"Присъда за продан":
https://www.imdb.com/title/tt0313542/
Поредният адвокатски трилър, който гледам напоследък. Всъщност е бая готин филм. Дъстин Хофман и Джийн Хекман са страхотни, Джон Кюзак и Рейчъл Вайс - също. Сюжетът е интересно завързан, само дето е някакво абсолютно фентъзи как беше размазано оръжейното лоби в крайна сметка. (Не е спойлер това, за всеки е ясно какъв ще е завършекът на филма, а и е правен преди двайсет години.) Но пък е хубаво да се правят такива филми, белким това се превърне и в реалност. Доволен съм, че и отгоре. Бих го гледал пак след време, като грандиозният сюжетен обрат ми изфиряса от главата.
"Индиана Джоунс и реликвата на съдбата":
https://www.imdb.com/title/tt1462764/
Целокупният интернет е пълен с критики за всякакви глупости, обаче на мен филмът ми хареса много. От километри си личи различната режисура обаче. Даже не знам как да го опиша, обаче почерка на Спилбърг определено го няма. Не е за лошо, но е добре да се знае. Липсва и грандиозен двубой с много силен противник, какъвто има във всеки от предишните филми.
За много хора, гледам, фактът, че героинята на Фийби Уолър-Бридж има доста голяма роля в приключението, е проблем, даже видях немалко сравнения с Епизод 7, където Рей напълно измести Хан Соло от всичко, само че... Трябва да се каже - тук главен герой е Индиана Джоунс, той е най-важният и той си остава най-важният до самия край на историята.
Истината обаче е, че филмът е много по-тъжен от предишните. В самото начало става ясно, че семейната идилия, която краят на "Кралството на кристалния череп" обеща, не се е случила - синът на Инди е загинал във война, а бракът му се е разпаднал. Оттам нататък главният герой през огромна част от времето се държи като уморен от живота пенсионер...
Само че е Индиана Джоунс и като стигне до преследвания и екшън, все така е страхотен. Има и немалко хумор, обаче е по-приземен, отколкото беше някога. Има и горе-долу толкова щастлив край, колкото е възможно с такова начало.
В тази връзка - Харисън Форд успява да придаде нова дълбочина на образа. Фийби Уолър-Бридж е готина. И двамата стоят хубаво в динамичните сцени. Мадс Микелсен е подобаващо отвратителен, а и - в рамките на жанра франчайза - образът му е мотивиран интересно.
Визуално е толкова добре, колкото може да се очаква. Някои сцени се пукат от атмосфера, мащабно е, готино е, има шейсетарски рокендрол, обаче е толкова различно от старите филми... На моменти прилича повече на сериала "Дамски гамбит" откъм визия - и това сигурно е заради епохата.
Музиката обаче си е типичен Инди - и не само заради повтарянето на старите теми. Просто е бомбастична и приключенска колкото си иска. Яко.
Сценарият не е напълно лишен от проблеми, но е много по-добър от този на четвъртия филм. Има купища намигания към предишните филми - къде визуални, къде в ситуации или реплики, къде - в цялостното структуриране на сюжета, което явно е минало покрай ушите на доста народ.
- Spoiler: show
- Защото както в "Похитителите на изчезналия Кивот" нацистите в крайна сметка се оказаха обречени на провал от самото начало заради собствената си глупост и незнание, но Индиана Джоунс спечели своята победа срещу Белок, така стана и тук - в края става ясно, че планът на Фьолер не би могъл да успее по никакъв начин, но пък Индиана Джоунс спечели своята победа срещу... Срещу какво ли не, реално.
Както и да е, радвам се, че гледах филма.