ShadowDance

Еми адаптирали са се. Нормално.

Не, и ако нивата са омг смъртоносните, каквито намекваха, че са . А и ако беше така, би било по-логично Провидците да се интересуват как те са се адаптирали, а не да търсят други планети.

В книгата се казваше, че за първобитните 40 годишна възраст е вече едва ли не древна.

В явно е, че хората там някак издържаха на радиация, а Провидците - не, и затова бяха на изчезване.

Все пак не съм сигурен че е ок да спойлим

Начи, доста дълго време за човечеството четиридесетгодишната възраст е била едва ли не дълбока древност и то без радиация. >.< И е било напълно нормално да умреш като дете още, щото си настъпил отровна риба примерно. А и ония имаха кози, коне, добитъци разни, тях явно радиация не ги мореше. Не успях да схвана идеята с Провидците. Ако нещо ги мори, радиация примерно, макар че то така и не стана ясно дали аджеба за радиация си говорим, те нали бяха доста напред технологично? Все ми се струва, че би им било сравнително доста по-лесно да се оправят с това. Аз по-скоро останах с някакво смътно впечатление, че на Земята има натрупана прекалено много болка, те самите са някакви свръхемпати и не могат да изтърпят и това ги поболява. Все пак щеше ми се да знам какво точно е ставало, ама не би.

Облачен Атлас за мен носи смисъл - многоизмерен атлас, карта към някъде и карта на нещо, съставен от постоянно променящи се късчета, които в зависимост как ги погледнеш получават и различна форма. Облакът Атлас означава някакъв облак, който се казва Атлас. Бла.

Питахте що не ми хареса особено. Ако тръгна да се обяснявам, ще се получи бая дълго ревю, а за него ще ми се наложи отново да преживея филма, а не съм сигурна, че искам. Най-елементарното обяснение е, че ме ядоса, защото за пореден път някой беше изтипосал преди мен нещо, което отдавна развивам и дори съм му дала герои и имена. Или пък, че са си поиграли с идеите на Юнг за колективното несъзнавано. Това обаче е бял кахър. Прекалената безчовечност и натурализъм на места ми идваха в повече. Разпльоканият върху паважа критик, затвореният цикъл на производство на клонинги... Мамка му, онея бяха толкова напред в технологиите! И днес имаме доста добре бачкащи роботи, все си мисля, че спокойно биха могли да си издялат читава женска роботкиня, която със стерилна усмивка да поднася сандвичи.

Добре де, разбирам, че не са Бог знае колко валидни аргументи, но просто филмът ме остави с лош вкус в устата, ако ме разбирате. Зад него отново се криеше идеята, че тленната реалност е нещо ирреално, а истинската реалност е отвъд това и при това беше доста по-осмислено, отколкото в Матрицата, но... Или пък, че хората по света са няколко вида типажи, разпръснати в милиарди тела... Просто не е моят филм и това е. Добре, че след разпльоканият критик историята за Кавендиш беше достатъчно свежа, но ще мине време, докато се отърся от гнъсния Нео Сеул.

И Жоре, тва си е тема за филма! Нормално е да има спойлери пък! Що ше ще човек негледал филма в темата за филма?! Ще се интересува от цената на билетите или дали копието в замунда е читаво ли, що ли...

Да, това с клонингите в Нео Сеул беше доста втф.

Spoiler: show

Аз особено много се зарадвах на това как накрая Сонми трябваше да дръпне вдъхновена реч, докато радетелите на свободата умираха около нея в някаква абсолютно идиотска, алогична и като цяло ТИПИЧНА ЗА АНИМЕ саможертва (може Уашовски да са пребозали с анимето, ако тук има разлики с книгата), с която да обърнат мисленето на някакъв свят, който досега явно не е имал проблем с наличието на клонирани сервитьорки-робини (барабар с всичките пръстени около вратовете дето ги убиват при опит за бягство) в някъв зъл Макдоналдс от бъдещето. Земи тва бъдещо, добре развито общество. Другото е, че технологиите са стигнали дотам, че храната в заведенията се синтезира директно на чинията, а те трябва да убиват биороботи, за да им осигурят протеини?!?!?!?! За мен това стои по един нереалистичен и неприятно манипулативен и прийчващ начин и всичките символики и метафори за зли корпоративни строеве там са твърде елементарни. А екшънът дори не искам да го коментирам.

Та това ми е най-малко любимата част, но все още живея с мисълта, че не съм я разбрала добре заради гадния английски. Ще прочета книгата някой път да видя кво е имал предвид авторът тука.

Нео Сеул определено бе най-зле представената част във филма. Не знам, явно са решили, че в този филм задължително трябва да има някакъв екшън, че да го гледа поне малка част от масовата публика. Което се оказа безсмислено, тъй като хората и така решиха да не го гледат.

В книгата тази част е доста студена дистопия, която ярко контрастира на перипетиите на Кавендиш. Има и малко политически трилър. Обществото не е много по-достоверно, но е описано с доста интересни детайли, които липсват във филма. Тъпо ми е, че са решили точно тази част да осакатят най-много.

Иначе филмът ми хареса на първо гледане. На второ малко повече си личат проблемите.

Честно казано оувър-аналитизм към един филм, който очевидно има най-вече силно емоционален заряд

Ми мен ме зареди основно с отрицателни емоции, ама ко да прая сега.

И аз съм много учуден, аз като излязох от салона гледах света с розови очила до края на вечерта.

Онзи ден приключих с гледането на филма - определено ще се купува на по-късен етап, накъсаността на сюжетните линии не ми попречи да се разфокусирам, напротив, беше ми интересно да следя всяка нишка, всяко действие и развитие на отделните персонажи, които криволичеха през епохите вплетени в едно неразривно цяло, което пулсираше във всяко едно взаимодействие...

Какво сме ние ако не преминаващи през Вселената и космоса - прашинки в един хаотичен танц, който следва свой собствен ритъм и посока, макар и разпиляни сред безбрежно простраство от Пустота в която се раждат и умират цикъл след цикъл...

Въпреки изтърканата тема за любовта, тук тя е представена като една партитура от спонтанно написани ноти, отекващи по странен начин във всяка една епоха от човешкото съществуване, една мелодия от звуци, картини, действия, не-действия, решения и избори съчетани с кръговрат от емоции и чувства, които не могат да бъдат заличени от нищо...

Уашовски и Тиквер са доста добра комбинация за тричасов филм, който не е дори малко скучен и протяжен...

Пак ще се гледа - за по-добро смилане на цялостната картинка, пък и да видя нови моменти, котио съм пропуснал на първо четене

Поздрави

Гледах го и аз - като цяло ми хареса, с изключение на (защо ли?) мегафейла Нео Сеул. Пълна липса на логика, и неудачни специални ефекти.

Spoiler: show

Цялата тази рециклация беше перпетум мобиле, което няма как да съществува физически, отделно не ми стана ясно против какво се борят при положение че популацията на нормалните хора надхвърляше многократно популацията на робите клонинги.

Аз се включвам с една година закъснение, ама се бях дискънектнала известно време. За заглавието - атлас на облаците е. Това е образ от по-ранна книга на Мичъл, той обича така да си пренася разни работи. Беше нещо такова (по памет): 'The cloud atlas turns its pages.' Но и без това инфо е много по-логичното заглавие. Не знам откъде му е дошъл на акъла тоя Облак Атлас на преводача на филма, после с книгата вече е нямало как (освен ако не са превеждани от един и същ човек, което е малко вероятно.) Освен че не се връзва с нищо от смисъла на филма, произвежда и доста неподходяща асоциация. Всеки път като го чуя, си представям облакът Атлас, който подпира небето на раменете си.

Roland wrote: Впечатлението ми е, че много от нещата, които на Джен са й липсвали във филма, са нефилмируеми (поне по описание), а тези, които я дразнят, са го направили по-качествен филм - да речем екшънът в Нео Сеул.

Е, как екшънът го е направил по-добър филм, забележи точно тая история колко хора не са я харесали. Екшънът не е лошо нещо сам по-себе си, просто баш в тоя си вид не си е особено на мястото, освен дето тегли силно към себе си, а този сегмент просто е функционален по различен начин.
Това за нефилмируемостта не го разбирам съвсем. Всичко (хайде, почти ) е филмируемо. Пък да се разбере и представи герой по възможно най-точния начин, предвид значението му в и за произведението, не е даже от трудните, особено като го имаш вече направено.

RRS, то цялото е препратка към Сойлънт грийн, прави и доста силни вътрешни връзки към моменти от другите сегменти. Тук са канализирани доста от идеите на романа - за езика, за обществата от доминиращи и доминирани, за отношенията минало-бъдеще и т.н. Просто така умишлено "усилена", тая част по-добре си служи на целите. Както и Ваш е казал по-нагоре, тя няма за цел да е особено достоверна и логична, но пък е много хубаво и детайлно разказана.

Идеите ако не бяха смазани от бутафорен уонаби екшън и беше отделено повече от една минута да покажат живота на Нео Сеул вместо да се гонят можеше и да се получи.

RRSunknown wrote:Идеите ако не бяха смазани от бутафорен уонаби екшън и беше отделено повече от една минута да покажат живота на Нео Сеул вместо да се гонят можеше и да се получи.

РРС-се, то този футористичен екшън беше повече от задължителен, както и комичната линия. Иначе остават няколко плоски равни драми. Филма, лично за мене "звъни" отвсякъде. И единствено прекалената му фрагментарна структура ( и духовни разбирания една идея по-сложни от креационизма) го правят неразбираем за широката публика.