ShadowDance

Posted: **Fri Oct 16, 2009 3:42 pm**

Мина известно време, докато загрях, че имаш предвид Колфър...

Аз между разните древни немски автори прочетох Lamb: The Gospel According to Biff, Christ's Childhood Pal на Кристофър Мур. Става дума за Мария Магдалена, Христос и изобщо Новия Завет, само че е написана от първо лице и разказвачът е един евреин, който се е сприятелил с Христос, когато и двамата са били на шест

пише как първият му спомен от Месията е как същия съживява гущер отново и отново, за да може малкият му брат отново и отново да го убива. Пише как Христос на десетгодишна възраст без да иска скопява статуя на Аполон... как един ангел му казва, че не трябва да докосва жена... и така нататък. После пък Исус тръгва на изток, намира тримата мъдреци, които са му донесли подаръци в люлката, и започва да се учи как да бъде Спасителя. Сприятелява се с йетита, става йога... абе изобщо лудница. А целият Нов Завет е събран в стотина странички накрая.

И не бива да се забравя историята на отчаяно влюбената в Христос Мария Магдалена и отчаяно влюбения в нея разказвач....

Абе готина книга общо взето, леко се чете, бързо се чете и като хване, не пуска; бих я нарекъл добра, макар и не гениална. Малко напомня на Пратчет - абсурден хумор и пръсната тук-таме из страниците стряскащи с внезапността си дълбоки, добре написани моменти. Мур според мен не е добър чак колкото Пратчет обаче... Ако нямате нещо подръка, за което знаете, че е хубаво, бих ви я препоръчал

Posted: **Fri Oct 16, 2009 3:53 pm**

RAT400 wrote:Мина известно време, докато загрях, че имаш предвид Колфър...

Аз между разните древни немски автори прочетох Lamb: The Gospel According to Biff, Christ's Childhood Pal на Кристофър Мур. Става дума за Мария Магдалена, Христос и изобщо Новия Завет, само че е написана от първо лице и разказвачът е един евреин, който се е сприятелил с Христос, когато и двамата са били на шест пише как първият му спомен от Месията е как същия съживява гущер отново и отново, за да може малкият му брат отново и отново да го убива. Пише как Христос на десетгодишна възраст без да иска скопява статуя на Аполон... как един ангел му казва, че не трябва да докосва жена... и така нататък. После пък Исус тръгва на изток, намира тримата мъдреци, които са му донесли подаръци в люлката, и започва да се учи как да бъде Спасителя. Сприятелява се с йетита, става йога... абе изобщо лудница. А целият Нов Завет е събран в стотина странички накрая.

И не бива да се забравя историята на отчаяно влюбената в Христос Мария Магдалена и отчаяно влюбения в нея разказвач....

Абе готина книга общо взето, леко се чете, бързо се чете и като хване, не пуска; бих я нарекъл добра, макар и не гениална. Малко напомня на Пратчет - абсурден хумор и пръсната тук-таме из страниците стряскащи с внезапността си дълбоки, добре написани моменти. Мур според мен не е добър чак колкото Пратчет обаче... Ако нямате нещо подръка, за което знаете, че е хубаво, бих ви я препоръчал

От 18-ти брой на SD:

Spoiler: show: Заглавие: Агнецът (Евангелие от Биф Шамара)
Автор: Роджър Мур
Издател: ИК “Ера”
Ревю: The Dragon

Никой не е съвършен. Е имаше един, но го убихме.

Някои неща се променят, а други не. Дойдох във вашия свят 2000 години след моето време, имате бръмчилки, наричани самолети, ДДС, ООД и сапунени опери – всичките непознати за мен в древен Израил. Днес обаче чух една история, която смятате за виц. Но се случи с мен. “Двама евреи влизат в бар...”, кои са евреите ли? Aз и Исус. Най-добрият ми приятел. Запознахме се, когато бях на 6 години, тогава го видях за пръв път – беше с гущер в устата. Израснахме заедно и тръгнахме на пътешествие на изток – да търсим някакви мъдреци. Той търсеше мъдрост, аз мацки. Той се учеше да медитира, аз научих Кама Сутра.
Феноменален хумористичен роман от автора на “Похотливеца от град Тъга”, описващ ни един различен Исус – от малко дете до зрелия мъж, качил се доброволно на кръста. Смехът блика от всеки ред на книгата, описвайки абсурдни и комични ситуации, в които изпадат Исус и глуповатият му приятел Биф Шамара (без роднински връзки с небезизвестният Мишо Ман... Шамара). Под бляскавата обвивка на перфектния хумор се крие една свенлива история за изконните човешки чувства – приятелство, предателство, любов, омраза. По време на похода из Азия всеки читател ще открие някоя част от себе си във взаимоотношенията между Богочовека Исус и напълно земния Биф.

Плюсове:
+ Необременените от предразсъдъци ще се смеят като петнисти хиени през цялото време.
+ Изключителните главни герои, отличаващи се с изненадваща дълбочина.
+ Стилът на писане на автора – неповторим и уникален.

Минуси:
– Няколко правописни грешки, изплъзнали се от редакцията, но нищо съществено, което да развали впечатленията ми от книгата.

Аз съм атеист. Винаги съм бил и ще бъда. Няма форма на християнството, която да харесвам и уважавам. Знам само, че Кристофър Мур постигна това, което църква, празници и обичаи не успяха – изпитах съжаление към Него, когато го ковнаха на кръста. А това никак не е малко. Защото преди всичко, незвисимо дали е съществувал или не, дали е бил шарлатанин, магьосник или син божи, Той е бил ЧОВЕК.

ВНИМАНИЕ: Книгата не се препоръчва на фанатизирани християни и други странни форми на живот.

Оценка: 10/10 The Dragon

Апропо, Мур е страшно добър именно щото не се опитва да е Пратчет

Препоръчвам и The Lust Lizard of Melancholy Cove.

Posted: **Fri Oct 16, 2009 5:19 pm**

Трябва да кажа, че като казах, че не е добър като пратчет, исках да кажа, че не ми харесва колкото пратчет.

Макар че като се замисля...

А ревюто съм го чел, спомням си дори, че като го прочетох, реших някой ден да прочета книгата и НЕ СЕ СЕТИХ за него, докато я четях.

завеян.

Posted: **Sun Oct 18, 2009 12:10 am**

Прочетох Fool's run на Patricia McKillip. много необичайна книга - сетингът е абсолютно Sci-Fi - близко бъдеще, в което единно световно правителство и огромна стация, където са затворени най-опасните престъпници от Земята, и ай-опасната от тях се измъква оттам с космически кораб. Обаче атмосферата е толкова dreamlike и меланхолично красива, че много повече напомня на фентъзи, което не е особено изненадващо, с оглед на това, че практически всички друг книги на авторката са в този жанр. Тази необичайна смесица сработва основно защото McKllip е безспорно един от най-добрите стилисти, които някога са писали в фантастичния жанр. Най-точната дума за нейния стил e evocative - в десетина реда успява да внуши множество картини и емоции, за колкото на повечето други автори са им нужни 4-5 страници, и го прави по толкова красив начин...

OK, enough fanboyism, в интерес на обективността в сюжета има няколко сериозни дупки и няккак цялостната идея не ми се видя съвсем доизпипана, но има толкова много майсторски и впечатели се в паметта ми откъси и сцени, че това не е особен проблем.

Яд ме е, че толкова добър автор, и доста популярен на запад надали ще бъде издаден скоро тук, а трябва. Особено Riddleмaster трилогията е задължително четиво за всеки фен на жанра.

Posted: **Sun Oct 18, 2009 11:18 am**

Чета си приказките на братя Грим тоя уикенд...

Posted: **Sun Oct 18, 2009 11:51 pm**

Не знам дали това е темата, но:
Къде може да се прочете оригиналната 34-та глава, която е била заменена, в интернет, на Gloriana на Майкъл Мууркок?

Posted: **Mon Oct 19, 2009 11:07 am**

за мен Riddlemaster-ът си е доста банална и досадна книга. сетингът в началото изглежда много приятен, основната идея доволно любопитна, героите положително с потенциал... но от средата нататък книгата се превръща в една купчина баналности, клишета, деус екс макина и безсюжетност. надали това беше най-информативната и сериозна критика, но просто книгата хич не ме впечатли и само толкова помня.

Posted: **Mon Oct 19, 2009 2:56 pm**

За мен лично си е направо необяснимо да се нарича Riddlemaster клиширана и безсюжетна поредицa, защото и по двата критерия - оригиналност и добре развит сюжет е в челото на личната ми класация, but to each his own, I guess.

Posted: **Tue Oct 20, 2009 7:45 pm**

Прочетох Neuromancer. E така гледам

Spoiler: show: Не разбрах напълно сцената с Нюромансъра обаче и за какво се бори и защо Линда беше там и как се беше появила. Нещата станаха малко метафизично-философски баш накрая. А накрая на мен ли ми се стори така, или Neuromancer/Wintermute се свърза с извънземни?...

Историята е очевиден темплейт и на Ghost in the Shell, и на Матрицата, и на Хакери, и въобще на де що подобни филми са излизали края на 80-е и началото на 90-е години. Колко литературни имитации има, не ми се мисли.

И книгата в никакъв случай не е "безчовечна" (редовната нападка към кибепънка). Просто разглежда човешкото не чрез розови балони, прегръдки и процивряния, а чрез изключително богати, наситени и взаимосвързани образи, които нахвърля обикновено без да налага някакво специфично отношение или морал. Философията и символизмът (много библейски неща има там, както и елементи от постмодернистичния поглед върху симулакрума) й са сурови и студени понякога, но са прекрасно сглобени. Научнофантастичната част е не по-малко в час с това как политиката и обществото наистина работят (за технологията не знам, но пък звучеше суперяко!

).
Екшънът също не е за подценяване, при все че е далеч по-малко, отколкото човек би предположил. Голяма и заслужена класика.

Posted: **Tue Oct 20, 2009 8:30 pm**

Една от най-великите книги, които съм чел някога, да.

Posted: **Tue Oct 20, 2009 8:39 pm**

Трип

По въпросите ти:

Spoiler: show: Предполагам, имаш предвид сцената на брега на морето. Това беше някаква виртуална реалност, създадена от Neuromancer. Не си спомням какво точно целеше, но май искаше да запази идентичността си, защото Wintermute искаше да се слеят, а той се противопоставяше. Във всеки случай искаше Кейс да остане там. Линда беше просто част от тази реалност, негова измислица, чрез която да задържи Кейс. Neuromancer/Wintermute накрая наистина се свърза с извънземен, но доколкото си спомням - от същия тип като него (компютърна мрежа/ИИ).

Posted: **Tue Oct 20, 2009 9:02 pm**

Spoiler: show: Това с Линда и виртуалната реалност да, но си спомням, че тя беше тръгнала да дава някакви обяснения, които ме пообъркаха. Същото се отнася и за Нюромансъра. Иначе това за личността беше така, сега се сетих. Кейс го "победи" и онзи му се разкара от пътя.

Posted: **Tue Oct 20, 2009 10:27 pm**

Аз пък дочетох The Dispossessed. Много добра. Кара те да се замислиш за доста неща, най-вече за това как културните ни системи ни управляват и изобщо къде е границата между човешката инициатива и свобода и обществената структура, на която се принасяме в жертва. Най-хубавото е, че идейното богатство не е за сметка на героите, света, стила или който и да е друг аспект на книгата, всички са реализирани прекрасно и наистина успяха да ме докоснат. Все пак има доста фантастики, които са ме впечатлявали повече, но тази определено е много високо в списъка. Сега ми е любопитно да прочета есето на Дилейни "To Read the Dispossessed" от The Jewel-hinged Jaw.

Posted: **Tue Oct 20, 2009 10:32 pm**

Ще ти го дам да го прочетеш

Posted: **Tue Oct 20, 2009 11:01 pm**

Мерси, няма да откажа

ShadowDance

Кой какво чете, part IV