Buffy the Vampire Slayer & Angel - SPOILERS

passer-by · Post by **passer-by** » Fri Sep 04, 2009 12:12 am

Явно си трябва пояснение.

В нито един момент не съм се заяждал. С никого.

Водех спора според моите разбирания. А ползването на думички като "ако" и "пък" е показателно в комуникацията (макар и изглежда не за всички, за мое учудване) и отбелязването им от моя страна беше всичко, но не и заяждане.

За преливането от пусто в празно - Доун я обсъждахме надълго и нашироко в продължение на емнайсе страници и си знаем кой какво мисли за нея. Просто напомнях това. Отново, не съм се заяждал.

И ако щете вярвайте, но ничий пост тук не ми се е струвал "откровено глупав". Но щом моите не покриват Стандарта За Дискусии На ШД - дотук съм с дискутирането.

Писна ми да ми оценяват постовете по някаква неизвестна за мен академично-ценностна скала и да ме учат как, какво и дали да пиша в този форум. Казах го вече по два-три повода. Този е последният.

И при все гореказаното - no hard feelings и от мен в крайна сметка. Сериозно. Просто, съдейки по някои реакции, явно не се вписвам във форумната комуникация. Поради което се отписвам.

tigermaster · Post by **tigermaster** » Tue Sep 08, 2009 9:25 pm

Бъфи, пети сезон, дванайсети епизод. Готин епизод, всъщност, но сценаристът очевидно си е нямал абсолютно никаква представа от терминологията на айкидо, която е използвал. А това са неща, които ще научиш, ако прекараш само десетина минути в залата, дори без да тренираш - "шомен-ни-рей", например, е команда, която изобщо не важи в случая, в който я използваха. Хич даже, понеже в залата на Бъфи няма шомен. За пояснение - "шомен-ни-рей" е команда, след която учениците в доджото трябва да се поклонят на шомена - а това е, в общия случай, едно бяло парче коприна, върху което са изписани трите йероглифа, означаващи "айкидо". Това не е единственият пример, но е наистина фрапиращ, всъщност. Брат ми заяви, че не трябвало да се възмущавам, че било филм и не знам какво още, но все си мисля, че липсата на тези думички изобщо нямаше да навреди, а и нямаше да е зле, все пак, да ги използват правилно. Иначе епизодът всъщност не беше никак зле, даже ми хареса много. Но леко се дразня, когато виждам, че сценаристът не си е направил труда да направи едно най-елементарно проучване. Ако беше хонконгски боклук, нямаше да ми направи впечатление, де...

tigermaster · Post by **tigermaster** » Thu Sep 10, 2009 7:12 pm

"The Body". Този епизод е едно от онези произведения. Онези, в които дори и да виждаш някакъв минус, не го споделяш, защото ще изглеждаш смехотворно дори в собствените си очи. Тежък, силен, невероятен. Не знам дали бих го изгледал пак.

passer-by · Post by **passer-by** » Mon Sep 14, 2009 10:38 pm

Емо, извинявай. Прав си, Доун има право на съществуване в сериала и мястото й е оправдано.
Съгласен и с аргументите на Симеон и Мат - което не пречи да запазя субективната си неприязън към малката пикла.

Пък и сега чета комиксите на осмия сезон и в тях е много по-приятно поднесена.

Иначе при "Ейнджъл" съм към края на пети сезон (ОЩЕ НЕ СЪМ ГЛЕДАЛ ЕПИЗОДА В ИТАЛИЯ). Великолепен сериал.

Спайк радва на макс, още повече, че не се разсейва с любовни иди ми - доди мита. Напердаши Ейнджъл и доказа, че е по-мотивиран да е герой. А краят на епизода, в който двамата се спогледаха и Спайк каза: "So were we, back in the day" (и ние бяхме невинни хора едно време) ме потресе с пестеливо постигнатото си шоково въздействие.

Развитието на Уесли е фул ъф уин.

За Фред нямам думи, толкова много ме израдва.

Корделия също ми се издигна допълнително в очите в целия четвърти сезон.
Да не говорим за епизод 100. Всичко, което каза на Ейнджъл. И телефонният разговор накрая.

Между другото, радвам се, че Уидън си подкрепя актьорите и ги вика от един сериал в друг. Като Елайза Душку, Ейми Акър, Алън Тъдик, Нейтън Филиън, скоро Съмър Глау, а тук Джина Торес.

Конър продължава да ме кефи повече от Доун и все така не виждам повод да бъдат сравнявани.

Не защото съм си го внушил предварително, Симеоне, знаеш от други разговори, че мога да си променям отношението към дадена история или персонаж ако реша, че има защо - и към по-добро, и към по-лошо.

Иначе Уидън не измени на садистичния си подход към любовните отношения. Тоя човек веднъж не остави една любовна връзка да си протече щастливо. И в комиксите продължава (със Зандър и Рене). Как не му омръзна...

Не казвам, че в реалния живот няма такива неща. Има ги, че и в излишък понякога. И точно затова ми се щеше от време на време в Уидъновите сериали (и комикси) да има и щастливи развръзки в интимните отношения. Понеже в живота все пак го има и тоя вариант.

Фред...

Post by **Roland** » Tue Sep 15, 2009 4:12 am

Фред, да

Но пък Илирия, бога ми, Илирия

passer-by · Post by **passer-by** » Tue Sep 15, 2009 4:32 am

Сама по себе си - да.

Сравнена с Фред обаче - тц.

Непрежалим съм и туйто.

(Да можеше и двете...)

П.П. Фред ми е "Ейнджъл"-овата Уилоу, а Илирия - Аня.

Интересен баланс обаче се получава между двата сериала. В "Бъфи" преобладават женските персонажи, а в "Ейнджъл" - мъжките.

Post by **Roland** » Tue Sep 15, 2009 4:48 am

Не бих правил това сравнение, струва ми се неуместно и по двете направления. Еле па второто. И за мен бтв дори за краткото време, за което присъстваше, Илирия успя да ми стане също толкова любим персонаж, колкото и Фред, което смятай колко е трудно предвид обстоятелствата.

passer-by · Post by **passer-by** » Tue Sep 15, 2009 4:50 am

Добавих едит.

Не правя директни сравнения, получи се несъзнателно като съпоставка. Фред и Уилоу са умните глави на групата, които говорят понякога бързо и несвързано. Аня и Илирия са нечовешки същества, които се опитват да се адаптират към човешката култура. Само дотолкова, иначе ясно, че си имат и различия.

passer-by · Post by **passer-by** » Tue Sep 15, 2009 9:32 pm

Изгледах и финала на "Ейнджъл". После няколко минути ходих напред-назад из стаята си и асимилирах какво бях гледал.

Италианският епизод нещо не ме грабна колкото очаквах. Хареса ми, но хайпът май ме беше заредил с твърде високи очаквания. Добър беше де, много добър - и заяжданията Ейнджъл-Спайк, и веселата музика в драматични сцени, и срещата между Илирия и родителите на Фред (Уесли успя да глътне още един бастун към обичайния си

), и италианската шефка, която беше върховна в трите минути и половина (примерно), в които беше на екран. Ама след събитията от предишните епизоди и очаквания последен шоудаун някак не се отпуснах достатъчно, за да му се израдвам колкото очаквах.

А последните два епизода --->

Краят на Уесли ми хареса. Точно по този начин и в тази компания.

А от речта на Ейнджъл в края на 5.21 до финалната му реплика все едно слушах самия Уидън, който ми обясняваше защо прави това, което прави и ще продължи да го прави до последно независимо от всички арогантни пишлемета и безхаберни чукундури по телевизионните управи. Така го възприех аз постфактум, не знам дали той е вложил нещо такова (съзнателно или не).

Един вид - "НЯМА Вечно Щастие, драги зрители. Нещата не приключват с хепиенд, колкото и да ви (ни) се иска. Хепиендовете са мигове от живота, който неизменно приключва със смърт. Каквото и да правим, накрая ще загубим последната битка. Въпросът е как ще си живеем живота напук на всичко, което ни се стоварва и как ще си отидем от него. Аз лично искам да видя сметката на оня дракон. ХАЙДЕ НА РАБОТА!!!"

Много точен край на един много точен сериал.

Сега приемам малко по-леко манията на Уидън любовните връзки да завършват зле (е, не напълно - някоя и друга щастлива връзка не е зле да има, колкото да не е без хич). Да се радваме на щастието си докато го имаме, но да не се заблуждаваме, че ще го имаме вечно. Защото няма. Рано или късно ще се озовем в дъждовната алея, изправени срещу непреодолим противник. Ама нека да правим това, което зависи от нас. Нека покажем на злите сили, че не сме тяхна собственост и че имаме свободата да избираме какво да правим и как.
(Спомних си лафа "За да победи злото, не е нужно лошите хора да правят постоянно усилия - достатъчно е добрите хора да спрат да ги правят.")

П.П. Имам чувството, че ако Уидън беше успял да завърши "Файърфлай", краят му щеше да е нещо подобно. Не хепиенд. Сещам се за сцената, когато някой подхвърли на Мал: "You fought on the wrong side and you lost." А той спокойно отвърна: "I fought on the losing side. Not sure it was the wrong one."

П.П.П. А все пак остана и някаква надежда. Като Мал, чиято последна реплика на това, че все още летят някак, беше "И това е нещо." И като Ейнджъл, който припомни на Линдзи, че преди нашият свят е принадлежал на съществата като Илирия, а сега вече не е техен.

Уидън е голям. А съдейки по рейтингите на творбите му до момента, американците засега не го заслужават. Още има надежда на повече от тях да им дойде акъла, де, той продължава да твори. Пък и поне при продажбите на ДВД-та картината е по-радваща.

Post by **Roland** » Tue Sep 15, 2009 10:03 pm

Грандиозен сериал, наистина

По-дълбок от Buffy на ниво атмосфера и послания, макар и да не бих казал, че е по-"добър" или че ме кефи повече. То самият факт, че кой да е от двата сериала може да е дори равен на другия, особено при положение, че са в една и съща вселена и единият е спин-оф, е показателен колко брутално велики са и двата

tigermaster · Post by **tigermaster** » Sat Sep 19, 2009 8:09 pm

Петият сезон свърши. Много финално, наистина... Почти ме накара веднага да започна със следващия, но реших да изчакам до утре.

А първите пет епизода на "Ейнджъл" се оказаха много приятни. Честно казано, харесват ми много повече от началото на "Бъфи", макар и като цяло да изглежда някакси по-обикновен. Доста качествени битки, между другото, а и за разлика от Бъфи, Ейнджъл може да удря.

passer-by · Post by **passer-by** » Sat Sep 19, 2009 10:13 pm

Абе за мен и "Бъфи", и "Ейнджъл" почват някак... мудно ли, предпазливо ли, де да знам.
Може би и двата се ориентират какви да бъдат и това отнема няколко епизода - при "Бъфи" първите 6, при "Ейнджъл" първите 17 според мен.
Но и в двата нивото се качва съществено откъм края на първи сезон и със сигурност във втори.

Иначе и на мен атмосферата в "Ейнджъл" ми допадна повече още от самото начало. Да не говорим за музиката на опънинга, страхотна е и пасва идеално на историята.

Random · Post by **Random** » Sun Sep 20, 2009 7:59 pm

Аз пък изгледах Бъфи преди няколко дни и сега ми е едно такова доста тъпо, щото знам, че няма повече. Имам Ейнджъл на оригинални ДВД-та, ама мисля малко да почакам да отлежи. Страхотен сериал, със сигурност един от най-най-добрите, които съм гледал. Може би дори най-добрият, но много от другите ми фаворити съм ги гледал твърде отдавна, за да правя сравнения. Но със сигурност такива прекрасни персонажи другаде няма, или поне не в такива количества.

tigermaster · Post by **tigermaster** » Sun Sep 20, 2009 8:18 pm

Началото на шестия сезон беше много яко. Само една песен ми липсваше...
http://www.youtube.com/watch?v=IKscy3yX ... re=related
И без това единият от лошите се разхождаше с тениска на съответната група, докато не го утрепаха.

Post by **Roland** » Sun Sep 20, 2009 8:33 pm

Random wrote:Аз пък изгледах Бъфи преди няколко дни и сега ми е едно такова доста тъпо, щото знам, че няма повече. Имам Ейнджъл на оригинални ДВД-та, ама мисля малко да почакам да отлежи. Страхотен сериал, със сигурност един от най-най-добрите, които съм гледал. Може би дори най-добрият, но много от другите ми фаворити съм ги гледал твърде отдавна, за да правя сравнения. Но със сигурност такива прекрасни персонажи другаде няма, или поне не в такива количества.

О, налазвай смело Ангела и изобщо не се занасяй. Той е монументално различен, но при все това успява да е донякъде това "повече", дето го няма

Аз все пак мисля, че една идея повече си харесвам Бъфи де... Струва си обаче да се гледат скоро един след друг според мен. А препоръчвам и комиксите на Осми сезон.

Buffy the Vampire Slayer & Angel - SPOILERS

Who is online