ShadowDance

gal.eon wrote: "Има лоши начини за писане на ревюта, които са популярни и четени от много хора. Последните, дори и да не ги превъзнасят, поне не ги смятат чак за лоши. Следователно тези хора не четат както трябва.

Само да добавя, че просто бих заменил последното изречение със "Следователно тези хора не са усвоили други, по-добри модели." Нещата опират най-вече до exposure и отворено читателско съзнание, което пък значи единствено следното: да внимаваш думите и подредбата на текста какво правят в/с главата ти, а не да се противиш срещу това, че бягат от установените в главата ти модели. Както казах, напълно common-sense Фундаментално свойство на човешкия ум е да си задава въпроси - "Това как работи?" "Това какво прави?" Странно е, че отсвирваме тия въпроси, точно докато четем, щото това си е една от най-чистите интелектуални дейности, които бихме могли да извършваме.

Пенза, аз имах предвид автори на ревюта, нека уточня. Не знам ти за какви препоръки ме молиш

Trip wrote:Пенза, аз имах предвид автори на ревюта, нека уточня. Не знам ти за какви препоръки ме молиш

Аха, обърках се. Иначе за писатели имах предвид.

Съгласен съм - съвсем разумно е и добре си го описал.

А усвояването на моделите предполагам е добре да не се оставя единствено на чистия разум, а е желателно да се калибрира с други читатели, за по-взискателните - и с теория на литературата.

И теорията, и интелигентният диалог с други читатели правят усвояването и по-лесно, и по-бързо, и по-приятно - за човек с отворено съзнание, де

Чета в момента "Кастинг за Месия". Още не мога да кажа нищо със сигурност, защото съм едва в началото, но има неща, които не ми се връзват логически. Петър Делчев рисува едно бъдеще, в което самоубийството е превърнато в бизнес, и в което хората масово се самоубиват, ей така, едва ли не за удоволствие. Това е нещо несъвместимо с човешката природа, с инстинктите и въобще с живота.
Ето това ми боде очите, пък ще видим...

Не съм чел книгата(вчера си я купих), но е несъвместимо с твоята и моята природа. Но ние не сме целият свят. В Япония например в продължение на векове, самоубийството е могло да изчисти опетненото име. И е било нещо съвсем, съвсем нормално. Хората са се самоубивали, защото ги е срам от децата, защото са загубили битка, провалили са се в целите си, не са виждали изход от дадена ситуация, а много често просто защото предпочитат сами да отнемат живота си, а не противникът им. И т.н. и т.н.... Дори и днес Япония е страната с в световен мащаб с най-голям брой самоубийства. Това идва от културата им, която е градена векове наред и не може просто така да се изкорени. Мисълта ми е, че на нас ние чужда, но тях може би ще им се стори по-близка идеята:)

Ох, не искам да звуча като някой, който целенасочено търси недостатъци и плюе заради самото плюене. "Кастинг за Месия" все пак е фантастика, действието се развива в бъдещето и авторът си е измислил такова бъдеще, в което хората отиват на курорт с еднопосочен билет за да се самоубият. Разбирам, че това може да се стори някому като възможно и дори да си хареса идеята. Особено ако се поставим на мястото на някой, който е неизлечимо болен.
И днес има хора, които искат евтаназията да бъде регламентирана. Сещам се за Тери Прачет.
Но това едва ли ще се случи толкова лесно. И причините не са само морални, етични и религиозни. Ако самоубийството се узакони под някаква форма, то процентът на "фалшивите самоубийства" рязко ще скочи.
Има хора, които за пари ще направят всичко. Други ще го направят за болни близки. Представете си ситуация, в която е нужен донор на жизненоважен орган. Ми "самоубиваме" подходящ човек и готово! Нещата не са толкова лесни, колкото изглеждат на пръв поглед. Да не говорим, че самоубийството се свързва с депресия, а депресията е лечимо състояние. Аз също съм била в депресия и съм искала да умра, но ако ме питате сега, добре че не съм била толкова смела, за да го осъществя на практика. Обаче, едно е да си сам в това решение и да не посмееш, друго е да знаеш, че има хора, които само срещу заплащане ще ти помогнат да преминеш отвъд. И ето ти го другия момент, страшно много самоубийства, които иначе не биха се случили, ще се осъществят в момент на временно умопомрачение.
Има още много какво да се изпише по темата, но мисля че става ясно. За мен бъдещето в "Кастинг за Месия" не е достатъчно добре аргументирано в тази си част. Вероятно пренаселването на планетата и липсата на ресурси биха довели човечеството до някаква форма на освобождаване от "излишното", но не вярвам това да е узаконеното самоубийство. Докато има прекалено богати и доволни от живота си хора (а в бъдещето на Делчев ги има) те не биха рискували да ги "самоубият" заради едно или друго. Да не говорим за хаоса, с който ще се наложи да се справят, при едно такова решение. Да не говорим за бунта на родителите, заради опасността, на която ще са изложени по-чувствителните и лабилни тинейджъри в пубертета, ако самоубийството се регламентира. Още повече по начина описан в Кастинг за Месия. Повярвайте ми- никоя майка не би гледала безучастно как детето й си отива, заради тежко акне, нещастна любов или малко повече излишни килограми.
Та така, мащаби като тези, които се гонят в "Кастинг за Месия" крият много подводни камъни и за мен узаконеното самоубийство, особено по начина описан в книгата, е именно такъв подводен камък.

Прочетох първите три разказа на Мирослав Пенков и мога да кажа, че заслужено е награден от ББС. Майстор е!!!

Аз прочетох цялата книга, и при все че на английски леко ми беше странно, наистина са много силни разказите. Е, последният не толкова, но другото е шест.

Дочетох книгата, харесаха ми и останалите разкази. Очаквам с нетърпение следващите творби на Пенков. Езика на автора много ми е на сърце. Интересно ми е как звучат тези български разкази на английски - явно достатъчно добре.

Ми като език не е нещо особено, според мен, просто "сетинга" е непознат на запад и е представен интересно.

Ясно. На български езика му е над средното ниво според мен. Допринася много за атмосферата и внушението на историите.

След възторжените отзиви на Рандъм за "Възвишение" на Милен Русков реших да действам последователно и преди въпросния роман да прочета първите му две книги.

В увода на "Джобна енциклопедия на мистериите" Милен Русков прави услуга на читателя, като го информира какво да очаква от тази "постмодернистка книга".
Енциклопедичното в романа свърши много добре целта си и ме потопи изцяло в темите (алхимиците, астролозите, гностиците, мистиците Кабалата и т.н.), макар авторът изрично да посочва, че на места, макар и с нежелание, е жертвал достоверността в полза на собствените си цели. Но не историческите факти са тези, които ще запомня. Двете основни сюжетни линии (едната през XIV, другата през XVI век), които дават етикета "роман" на книгата, са много забавни и служат за логическа връзка между тематично разделените енциклопедични глави. Много живо, макар и наивно от гледна точка на съвремието, героите показват разбиранията си за заобикалящия ги свят и използват знаниято си по окултни науки.
Донякъде ми се иска да направя паралел между енциклопедията на
Милен Русков и книгите на Умберто Еко, като се позова на ерудирания поглед към историята, интертекстуалността и не на последно място свободата, с която той постига достоверна литературна мистификация.
А това, което е в повече от Еко, е тънката ирония, през която прозира любов към миналото.

"Захвърлен в природата" е по-близо да класическото разбиране за роман, но също запазва "познавателната" структура на справочник - този път на лечебните свойства на тютюна според испанския лекар от XVI век Николас Монардес (действителна личност) и неговия португалски ученик Гимараеш да Силва. Сюжетът е много по-свързан и последователен и може би затова този роман е по-четивен. Историческите факти и този път изграждат много добър фон на историята, като нарочните анахронизми не само не дразнят, но и добавят плътност към новия свят на Ренесанса. Срещаме кралете Джеймс I и Фелипе, II, Бен Джонсън, Сервантес. (Чак сега разбрах, че никотина носи името на Жан Нико)
Излишно е да казвам, че хуморът и иронията отново са чудесни.

Двата първи романа на Милен Русков много ми харесаха и сериозно вдигат очакванията ми към "Възвишение".

Почти година след "Физика на тъгата" прочетох "Естествен роман" на Георги Господинов. Толкова измамно семпъл на ниво словосъчетания и изречения, пестелив на определения и метафори, а фасетъчната структура създава една истинска градина с разклоняващи се пътеки, самосъздаваща се и променяща сама себе си (веднага ми идват на ум разни итерации, рекурсии и т.н.).
Книгата (осмото издания, с твърди корици) ми подейства и чисто осезателно - отново великолепна работа на Жанет 45 с качествена хартия, корица и оформление като цяло.

Искам да обърна внимние на четящите люде от този форум, към излизащата скоро втора книга на Иво Иванов. Сборник с есета и статии на спортна тематика и не само, със заглавие Кривата на щастието. Имам първата му книга - Отвъд играта, и мога смело да заявя, че той пише великолепно.

Ето и линк към един спортен форум, където можете да прочетете част от тях:

http://forum.basketball-bg.com/index.php?showforum=141