ShadowDance

Пропускаш разбира се, че преди "коса екс макина"-та девойчетата яко си взеха под ръководството на Фейт, което бързо погаси пубертетския им бунт и им показа кой е човекът, който може все пак да свърши нещо.

За вдъхването на увереност - след смъртта си, Бъфи не беше същата като в първите 5 сезона, което е обяснимо. Не знам дали си бил депресиран някога, но от това състояние без приятелска подкрепа и някой, който да ти вдъхва увереност, не се излиза. Да не говорим, че в седми сезон злото е достатъчно титанично, че да е над възможностите на един слейър. Освен това за Бъфи моралното израстване е тя да се научи да дава на другите да й помагат, за да не ги дистанцира. В пети сезон загуби Райли точно щото не можеше.

Аз това го усещам, щото съм го преживяла по мой си начин. Малоумното упорство да правиш всичко сам и да вървиш против себе си заради някви ефимерни идеали. Произлизащата от това самота. Сривът, който те стряска дотолкова, че разбива тотално битието ти. Трудността да се измъкнеш от последвалата депресия. Осъзнаването, че сам си заникъде и че си по-силен когато си с някого.

В моя живот разглеждам това като собствено морално израстване и очовечаване. Следователно го възприемам така и за Бъфи и не мога да разбера къв ти е проблемът с това.

Останалите също излязоха от дупката, в която ги беше вкарал 6ти сезон - по-мъдри и силни от всякога. Наивните детински патос и саможертви, които ми цитираш в тия епизоди, са на светлинни години от зрелостта на финала.

Амелия каза каквото аз мислех да кажа, така че само ще добавя нещо за ретконите:

Първото Зло убиваше само потенциалните Слейърки около нормалната възраст, в която би могло да се превърнат в нов Слейър, ако Бъфи умре. ТЕ биха могли да са на изчезване. И вероятно са. Но силата си стои потенциално в женското човечество и не може да се премахне изцяло. Още повече, че ако Уочърите нямат ПЪЛНА информация за ВСИЧКИ потенциалки, не виждам що трябва да се смята, че Първото Зло, което дори не може да бара, е чак толкова много по-информирано. Освен това цитат, плс, за изчезването...


Бтв, вкарването на нов ключов елемент не е деус-екс-махина по подразбиране. Деус-екс-махина става само ако не е логично спрямо ситуацията. ПЛЮС това ДОРИ когато едно нещо Е деус-екс-махина, никак не считам, че това задължително е лошо. Иначе похватът нямаше да оцелее пет хилядолетия, разбираш Сега, то и клишето в общия случай е кофти, но това не значи да отхвърлим концепцията за конвенции като такава, нали?


Едит: Ицо, I dare you. Твърдиш, че не ти пречат спойлерите, че за теб няма значение какво става, а КАК става. Лично моят експириънс, предвид колко много хора, най-различни при това, дават все това обяснение, смятам, че въпросното твърдение е bull и че е просто джъстификация за проблеми с търпението. Аз ТВЪРДЯ, че спойлерите ти пречат. Просто е - изкуството има Х на брой средства за внушение. Изненадите в сюжета и обратите са едно от тези средства. Ако не бяха важни САМИ ПО СЕБЕ СИ, нямаше да ги има, всичко щеше да е казано в експозиция и само щяхме да гледаме "как се стига дотам". Винаги. Без изключение. Твърдото ми убеждение е, че щом изкуството има Х на брой средства за внушение, то всяка цифра, която е Х-минус-нещо, осакатява въпросното внушение. Докажи ми, че греша. Гледай сериал, който има "славата" на също толкова добър, колкото нещо, което си гледал с масивни спойлери. Да речем, че Angel е нещо подобно (макар че знам ли те, може и за него вече да си успял да се оспойлиш драматично). Изгледай го и после ми кажи, че не ти е въздействал по-силно, като не си знаел начините, по които иска да те ИЗНЕНАДВА с развитието си.


За протокола - пети сезон на Buffy го изгледах оспойлен. Не исках, просто така стана - миг невнимание и после цял живот мъртъв. И определено това е сезонът, с който бях най-слабо ангажиран, а категорично не ми е последен в класацията.


Едит 2: Бтв, мен пък ми е много приятно да ти чета коментарите епизод по епизод. Само бих ти препоръчал умишлено да се удържаш, вкл. сам за себе си, да си вадиш изводи, бурканирани само за конкретния епизод

Благодаря за втория едит, че тъкмо мислех да спра да пиша в темата.

Тия спорове кой е "правилният" начин да се възприема и описва в постове дадена творба ми додянаха вече. Казах нещо за различните начини на мислене и темпераменти и помолих и това да се взема предвид. Не пишем отговор на литературен въпрос по зададени критерии.

За спойлърите - казах си по-назад, че с ефект на изненадата е по-добре, отколкото без.

За странностите в даден епизод - те си важат за него. Според мен.

Когато нещо ми се струва неадекватно, няма значение дали съм дочул за него преди това. Аз казвам, че ми е неадекватно СЛЕД като лично съм видял как е поднесено в даден епизод.

Пример - в 7 х 22 Фейт в разговора с директора тръгна да си маха панталона преди горнището. Възмутително и фрустриращо.

Както и да е. Сериалът е чудесен, харесва ни на всички (макар и по различни причини, изглежда) и това за мен е най-важното.

Абе дразни те, или не, ако накрая доведе до положителен резултат за начина, по който ти гледаш нещата, ше изтърпя да ми се дразниш

Иначе аз визирах мненията за епизодите отделно, не за това знаеш ли предварително. Много често критиките ти към епизода се обясняват в следващия примерно. Гледай с малко повече доверие просто, това все пак наистина е една история в 22 части, а не 22 истории.

Пък аз мисля, че моят и на Емо темперамент имат нужда от също толкова уважение и съобразяване колкото Ицовият.
С тия заплахи, че ще спреш да пишеш тук мен лично не ме плашиш.

Иначе за спойленето - секви хора има. Аз бях изчела всичко, което става със Спайк, още като го видях във втори сезон, но той и до края си продължи да ме кефи ПЪТИ повече от лесбийските изненади на Уилоу, разтрогнатия брак на Зандър, родителските изстъпления на Бъфи и т.н. неща, за които не знаех и които научих постепенно от сериала. Така че спойлърите не са ми попречили. Понякога даже ми помагат - като науча предварително, че някой мой любим персонаж умира, ми е по-лесно да си гледам анимето.

Amelia wrote:Пък аз мисля, че моят и на Емо темперамент имат нужда от също толкова уважение и съобразяване колкото Ицовият.
С тия заплахи, че ще спреш да пишеш тук мен лично не ме плашиш.

Ами не помня да съм правил забележка на теб или Емо, че начинът, по който пишете мнения тук ме дразни или възмущава.
И за "заплахите" -

Е, изгледах го. Чудесен край на прекрасен сериал. Браво на Уидън.

Ъм, да, НО не е идеята да си гледаш по-лесно анимето Идеята е да гледаш каквото ти се дава в момента.

Освен това стига с тая глупост "спойлерите не са ми попречили". Баси, много ясно, че не са ти ПОПРЕЧИЛИ. Нито ти гасят монитора, нито ти спират звука. Казах, и продължавам да казвам, че спойлерите нарушават част от внушението. И те ГО правят. Сега, дали ше се самоубеждаваме, че за нас това няма значение, е съвсем друг въпрос. Фактът си остава, че ако в сюжета на нещо има изненада, то който го е правил тоя сюжет, ВЕРОЯТНО е искал да се изненадаш...

Няма как да докажеш, че спойлерът "нарушава" внушението. Ако под "нарушава" имаш предвид зловреден ефект. Много е възможно любовната история между Спайк и Бъфи да не ми беше харесала толкова ако не знаех за нея. Или да се издразня от това, че Спайк е сведен до мижатурка в 4ти сезон, ако не знам колко яко ще го развият нататък. И т.н.

Така че това са спекулации и всеки трябва да си подхожда към нещата както му е кеф.

passer-by wrote:Е, изгледах го. Чудесен край на прекрасен сериал. Браво на Уидън.

Само така Бтв, имаше си нужда и от седмосезонния ангст според мен, иначе финалът не би кефил толкова. Без усещането за struggle сцената с косата не би била и наполовина толкова яка с гласа зад кадър.

Amelia wrote:Няма как да докажеш, че спойлерът "нарушава" внушението. Ако под "нарушава" имаш предвид зловреден ефект. Много е възможно любовната история между Спайк и Бъфи да не ми беше харесала толкова ако не знаех за нея. Или да се издразня от това, че Спайк е сведен до мижатурка в 4ти сезон, ако не знам колко яко ще го развият нататък. И т.н.

Така че това са спекулации и всеки трябва да си подхожда към нещата както му е кеф.

Всъщност има как да го кажа, понеже не схващаш какво имам предвид. Ти продължаваш да ми приказваш как на теб по щяло да ти хареса. Ние НЕ ЗНАЕМ как на теб по би ти харесало. Дори да приемем, че има произведения, които по биха ти допаднали, ако си оспойлена, в момента, в който избереш единия от двата варианта (да се оспойлиш или да не се), ти вече си си затворила пътя да разбереш как би го възприела при другия вариант. Така че колкото аз не знам, толкова и ти не знаеш кое как по би ти харесало.

Аз говора изцяло за това колко пълноценно въздейства произведението. Може в крайна сметка да ти въздейства по-зле, може и да ти въздейства по-добре. Но СЪС СИГУРНОСТ ще го възприемеш по-близо до първоначалния замисъл на създателите му и със сигурност ще го възприемеш с всички средства, с които ти е представено.

Защото технически погледнато разлика между това да си осакатиш историята със спойлери и да гледаш примерно без звук или с премахнати цветове всъщност няма. Всичкото са средства. Просто липсата на самоконтрол влияе конкретно на това средство.


Едит: или за да обобщя - като не се спойлиш, възприемаш произведението по-пълноценно. Може това да значи, че ще ти хареса повече, може да значи, че ще ти хареса по-малко. Няма как да знаеш предварително, но същото важи и за случая, в който се спойлиш. Само че тогава НЕ възприемаш произведението пълноценно, защото си го осакатил от едно от средствата, с които борави.

Глупости на търкалета. Сам казваш как възприемаш РаЗефон по-пълноценно като знаеш какво ще се случи. Същото и със спойлерите понякога.

Създателите не са ми в главата и не знаят как работи моят конкретно мозък, че да си направят произведенията по максимално впечатляващия ме начин всеки път. Ако не знам какво ще стане е много възможно да пренебрегна някой от техните похвати.

Да, оспойлянето прави нещата малко по-различни, но дали това е добро или лошо никой не може да каже. За мен работи екстра - следователно, правя го. За теб не работи - не го правиш. То всъщност не е като да се спойля за всичко. Случва ми се рядко - в случая не можах да изчакам да ми се свалят сезоните с безкрайно бавната ми връзка и си изчетох инфото из нета. Обикновено, както знаеш, дори ревюта не чета преди да гледам нещо, за да не се самонастройвам.

Ти прочете ли и ДУМИЧКА от това, което написах?!

Ти НЕ ЗНАЕШ как работи за теб, по дяволите, защото потенциално ефектът е различен при всяко произведение. ТИ също толкова не си си в главата в това отношение, колкото и създателите. Продължаваш да не схващаш, че не говоря за това колко ще те впечатли и колко ще ти хареса, а за това доколко ще го възприемеш пълноценно. Обърни внимание на аналогиите, които дадох, баси

А "глупости на търкалета" е примерът ти с RahXephon. Повече кефи на второ гледане, но това е защото веднъж вече си го *преживял*, защото си го *гледал*, а не просто защото знаеш какво ще стане. Ако просто знаеш какво щестане, ше ти е през уя за дребните детайли, даже може и пак да не ги забележиш. ТИ например не би ги забелязала и на второ гледане повечето, щото смяташ, че сериалът е боклук. Знаенето е импотентно без емоционално обагряне, когато става дума за изкуство. Все едно да ти разкажа сюжета на Silent Hill 2 или на Мементо. Ще усетиш ли кое им е якото? Не, няма. Само ще си развалиш кефа от изиграването/изглеждането им. Да не говорим за екстремни примери като Обичайните заподозрени...

Bs06e05
As03e06 ги изгледах и продъжавам нататък по реда на излъчването.
докарах се дотам, че нощем сънувам неизлъчени епизоди от Бъфо-Ангеловия свят...

Изгледах бонус диска към "Бъфи", courtesy of demonoid.

TV : Fantasy : DVD quality : English
DVD5--> DVD5

NTSC

AR: 4:3

Audio: English Dolby Surround 2.0

Subtitles: None

# Introduction by Joss Whedon
# Back to the Hellmouth: A Conversation with Creators and Cast
# Breaking Barriers: It's Not a Chick Fight Thing
# Love Bites: Relationships in the Buffyverse
# Evil Fiends
# Buffy: An Unlikely Role Model
# Buffy Cast and Crew: Favorite Episodes

Приятни екстри. Искаше ми се да има още и още.

Гледах и първия епизод на "Ейнджъл". Много силно начало. Вижда се, че ще е по-сериозен от "Бъфи" и съответно с по-малко свежарски хумор, но Ейнджъл и Корделия си ме радват. А и историите са много по-реалистични.

Съдя само по един епизод засега, но ако е типичен за общия тон на сериала се получава хубаво допълване между "Бъфи" и "Ейнджъл", а оттам и обогатяване на Бъфивърса.

защо тъй нема никъде пиратско издание на 5и сезон на Ангел?