ShadowDance

Angel 3.18 - Double or Nothing

Последната сцена... Оная с креватчето...
Без думи, а казва толкова много.

А развитието на фабулата е върховно. Историята с Дарла, Конър, Холц (плюс флашбековете със семейството му), Лайла, Сажан и Уесли беше страхотна.
Ако "Ейнджъл" запази нивото до края (а чувам, че даже го и качва), определено ще задмине "Бъфи" в класацията ми. Не с много, но гарантирано.

Angel 3.22 - Tomorrow

Великолепен край на трети сезон.
Неохотно свалям шапка на Холц. Измислил е съвършеното отмъщение. Като се има предвид какво му е причинил Ейн... Анджелус, му влизам в положението.
А като гледам майсторското развитие на персонажа на Уесли за втори път съжалявам, че Анакин Скайуокър в новата трилогия не е бил развит от Уидън. Барем Лукас да му беше гледал сериалите, та да види как се правят тия неща.


П.П. Така и не разбрах какво имат предвид някои хора с твърденията, че Конър бил неприятно леке и тем подобни, та се стигна и дотам да се заяви, че бил по-дразнещ от Доун.
Няма такова нещо.
Момчето си е адски правилен персонаж и се държи доста логично като се имат предвид мястото, където е прекарало детството си и човекът, който го е отгледал.
Тотално нищо общо с малката писклива разглезена пикла от "Бъфи", за която оставам неутешим, че три сезона не пожелаха да я утрепят.

И аз го харесвам и понасям много повече от Доун.

Остро несъгласен съм. Доун е рандъм тийн. Ако човек има търпимост към рандъм тийнове, няма да я забележи дори. Конър НАЕБА сторилайна неколкократно, нямаше ЕДНО правилно решение взето (ама ЕДНО, разбираш ли!) и като цяло стана готин чак в пети сезон. Нямам нищо против героя и не възразявам против това как е развит. Но докато Доун е притурка към своя сериал, Конър буквално диктува неговия, и го бута в кофти посоки. Но при него е с натрупване. В началото аз поне му се кефех доста. Обаче към края на четвърти сезон вече е нетърпим.

Абе и двамката са ми силно излишни като герои, а обсебеността на Бъфи и Ейнджъл с тях е ужасно досадна и в двата случая. Но ако трябва да избирам, Конър ме дразни много повече, той е като карикатура на гневен тийнеджър баси, има просто уникална дарба за грешни решения и да предава доверието на всички, които познава. И вместо да си го отнесе накрая, те го възнаграждават един вид. Ай сиктир.

При положение, че не съм гледал "Ейнджъл", не мога да кажа нищо за Конър - не го знам кой е, обаче Доун поне до момента(пети сезон, шести епизод на Бъфи) е толкова отвратително същество, че направо се чудя

Spoiler: show

защо, по дяволите, Бъфи я спаси от вампирите на Хармъни, когато я отвлакоха.

Сериозно. В смисъл, това не е просто по-малката сестричка, която търси внимание, а зверче, което прави всичко възможно да ти вгорчи съществуването, да те провали, рискува твоя живот и този на приятелите ти просто защото е идиотче и като цяло няма нищо положително в него. Не знам на кого е хрумнало да я вкара тая в сериала и да я направи това, което е, но поне спрямо мен е сбъркал много. Честно, замислям се да спра сериала само заради нея.

tigermaster wrote:Честно, замислям се да спра сериала само заради нея.

Влизам ти в положението. Нататък става още по-зле.

Издръж поне до края на пети сезон, който впрочем става за край на сериала изобщо, ще видиш защо.
Ако все пак ти е любопитно какво става нататък - в шести сезон има 7 заслужаващи си епизода, заради които обаче трябва да се изгледа целият сезон, иначе няма да разбереш някои неща.
Епизодите са Once More With Feeling и последните шест - от Normal Again до края. Особено завършващата трилогия. Феновете на X-Men ще ме разберат, пък и Уилоу ми е вероятно любимият персонаж.
То аз направих подробен коментар на въпросната завършваща трилогия по-назад, ама да не спойля и тук.

От седми сезон наистина добрите епизоди са... ъъъ... финалната сцена на финалния и евентуално третият - Same Time, Same Place. Сериозно говоря. Даже Нейтън Филиън като злодей не успя да качи нивото на тоя сезон. А аз страшно харесвам Филиън като актьор (в момента чакам с нетърпение да почне втори сезон на Castle).


Абе все пак е хубаво "Бъфи" да се изгледа изцяло поне веднъж, но пък и предполагам, че ти така и ще направиш в крайна сметка. Въпреки Доун.


За Конър - ами тепърва ще го гледам в четвърти и пети сезон, но като първи впечатления всичко от него в трети сезон ми е съвсем точно. Държи се нормално предвид бекграунда си и лъжите, които му се сервираха. Ще видя нататък и ще си кажа. Обаче трудно си представям да ми стане по-неприятен от малката пикла. Тя ми е върхът в категория "Най-отвратителен и органично неприятен персонаж". Демек дъното на двата сериала за мен се казва Доун.

passer-by wrote: Абе все пак е хубаво "Бъфи" да се изгледа изцяло поне веднъж, но пък и предполагам, че ти така и ще направиш в крайна сметка. Въпреки Доун.

Вероятно.
Бтв, седмият епизод на петия сезон беше много готин. Където Спайк си разказваше историята, тоест. Мязал е на Били Айдъл по едно време...

Аа, Fool for Love е един от най-добрите епизоди въобще.

Първо, пети сезон на Бъфи не може да се счита за чак толкова финален, не е по-финален от първи, втори, трети и четвърти. Просто има обичайната за Бъфи завършеност. Знаели са, че ще продължат, макар и по друга телевизия и съответно въобще не са смятали да оставят края такъв.
А иначе така и не мога да проумея защо толкова много хора не харесват последните два сезона на Бъфи. Лично за мен те са най-добрите от целия сериал. Особено шести сезон ми е най-любимият. Абсолютно гениален е, отвсякъде. Вярно, че е доста по-мрачен от предишните, но именно тази сериозност създава невероятната дълбочина. И със седми сезон е същото.

Иначе от Доун и Конър повече харесвам Конър. Не точно го харесвам, де, през сериала едновременно го обичах и мразех, но просто за него ми е жал прекалено много. Като се има предвид как и къде е прекарал първите си години е някак нормално да е пълен задник в общуването си с хората. И принципно не е истински зъл, но е наивен и се оставя винаги да бъде контролиран. И отношението на Ейнджъл към Конър беше доста трогателно през цялото време и придаде допълнителна дълбочина на главния герой.
А Доун действително си беше обикновен тинейджър, никога не ми е била сред любимите персонажи, но пък и не ми е трън в очите.

Аз и не твърдя, че не са знаели, че ще продължат след пети. Обаче не можеш да отречеш, че финалът му е доста по-... финален от тези на предишните четири сезона.

И добри аргументи в полза на Конър, макар че засега съдя само на ниво трети сезон. Но поне на тоя етап споделям оценката ти за поведението му. Предвид информацията, с която разполага и условията, при които е отраснал си се държи съвсем логично.

Доун е НЕобикновено противен тийнейджър, чак хиперболизирана в отвратността си. И в сериалите, и в реалния живот обикновените тийнейджъри не са ЧАК толкова неприятни, всъщност са си доволно свестни.

А мнението си за шести и седми сезон го описах пространно на предишни страници (ако някого случайно го интересува), понякога по отделни епизоди, та няма да го повтарям за енти път.

За мен най-финален от ранните сезони е трети. Със завършването на гимназията всички персонажи достигнаха връхна точка на развитието си в определена посока и в следващите сезони продължиха по друг път.

Spoiler: show

Цялата драма около Бъфи и Ейнджъл приключи, Уилоу се научи да бъде уверена и независима, Зандър изкупи вината си към Кордилия и стана по-смел и жертвоготовен.

Пети сезон не довърши почти нищо. И съответно шести трябваше да доразвие проблемите, започнали в предишните години.

Spoiler: show

Бъфи някак вече си мечтаеше за изход още в пети сезон и тя намери този изход, това беше единствената завършена линия. Но шести сезон показа, че в реалния живот, който е тук и сега, няма място за изход. Човек трябва да се бори и да се научи да живее. И това беше доста по-добър завършек от този в пети сезон. Но Спайк, Уилоу, Доун, всички те бяха оставени ей така на финала на пети сезон. Любовта или обсебването на Спайк към Бъфи бяха започнати от пети и доразвити в шести. Пристрастяването на Уилоу към магията също беше започнало по-рано. А Доун беше оставена жива, но без никаква идея как да живее този живот и как да си намери място в този свят. Тя от самото си появяване не знаеше дали тук й е мястото и мина доста време, докато разбере и приеме себе си. И това определено не стана на финала на пети сезон.

passer-by wrote:Доун е НЕобикновено противен тийнейджър, чак хиперболизирана в отвратността си. И в сериалите, и в реалния живот обикновените тийнейджъри не са ЧАК толкова неприятни, всъщност са си доволно свестни.

Извинявай, можеш ли да ми посочиш тази нейна хиперболизирана отвратителност. Знам, че не обичаш тоя тип водене на спорове с "дай ми примери", обаче имам усещането, че тия приказки за Доун все повече и повече стават раздути мъгляви спомени и все по-малко се опират не рални факти от сериала. Доун, апропо, СЪЩО се държи НАПЪЛНО логично спрямо ситуацията си в сериала.

Spoiler: show

1. Открива, че не е истински човек, а е създадена. Това и изгражда цял куп комплекси за малоценност, несигурност в чувствата на околните, желание за себедоказване, понякога буквално на ниво да докаже, че СЪЩЕСТВУВА, борба за внимание... и т.н.

2. Тя е напълно нормален (ако изключим произхода й) човек в група, където почти всеки има някакви свръхсили или полезно умение, а единственият, дето няма (Зандър) се е доказал и го приемат за равен (неговите себедоказвания ги гледахме в предни сезони). Съответно това също допринася за факта, че се чувства отритната, непълноценна, недооценена и т.н.

Все логични неща и също толкова оправдаващи Доун, колкото обстгоятелствата на Конър оправдават него.

Доун също ми беше неприятна повече отколкото Конър, може би точно защото не беше такъв катализатор на действието. На Конър връхната точка на обърканост му е в четвърти сезон, така че, Ицо, не си стигнал още до мястото, където би могъл да те издразди. Струва ми се обаче, че малко преувеличаваш с това как Доун била дъното на двата сезона и си мисля, че отново омешваш "ама много ми е неприятна" с "не работи в сериала". И Конър, и Доун *работят* в респективните си сериали.

Спойлъри за шести сезон!

Spoiler: show

Към казаното от Роланд да добавя, че и за малко повече от година Доун губи майка си, сестра си (която се връща, но носи травмата от смъртта си, за която до огромна степен вината е на Доун) и Тара, която се явяваше заместващата майчинска фигура в живота й. Сега. аз не обичам оправдавам всякакви постъпки с лошото детство на даден герой (да, разбирам, да, оправдаването е по-трудничко), но ако ще оправдаваме Конър, трябва да погледнем по подобен начин и на Доун.