентати в гари и т.н. Бe злодеи кат от някое фентъзи извадени! Та оттам - робство.
Ей затова казвам, че всичко е пропаганда. Включително и смекчаването на термините до някви недопустими глупости като "османско присъствие" напоследък. Затова ми се ще някой все пак умен учен човек от историческата клика да се намеси и да тури някви термини, които имат смисъл. Едва ли ще стане обаче.
- Zeiss_optik
- Arcanist
- Posts: 771
- Joined: Fri Feb 18, 2011 7:20 pm
Струва ми се, че правим една и съща грешка: разглеждаме турското робство като нещо монолитно и неизменно. Всъщност при Махмуд ІІ (1808-1839) положението ни се подобрява. Той е султанът-реформатор, който ликвидира еничарския корпус, премахва тимарската система и ни дава някои права. И ние започваме да забогатяваме. До този момент християните не са могли да носят цветни дрехи, плащали са девширме и диш-хакъ, били са длъжни да ходят с наведени глави и дори са нямали право да строят нови къщи (данните са от Николай Мизов). Затова се е създала традиция старата къща да се достроявя, разширява и в нея да живеят големи фамилии. Но колкото и тежко да е било положението на българите – все пак ние не сме били заплашени от изчезване: нито могат да вземат всички деца за еничари, нито пък могат да изколят всички – макар и всеки правоверен е имал право да убие неверник, без да носи отговорност; а и никой не би изклал толкова много данъкоплатци.
Махмуд ІІ отменя всичко това. Получаваме право да произвеждаме – и хоп: маса занаятчии и еснафски дружества, а в Сливен – първата фабрика. Точно по времето на Махмуд ІІ. Получаваме право да търгуваме – и българските търговци хукват по цяла Европа. Получаваме и право да носим огнестрелно оръжие – за да браним себе си и онова, което сме спечелили.
За по-малко от 50 г. българското население се замогва сериозно. В много случаи се оказваме по-предприемчиви, по-инициативни и в крайна сметка – и по-богати от турците, които са формалните господари – нали са „правоврени”.
На пръв поглед това изглежда прекрасно, но… именно то вече заплашва самото съществуване на българите като народ. Махмуд ІІ въвежда и познатия ни червен фес, който в началото стъписва и самите турци, но после се налага. Не ви ли е правило впечатление колко много българи са носели фесове? Даже наши възрожденци имат снимки с фесове. А до този момент е било немислимо българин да сложи турска шапка. Българите обаче са се замогнали. Такъв човек трудно ще го накараш да въстане. Неговата грижа е първо да запази онова, което има и да го умножи – а не да го рискува наведнъж, заедно с главата си. На такъв му е все едно кой ще го управлява.
В резултат на реформите на Махмуд ІІ, у нас започва нещо много неприятно – интеграция: и турски знаем, и фесове носим, и пари имаме… а за да добием и възможност да влезем в държавната власт, оставало е да се направи само едно – да се приеме исляма. И някои започват да го приемат – доброволно. Вярно – и доста еничари са ставали везири, но еничаринът е нямал е право да притежава собствена земя (по тимарската система цялата земя е на султана).
Та още малко – и исторята ни можеше да протече съвсем другояче.
Ако не беше Бенковски да забие този нож между българи и турци, кой знае какви щяхме да сме днес.
Защото въпреки тези реформи – турците все пак са останали с убеждението, че са господари, че могат да правят с нас каквото си поискат и че всичко наше им принадлежи. Между другото, Добри Желязков – Фабрикаджията, собственик на първата българска фабрика е наклеветен от няколко турци и двама наши чорбаджии, в резултат на което е изгонен от фабриката. И умира в мизерия.
Хубавото на тези реформи е, че поне някаква част от народа се осъзнава. Не чорбаджиите и не богатите. И се осъзнават като роби, които искат свобода.
П. П. Симеон Радев в "Строителите на съвременна България" говори именно за робство. Не за турско време.
Мнозина от тях плакаха при мисълта, че ще трябва да оставят пак на турските пълчища земята, в която се бе леяла руска кръв и дето руското победоносно оръжие бе прогласило края на робството.
и
"Тия чести похвали се виждаха на чужденците прекалени и понякога забавни; но те затрогваха най-чувствителните струни в душата на един народ, толкова векове тъпкан в робство."
Махмуд ІІ отменя всичко това. Получаваме право да произвеждаме – и хоп: маса занаятчии и еснафски дружества, а в Сливен – първата фабрика. Точно по времето на Махмуд ІІ. Получаваме право да търгуваме – и българските търговци хукват по цяла Европа. Получаваме и право да носим огнестрелно оръжие – за да браним себе си и онова, което сме спечелили.
За по-малко от 50 г. българското население се замогва сериозно. В много случаи се оказваме по-предприемчиви, по-инициативни и в крайна сметка – и по-богати от турците, които са формалните господари – нали са „правоврени”.
На пръв поглед това изглежда прекрасно, но… именно то вече заплашва самото съществуване на българите като народ. Махмуд ІІ въвежда и познатия ни червен фес, който в началото стъписва и самите турци, но после се налага. Не ви ли е правило впечатление колко много българи са носели фесове? Даже наши възрожденци имат снимки с фесове. А до този момент е било немислимо българин да сложи турска шапка. Българите обаче са се замогнали. Такъв човек трудно ще го накараш да въстане. Неговата грижа е първо да запази онова, което има и да го умножи – а не да го рискува наведнъж, заедно с главата си. На такъв му е все едно кой ще го управлява.
В резултат на реформите на Махмуд ІІ, у нас започва нещо много неприятно – интеграция: и турски знаем, и фесове носим, и пари имаме… а за да добием и възможност да влезем в държавната власт, оставало е да се направи само едно – да се приеме исляма. И някои започват да го приемат – доброволно. Вярно – и доста еничари са ставали везири, но еничаринът е нямал е право да притежава собствена земя (по тимарската система цялата земя е на султана).
Та още малко – и исторята ни можеше да протече съвсем другояче.
Ако не беше Бенковски да забие този нож между българи и турци, кой знае какви щяхме да сме днес.
Защото въпреки тези реформи – турците все пак са останали с убеждението, че са господари, че могат да правят с нас каквото си поискат и че всичко наше им принадлежи. Между другото, Добри Желязков – Фабрикаджията, собственик на първата българска фабрика е наклеветен от няколко турци и двама наши чорбаджии, в резултат на което е изгонен от фабриката. И умира в мизерия.
Хубавото на тези реформи е, че поне някаква част от народа се осъзнава. Не чорбаджиите и не богатите. И се осъзнават като роби, които искат свобода.
Не е ли по-лесно просто да се изнамери учебник по история, издаден през 30-те години? Там би трябвало да си пише. А нито Ботев, нито Вазов, нито Захари Стоянов са писали по времето на комунизма.Amelia wrote:Аз пък мисля друго за "робството". Това е дума станала популярна през комунизма.
П. П. Симеон Радев в "Строителите на съвременна България" говори именно за робство. Не за турско време.
Мнозина от тях плакаха при мисълта, че ще трябва да оставят пак на турските пълчища земята, в която се бе леяла руска кръв и дето руското победоносно оръжие бе прогласило края на робството.
и
"Тия чести похвали се виждаха на чужденците прекалени и понякога забавни; но те затрогваха най-чувствителните струни в душата на един народ, толкова векове тъпкан в робство."
Да, би било интересно да се види какво пише в учебника. На някого да му се намира такъв?
А Симеон Радев е връстник на Освобождението (кажи речи). Освен това е от онези обществено активни страстни личности, които рядко са склонни към обективизъм. Аз по-скоро бих искала да чуя мнението на разни по-средностатистически старци - какво са мислили те, как са им го обяснявали на тях и т.н. Щото едно е да питам днес някой от Голямото добрутро или пък т.нар. Интелегенция кво мисли за ситуацията в България, друго е да си поприказвам с някой по-народен человечец. И понеже в България народните человеци все още преобладават, тяхното мнение за мен е Мнението на България.
А Симеон Радев е връстник на Освобождението (кажи речи). Освен това е от онези обществено активни страстни личности, които рядко са склонни към обективизъм. Аз по-скоро бих искала да чуя мнението на разни по-средностатистически старци - какво са мислили те, как са им го обяснявали на тях и т.н. Щото едно е да питам днес някой от Голямото добрутро или пък т.нар. Интелегенция кво мисли за ситуацията в България, друго е да си поприказвам с някой по-народен человечец. И понеже в България народните человеци все още преобладават, тяхното мнение за мен е Мнението на България.
Ботев и Вазов са си писали писанията, когато е имало нужда от тая пропаганда. А от една пропаганда може да има нужда ен на брой пъти в най-различни моменти от историята. Очевидно е някак и това прави този аргумент доста излишен.А нито Ботев, нито Вазов, нито Захари Стоянов са писали по времето на комунизма.
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
- Zeiss_optik
- Arcanist
- Posts: 771
- Joined: Fri Feb 18, 2011 7:20 pm
Е, Симеон Радев не е възрожденец. И е много повече историк и дипломат, отколкото писател. А "Строителите на съвременна България" е писана след Освобождението - когато вече няма нужда от чак толкова хиперболизиране. Вярно, че там робството се споменава само няколко пъти, но все пак - не това е темата на книгата му.
Ще потърся и учебник по история, издаден преди 09.09.1944 г. Щом е книга - все ще изскочи.
Ще потърся и учебник по история, издаден преди 09.09.1944 г. Щом е книга - все ще изскочи.
Те са били само първите два века.The Dragon wrote:@Amelia - еничарските корпуси влизат много добре в която си избереш дефиниция за робство.
По-скоро dung-coated.The Dragon wrote:Ами да - крепостничеството си е било sugar coated робство.

В момента нямам време за цялата тема и не ти прочетох зелият пост, но тия реформи са отгоре-отгоре като при руското самодържавие. Имат прекалено тясна социална основа- мюсюлманите се оплакват от промените в реда, раята се оплакват че тия реформи не се прилагат наистина. Има някакво подобрение но е минимално. А Махмуд или май беше Селим III (абе някой от ерата на Танзимата беше) го свалят от трона, защото вече им е писнало от реформи.Zeiss_optik wrote:Струва ми се, че правим една и съща грешка: разглеждаме турското робство като нещо монолитно и неизменно. Всъщност при Махмуд ІІ (1808-1839) положението ни се подобрява. Той е султанът-реформатор, който ликвидира еничарския корпус, премахва тимарската система и ни дава някои права. .
Махмуд ІІ отменя всичко това. Получаваме право да произвеждаме – и хоп: маса занаятчии и еснафски дружества, а в Сливен – първата фабрика. Точно по времето на Махмуд ІІ. Получаваме право да търгуваме – и българските търговци хукват по цяла Европа.
П.П. Т'ва в момента го уча, какъв учебник ви трябва, имам на Анубис и на... I'll get back to you on that later.

Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest