Posted: Tue Oct 13, 2009 10:01 pm
Нейде към края на месеца...Xellos wrote:кат каза ранно ставане, са как и кога се сменяше времето???
Page 53 of 447
Posted: Tue Oct 13, 2009 10:03 pm
Еех, Сашо, дотам ли опря...AlDim wrote:защото туй ми е основната работа преди заспиване - да оправям принтера.
ЕДИТ:
Явно да.Amelia wrote:любимият ми съпруг пак е наебал техниката без да ми каже.
Комбинацията между двата ви поста е незаменима. Давайте все така.
Ама бързо да ви минава, плиз.
Posted: Tue Oct 13, 2009 10:04 pm
АЛДИМ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ЗА МЕН!Изнервям се и отивам да питам Сашето, което е кибичило до 3 сутринта да си цъка някоя игрица
Ще се разберете, разводът не е начинът!
Posted: Tue Oct 13, 2009 10:06 pm
Факт.
Posted: Tue Oct 13, 2009 10:08 pm
Е да няма да забравяш да принтиш навреме сигурен съм! . Пази се Хрис
. Пази се Хрис Posted: Tue Oct 13, 2009 10:18 pm
И нека тонерът винаги... не, стига толкова.Xellos wrote:Е да няма да забравяш да принтиш навреме сигурен съм!
Posted: Tue Oct 13, 2009 10:26 pm
Хахаха, тънкостите на семейният живот. От друга страна днеска 4 пъти чистих с пинсетки дет се вика служебния принтер щото са зели евтина хартия 60г дет се слепва и праи вътре ебати конфетите... та съчувствам.
Posted: Tue Oct 13, 2009 11:09 pm
Вие сте кретени. 
Иначе е мега забавно как Сашко, като не успее да ме добере по телефона идва да си изливата мъкичката тука, щото знае, че рано или късно ще го прочета.
Иначе е мега забавно как Сашко, като не успее да ме добере по телефона идва да си изливата мъкичката тука, щото знае, че рано или късно ще го прочета.
Posted: Tue Oct 13, 2009 11:15 pm
По-евтино е и може и ние да се позабавляваме, така че keep the good work ))
))Posted: Wed Oct 14, 2009 12:22 am
Последната събота срещу неделя на октомври.кат каза ранно ставане, са как и кога се сменяше времето???
А иначе историята между Хриси и Сашо прилича на оня виц където не били компютри, а компоти и т.н.
Posted: Wed Oct 14, 2009 1:06 pm
Баси, тия постове между АлДим и Амелия направо къртят мифки. По-добри са от всякакви сериали и сапунки, честно Надявам се не оставят трайна вреда на семейния живот, де
Надявам се не оставят трайна вреда на семейния живот, де Posted: Fri Oct 16, 2009 9:18 pm
Два часа и нещо се чудих да споделям ли или да не споделям. Така де, ако го споделя, на вас ще ви стане гадно, а ситуацията ще продължи да е още по-същата. След около двеста грама водка реших все пак да споделя, та не ме съдете твърде. На по-трезва глава сигурно нямаше да го споделя. Ами, имаше до преди два часа и нещо значи, едно коте, много сладко едно такова, рижавко, дето с него всяка сутрин се поздравявахме, като отивах на работа. Имаше си местенце за спане точно срещу магазина до работата ми и пр. Е и сега, като се прибирам, хукна към една жена, дето явно пицата й беше дошла в повече и беше решила да я сподели с едно друго коте. Та видя тя въпросното рижо коте, повика го, в това време една кола мина отгоре му.
Точно почнах да набирам номера на ветеринарното ми джи-пи, дет го знам, че ше се отзове, отдолу се задоха поне още три коли... И така. А най-идиотското в случая беше, че тоя, дето първи мина през котето, просто си слезе от колата, докато животното пищеше и се гърчеше на около половин метър от него, и просто не реагира. В смисъл, имам спомен от много ранна възраст как колеха едно прасе в Нови Пазар, ами как да кажа, колячите бяха такива майстори, че туй прасе за миг си отиде. Дори не успях да се уплаша. Вероятно и те щяха да се стреснат, ако някое животно пищи и се гърчи до тях. Това... Не мога да ви опиша колко ме хем уплаши, хем потресе. И... И така. Просто беше някво такова, не мога да обясня колко точно абсурдно.
Точно почнах да набирам номера на ветеринарното ми джи-пи, дет го знам, че ше се отзове, отдолу се задоха поне още три коли... И така. А най-идиотското в случая беше, че тоя, дето първи мина през котето, просто си слезе от колата, докато животното пищеше и се гърчеше на около половин метър от него, и просто не реагира. В смисъл, имам спомен от много ранна възраст как колеха едно прасе в Нови Пазар, ами как да кажа, колячите бяха такива майстори, че туй прасе за миг си отиде. Дори не успях да се уплаша. Вероятно и те щяха да се стреснат, ако някое животно пищи и се гърчи до тях. Това... Не мога да ви опиша колко ме хем уплаши, хем потресе. И... И така. Просто беше някво такова, не мога да обясня колко точно абсурдно.
Posted: Fri Oct 16, 2009 9:32 pm
Ебасимамата 
Posted: Fri Oct 16, 2009 9:35 pm
Йък. А аз се изживявах, че съм изкарала сюрреалистичен петък... 
Posted: Fri Oct 16, 2009 9:38 pm
ОМГ 
Добре, че съм вече на две ракии, че иначе направо почвах да си го представям визуално
Добре, че съм вече на две ракии, че иначе направо почвах да си го представям визуално