ShadowDance

Днеска с колегите цял ден се караме за това, каква е разликата между thin и fat client. Any thoughts?

dellusion wrote:Днеска с колегите цял ден се караме за това, каква е разликата между thin и fat client. Any thoughts?

thin client - по-проста програма, разчита на сървъра да му върши работата , а той примерно само прави някакъв интерфейс с него. Екстремен случай - всичката функционалност е на сървъра, клиента само я праща на сървъра и я визуализира.

fat client - още познат като thick client - голяма част от функционалността се извършва от клиента, но все пак му трябва периодична връзка със сървъра.

Та разликата е доста голяма, за какво точно се карате?

Еми според някои хора, дето обикалят около мене, това което ти каза(същото което пише и в wiki-тo), е пълен булшит. Според тях няма значение, колко често клиента се обръща към сървъра, което пък според мен е основната разлика. И те ми дават за пример, offline режима в браузърите.

Offline режим на браузърите пък какво общо има с цялата работа около thin clients?! Какво, според тях, значи изобщо "thin client", и как, според тях, е възникнал терминът - и спрямо какво е "thin" този клиент?
...макар че ми се струва, че всъщност не искам да знам отговорите... но често изпитвам някакво нездраво любопитство спрямо хорските заблуждения

Добавено: Колко често, само по себе си, действително не е *основната* разлика. Според мен поне основната разлика е в това каква част от работата - каква част от обработката - каква част от, добре де, бизнес-логиката на приложението е при сървъра и каква част е при клиента. Това не е *пряко* свързано с това колко често клиентът се обръща към сървъра, а по-скоро за колко тежки / важни / смислени неща се обръща.

dellusion wrote:Еми според някои хора, дето обикалят около мене, това което ти каза(същото което пише и в wiki-тo), е пълен булшит. Според тях няма значение, колко често клиента се обръща към сървъра, което пък според мен е основната разлика. И те ми дават за пример, offline режима в браузърите.

ами какво е тяхното определение тогава, ако това пълен булшит?

Колко често се обръща един клиент към сървъра бтв няма много общо с дефиницията - разликата е в това къде се върши работата.

Browser-a какво е? Той се обърнал към сървъра, сървъра е сглобил един html от наличните му база данни, като е използвал някакъв PHP/Java код за целта. Работата е свършена там. Cравнително рядко се обръща към сървъра, но иска големи количества информация.

Да вземем един WoW - непрекъснато се комуникира със сървъра. Но се пращат малки количества информация, които после клиента ти трябва да визуалзира - цялата налична графична информация примерно е на твоя компютър, изтеглена предварително. Работата на клиента ти е да я сглоби и да я покаже - почти всичко в този случай е свършено на твоята машина.

едното е thin, второто е fat.

edit: Роуме мноу си бРъз

Типичен тънък клиент е терминалът. В най-чистия си вид терминалът сам по себе си не прави съвсем нищо. Постепенно започва да прави все повече и повече - от форматиране на извеждания и евентуално редактиране на въвеждания текст (разните конзолни протоколи като примерно VT-100) до подаване и интерпретиране на информация за прозорци и графичния интерфейс като цяло (X, RDP). Съответно колкото по-малко работа извършва терминалът, толкова повече работа трябва да върши сървърът и толкова по-често трябва двете части да си общуват. Не е все едно дали сървърът ще реагира на всеки натиснат клавиш, или примерно на команда за копиране на файл.
Така че на практика колкото по-тънък е клиентът, толкова по-често се обръща към сървъра и може дори да се каже, че повече натоварва сървъра.

МРАЗЯ да чета чужд JNI код (като го пиша аз си знам Java логиката ). Не стига, че джаварят в мен по принцип гледа мръсно С-то, ама такива абоминации в комбинация с гадна настинка са сигурна рецепта за кофти ден: Поне не е C++...

Правиш call към някаква нейтив библиотека? Има ли нещо което неджавист би сметнал за смешно ?

The Dragon wrote:Правиш call към някаква нейтив библиотека? Има ли нещо което неджавист би сметнал за смешно ?

по скоро прави call към Java, не обратното

то не е смешно, просто споделя че мрази

Call от Java към native, да. Това е native частта на кода. Чисто естетически ме дразни дефиницията на функцията, която се налага от JNI (обичам функции с 5 реда име, а и като добавим 10 параметъра за цвят...). А по принцип мразя да чета чужд JNI код, особено ако има много прехвърляния между С и Java, неприятно е за грокване просто.

Драснете туй в конзолката.
telnet towel.blinkenlights.nl

Е, айде сега... а пет лева глоба за стар виц? Ама си е все така готинко де

Добавено: Ама за ебавката с IPv6 ша им тако'ам тако'ата

Днеска попаднах на най-гениалното студентско умотворение евър.

(масив data, заделен с data = new int[50]; примерно. реализираме динамичен масив, пазим му броя реални елементи в length. имплементираме оператор дето маха последния елемент от масива. как махаме последния елемент? еми ето как)

delete &data[length]

трябва да призная, че логиката е непогрешима бтв сигурен съм че това работеше в някой език

п.п. готиното е, че все пак има няква мисъл. иначе първенството се държи остро от пича, който роди това:

class slujitel ;{
int char*;
int new*;

slujitel::~slujitel() {
cout << "destruktor na slujitel:" << '[' << "char* = " , "<<" new* ="']';

class slujitel(int der1, der2, der3)
der1 = obsht rabotnik;
class obsht rabotnik;
int(int, int, salary)
obsht::obsht(int,int,salary)
int x, int y, int s

cout<<"konstruktor na der1:"<<'['<<"x=","y="']'
}

не знам откъде да започна....................

п.п. за който е успял да разчете нещо (бтв всичко е съвсем реално, точно в този ред на символите), der1 и х,у,зет идват от някво си място в учебника, където се обяснява наследяване............

Лошото е, че не се учудвам твърде много Така де, умерено шокиран съм, както при всеки такъв случай, ама с годините човек започва да обръгва