ShadowDance

След внимателно четене с тефтера с кодове, успях да дешифрирам множество постове в тази тема:

Marfa wrote:Сандерсън не ми отговори на всичките фенски очаквания и не е наизустил поредицата като мен, след безбройните ми препрочитания и многото години фенщина, и някакви работи не са идеално консистентни!!!

coldie wrote:Сандерсън не ми отговори на всичките фенски очаквания и не е наизустил поредицата като мен, след безбройните ми препрочитания и многото години фенщина, и някакви работи не са идеално консистентни!!!

Lubimetz13 wrote:Сандерсън не ми отговори на всичките фенски очаквания и не е наизустил поредицата като мен, след безбройните ми препрочитания и многото години фенщина, и някакви работи не са идеално консистентни!!!

Matrim wrote:Сандерсън не ми отговори на всичките фенски очаквания и не е наизустил поредицата като мен, след безбройните ми препрочитания и многото години фенщина, и някакви работи не са идеално консистентни!!!

Тъкмо я прочетох последната книга, и за мен е великолепна. Естествено, има недостатъци, но предвид, че последните 4-5 книги на Джордан бяха ЦЕЛИТЕ един огромен хомогенен недостатък, бих казал, че да бъде критикуван по тоя параграф твърде агресивно, е меко казано лицемерно. Това да ти дадат подобно чудовищно начинание и ти да се справиш с такъв виртуозитет, за мен е проява на висш пилотаж, на какъвто Сандерсън честно не смятах, че е способен. Няма да се впускам в детайли (мисля да пиша материал), само ще кажа, че ако Джордан е писал нещо друго, освен леко limp-dicked монолога, в който внезапно всички пак са вдетинени, то аз не можах да засека разлика, което само иде да покаже колко добре се е вписал Сандерсън в стила му.

Хвала. Добре, че беше тоя младеж да ми върне топлите чувства към поредицата и да й напише достоен завършек.

Е ми честито. Успял си да видиш Светлината.

Искаш да кажеш епилога? И според мен той е единственото нещо, писано от Джордан. Но е страхотен, категорично любимата ми част от книгата.

Иначе като цяло Сандерсън наистина се справя добре, просто за мен не е Великият Рицар Възродител на Славата на Колелото, за когото го смятат повечето хора.
Прекалено много ненужни и безинтересни екшън-сцени имаше, едно непрекъснато млатене на прииждащи тролоци, което след 150 страници вече ти омръзва. И си личи, че просто не иска да прояви уважение към някои персонажи и изпитва силни пристрастия към други...

Spoiler: show

Сюан примерно умира супер между другото, без някой да се трогне. А за Гавин, който си е любимец на Сандерсън и на когото Сандерсън посвещава много повече време, отколкото Джордан, умира невероятно смело и героично и има специални абзаци как Галад реве за него... Това в книга, в която нямаше ни една сцена на Сюан и Моарейн, най-основополагащото приятелство, връзката, която прави всичко. Дори във вътрешната си реч Сюан нито веднъж не си спомня за Моарейн и не регистрира факта, че най-добрата й приятелка е жива и всички говорят за нея...

Същото с Нинив и Лан. Нинив беше категорична любимка на Джордан. А нейните текстове в цялата финална битка са общо към 3 страници, ако има и толкова. За сметка на това Лан има безбройни пасажи, десетки еднакви страници, в които се бие и бие и бие, героично и мъжествено.

Мургейс също изчезва от повествованието, за сметка на Галад, който се млати там с тролоците...

Въобще всички герои, които не носят меч, са силно пренебрегнати. Можеше да видим среща между Сюан и Моарейн, можеше да имаме повече глави с Нинив, можеше да видим как Мургейс понася смъртта на сина си, въобще някакви по-разнообразни сцени от безкрания екшън.

Именно, каквото викам и аз, че и повечето от другите. Добре дошъл в стройните редици на

Dr. Horrible wrote:Сандерсън не ми отговори на всичките фенски очаквания и не е наизустил поредицата като мен, след безбройните ми препрочитания и многото години фенщина, и някакви работи не са идеално консистентни!!!

Имам чувство, че повечето фенове не оценяват какво направи за тях Сандерсън. Все пак, навярно биха предпочели да си чешат безкрайно езиците при недовършена поредица.

Не съм фен на Колелото, четох го до 7 книга и се отказах, поради безкрайните лакърдии и откровенни глупости в сюжета, действието и изграждането на героите. Но това е мое субективно мнение, с което не ангажирам никой.

Ценя много повече книгите на Сандерсън и съм доволен, че сега ще може да се концентрира върху собствените си проекти.

Аз като фен оценявам кво направи Сандерсън. Нали ми е позволено обаче и да критикувам? Защото дотук единственият отговор на критиките от страна на Заклетите в Брандън™ може да бъде синтезиран в "Сандерсън мачка и всички трябва да сме Му благодарни до живот, че завърши поредицата."

Ами, всъщност той dоes мачка, и всички ТРЯБВА да са му благодарни доживот. Не значи, да са безкритични, разбира се, но критиката към това конкретно начинание за мен е редно да бъде "това не ми хареса/не беше добре/не пасва на Колелото, НО..." Защото това да ти изсипят нечие чуждо творчество и да очакват от теб да го завършиш, е КОЛОСАЛНО начинание, огромна отговорност и особено в случая с Колелото - зашеметяваща логистика. НИКОЙ не би се справил съвършено. Вкл. Джордан, ако съдим по последните му томове.

Прочее, прочетох и разказа за Демандред. Приятен е. Разбирам защо е отрязан от книгата, но жалко. Това можеше да е линия, която да върви в последните три книги...

Трябва да сме му благодарни доживот затова, че завърши поредицата по доста посредствен начин? How about "No"?

Да, задачата на Сандерсън беше трудна, никой не очакваше и не изискваше да се справи перфектно, обаче това не оправдава камарата недостатъци най-вече в последните 2 тома, голяма част от които можеха много лесно да се избегнат с малко повече внимание (примерно тотално обърканата и противоречива timeline на Towers of Midnight). Това, че довършваше такава поредица, не е оправдание и за неща като посредствения стил и използването на думи, нелепи за сетинга, като "telegraphing".

Оф, какво ставаше в кулите? Напълно съм забравила! А за телеграфинга няма как да знаеш. В края на краищата ония бяха на крачка да открият дизеловия двигател с вътрешно горене, все пак!

Да, в 13-та и на мен ми беше странно, че чак по средата на книгата става ясно, че линията на Перин се развива паралелно с втората половина от предишната книга... И като цяло 13-та ми беше малко безсъбитийна и ненужно разтеглена. Мисля, че спокойно можеше да се махнат някои глави от нея, както и половината глави от еднотипните битки в 14-тата.

Добре, тогава оформям критиката си така "Не ми харесва, че Сандерсън тотално заебава централни за поредицата персонажи като Нинив, Сюан и Мургейс за сметка на второстепенни мъжкари с мечове, НО начинанието му да довърши поредица от бестселъри със сигурен комерсиален успех, на която е фен от много години, е колосално."

Какъв е този разказ за Демандред?

River of Souls, в сборника Unfettered. Показва какво прави Демандред преди появата си в последната книга. Идеята е била да е поредица от кратки глави, разпръснати из книгата, и до самия край да не знаеш, че това е Демандред. Но са решили да не го включват поради причини, които са обяснени в пролога на разказа.

Към останалите - НИКОЙ автор, който има собствено творчество, не е толкова отдаден фен на нечие чуждо, че да помни детайлите по начина, по който читателите ги помнят. Да не говорим, че Тийм Джордан си имат некви хора, които са специално отговорни за континюити консистентността, това не е било работа на Брандън.

Въобще, невероятни сте. Кажете ми честно, КОЙ друг автор щеше конкретно да се справи по-добре и да не му отнеме десет години да завърши поредицата? С което не искам да кажа, че Сандерсън е божествен, а че е буквално най-подходящият избор за този проект, и че това, което е написал, е силен завършек на поредица, която иначе щеше или да има слаб такъв, или да няма никакъв. Обвиненията в посредственост от хора с претенции на критични читатели честно казано са ми смешни.

Има буквално стотици по-добри от Сандерсън писатели в фентъзи жанра (по мое субективно мнение), книгите на много от които са публикувани от Тор, все няколко от тях щяха да се да се съгласят да завършат поредицата, ако им беше предложено (все пак това е страхотен шанс за автор извън топ 20 по продажби да си увеличи популярността в пъти) и щяха по всяка вероятност да се справят по-добре. Няколко примерни имена - Чарлз Строс, Кейт Елиът, Елизабет Беър, Джо Уолтън, Стивън Бруст. Нямам представа дали са били опции, когато е взимано решението, или не, обаче просто няма начин да не е имало поне няколко качествени кандидати.

В крайна сметка като цяло Сандерсън за мен се справи прилично, обаче далеч не на ниво, за което трябва да сме особено благодарни. В последните три тома има една камара сериозни проблеми, много от коиto не са в следствие на това, че довършва чужда поредица, а на доста ограничените писателски способности на Сандерсън. Определено не съм съгласен, че "това, което е написал, е силен завършек на поредица, която иначе щеше или да има слаб такъв, или да няма никакъв".

Обвиненията в посредственост от хора с претенции на критични читатели честно казано са ми смешни.

И на мен ми е смешен прекаления ти възторг от Сандерсън, хубаво е, че на всички ни е забавно, нали?

За мен той се справи повече от прилично с 12 и 13 том, при все дървеняшкия си стил, на чийто фон и посредствения в тази област Джордан почваше да прилича на майстор на перото от висша класа. И вярно е, че едва ли много писатели биха успели да се справят в подобни кратки срокове. Но факт е и, че 14-та книга ми се видя толкоз блудкава, че нито ми хареса, нито я намразих - по-малко от месец след като я прочетох вече бях забравил сигуррно 85% от нея. В смисъл повече помня от десета книга, а тя беше боклук абсолютен и я четох преди десетилетие.

И между другото, досадни са ми и фенчетата, които само реват, че Сандерсън не направил това или онова както Джордан би го сторил и все търсят кои пасажи са писани от кой автор. Също така подозирам, че основните проблеми в последния том са заложени в плана оставен от покойния RJ (супер успехите на Демандред извън екрана, милионите страници битки и т.н.) Което не значи, че Сандерсън няма трески за дялане и че трябва да почнем да му целуваме иконата.

Demandred wrote:Има буквално стотици по-добри от Сандерсън писатели в фентъзи жанра (по мое субективно мнение), книгите на много от които са публикувани от Тор, все няколко от тях щяха да се да се съгласят да завършат поредицата, ако им беше предложено (все пак това е страхотен шанс за автор извън топ 20 по продажби да си увеличи популярността в пъти) и щяха по всяка вероятност да се справят по-добре. Няколко примерни имена - Чарлз Строс, Кейт Елиът, Елизабет Беър, Джо Уолтън, Стивън Бруст. Нямам представа дали са били опции, когато е взимано решението, или не, обаче просто няма начин да не е имало поне няколко качествени кандидати.

Значи, първо ми е много смешно да казваш, че има "стотици" по-добри от Сандеръсн в жанр, в който ВСИЧКИ автори, които се издават в някаква степен на популярност, едва ли надвишават стотина. Второ, от изброените съм запознат със Строс и Беър. Нито един от двамата няма стил, който дори бегло да прилича на тоя на Джордан. Ама изобщо. Така че не знам защо си ги сложил тук, и ако и другите са толкова сходни с него, списъкът ти става мега съмнителен. В крайна сметка това не е просто "дай да намерим добър автор", а "дай да намерим добър автор, който да пасва на стила на поредицата". Щото то и Джордж Мартин е як автор, нали...

Matrim wrote:1. И на мен ми е смешен прекаления ти възторг от Сандерсън, хубаво е, че на всички ни е забавно, нали?

2. За мен той се справи повече от прилично с 12 и 13 том, при все дървеняшкия си стил, на чийто фон и посредствения в тази област Джордан почваше да прилича на майстор на перото от висша класа. И вярно е, че едва ли много писатели биха успели да се справят в подобни кратки срокове. Но факт е и, че 14-та книга ми се видя толкоз блудкава, че нито ми хареса, нито я намразих - по-малко от месец след като я прочетох вече бях забравил сигуррно 85% от нея. В смисъл повече помня от десета книга, а тя беше боклук абсолютен и я четох преди десетилетие.

3. И между другото, досадни са ми и фенчетата, които само реват, че Сандерсън не направил това или онова както Джордан би го сторил и все търсят кои пасажи са писани от кой автор. Също така подозирам, че основните проблеми в последния том са заложени в плана оставен от покойния RJ (супер успехите на Демандред извън екрана, милионите страници битки и т.н.) Което не значи, че Сандерсън няма трески за дялане и че трябва да почнем да му целуваме иконата.

1. Дефинирай "прекален". Аз харесвам Сандерсън, но подчертано не ми е сред любимите автори. Намирам нещата му, които съм чел, за дъвки без претенции за висока литература, но с ОГРОМЕН кинематографичен потенциал и три идеи повече мисъл, отколкото липсата им на претенции те кара да очакваш.

2. Извинявай, но не съм съгласен да твърдиш, че стилът на Сандерсън е по-слаб от тоя на Джордан. И двамата не са някакъв особен бисер, но за мен Сандерсън е далеч по-добър в определени аспекти (въпросната кинематографичност - пичът описва битки, двубои и употреба на магия 1000 пъти по-добре от Джордан), докато RJ честно не мога да посоча конкретен елемент, в който да е подчертано по-добър. Емо вероятно би бил по-добър в този разговор, защото моето мнение се свежда до "остро не съм съгласен", но все пак трябваше да си го кажа.

3. Тук нямаме разминавания. Съгласен съм с първата част и сам изтъкнах втората в предишните си постове. Мисля, че пичът има трески за дялане, последната книга не е съвършена (но и не можеше да бъде, независимо кой я пишеше, ВКЛ. Джордан) и няма какво да му се целува иконата. НО мисля, че получава многократно по-малко признание в тази тема, от на теория ерудирани читатели, отколкото заслужава, предвид трудността на начинанието. Това ми е единственият проблем тук.