И двеста пъти да повторите като черни станции, че съм имал двойни стандарти, това пак няма да стане вярно

Щото Ема Стоун може да е играла в Алоха, но Лорънс и Скарлет не са
Позициите ми, които често сме обсъждали, са:
1. Външните характеристики на героите от книги и филми, включително цвят на кожата, е хубаво да се запазят в екранизациите такива, каквито са в оригиналите. Дайвърсити се постига чрез original content, а не чрез смяна на расата на утвърден бял герой от бял автор.
2. Хора от всякаква сексуалност могат да играят хора от всякаква сексуалност.
Кое от това съм
променил рязко в зависимост от това дали се кефа на актрисата? Щото:
1. Мрънкате за Ghost in the Shell, където Скарлет играе аниме РОБОТ с огромни очи (виж картинката). Ама това не е човек от РАСА, това е аниме герой, който видимо
не е нарисуван с тънки очи. Ако бяха взели азиатка
нямаше да е по-близко до оригинала. Да, може би ако бяха направили очи като на новата Аелита, щеше да прилича повече на аниме герой, признавам го. Но това не означава, че Скарлет е играла човек от друга раса. И 100 пъти да измрънкате, че е нередно Скарлет да играе аниме робот, това пак не е равносилно на това да е играла главната роля в "Мемоарите на една гейша".
- Spoiler: show

2. На Лорънс прегрешението е, че в Х-мен не била през цялото време синя и не си използвала шейпшифтър силите както вие искате. Ам, все едно е изолиран случай в тая вселена - и Бийст трябва да е син и космат, ЕДИНСТВЕНО син и космат, а във филмите си изглежда като секси Толкин, ама вие продължавате да обвинявате единствено Лорънс. Щото дори във вашето съзнание тя е кралица и всички креативни решения идват от нея и тя има контрол над всичко.
И така... За стотен път си ги пишем тия работи. Ама като вчера казвате със заплашителен тон "Хайде да не правим нещата лични, че няма да ти хареса", а днес казвате "ти си променяш радикално позициите заради лични пристрастия", ми се поприиска още веднъж да ги напиша.
Пък и както казах - това си е част от нашия цикличен епос. Нападайте ги, мразете ги, отричайте таланта и постиженията им, просто щото ви дразни, че някой човек, дори и далечен за вас, ги обича толкова много и отказва да ги мрази, колкото и да му говорите. Аз виждам красота в това. И очевидно нямам против час по час да си защитавам кариерата и моралните достойнства на актрисите, които обичам, дори го правя с удоволствие. На всеки се случва да харесва актьор, който някой друг не харесва, няма по-нормално нещо. Но тъй като аз не просто ги харесвам, а ги истински ги обожавам, затова на тази сила на любовта съответства друга - равна по сила и обратна по-посока. Възможно е в бъдеще Скарлет или Дженифър наистина да направят нещо кофти, не съм пророк. Но за момента не са направили. Просто имат любовта ми.
Поетичното ми аз дори се сети за Труман Капоти и "Други гласове, други стаи" (прекрасна книга, между другото, прекрасна). Знаете, че понякога театралнича, филмирам се и драматизирам. И точно в такъв момент на пълно филмиране си намерих този цитат и се почувствах епично
„
Всяка любов, която се таи в сърцето на човека, е естествена и красива: само лицемерите държат човек отговорен за нещата, които обича; емоционално невежи и завистници, те са тези, които често са прекалено загрижени и бъркат стрелата, която сочи към рая с тази, която води към ада.”