Небрежен спамец (part 4)
Moderator: Moridin
Според мен и самите новини си струват, но държа да обърнете СПЕЦИАЛНО внимание на подчертания в червено ред и особено финала му
Баси, чикиджиите са точно с ЕДИН брой назад от Уъркшопа като материали и информация, а въпреки това са два пъти по-продавани от нас
And you can't dance with a devil on your back...
-
Hijo de la Luna
- Paragon
- Posts: 521
- Joined: Fri Mar 31, 2006 2:49 pm
Roland, те PC Mania винаги са си били назад с материала. И за мен си остава загадка, защо го купуват хората
Опитах се и аз да гласувам и ми излезе това:
Гласуването ви не е валидно
Моля не гласувайте чрез други сайтове, скрпитове, ботове, проксита, IFRAME-хакове и т.н.
Хах, смешници Как изобщо събрахте 124 гласа?
На дължина?ta wrote:Обърнете внимание и на анкетата в долния десен ъгъл
Опитах се и аз да гласувам и ми излезе това:
Гласуването ви не е валидно
Моля не гласувайте чрез други сайтове, скрпитове, ботове, проксита, IFRAME-хакове и т.н.
Хах, смешници
Как изобщо събрахте 124 гласа?Gone for good
-
The Dragon
- Elder God
- Posts: 9054
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Нещо от блога на Антония.
O say, does that star-spangled banner yet wave
O’er the land of the free and the home of the brave?
Собственикът и изпълнителен директор на компанията Megagames Inc. Бил Ричмън сплете пръсти, изгледа шефа на разработчиците Макс Смарт и зададе очаквания въпрос:
– И как върви работата ви по новия проект?
– Днес довършихме енджина, — започна Смарт с бодър тон, но веднага беше прекъснат и бодростта му отиде по дяволите
– С цяла седмица закъснение.
– Какво да правя, шефе — разпери ръце Макс, — С Джони така или иначе работим по 16 часа на ден включително събота и неделя! Ако искате да става по-бързо — назначете ни повече хора.
– Колко повече? Бюджетът на проекта и без това е раздут до небето. Във вашия екип се водите повече от 30 души!
– Но от всичките 30 само аз и Джони работим! Е, и Алис, ама тя пише добра музика, не е програмист… Нямам предвид да се увеличи броя на хората в отдела, а просто да се уволнят няколко от безделниците и на тяхно място да се вземат добри специалисти… или специалистки, де, — бързо се коригира Смарт, за да не го обвинят в мъжки шовинизъм.
– И кого предлагаш за уволнение? — попита шефът му.
– Да започнем с идиотите!
– Първо, те не са идиоти, а алтернативно надарени личности, докога да ти го повтарям. И второ, ти не разбираш ли, че и при най-малкия опит да ги пипна — борците срещу дискриминацията и правозащитниците ще ме изядат жив? Адвокатите им веднага ще докажат, че сме ги изгонили не защото работят лошо, а защото са идио… алтернативно надарени, де.
– Ама първото следва от второто!
– Напразно се държиш като расистки шовинистичен дискриминатор, отричащ равенството на всички хора, гарантирано от Конституцията, Декларацията за правата на човека и Декларацията за независимостта. Явно изхождайки от упадъчните си и антихуманни разбирания, че умът превъзхожда глупостта… т. е. алтернативната надареност… ти искаш да лишиш част от американските граждани от право на работа. Напомням ти — за да станеш американски гражданин е достатъчно да се родиш под американски флаг. Ум за това съвсем не ти е нужен.
– Ами да работят като чистачи тогава, нямам нищо напротив. По каква логика тези умствени алтернативници трябва да работят в компютърна фирма?!
– В бюрото по заетостта са ги попитали какво умеят да правят и с какво искат да се занимават, те казали “игри” и ето ги при нас.
– Да, де, те са искали да играят на игри, не да ги разработват!
– Тази подробност никого не вълнува. Държавата им е дала възможност да работят, сега е време на частния бизнес да ги интегрира добре в работния процес.
– Бе те по принцип са съвършено непригодни да работят това, което правим ние! Ако мен например не ме вземат в баскетболен отбор, да не би да тръгна да ги съдя за дискриминация?
Ричмън изгледа подчинения си от главата до петите.
– Няма да можеш да ги осъдиш — каза той след като приключи с огледа. — Имаш напълно нормален ръст, пък и други отклонения не се наблюдават. Виж, ако беше джудже — тогава да, шансовете да спечелиш щяха да са доста добри. Или поне да беше плешив. Един добър адвокат би могъл да докаже, че си дискриминиран по плешивина…
– Вие сте шовинист, шефе, — отмъстително каза Макс. — Не се казва “плешив”, а “алтернативно окосмен”.
– Така или иначе, алтернативно надарените не можем и с пръст да ги пипнем, — резюмира Ричмън. — Имат си лоби в Конгреса… И преди да си предложил да уволним негр… афроамериканците…
– Ще предложа, как няма да предложа, — прекъсна го Смарт. — Не защото имам нещо против цвета на кожата им, а защото дори на училище не са ходили.
– Учили са даже повече от теб, — възрази Ричмън. — Том Кроу например е бил по два пъти във всеки един клас, а 11-ти го е карал даже 3 пъти. Пък и имат прекрасни характеристики от предишната си месторабота.
– И къде са били преди? — подозрително попита Смарт.
– В затвор със строг режим.
– Предполагам, че от там са ги пуснали само и само да се избавят от тях. А бе, шефе, защо и в компютърните фирми не въведем правилото за предсрочно освобождаване при примерно поведение? Аз самият ще им напиша прекрасна характеристика, само и само да ми се махнат от главата.
– Не можеш да ги разкараш и това е! Нали никого не са ограбили, нито пък са убили? Имам предвид на работното място.
– Ама не знаят какво е това програмиране! Знаете ли с какво се е занимавал Лерой, дето го взехте за програмист? Пренабивал е номерата на двигателите на крадени коли. А Куинси, дето е специалист по графиката?
– Рисувал е графити по стените?
– Не, правил е фалшиви долари. И даже това е правил безобразно зле.
– Във всеки случай само пълен самоубиец ще тръгне да уволнява чернокож. А ако чернокожият е и лежал в затвор и с уволнението се възпрепятства социалната реабилитация на бивш престъпник — тогава самоубиецът е и мазохист!
– Ами ако уволните…
– Не, не и не! — кресна шефът. — Даже не го споменавай.
– Уфф… А да пенсионирате Олдфарт не може ли?
– Искаш да ни докараш дело от страна на Съюза за защита на правата на възрастните хора ли?
– Ама той е съвсем изперкал! Всяка сутрин налива мляко на компютърната си мишка!
– Има пълно право. Това е свободна страна. И ако искаш да знаеш — от целия ви отдел мога да уволня само двама душе.
– Нека да са двама! Така няма да ни се налага да блъскаме по 16 часа на ден…
– Не се и съмнявам. Особено като вземеш предвид, че това сте ти и Джони. Вие двамата сте бели мъже без физически и умствени нарушения, с хетеросексуална ориентация сте, нямате проблеми със законите или с наркотици, не принадлежите към религиозни секти. В тази страна няма да се намери и един човек или организация, които да се застъпят за вас. Кажи ми “благодаря”, че все още успявам да запазя работните ви места. Въпреки всички прозрачни намеци от страна на Комитета по политическа коректност.
Макс се умълча.
– Добре, де — смени темата Ричмън, — значи, имаме енджин. А как е положението със сценария?
Добре, де — смени темата Ричмън, — значи, имаме енджин. А как е положението със сценария?
– Трябва да го обсъдим, — оживи се Смарт. — Отначало решихме да е игра за Втората световна война…
– Не става, — прекъсна го Ричмън. — Не може да се прави пропаганда на нацизма. Антифашистката лига ще ни изяде с обувките.
– Каква пропаганда?! — изуми се Макс. — Играта е за победата над нацизма!
– Няма ли да има кампании, които да позволяват играещите за Германия да победят?
– Ами… ще има, — призна си Смарт. — Играчите обичат да могат да са от двете страни на конфликта. Но сценарият съответсва на историческата истина, Германия накрая винаги ще бъде победена…
– Какво значение има? Така или иначе предлагаме на играчите да се почувстват фашисти и да стрелят срещу американски войници. Ти сериозно ли мислиш, че ще ни позволят да пуснем нещо подобно на пазара?
– Добре де, ще махнем възможността да се играе на страната на нацистите… и мултиюзър режимът също… макар че това ще убие рейтинга на играта… оставяме само възможността да се воюва от страната на съюзниците.
– Няма значение. Ще набутате в играта свастиката, а това е пропаганда на нацизма.
– Играчът ЩЕ СТРЕЛЯ по кораби и самолети със свастики! Къде видяхте пропаганда?!
– Всяко изображение на свастика е оскърбление на паметта на жертвите от Холокоста. Не ме гледай като алтернативно надарен. Това не е мое твърдение, а е на адвокатите на Антифашистката лига. Не споменавам даже за законодателите в повечето от европейските страни.
– Какво значи “всяко”?! Свастиките са се появили шест хиляди години преди нацизма. Има такива даже на древноеврейските гробници. И по време на Втората световна война не всяка свастика е била фашистка. Финландските сини свастики напривер нямат никакво отношение към нацистите. Появили са се през 1918 година, когато шведският граф Ерик фон Розен подарил на Финландия самолет. И този самолет е техния първи изтребител. На него е имало нарисувана синята свастика от фамилния герб на графа и така тя е станала емблема на финландските ВВС…
– Макс, не ми тикай в носа своето университетско образование. Когато тържествува политическата коректност, историческата не е важна за никого.
– Е, добре, — обречено въздъхна Смарт, — ще заменим свастиките с кръстове, правено е за игри, пускани на европейския пазар.
– Вече не е така, — отряза го Ричмън. — Асоциацията на християнските църкви протестира срещу използването на кръста в негативен контекст. Следователно дори в Първата световна не можем да го ползваме.
– Хммм… а да завъртим сценария около Гражданската война? — неуверено предложи Макс. — Популярна тема е…
– Ти побърка ли се, бе? Искаш да направиш игра, в която едни американци стрелят срещу други?! Да не споменавам, че ще нанесе непоправима морална травма на цялото чернокожо население…
– Ама нали войната завършва с освобождението им!
– Напомня им за освобождението, но и за робството.
– Шефе, ще напомни само на тези, които са го преживяли. А това е било преди 150 години…
– Обясни го на борците срещу расовата дискриминация.
– Уфф. А с талибани може ли да се воюва? Или поне с войниците на Саддам…
– Може. Ако си войник от американската армия. А ако си създател на компютърни игри, то това ще е разпалване на антимюсюлмански настроения.
– Ама с талибани ще се бият, не с някакви мюсюлмани!
– А талибаните според теб какви са, да не би случайно да се будисти?
– Добре. А срещу мафията може ли да се стреля?
– А ти как мислиш? — крива усмивка пропълзя по лицето на Ричмън.
– В мафията няма чернокожи, — бързо вметна Смарт. — И хаитянци. И кубинци. И азиатци…
Ричмън продължаваше мрачно да мълчи. Макс впери в него въпросителен поглед.
– Ами италианците забрави ли ги? — снизходително обясни шефът. — Как можа да забравиш италианската диаспора?!
– И италианци няма да има! — възкликна Смарт.
– Няма да помогне, — отсече Ричмън. — Самата дума “мафия” е италианска. Освен това ако ги няма може и да се обидят. Ще кажат, че игнорираме особеностите на италианската култура…
– Добре, убедихте ме, — въздъхна за пореден път Макс. — Не ми се искаше да прибягваме към класическото клише, но явно ще спасяваме Земята от извънземни. Диаспори на извънземни нямаме още, нали?
– Извънземни няма, — потвърди шефът му, — но честно да ти кажа това е даже още по-зле. По-добре да си имаме работа с една разгневена диаспора, отколкото с няколко. Ако тези извънземни дори и мъничко напомнят на хора — веднага няколко нации ще ‘познаят’ себе си. Я по дългия нос, я по разперените уши… Помниш колко проблеми имаше Лукас. И като капак — ако извънземните са враждебни, то за какво ти напомнят те? Злодеи, идващи от небето и убиващи хора?
– Не се сещам, какви са тези недомлъвки?
– Макс, днес въобще не мислиш трезво. Искаш да ни затрупат с искове, че сме разчепкали моралните рани на пострадалите от атентатите на 11 септември ли?
– Ммм… Тогава… нека действието не се развива на Земята. И няма да е нашия свят. По дяволите, направихме супер реалистичен енджин, но съм съгласен да го жертваме за фентъзи игра. Героят ще се сражава със зомбита, чудовища, диви зверове…
– Със зверове не може. Проблем с петите ли искаш?
– С какво? С… онази част на човешкия крак ли?
– Не бе, с PETA — Асоциацията за етично отношение към животните. А по отношение на зомбитата… ще ни попукат за пропаганда на вандализъм, гавра с трупове и с паметта на мъртвите.
– Добре, оставяме само чудовищата. Няма да приличат ни на хора, ни на животни… въобще на нищо няма да приличат. Така ще мине ли?
– Така може и да мине. Макар че… Я почакай. Главният герой човек ли ще е?
– Ами да. Да не би да има нещо лошо в това, нали ще го правим положителен герой все пак? Е, в краен случай може да го врътнем елф.
– Не, не питам това. Мъж ли ще е? Як мъжага?
– Ами… — Макс сконфузено млъкна.
– Именно. Феминистките ще ни разкъсат на парченца. Поредният самец, който спасява света. А жените ще са в пасивни и унизителни второстепенни роли, някакви отвлечени принцеси например…
– Няма проблем, ще направим главния герой жена-непобедим воин.
– И какво се получава? Мъжете са прехвърлили цялата отговорност за спасяването на света на женските рамена, а те самите лежат на сянка и нищо не правят, така ли? Мислиш ли, че феминистките ще търпят подобно развитие на играта?
– Ще направим възможен избора на пол на главния герой. И на цвета на кожата също, — добави Смарт за всеки случай.
– Няма да помогне. Например потребителят или потребителката си избират да играят с героиня. А тя красива ли ще е?
– Ами играчите предпочитат да са крас… — дуднеше под носа си Макс.
– Сексуална експлоатация на жените, — отряза шефът. — И освен това — създаване на виртуален образ на идеалната жена, който предизвиква комплекс за непълноценност в реалните жени. Феминистките…
– Да, разбрах, — прекъсна го Смарт. — Нека бъде грозна. В края на краищата това дори е оригинално…
– Не може, — беше ред на Ричмън да въздъхне.
– А сега защо?! — страдалчески възкликна Макс.
– Пак заради феминистките. Образът на жената ще е в принизен, карикатурен вид.
– И какво се получава — и с жени, и без жени все е политически некоректно, така ли?
– Знаеш ли какво, — замисли се Ричмън, — нека и героят ни да е нехуманоиден. Безполов и на нищо да не прилича. Макар че… съмнявам се дали някой ще си купи такава игра. Бе за какво са ни тези клишета — герои и всякакви такива неприятности? Нека да е абстракция някаква, от типа на тетриса. Но със стрелба. Потребителите все пак обичат екшъна.
– Абстракция?! — ококори се Макс. — А ние толкова работихме над реалистичните движения! И всичко да зарежем?
– Ами да, ще е много политически коректно, — непреклонно възрази шефът. — Впрочем… абстрактните обекти ще трябва да са в някакъв цвят. Черният и жълтият отпадат по очевидни причини. Белият за всеки случай и той. И червеният също.
– Заради комунистите ли? — изшашка се Смарт. — Нали сега никъде вече не ги харесват?
– Какви комунисти те гонят, заради индианците… ъъъ… коренното население имам предвид, — раздразнено поясни Ричмън. — Розовият, сам разбираш, отпада заради хомосексуалните, зеленият също, освен ако не искаш дело с Green Peace, кафявият е пропаганда на фашизма…
– Оранжев, — плахо предложи Макс.
– Ами това е цветът на свободна Украйна! Знаеш ли колко е огромна украинската диаспора, а?
– Тогава виолетов, — направи още един опит Смарт.
– Виолетовият не става, — замисли се Ричмън. — Самата дума violet прилича на violence. Пропаганда на насилие.
– И какво ни остава — само сиво май? Каква ще е тази игра, дето ще е само в сиви тонове?
– Това е маловажно. Обаче… Сива е косата на възрастните хора. А Съюзът за защита на правата на възрастните…
– И какво ще правим, шефе? — обречено попита Смарт.
– Не знам, — въздъхна Ричмън. — Ти си умникът, ти кажи. А аз ще послушам новините, — взе мишката и кликна по иконката на интернет радиото.
Председателят на Комисията по политическата коректност е подал иск във Върховния съд срещу националния химн на САЩ, — съобщи новинарят. — Искът е мотивирован с това, че в текста на химна Съединените американски щати са наречени “земя на свободните и дом на смелите”. По този начин се нарушават пряко правата на страхлив… простете, алтернативно смелите граждани.
– Ама той да не е идиот? — възкликна Смарт.
– Разбира се, — невъзмутимо потвърди Ричмън. — Нима не знаеш, че съгласно закона, дето го приеха преди няколко месеца, Комисията по политическа коректност се оглавява от алтернативно надарен?
– Знаете ли, шефе, — решително каза Макс, ставайки от стола, — напускам. И се махам от тази страна.
– Къде ще ходиш? — безнадежно вдигна рамене Ричмън. — В Европа е същото, даже може и по-зле да е.
– В Парагвай.
– Това къде е?
– В Южна Америка.
– И какъв е там строят?
– Диктатура, — замечтано каза Смарт. — След последния преврат в страната не е останал нито един жив правозащитник. Никакви лиги, асоциации и комитети, никакви искове на малцинства…
– Но сигурно има някакви ограничения все пак? Диктатура е, нали…
– Проучил съм всичко. Няма никакви ограничения, освен едно: не се закачай с Президента, членовете на неговата хунта и родата му. А това са по-малко от сто души. Всички останали са наравно.
– Ама те сигурно не говорят английски, а?
– Пък ние все едно говорим английски. Този нов политически коректен новговор… това да не е английски?! А испански знам още от университета.
– Макс, чакай малко! Ако напуснеш сега — какво ще се случи с проекта? Джони няма да се справи сам!
– С какъв проект? С безцветната абстракция? Няма такъв проект, господин Ричмън. Сбогом.
След като Макс излезе от стаята Ричмън постоя замислен, подпрял с юмрук бузата си, вперил поглед в монитора. После отвори органайзъра си и записа задачите си за следващия ден:
1. Да продам компанията Megagames.
2. Да си купя самоучител по испански.
O say, does that star-spangled banner yet wave
O’er the land of the free and the home of the brave?
Собственикът и изпълнителен директор на компанията Megagames Inc. Бил Ричмън сплете пръсти, изгледа шефа на разработчиците Макс Смарт и зададе очаквания въпрос:
– И как върви работата ви по новия проект?
– Днес довършихме енджина, — започна Смарт с бодър тон, но веднага беше прекъснат и бодростта му отиде по дяволите
– С цяла седмица закъснение.
– Какво да правя, шефе — разпери ръце Макс, — С Джони така или иначе работим по 16 часа на ден включително събота и неделя! Ако искате да става по-бързо — назначете ни повече хора.
– Колко повече? Бюджетът на проекта и без това е раздут до небето. Във вашия екип се водите повече от 30 души!
– Но от всичките 30 само аз и Джони работим! Е, и Алис, ама тя пише добра музика, не е програмист… Нямам предвид да се увеличи броя на хората в отдела, а просто да се уволнят няколко от безделниците и на тяхно място да се вземат добри специалисти… или специалистки, де, — бързо се коригира Смарт, за да не го обвинят в мъжки шовинизъм.
– И кого предлагаш за уволнение? — попита шефът му.
– Да започнем с идиотите!
– Първо, те не са идиоти, а алтернативно надарени личности, докога да ти го повтарям. И второ, ти не разбираш ли, че и при най-малкия опит да ги пипна — борците срещу дискриминацията и правозащитниците ще ме изядат жив? Адвокатите им веднага ще докажат, че сме ги изгонили не защото работят лошо, а защото са идио… алтернативно надарени, де.
– Ама първото следва от второто!
– Напразно се държиш като расистки шовинистичен дискриминатор, отричащ равенството на всички хора, гарантирано от Конституцията, Декларацията за правата на човека и Декларацията за независимостта. Явно изхождайки от упадъчните си и антихуманни разбирания, че умът превъзхожда глупостта… т. е. алтернативната надареност… ти искаш да лишиш част от американските граждани от право на работа. Напомням ти — за да станеш американски гражданин е достатъчно да се родиш под американски флаг. Ум за това съвсем не ти е нужен.
– Ами да работят като чистачи тогава, нямам нищо напротив. По каква логика тези умствени алтернативници трябва да работят в компютърна фирма?!
– В бюрото по заетостта са ги попитали какво умеят да правят и с какво искат да се занимават, те казали “игри” и ето ги при нас.
– Да, де, те са искали да играят на игри, не да ги разработват!
– Тази подробност никого не вълнува. Държавата им е дала възможност да работят, сега е време на частния бизнес да ги интегрира добре в работния процес.
– Бе те по принцип са съвършено непригодни да работят това, което правим ние! Ако мен например не ме вземат в баскетболен отбор, да не би да тръгна да ги съдя за дискриминация?
Ричмън изгледа подчинения си от главата до петите.
– Няма да можеш да ги осъдиш — каза той след като приключи с огледа. — Имаш напълно нормален ръст, пък и други отклонения не се наблюдават. Виж, ако беше джудже — тогава да, шансовете да спечелиш щяха да са доста добри. Или поне да беше плешив. Един добър адвокат би могъл да докаже, че си дискриминиран по плешивина…
– Вие сте шовинист, шефе, — отмъстително каза Макс. — Не се казва “плешив”, а “алтернативно окосмен”.
– Така или иначе, алтернативно надарените не можем и с пръст да ги пипнем, — резюмира Ричмън. — Имат си лоби в Конгреса… И преди да си предложил да уволним негр… афроамериканците…
– Ще предложа, как няма да предложа, — прекъсна го Смарт. — Не защото имам нещо против цвета на кожата им, а защото дори на училище не са ходили.
– Учили са даже повече от теб, — възрази Ричмън. — Том Кроу например е бил по два пъти във всеки един клас, а 11-ти го е карал даже 3 пъти. Пък и имат прекрасни характеристики от предишната си месторабота.
– И къде са били преди? — подозрително попита Смарт.
– В затвор със строг режим.
– Предполагам, че от там са ги пуснали само и само да се избавят от тях. А бе, шефе, защо и в компютърните фирми не въведем правилото за предсрочно освобождаване при примерно поведение? Аз самият ще им напиша прекрасна характеристика, само и само да ми се махнат от главата.
– Не можеш да ги разкараш и това е! Нали никого не са ограбили, нито пък са убили? Имам предвид на работното място.
– Ама не знаят какво е това програмиране! Знаете ли с какво се е занимавал Лерой, дето го взехте за програмист? Пренабивал е номерата на двигателите на крадени коли. А Куинси, дето е специалист по графиката?
– Рисувал е графити по стените?
– Не, правил е фалшиви долари. И даже това е правил безобразно зле.
– Във всеки случай само пълен самоубиец ще тръгне да уволнява чернокож. А ако чернокожият е и лежал в затвор и с уволнението се възпрепятства социалната реабилитация на бивш престъпник — тогава самоубиецът е и мазохист!
– Ами ако уволните…
– Не, не и не! — кресна шефът. — Даже не го споменавай.
– Уфф… А да пенсионирате Олдфарт не може ли?
– Искаш да ни докараш дело от страна на Съюза за защита на правата на възрастните хора ли?
– Ама той е съвсем изперкал! Всяка сутрин налива мляко на компютърната си мишка!
– Има пълно право. Това е свободна страна. И ако искаш да знаеш — от целия ви отдел мога да уволня само двама душе.
– Нека да са двама! Така няма да ни се налага да блъскаме по 16 часа на ден…
– Не се и съмнявам. Особено като вземеш предвид, че това сте ти и Джони. Вие двамата сте бели мъже без физически и умствени нарушения, с хетеросексуална ориентация сте, нямате проблеми със законите или с наркотици, не принадлежите към религиозни секти. В тази страна няма да се намери и един човек или организация, които да се застъпят за вас. Кажи ми “благодаря”, че все още успявам да запазя работните ви места. Въпреки всички прозрачни намеци от страна на Комитета по политическа коректност.
Макс се умълча.
– Добре, де — смени темата Ричмън, — значи, имаме енджин. А как е положението със сценария?
Добре, де — смени темата Ричмън, — значи, имаме енджин. А как е положението със сценария?
– Трябва да го обсъдим, — оживи се Смарт. — Отначало решихме да е игра за Втората световна война…
– Не става, — прекъсна го Ричмън. — Не може да се прави пропаганда на нацизма. Антифашистката лига ще ни изяде с обувките.
– Каква пропаганда?! — изуми се Макс. — Играта е за победата над нацизма!
– Няма ли да има кампании, които да позволяват играещите за Германия да победят?
– Ами… ще има, — призна си Смарт. — Играчите обичат да могат да са от двете страни на конфликта. Но сценарият съответсва на историческата истина, Германия накрая винаги ще бъде победена…
– Какво значение има? Така или иначе предлагаме на играчите да се почувстват фашисти и да стрелят срещу американски войници. Ти сериозно ли мислиш, че ще ни позволят да пуснем нещо подобно на пазара?
– Добре де, ще махнем възможността да се играе на страната на нацистите… и мултиюзър режимът също… макар че това ще убие рейтинга на играта… оставяме само възможността да се воюва от страната на съюзниците.
– Няма значение. Ще набутате в играта свастиката, а това е пропаганда на нацизма.
– Играчът ЩЕ СТРЕЛЯ по кораби и самолети със свастики! Къде видяхте пропаганда?!
– Всяко изображение на свастика е оскърбление на паметта на жертвите от Холокоста. Не ме гледай като алтернативно надарен. Това не е мое твърдение, а е на адвокатите на Антифашистката лига. Не споменавам даже за законодателите в повечето от европейските страни.
– Какво значи “всяко”?! Свастиките са се появили шест хиляди години преди нацизма. Има такива даже на древноеврейските гробници. И по време на Втората световна война не всяка свастика е била фашистка. Финландските сини свастики напривер нямат никакво отношение към нацистите. Появили са се през 1918 година, когато шведският граф Ерик фон Розен подарил на Финландия самолет. И този самолет е техния първи изтребител. На него е имало нарисувана синята свастика от фамилния герб на графа и така тя е станала емблема на финландските ВВС…
– Макс, не ми тикай в носа своето университетско образование. Когато тържествува политическата коректност, историческата не е важна за никого.
– Е, добре, — обречено въздъхна Смарт, — ще заменим свастиките с кръстове, правено е за игри, пускани на европейския пазар.
– Вече не е така, — отряза го Ричмън. — Асоциацията на християнските църкви протестира срещу използването на кръста в негативен контекст. Следователно дори в Първата световна не можем да го ползваме.
– Хммм… а да завъртим сценария около Гражданската война? — неуверено предложи Макс. — Популярна тема е…
– Ти побърка ли се, бе? Искаш да направиш игра, в която едни американци стрелят срещу други?! Да не споменавам, че ще нанесе непоправима морална травма на цялото чернокожо население…
– Ама нали войната завършва с освобождението им!
– Напомня им за освобождението, но и за робството.
– Шефе, ще напомни само на тези, които са го преживяли. А това е било преди 150 години…
– Обясни го на борците срещу расовата дискриминация.
– Уфф. А с талибани може ли да се воюва? Или поне с войниците на Саддам…
– Може. Ако си войник от американската армия. А ако си създател на компютърни игри, то това ще е разпалване на антимюсюлмански настроения.
– Ама с талибани ще се бият, не с някакви мюсюлмани!
– А талибаните според теб какви са, да не би случайно да се будисти?
– Добре. А срещу мафията може ли да се стреля?
– А ти как мислиш? — крива усмивка пропълзя по лицето на Ричмън.
– В мафията няма чернокожи, — бързо вметна Смарт. — И хаитянци. И кубинци. И азиатци…
Ричмън продължаваше мрачно да мълчи. Макс впери в него въпросителен поглед.
– Ами италианците забрави ли ги? — снизходително обясни шефът. — Как можа да забравиш италианската диаспора?!
– И италианци няма да има! — възкликна Смарт.
– Няма да помогне, — отсече Ричмън. — Самата дума “мафия” е италианска. Освен това ако ги няма може и да се обидят. Ще кажат, че игнорираме особеностите на италианската култура…
– Добре, убедихте ме, — въздъхна за пореден път Макс. — Не ми се искаше да прибягваме към класическото клише, но явно ще спасяваме Земята от извънземни. Диаспори на извънземни нямаме още, нали?
– Извънземни няма, — потвърди шефът му, — но честно да ти кажа това е даже още по-зле. По-добре да си имаме работа с една разгневена диаспора, отколкото с няколко. Ако тези извънземни дори и мъничко напомнят на хора — веднага няколко нации ще ‘познаят’ себе си. Я по дългия нос, я по разперените уши… Помниш колко проблеми имаше Лукас. И като капак — ако извънземните са враждебни, то за какво ти напомнят те? Злодеи, идващи от небето и убиващи хора?
– Не се сещам, какви са тези недомлъвки?
– Макс, днес въобще не мислиш трезво. Искаш да ни затрупат с искове, че сме разчепкали моралните рани на пострадалите от атентатите на 11 септември ли?
– Ммм… Тогава… нека действието не се развива на Земята. И няма да е нашия свят. По дяволите, направихме супер реалистичен енджин, но съм съгласен да го жертваме за фентъзи игра. Героят ще се сражава със зомбита, чудовища, диви зверове…
– Със зверове не може. Проблем с петите ли искаш?
– С какво? С… онази част на човешкия крак ли?
– Не бе, с PETA — Асоциацията за етично отношение към животните. А по отношение на зомбитата… ще ни попукат за пропаганда на вандализъм, гавра с трупове и с паметта на мъртвите.
– Добре, оставяме само чудовищата. Няма да приличат ни на хора, ни на животни… въобще на нищо няма да приличат. Така ще мине ли?
– Така може и да мине. Макар че… Я почакай. Главният герой човек ли ще е?
– Ами да. Да не би да има нещо лошо в това, нали ще го правим положителен герой все пак? Е, в краен случай може да го врътнем елф.
– Не, не питам това. Мъж ли ще е? Як мъжага?
– Ами… — Макс сконфузено млъкна.
– Именно. Феминистките ще ни разкъсат на парченца. Поредният самец, който спасява света. А жените ще са в пасивни и унизителни второстепенни роли, някакви отвлечени принцеси например…
– Няма проблем, ще направим главния герой жена-непобедим воин.
– И какво се получава? Мъжете са прехвърлили цялата отговорност за спасяването на света на женските рамена, а те самите лежат на сянка и нищо не правят, така ли? Мислиш ли, че феминистките ще търпят подобно развитие на играта?
– Ще направим възможен избора на пол на главния герой. И на цвета на кожата също, — добави Смарт за всеки случай.
– Няма да помогне. Например потребителят или потребителката си избират да играят с героиня. А тя красива ли ще е?
– Ами играчите предпочитат да са крас… — дуднеше под носа си Макс.
– Сексуална експлоатация на жените, — отряза шефът. — И освен това — създаване на виртуален образ на идеалната жена, който предизвиква комплекс за непълноценност в реалните жени. Феминистките…
– Да, разбрах, — прекъсна го Смарт. — Нека бъде грозна. В края на краищата това дори е оригинално…
– Не може, — беше ред на Ричмън да въздъхне.
– А сега защо?! — страдалчески възкликна Макс.
– Пак заради феминистките. Образът на жената ще е в принизен, карикатурен вид.
– И какво се получава — и с жени, и без жени все е политически некоректно, така ли?
– Знаеш ли какво, — замисли се Ричмън, — нека и героят ни да е нехуманоиден. Безполов и на нищо да не прилича. Макар че… съмнявам се дали някой ще си купи такава игра. Бе за какво са ни тези клишета — герои и всякакви такива неприятности? Нека да е абстракция някаква, от типа на тетриса. Но със стрелба. Потребителите все пак обичат екшъна.
– Абстракция?! — ококори се Макс. — А ние толкова работихме над реалистичните движения! И всичко да зарежем?
– Ами да, ще е много политически коректно, — непреклонно възрази шефът. — Впрочем… абстрактните обекти ще трябва да са в някакъв цвят. Черният и жълтият отпадат по очевидни причини. Белият за всеки случай и той. И червеният също.
– Заради комунистите ли? — изшашка се Смарт. — Нали сега никъде вече не ги харесват?
– Какви комунисти те гонят, заради индианците… ъъъ… коренното население имам предвид, — раздразнено поясни Ричмън. — Розовият, сам разбираш, отпада заради хомосексуалните, зеленият също, освен ако не искаш дело с Green Peace, кафявият е пропаганда на фашизма…
– Оранжев, — плахо предложи Макс.
– Ами това е цветът на свободна Украйна! Знаеш ли колко е огромна украинската диаспора, а?
– Тогава виолетов, — направи още един опит Смарт.
– Виолетовият не става, — замисли се Ричмън. — Самата дума violet прилича на violence. Пропаганда на насилие.
– И какво ни остава — само сиво май? Каква ще е тази игра, дето ще е само в сиви тонове?
– Това е маловажно. Обаче… Сива е косата на възрастните хора. А Съюзът за защита на правата на възрастните…
– И какво ще правим, шефе? — обречено попита Смарт.
– Не знам, — въздъхна Ричмън. — Ти си умникът, ти кажи. А аз ще послушам новините, — взе мишката и кликна по иконката на интернет радиото.
Председателят на Комисията по политическата коректност е подал иск във Върховния съд срещу националния химн на САЩ, — съобщи новинарят. — Искът е мотивирован с това, че в текста на химна Съединените американски щати са наречени “земя на свободните и дом на смелите”. По този начин се нарушават пряко правата на страхлив… простете, алтернативно смелите граждани.
– Ама той да не е идиот? — възкликна Смарт.
– Разбира се, — невъзмутимо потвърди Ричмън. — Нима не знаеш, че съгласно закона, дето го приеха преди няколко месеца, Комисията по политическа коректност се оглавява от алтернативно надарен?
– Знаете ли, шефе, — решително каза Макс, ставайки от стола, — напускам. И се махам от тази страна.
– Къде ще ходиш? — безнадежно вдигна рамене Ричмън. — В Европа е същото, даже може и по-зле да е.
– В Парагвай.
– Това къде е?
– В Южна Америка.
– И какъв е там строят?
– Диктатура, — замечтано каза Смарт. — След последния преврат в страната не е останал нито един жив правозащитник. Никакви лиги, асоциации и комитети, никакви искове на малцинства…
– Но сигурно има някакви ограничения все пак? Диктатура е, нали…
– Проучил съм всичко. Няма никакви ограничения, освен едно: не се закачай с Президента, членовете на неговата хунта и родата му. А това са по-малко от сто души. Всички останали са наравно.
– Ама те сигурно не говорят английски, а?
– Пък ние все едно говорим английски. Този нов политически коректен новговор… това да не е английски?! А испански знам още от университета.
– Макс, чакай малко! Ако напуснеш сега — какво ще се случи с проекта? Джони няма да се справи сам!
– С какъв проект? С безцветната абстракция? Няма такъв проект, господин Ричмън. Сбогом.
След като Макс излезе от стаята Ричмън постоя замислен, подпрял с юмрук бузата си, вперил поглед в монитора. После отвори органайзъра си и записа задачите си за следващия ден:
1. Да продам компанията Megagames.
2. Да си купя самоучител по испански.
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.
-
Hijo de la Luna
- Paragon
- Posts: 521
- Joined: Fri Mar 31, 2006 2:49 pm
Айде да слагате тия огромните работи в спойлер тага!!!!
http://admedicine-bg.com/nick/x/storm/
- Spoiler: show
http://admedicine-bg.com/nick/x/storm/
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
-
herairness
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1983
- Joined: Tue Oct 04, 2005 10:43 am
- Location: varna
уау,т'ва ако го видат гдбоп,лошо ми се пише :ПCost of Movies: $1000
Cost of TV Seasons: $1000
Cost of TV Episodes: $0
Cost of Total Games: $4500
Cost of Old Games: $2000
Cost of New Games: $2500
Cost of Music: $10000
Cost of software: $1413
Total cost of your illegal hoard: $17913
а освен дъвките турбо,имаше и барби зс момичетата;)))
-
The Dragon
- Elder God
- Posts: 9054
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Cost of Movies: $16000
Cost of TV Seasons: $8000
Cost of TV Episodes: $800
Cost of Total Games: $40000
Cost of Old Games: $20000
Cost of New Games: $20000
Cost of Music: $40000
Cost of software: $4202
Total cost of your illegal hoard: $109002
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.
-
Hijo de la Luna
- Paragon
- Posts: 521
- Joined: Fri Mar 31, 2006 2:49 pm
Love & peace
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest