ShadowDance

На средата съм (да, срам ме е, че едва сега го гледам) и се размазвам на всяка реплика на Никола Тесла - той засега ми е по-интересен от двамата фокусници взети заедно. А направи и ключовото изказване за обсебеността. Малко като режисьорски коментар ми е като персонаж в тоя филм - изрича мислите на Нолън сякаш.

Изкефих се и на сцената, в която споменаха адски мимоходом в едно изречение за разногласието му с Едисън (който малко преди смъртта си е признал правотата на Тесла за променливия ток), ама подозирам, че доста хора са го пропуснали в гюрултията.

И две от култовите реплики:
"I don't care about my wife, I care about his trick!"
"Robert, obsession is a young man's game."

А го гледам сега, понеже скоро ще гледам Генезиса и искам да си допълня трилогията Нолънова (така я приемам). Третият е Мементо, разбира се, отдавна го гледах.


Впрочем, някакви впечатления за Following? Че и той ми звучи като от по-засуканите Нолънови изпълнения.

Following е готин, при все най-слабият му филм за мен. Но, изгледай го!

Недостатъчна аргументация. Хайде де, и двамата знаем, че можеш.

Бтв, Престижът за мен е филм най-вече за обсебеността, а фокусите, отмъщението, съперничествата и научните открития (Тесла и Едисън като паралелна линия ) са негови производни.

А за прословутия туист, без да съм стигнал до края, май се досещам какъв е - около 80-ата минута си дадох сметка, че е подсказан в откриващия кадър. И малко след това се стигна до прочита на дневника на Анджиър от Бордън с връщането на неговото "ня-ня-ня".

Факт е обаче, че дори по средата ми дойде неочаквано.

Spoiler: show

Клонинги, като единият умира удавен, а другият си е жив и прави кукиш на Бордън в затвора в писмена форма.

Обаче Бордън е ползвал машината пръв.

Ами евала. (Това го казвам на 90-ата минута от филма, просто не мога да се стърпя да не го коментирам в движение, страхотен е.)
Ама да, целта не е да се крие трика до последно, а да ни се покаже още по средата.

ЕДИТ: Some days you love me, some days you don't.
ЕДИТ 2: Аааа, последните минути с гласа на Майкъл Кейн зад кадър и повтарянето на трите елемента и реакцията на публиката! Последният кадър си го пуснах поне пет пъти.

passer-by wrote: Бтв, Престижът за мен е филм най-вече за обсебеността, а фокусите, отмъщението, съперничествата и научните открития (Тесла и Едисън като паралелна линия ) са негови производни.

Тук съм съгласен на 100%, аз също винаги съм го виждал точно така.

Страшно много харесвам филма, не просто ми е любимия на Нолън (не съм гледал все още Генезис), но и един от най-най-любимите ми въобще.
Четох из предишната страница, че други не са харесали персонажите, но за мен точно героите превърнаха филма в може би най-странното ми кино изживяване. Когато веднъж си харесам един персонаж, обикновено го подкрепям през цялото произведение и гледам да му намирам оправдание, каквото и да прави. При „Престиж” обаче не беше така – през цялото време харесвах ту единият, ту другият (но не и двамата едновременно), на всеки петнайсет минути си променях коренно мнението и така отново и отново, докато чак на финалните десетина минути и двамата ги ненавиждах и същевременно ги обожавах и просто исках филмът най-после да ми покаже завършека на историята, за да мога след това спокойно да премисля всичко в главата си... И финалът наистина ми хареса страшно много, но не заради туиста (срещу който, впрочем, също нямам нищо против), а заради съдбата на героите.
И чак следващи гледания вече можех да видя и оценя истински всички други достойнства на филма, които за мен не са никак малко – великолепна атмосфера, стилна режисура, пленителни не само главни, но и второстепенни персонажи (Сара и Оливия и всички останали бяха страхотни, дори и с десетина минути екранно време), интересна тема, разгърната по много нестандартен и красив начин.

Абе въобще страшно много ми харесва.

Абе мен персонажите не точно не ми харесаха, но определено ми бяха подвластни на историята. Демек сюжетът ми приковаваше вниманието и се кефех на някои реплики, които обаче нямаше значение кой произнася. В този смисъл почти не ме вълнуваше кои са актьорите (освен донякъде Майкъл Кейн щото си ми е симпатичен поначало).

Все едно историята е устройство, а действието му ми се разкрива постепенно посредством персонажите, които са като чарковете му.

И Мементо ми въздейства по същия начин - водеща е историята и за мен нямаше значение кой я изразява.

Хм, за Мементо съм съгласен, при него и аз не отдавах такова значение не персонажите и може би затова ми хареса една идея по-малко, отколкото Престиж.

Бтв, аз също извъртях Престиж и Мементо тези дни и с ясното съзнание колко протести ще предизвикам, смело заявявам, че за мен Нолън е гениален... сценарист, но не и режисьор. В смисъл, и двата филма ми влязоха силно на интелектуално ниво, при все предвидимостта на част от обратите, и двата не докоснаха никаква нишка на емпатия или каквото и да е емоционално нещенце в мен, и при двата кефът ми идваше на ниво история, не на ниво изпълнение. Да не бъда разбирана погрешно, изпълнението беше добро, просто толкова.

И все пак, зарадва ме.

Едит: Съгласна с Пасъра за персонажите - на мен ми бяха леко индеферентни, особено в Престиж

По мои собствени наблюдения, една от основните причини, поради които персонажите в Престиж често са възприемани като извикващи твърде малко съпричастност у зрителя е, че проблемите им са доста далечни за повечето зрители. Твърде малко хора всъщност биха се идентифицирали с момента какво и как се отработва в личността да си шоумен. Не от онези дето им се слуша музиката или им се четат романите и около които все още има някакъв романтичен ореол, че са били алкохолици примерно и снимката им може да напомни, че са били истински хора като 'всеки един от нас', а по-скоро доста дистанцирана версия. Освен това във всеички онези други филми го има силно застъпен и елемнта за творчеството, а в Престиж го има именно ентъртейнмънта като такъв. Не знам де, така понякога ми се струва.

Колкото и учудващо да е, на мен ми е почти невъзможно да си представя Мементо с друг актьор Във всеки случай, хубаво е, че не са се спряли на Екхарт или Чарли Шийн.

@ Passer-by:
за Following мога да говоря доста, но предпочитам да е след като го изгледаш.

Не смятате ли, че има нужда от една 'Кристофър Нолън' тема?

Еми пусни бря.

Dr. Horrible wrote:

passer-by wrote: Бтв, Престижът за мен е филм най-вече за обсебеността, а фокусите, отмъщението, съперничествата и научните открития (Тесла и Едисън като паралелна линия ) са негови производни.

Тук съм съгласен на 100%, аз също винаги съм го виждал точно така.

Има ли 2 мнения по въпроса?
На мен това винаги ми е било най-любимата тематика. Независимо дали става дума за обсесивноста на математика от Пи, за болестното състояние на Авиатора, или за стремежа на Берсеркъра да стане ънстопабъл монстър. А Престиж, със туиста си, цялостната оплетена история и липсата на мудно-празни моменти(което сякаш присъства в почти всички филми на Нолан) ми е в топ 3-4.