.Ip Man и други филми с бойни изкуства
С очила с червени стъкла и лек рап за озвучение за ерата . Иначе не е да няма исторически корени ;р Не че ще седнеш да го гледаш.
. Иначе не е да няма исторически корени ;р Не че ще седнеш да го гледаш.„Dim dam talélam vacarme
S'en va dans Lumi éternam
Et Gustave dôme guardéam
Dilim dili lili lam
Lutece séra
Dolilom séram
Dim dim dam dada dim dim da dada dim da lilam
Dim dim dam dada dim dim da dada dam di didam”
S'en va dans Lumi éternam
Et Gustave dôme guardéam
Dilim dili lili lam
Lutece séra
Dolilom séram
Dim dim dam dada dim dim da dada dim da lilam
Dim dim dam dada dim dim da dada dam di didam”
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 414
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
Преди време реших да изровя някои от моите апокрифни олд скул филми и попаднах на този диамант 
Ninja in the dragon's den - след толкова време още е изродски Макар и правен в далечната 1981 и с един доста плосък сюжет, за мен си остава един от най-добрите 80-тарски филми с бойни изкуства.
Под вещата режисура на Corey Yuen двамата главни герои (изиграни то Conan Lee & Hiroyuki Sanada) представят един отличен спектакъл на тупаници и каскади.
В общи линии историята се върти около двама бойци - вдин китаец и един японец, първият просто се прави на велик и се чуди с кой да се ступа, а другия (нинджа) бяга от Япония в Китай за да намери човека убил баща му.
След серия от бойни сцени и малко загадки относно кой какъв е и защо такъв е, двамата се изправят един срещу друг в една финална сцена която е разделена на две части - първата (траеща около 7 минути) е изцяло между нашите главните герои, а втората (около 10) е пак с тандема, но този път обединени срещу главния гад (изигран от Hwang Jang Lee)
Просто наслада за сетивата ми
Въпреки елементарния си сюжет, бойните сцени коменсират изцяло постната трактовка на сценария и мен лично ме задоволиха напълно
10/10
http://www.imdb.com/title/tt0084267/
Ninja in the dragon's den - след толкова време още е изродски
Макар и правен в далечната 1981 и с един доста плосък сюжет, за мен си остава един от най-добрите 80-тарски филми с бойни изкуства.Под вещата режисура на Corey Yuen двамата главни герои (изиграни то Conan Lee & Hiroyuki Sanada) представят един отличен спектакъл на тупаници и каскади.
В общи линии историята се върти около двама бойци - вдин китаец и един японец, първият просто се прави на велик и се чуди с кой да се ступа, а другия (нинджа) бяга от Япония в Китай за да намери човека убил баща му.
След серия от бойни сцени и малко загадки относно кой какъв е и защо такъв е, двамата се изправят един срещу друг в една финална сцена която е разделена на две части - първата (траеща около 7 минути) е изцяло между нашите главните герои, а втората (около 10) е пак с тандема, но този път обединени срещу главния гад (изигран от Hwang Jang Lee)
Просто наслада за сетивата ми
Въпреки елементарния си сюжет, бойните сцени коменсират изцяло постната трактовка на сценария и мен лично ме задоволиха напълно
10/10
http://www.imdb.com/title/tt0084267/
-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6610
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Гледах "Kung-fu Master". Това е новият филм на Юен Бяо. Толкова е нов, че дори няма страница в имдб. За сметка на това го има качен по българските тракери и дори има субтитри. 
Както и да е, да споделя... Всеки е чувал приказката, че някой филм имал повече бой, отколкото приказки. До преди да гледам това произведение на изкуството, си мислех, че никога няма да видя филм, в който това да не е преувеличение, а абсолютната и буквална истина.
О, милостиви Буда. В "Kung-fu Master" близо седемдесет от деветдесет и петте му минути са запълнени с битки. Още от самото начало, от първата минута. Бой. Много бой. И още бой. И още.
И още.
И още.
В сравнение с този филм "Fist of Legend" е тежка и сериозна оскарова драма с няколко кратки и нарядко разположени битчици. Пак в сравнение с него филмите на Джеки Чан са напрегнати трилъри, задвижвани от интригата и съспенса, а не, както всички си мислят, от екшъна и хумора. Просто този филм е толкова лишен от сюжет и каквито и да било други филмови качества, и е толкова неумишлено смехотворен(да се разбира, че не разсмива по правилния начин), че просто издухва всякаква конкуренция. Имаше три или четири минути, в които главният герой вместо да се бие, се катереше по някакви пейки и избягваше летящи към него копия. Реплики почти няма, а и малкото съществуващи са просто лишени от смисъл. Сюжет буквално няма. И най-малоумният екшън, който съм гледал до сега, има някаква история, но тук такава просто няма. Не и такава, която да следва каквато и да е логика. Не се шегувам и не преувеличавам по никакъв начин за това.
Всъщност бойните сцени са с доста прилична хореография, каскадите са красиви и очевидно трудни за изпълнение и Бяо е във върхова форма, особено за годините си. Въпросът е, че битките са горе-долу три пъти повече от допустимото. Колкото и добре да са хореографирани, са доста еднотипни и всъщност още в първия половин час вече бях видял абсолютно всичко, което филмът можеше да ми предложи като бой. От там нататък просто започва бързо, но сигурно да омръзва и иначе прекрасни идеи и движения предизвикват отегчена прозявка. Неприятно е, особено за човек като мен.
4/10.
Между другото, ако бях прочел някъде рецензия на филма, доближаваща се до това, което написах по-горе, вероятно веднага щях да го сваля от някой тракер и да го изгледам. Сериозно говоря. До сега си мислех, че би било интересно да видя истински безсюжетен екшън с наистина несекващ бой. Но не е.
Както и да е, да споделя... Всеки е чувал приказката, че някой филм имал повече бой, отколкото приказки. До преди да гледам това произведение на изкуството, си мислех, че никога няма да видя филм, в който това да не е преувеличение, а абсолютната и буквална истина.
О, милостиви Буда. В "Kung-fu Master" близо седемдесет от деветдесет и петте му минути са запълнени с битки. Още от самото начало, от първата минута. Бой. Много бой. И още бой. И още.
И още.
И още.
В сравнение с този филм "Fist of Legend" е тежка и сериозна оскарова драма с няколко кратки и нарядко разположени битчици. Пак в сравнение с него филмите на Джеки Чан са напрегнати трилъри, задвижвани от интригата и съспенса, а не, както всички си мислят, от екшъна и хумора. Просто този филм е толкова лишен от сюжет и каквито и да било други филмови качества, и е толкова неумишлено смехотворен(да се разбира, че не разсмива по правилния начин), че просто издухва всякаква конкуренция. Имаше три или четири минути, в които главният герой вместо да се бие, се катереше по някакви пейки и избягваше летящи към него копия. Реплики почти няма, а и малкото съществуващи са просто лишени от смисъл. Сюжет буквално няма. И най-малоумният екшън, който съм гледал до сега, има някаква история, но тук такава просто няма. Не и такава, която да следва каквато и да е логика. Не се шегувам и не преувеличавам по никакъв начин за това.
Всъщност бойните сцени са с доста прилична хореография, каскадите са красиви и очевидно трудни за изпълнение и Бяо е във върхова форма, особено за годините си. Въпросът е, че битките са горе-долу три пъти повече от допустимото. Колкото и добре да са хореографирани, са доста еднотипни и всъщност още в първия половин час вече бях видял абсолютно всичко, което филмът можеше да ми предложи като бой. От там нататък просто започва бързо, но сигурно да омръзва и иначе прекрасни идеи и движения предизвикват отегчена прозявка. Неприятно е, особено за човек като мен.
4/10.
Между другото, ако бях прочел някъде рецензия на филма, доближаваща се до това, което написах по-горе, вероятно веднага щях да го сваля от някой тракер и да го изгледам. Сериозно говоря. До сега си мислех, че би било интересно да видя истински безсюжетен екшън с наистина несекващ бой. Но не е.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 414
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
@tigermaster: Не се притеснявай Просто този "филм" е нещо като сборна формация от сериал, който е с продължителност 40 епизода
Нищо чудно да няма никакъв сюжет, просто разпространителите са изрязали всичко ненужно и са оставили само бойните сцени
Първата част от сериала се нарича The Legend of Shaolin Kung fu (martial arts director Ching Siu Tung), втората част (тази с Юен Бю) се нарича Legend of shaolin Kung Fu 2: 13 Cudgel Monks (martial arts choreographer Yuen Bun) и е точно този "филм" за който става въпрос
Просто Liongate са решили да се направят на хитри и вместо да издадт целия сериал са го смачкали в 90 минутно клипче с бой...
Жалко наистина за такова странно решение...
Поздрави
Просто този "филм" е нещо като сборна формация от сериал, който е с продължителност 40 епизода Нищо чудно да няма никакъв сюжет, просто разпространителите са изрязали всичко ненужно и са оставили само бойните сцени
Първата част от сериала се нарича The Legend of Shaolin Kung fu (martial arts director Ching Siu Tung), втората част (тази с Юен Бю) се нарича Legend of shaolin Kung Fu 2: 13 Cudgel Monks (martial arts choreographer Yuen Bun) и е точно този "филм" за който става въпрос
Просто Liongate са решили да се направят на хитри и вместо да издадт целия сериал са го смачкали в 90 минутно клипче с бой...
Жалко наистина за такова странно решение...
Поздрави
-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6610
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Ясно тогава... Бях предположил, че е телевизионен филм, най-малкото заради визията му, но че са постъпили така не знаех. А и предишният подобен филм, който гледах - "The Tai Chi Master" с Джаки Ву - всъщност имаше история и не правеше впечатление на претрупан с бой.
А сериалът с Юен откриваем ли е?
А сериалът с Юен откриваем ли е?
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Ама аз пък си го гледам с кеф и засега съм доволна. Тези червенки очила в началото и рапа хвърлят в къпините, но после навлизат в що годе някаква историческа достоверност, и стига да нямаше типичните корейски любовни трепети, щях да му дам 10/10... ама нейсе.Xellos wrote:С очила с червени стъкла и лек рап за озвучение за ерата
(\ /)
(X.x)
(> <)
Reality is an obstacte to halllucination.
(X.x)
(> <)
Reality is an obstacte to halllucination.
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 414
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 414
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
И ето още един представител на моя любим жанр "филми с бойни изкуства" - Magnificent Warriors, с участието на Мишел Йо - старичък филм, но такива вече за жалост не правят в Хонконг - изпипани бойни сцени, локации на интересни места, не таквиа направени с компютър, забавни герои, приключения (без артефакти) и нашето девойче размахващо камшик и други средства за унищожаване на враговете
Мишел е чудесна в своето амплоа на женски Индиана Джоунс и рита със завидно умение - нещо което си проличава още в първата бойна сцена. Стар, но златен, въпреки предсказуемостта на сюжета и еднопластови превъплъщения
Има какво да се види в него и само заради финалния бой с Hwang Jang Lee и заслужава да се погледне с добро око
Казвам го като фен
8/10
http://www.imdb.com/title/tt0094375/
Преди време събрах всички книги за криминалните разследвания на Съдията Ди Жъндзие написани от холандеца Робърт ван Хюлик и съм ги препрочитал много пъти - едни от любимите ми произведения наред с книгите на Дийн Кунц и Властелинът
Когато разбрах, че ще има и китайски филмов прочит на героя, започнах да очаквам подробна информация относно актьорите, сценарият, режисурата и дали ще има тупалки
Е, определено се изненадах от избора на главен герой - Andy Lau щеше да бъде Съдията Ди, режисьор Tsui Hark, а бойната хореография поверена на небезизестния Sammo Hung Kam Bo
Определено се зарадвах - очертаваше се интересен проект и започнах да умувам (долкото ми позволяваше ограниченият ми мозък), коя от книгите ще подложат на екранизация
Доколкото знаех самият Робърт ван Хюлик се е вдъхновил за написването на поредицата си от стари ръкописи от династията Тан под надслова "ДИ Гун Ан" (в превод - Криминални случаи резрешени от Съдията Ди) и въодушевлението ми отиде на едно ново ниво
Миналата седмица го намерих и седнах да го гледам - заглавието беше "Judge Dee and mystery of the phantom flame", и започна доста мистериозно, което беше интересно - веднага започнах да умувам кой е великият зъл ум зад убийствата и кой може да крои интриги в двореца малко преди коронясването на новата императрица на Китай
Анди Лау изигра ролята на Съдията Ди с необходимата доза сдържаност и показа логическата мисъл, присъща на героя от книгите, имаше интересни хрумвания и нишки, които ме накараха да си разбъркам мозъчната супа и да се опитвам да гадая кой е главния гад Както и в книгите не успях да позная, но поне схванах метода, който смяташе да прецака императрицата
Бойната хореография...хммм...ами има я, но не е в някакви епични пропорции и прекалено летяща и доста обикновена - явно на Само Хун не му се е занимавало много-много и я е претупал набързо Но нищо, все пак и в книгите бойните сцени не са начесто и предимно се водят от двамата му помощници - Ма Жун и Цяо Тай - в общи линии ми хареса - над средното ниво по моя личен кефометър и май ще си го взема за колекцията, само заради фенщината към героя на Съдията Ди.
И дано ако има следваща част режисьора да е друг - Tsui Hark нещо му куцаше тук и не успя да постигне висотата на предишните си успешни филми...
8/10
http://www.imdb.com/title/tt1123373/
Мишел е чудесна в своето амплоа на женски Индиана Джоунс и рита със завидно умение - нещо което си проличава още в първата бойна сцена. Стар, но златен, въпреки предсказуемостта на сюжета и еднопластови превъплъщения
Има какво да се види в него и само заради финалния бой с Hwang Jang Lee и заслужава да се погледне с добро око
Казвам го като фен
8/10
http://www.imdb.com/title/tt0094375/
Преди време събрах всички книги за криминалните разследвания на Съдията Ди Жъндзие написани от холандеца Робърт ван Хюлик и съм ги препрочитал много пъти - едни от любимите ми произведения наред с книгите на Дийн Кунц и Властелинът
Когато разбрах, че ще има и китайски филмов прочит на героя, започнах да очаквам подробна информация относно актьорите, сценарият, режисурата и дали ще има тупалки
Е, определено се изненадах от избора на главен герой - Andy Lau щеше да бъде Съдията Ди, режисьор Tsui Hark, а бойната хореография поверена на небезизестния Sammo Hung Kam Bo
Определено се зарадвах - очертаваше се интересен проект и започнах да умувам (долкото ми позволяваше ограниченият ми мозък), коя от книгите ще подложат на екранизация
Доколкото знаех самият Робърт ван Хюлик се е вдъхновил за написването на поредицата си от стари ръкописи от династията Тан под надслова "ДИ Гун Ан" (в превод - Криминални случаи резрешени от Съдията Ди) и въодушевлението ми отиде на едно ново ниво
Миналата седмица го намерих и седнах да го гледам - заглавието беше "Judge Dee and mystery of the phantom flame", и започна доста мистериозно, което беше интересно - веднага започнах да умувам кой е великият зъл ум зад убийствата и кой може да крои интриги в двореца малко преди коронясването на новата императрица на Китай
Анди Лау изигра ролята на Съдията Ди с необходимата доза сдържаност и показа логическата мисъл, присъща на героя от книгите, имаше интересни хрумвания и нишки, които ме накараха да си разбъркам мозъчната супа и да се опитвам да гадая кой е главния гад Както и в книгите не успях да позная, но поне схванах метода, който смяташе да прецака императрицата
Бойната хореография...хммм...ами има я, но не е в някакви епични пропорции и прекалено летяща и доста обикновена - явно на Само Хун не му се е занимавало много-много и я е претупал набързо Но нищо, все пак и в книгите бойните сцени не са начесто и предимно се водят от двамата му помощници - Ма Жун и Цяо Тай - в общи линии ми хареса - над средното ниво по моя личен кефометър и май ще си го взема за колекцията, само заради фенщината към героя на Съдията Ди.
И дано ако има следваща част режисьора да е друг - Tsui Hark нещо му куцаше тук и не успя да постигне висотата на предишните си успешни филми...
8/10
http://www.imdb.com/title/tt1123373/
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 414
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
От няколко дена насам гледам само стари филми - носталгия ли, пренасищане с нови такива, уморен от ефекти и визуални пиршества... Не знам каква е точно причината, но тази кино вълна ми дойде доста ободряващо.
Припомних си стари класики, малко по-нови такива (не чак толкова блестящи), но всичките допринесоха за едно такова блаженство и отпускане, каквото отдавна не бях почувствал... Понеже в моята филмотека преобладават заглавията с тупалкови наклонности и 4-те описани по-долу представители са то този подвид
Ще ги започна в реда на гледане - първият филм е мой набор, заснет в далечната 1978, където една млада звезда изгрява на хоризонта на Хонконг - тази на Джеки Чан. По това време Джеки е бил в нещо като безизходица - филмите в които участвал били пълен провал, но въпреки това Ло Уей се опитвал всеки път да вкара Джеки в роли подобни на тези на Брус Лий с цел бърза печалба.
Даже когато Yuen Woo ping решил да даде възможност на Джеки в първия си филм като режисьор (Snake in the Eagle's shadow), мнозина го посъветвали да избере друг за ролята, понеже филмът щял да се провали с Джеки в главната роля. За учудване на всички химията се получила и това довело до следващото им съвместно произведение наречено "Drunken Master"
Ето за него ще споделя емоциите си тук. За жалост и досега няма издадена пълната версия на този филм (111 мин.) в най-добрия случай можете да намерите този вариант на компанията Mei Ah & Hong Kong Legends, но и двете версии са по 106 мин. като липсват няколко тренировъчни сцени и малко от финалния тупаник, който някъде е описван като дълъг 17 минути, но всъщност е точно 10
Сюжета (както е обичайно за такъв род филми) е доста опростен и гравитира около старата идея за отмъщение, като двама от участниците в Змията под сянката на орела, се завръщат и тук в почти същото амплоа - Yuen Siu Tien (реалният баща на Yuen Woo Ping) е отново старият учител на смъртоносна техника, а Hwang Jang Lee пак е в ролята на известен убиец (този път е нещо като наемник). Взаимодействието между дядката и Джеки е отново на ниво, комедията е доста застъпена и служи за връзка между отделните звена на филма, които бяха заето предимно от зрелищни бойни сцени, заснети с много динамика и ритъм. Тренировъчните образци си бяха точно на място и на моменти даже съжалявах бат Джеки, че е трябвало да изтърпи гаврата на учителя си (сцената с изпразването на ведрата с вода е класика), но всичко се връща
Детайлното показване на 8-те пияни бога е просто един път - брат Чан с вещина показва различните техники и стойки под зоркия поглед на беловласия старец (нищо общо с Дядо Коледа или Мраз).
Това е именно филма катапултирал Джеки Чан на високо във филмовия небосклон и малко след това той "емигрира" в конкурентната компания на Raymond Chow (бивш служител в Shaw Brothers), въпреки че е на 32 години, този филм не е загубил и частица от усещането си, от потенциала си и от изключителната хореография на бойните сцени - абсолютна класика в жанра Е, поне за мен
Гледах го с огромно удоволствие и макар да го знам почти наизуст пак му се израдвах стабилно Макар продължението му да е в пъти по-добре изпипан филм - и като бойна хореография и като заснемане и като сюжет, оригинала за мен е по-добър - малко по-наивен, но все така недостижим в раздела martial arts movies.
10/10
http://www.imdb.com/title/tt0080179/
Следващият филм е малко по-новичък, заснет е през 1986 малко след като Джеки се разделя за дълго време с екранните си "братя" Само Хун и Юен Бю заради "различия в мненията и конфликти на интереси" и представлява смес от бойни изкуства и каскади, една от които почти отнела живота на Джеки Чан.
Това беше първия филм на Джеки Чан който гледах (на един рожден ден) и тогава не му обърнах необходимото внимание, но няколко години по-късно (през 1991), когато стартирах фенщината си по тези филми го издирих и го гледах отново. Много добър филм се е получил, въпреки дразнещата роля на Алан Там (известен поп певец по онова време) и въпреки на места резтегленото повествование си струва да се види.
Тук Джеки е решил да се направи на китайския Индиана Джоунс и го играе наемник търсещ древни артефакти за този който му даде необходимата доза парички
Поради нещастно стечение на обстоятелствата негова приятелка от миналото е отвлечена от група фанатизирани монаси (подвизаващи се в манастир някъде из бивша Югославия) и в замяна искат от Джеки да им намери прословутите Доспехи на Бога - и се почва едно преследване, бягане и биене из китни градчета и тилилейски гори
Добре структуриран филм, но на места темпото спада до такова на ленивец във фаза на заспиване, и явно не е можело да се трепят през цялото време
Финалният бой е трябвало да бъде с американката Синтия Ротрок, но тя приела по-примамливото предложение да се снима в новия филм на Юен Бю - Righting Wrongs (точно него си поръчах минлата седмица) и в тази смяна на плановете Джеки се бие с 4 девойки (на места явно си личи, че това с дърти пръчове, но карай да върви).
Можеше да бъде още по-добър, но явно Джеки не е имал много време (след инцидента с дървото и разбития му череп) и е "ръшнал" продукцията за да може да бъде видяна точно на Китайската нова година
8/10
http://www.imdb.com/title/tt0091431/
След тези антики си пуснах един от по-новите филми на Джеки Чан - The Myth - тук батко Чан играе двойна роля, една на прочут генерал от миналото и археолог от настоящето.
С непрестанни ретроспекции са се опитали да разкажат две истории паралелно, но нещо не се е получило - скучен финален бой, доста недомислици в сюжета, прекалено използване на жици и зелен екран - не ме впечатли особено, въпреки старанието.
Всички ми се видяхя някак изморени и като че ли без ентусиазъм играеха ролите си - обаче дуета между корейската принцеса и Джеки е едно от хубавите неща във филма
Забелязах, че новите филми на Джеки Чан (с малки изключения) са доста слабички и се издънват по много параграфи - какво да се прави индустрия
5/10
http://www.imdb.com/title/tt0365847/
Понеже не съм спал изобщо днес - жената се разболя сериозно и аз се правя на медицинска сестра, ще направя допълнение към поста си когато успея да се събудя, че сега едвам виждам какво пиша - мозъкът ми вече спи...
Edit: Както обещах по-рано продължавам с последния кино-тупалков образец - The Prodigal son - режисьор Само Хун, с участието на Юен Бю и Лам Чин Ин (който прави една от най-запомнящите си роли).
Историята за младия Люн Джан в малкия град Фошан, който усилено громи противници без да знае, че всичко се урежда с много пари зад гърба му и доста хитри копеленца са се облагодетелствали от тази практика. Но когато среща Leung Yee Tai разбира, че уменията му са далеч от перфектни и всъщност той нищо не отбира от бойни изкуства.
Решен да научи стила на майстора той го следва непрестанно, докато един трагичен инцидент не ги сближава и обучението може да започне. Но някъде там ги чака още един майстор за последна битка...
Сюжета е отново познатия за отмъщение и достойнство, но всичко друго няма никакво значение, когато Юен Бю започва да тренира под зоркия поглед на Само Хун - блестящи сцени. За бойната хореография нямам думи - Вин Чун стила е показан в детайли, ритниците наистина болят, има бързина, има дълги кадри - абсолютна красота.
Поставям го пред първия Ип ман по качество на бойните сцени - Само Хун си знае работата и умее да прави такива тупаници, както никой друг. Юен Бю показава истинска класа и завидни акробатични и бойни умения. Дори и забавната за китайците елементарна комедия не дразни съзнанието - тя просто е там за допълнение на прекрасните бойни сцени
Трябва да се гледа от всеки фен на тези филми
10/10
http://www.imdb.com/title/tt0085211/
Припомних си стари класики, малко по-нови такива (не чак толкова блестящи), но всичките допринесоха за едно такова блаженство и отпускане, каквото отдавна не бях почувствал... Понеже в моята филмотека преобладават заглавията с тупалкови наклонности и 4-те описани по-долу представители са то този подвид
Ще ги започна в реда на гледане - първият филм е мой набор, заснет в далечната 1978, където една млада звезда изгрява на хоризонта на Хонконг - тази на Джеки Чан. По това време Джеки е бил в нещо като безизходица - филмите в които участвал били пълен провал, но въпреки това Ло Уей се опитвал всеки път да вкара Джеки в роли подобни на тези на Брус Лий с цел бърза печалба.
Даже когато Yuen Woo ping решил да даде възможност на Джеки в първия си филм като режисьор (Snake in the Eagle's shadow), мнозина го посъветвали да избере друг за ролята, понеже филмът щял да се провали с Джеки в главната роля. За учудване на всички химията се получила и това довело до следващото им съвместно произведение наречено "Drunken Master"
Ето за него ще споделя емоциите си тук. За жалост и досега няма издадена пълната версия на този филм (111 мин.) в най-добрия случай можете да намерите този вариант на компанията Mei Ah & Hong Kong Legends, но и двете версии са по 106 мин. като липсват няколко тренировъчни сцени и малко от финалния тупаник, който някъде е описван като дълъг 17 минути, но всъщност е точно 10
Сюжета (както е обичайно за такъв род филми) е доста опростен и гравитира около старата идея за отмъщение, като двама от участниците в Змията под сянката на орела, се завръщат и тук в почти същото амплоа - Yuen Siu Tien (реалният баща на Yuen Woo Ping) е отново старият учител на смъртоносна техника, а Hwang Jang Lee пак е в ролята на известен убиец (този път е нещо като наемник). Взаимодействието между дядката и Джеки е отново на ниво, комедията е доста застъпена и служи за връзка между отделните звена на филма, които бяха заето предимно от зрелищни бойни сцени, заснети с много динамика и ритъм. Тренировъчните образци си бяха точно на място и на моменти даже съжалявах бат Джеки, че е трябвало да изтърпи гаврата на учителя си (сцената с изпразването на ведрата с вода е класика), но всичко се връща
Детайлното показване на 8-те пияни бога е просто един път - брат Чан с вещина показва различните техники и стойки под зоркия поглед на беловласия старец (нищо общо с Дядо Коледа или Мраз).
Това е именно филма катапултирал Джеки Чан на високо във филмовия небосклон и малко след това той "емигрира" в конкурентната компания на Raymond Chow (бивш служител в Shaw Brothers), въпреки че е на 32 години, този филм не е загубил и частица от усещането си, от потенциала си и от изключителната хореография на бойните сцени - абсолютна класика в жанра
Е, поне за мен Гледах го с огромно удоволствие и макар да го знам почти наизуст пак му се израдвах стабилно Макар продължението му да е в пъти по-добре изпипан филм - и като бойна хореография и като заснемане и като сюжет, оригинала за мен е по-добър - малко по-наивен, но все така недостижим в раздела martial arts movies.
10/10
http://www.imdb.com/title/tt0080179/
Следващият филм е малко по-новичък, заснет е през 1986 малко след като Джеки се разделя за дълго време с екранните си "братя" Само Хун и Юен Бю заради "различия в мненията и конфликти на интереси" и представлява смес от бойни изкуства и каскади, една от които почти отнела живота на Джеки Чан.
Това беше първия филм на Джеки Чан който гледах (на един рожден ден) и тогава не му обърнах необходимото внимание, но няколко години по-късно (през 1991), когато стартирах фенщината си по тези филми го издирих и го гледах отново. Много добър филм се е получил, въпреки дразнещата роля на Алан Там (известен поп певец по онова време) и въпреки на места резтегленото повествование си струва да се види.
Тук Джеки е решил да се направи на китайския Индиана Джоунс и го играе наемник търсещ древни артефакти за този който му даде необходимата доза парички
Поради нещастно стечение на обстоятелствата негова приятелка от миналото е отвлечена от група фанатизирани монаси (подвизаващи се в манастир някъде из бивша Югославия) и в замяна искат от Джеки да им намери прословутите Доспехи на Бога - и се почва едно преследване, бягане и биене из китни градчета и тилилейски гори
Добре структуриран филм, но на места темпото спада до такова на ленивец във фаза на заспиване, и явно не е можело да се трепят през цялото време
Финалният бой е трябвало да бъде с американката Синтия Ротрок, но тя приела по-примамливото предложение да се снима в новия филм на Юен Бю - Righting Wrongs (точно него си поръчах минлата седмица) и в тази смяна на плановете Джеки се бие с 4 девойки (на места явно си личи, че това с дърти пръчове, но карай да върви).
Можеше да бъде още по-добър, но явно Джеки не е имал много време (след инцидента с дървото и разбития му череп) и е "ръшнал" продукцията за да може да бъде видяна точно на Китайската нова година
8/10
http://www.imdb.com/title/tt0091431/
След тези антики си пуснах един от по-новите филми на Джеки Чан - The Myth - тук батко Чан играе двойна роля, една на прочут генерал от миналото и археолог от настоящето.
С непрестанни ретроспекции са се опитали да разкажат две истории паралелно, но нещо не се е получило - скучен финален бой, доста недомислици в сюжета, прекалено използване на жици и зелен екран - не ме впечатли особено, въпреки старанието.
Всички ми се видяхя някак изморени и като че ли без ентусиазъм играеха ролите си - обаче дуета между корейската принцеса и Джеки е едно от хубавите неща във филма
Забелязах, че новите филми на Джеки Чан (с малки изключения) са доста слабички и се издънват по много параграфи - какво да се прави индустрия
5/10
http://www.imdb.com/title/tt0365847/
Понеже не съм спал изобщо днес - жената се разболя сериозно и аз се правя на медицинска сестра, ще направя допълнение към поста си когато успея да се събудя, че сега едвам виждам какво пиша - мозъкът ми вече спи...
Edit: Както обещах по-рано продължавам с последния кино-тупалков образец - The Prodigal son - режисьор Само Хун, с участието на Юен Бю и Лам Чин Ин (който прави една от най-запомнящите си роли).
Историята за младия Люн Джан в малкия град Фошан, който усилено громи противници без да знае, че всичко се урежда с много пари зад гърба му и доста хитри копеленца са се облагодетелствали от тази практика. Но когато среща Leung Yee Tai разбира, че уменията му са далеч от перфектни и всъщност той нищо не отбира от бойни изкуства.
Решен да научи стила на майстора той го следва непрестанно, докато един трагичен инцидент не ги сближава и обучението може да започне. Но някъде там ги чака още един майстор за последна битка...
Сюжета е отново познатия за отмъщение и достойнство, но всичко друго няма никакво значение, когато Юен Бю започва да тренира под зоркия поглед на Само Хун - блестящи сцени. За бойната хореография нямам думи - Вин Чун стила е показан в детайли, ритниците наистина болят, има бързина, има дълги кадри - абсолютна красота.
Поставям го пред първия Ип ман по качество на бойните сцени - Само Хун си знае работата и умее да прави такива тупаници, както никой друг. Юен Бю показава истинска класа и завидни акробатични и бойни умения. Дори и забавната за китайците елементарна комедия не дразни съзнанието - тя просто е там за допълнение на прекрасните бойни сцени
Трябва да се гледа от всеки фен на тези филми
10/10
http://www.imdb.com/title/tt0085211/
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 414
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
Понеже не съм особено експертен в оценяването на филмите, и се интересувам предимно от един специфичен жанр, ще дам моите виждания над такива заглавия, които са заслужили вниманието ми през 2010
Дядо Джеки Чан се отдаде на по-малко рисковани филми и успокоява застрахователните компании с по-улегнали роли. Римейкът на "Карате Кид", беше приличен опит на азиатчето да покаже малко драма в иначе предсказуем филм
Не беше шедьовър, но пък имаше своите моменти...
При другите играчи от сцената нещата също се получаваха - Yuen Biao направи две появявания (макар и едното да беше като малк роля), но заслужи моето внимание С комедията "Just another pandora's box" просто се тресях от смях, който в един момент плашеше дори и дъщеря ми
Отдавна наистина не бях изпитвал пречистващата сила на смеха, понеже попадах предимно на лошо направени холивудски занимавки (римейкът на "Смърт на погребение" ми е особено пресен и отблъскващ) и този филм ми дойде като необходимата доза свежест
Със следващия филм Yuen Biao показа, че все още го бива в тупалките и може да засрами повечето нахакани младоци с участието си в Legend is born: Ip Man
Въпреки, че много хора го пренебрегнаха, за мен това завръщане на батко Юен, засенчи останалото негативно, което беше видяно. И все пак - бойните сцени си бяха на ниво, нямаше прекалена употреба на жици и прочие помагала.
И си ми хареса
При Дони Йен нещата също бяха доста добри - Ип Ман 2 беше неизбежното продължение на изключително успешния оригинал, но малко ми се видя по-слабичък, въпреки ключовото включване на Само Хун После последва и още по-добрия "14 Blades", където даже имаше история, по-различна и увлекателна от повечето образци в жанра
Но, с последния си филм за миналата година, той успя да ме разочарова в голямо количество... Fist of Fury: The legend of Chen Zhen просто за мен беше едно претенциозно увлечение с минимум качествени бойни сцени и скучни герои... Жалко за потенциала...
Завръщането на Yuen Woo Ping зад камерата беше добра новина, но като че ли това му изигра лоша шега, имайки предвид с какви очаквания се бях заредил за новия му филм - True Legend. Да, в началото тръгна повече от добре, прекрасни бойни сцени, темата за доброто старо отмъщение беше представена подобаващо
Но, после нещо се обърка и след първоначалната битка, се заредиха други сцени, нямащи нищо общо - все едно бяха направили минисериал в две части... Лош ход
И накрая, но не на последно място поставям абсолютния ми фаворит за миналата година - Ocean Heaven - една изцяло драматична роля на Джет Ли - крайни нетипична от досегашното му амплоа, но той се справи прекрасно...
Преди време тук бях написал доста пространствен коментар и не бих искал да се повтарям...
Топъл и тежък филм, който наистина ме впечатли...
Забравих и още два филма, които поради напредналата ми възраст пропуснах да добавя - първият е Reign Of Assassins - филм с участието на Мишел Йо и продуциран от Джон У.
Доста добра комбинация се получи между балансирани количества драма, съспенс, летящи кинжали и древен артефакт - вярно, китайската авиация беше налице, но не в толкова дразнещ вариант, както при House of Flying Daggers, Moon Warriors, и още няколко такива представителя
Определено един от запомнящите се филми за мен през изминалата година
Вторият е прочита на Tsui Hark (Detective Dee and the mystery of the Phantom flame) върху неостаряващия герой на Съдията Ди (познат от поредицата Китайски Загадки на Робърт ван Хюлик) - имаше доволно количество мистерия и обрати, за да не успея пак да позная кой е убиеца
Имаше необходимата атмосфера и Анди Лау изигра ролята с необходимата доза дедукция и изтънченост. Можеха да се постараят повече при бойните сцени, но не това е силата на повествованието, а по-скоро разказваческите умения и развитието на персонажите.
На места беше малко по-муден отколкото ми се искаше, но въпреки това добро попадение
Bad Blood & Gallants - като допълнителни бонуси - и двата имаха в себе си едно сурово излъчване, съчетано с добри бойни сцени и като че ли минаха незабелязано под сянката на по-известните представители
Ами това са моите 25 стотинки относно филмите, които са ме развълнували през миналата 2010
Дядо Джеки Чан се отдаде на по-малко рисковани филми и успокоява застрахователните компании с по-улегнали роли. Римейкът на "Карате Кид", беше приличен опит на азиатчето да покаже малко драма в иначе предсказуем филм
Не беше шедьовър, но пък имаше своите моменти...
При другите играчи от сцената нещата също се получаваха - Yuen Biao направи две появявания (макар и едното да беше като малк роля), но заслужи моето внимание С комедията "Just another pandora's box" просто се тресях от смях, който в един момент плашеше дори и дъщеря ми
Отдавна наистина не бях изпитвал пречистващата сила на смеха, понеже попадах предимно на лошо направени холивудски занимавки (римейкът на "Смърт на погребение" ми е особено пресен и отблъскващ) и този филм ми дойде като необходимата доза свежест
Със следващия филм Yuen Biao показа, че все още го бива в тупалките и може да засрами повечето нахакани младоци с участието си в Legend is born: Ip Man
Въпреки, че много хора го пренебрегнаха, за мен това завръщане на батко Юен, засенчи останалото негативно, което беше видяно. И все пак - бойните сцени си бяха на ниво, нямаше прекалена употреба на жици и прочие помагала.
И си ми хареса
При Дони Йен нещата също бяха доста добри - Ип Ман 2 беше неизбежното продължение на изключително успешния оригинал, но малко ми се видя по-слабичък, въпреки ключовото включване на Само Хун После последва и още по-добрия "14 Blades", където даже имаше история, по-различна и увлекателна от повечето образци в жанра
Но, с последния си филм за миналата година, той успя да ме разочарова в голямо количество... Fist of Fury: The legend of Chen Zhen просто за мен беше едно претенциозно увлечение с минимум качествени бойни сцени и скучни герои... Жалко за потенциала...
Завръщането на Yuen Woo Ping зад камерата беше добра новина, но като че ли това му изигра лоша шега, имайки предвид с какви очаквания се бях заредил за новия му филм - True Legend. Да, в началото тръгна повече от добре, прекрасни бойни сцени, темата за доброто старо отмъщение беше представена подобаващо
Но, после нещо се обърка и след първоначалната битка, се заредиха други сцени, нямащи нищо общо - все едно бяха направили минисериал в две части... Лош ход
И накрая, но не на последно място поставям абсолютния ми фаворит за миналата година - Ocean Heaven - една изцяло драматична роля на Джет Ли - крайни нетипична от досегашното му амплоа, но той се справи прекрасно...
Преди време тук бях написал доста пространствен коментар и не бих искал да се повтарям...
Топъл и тежък филм, който наистина ме впечатли...
Забравих и още два филма, които поради напредналата ми възраст пропуснах да добавя - първият е Reign Of Assassins - филм с участието на Мишел Йо и продуциран от Джон У.
Доста добра комбинация се получи между балансирани количества драма, съспенс, летящи кинжали и древен артефакт - вярно, китайската авиация беше налице, но не в толкова дразнещ вариант, както при House of Flying Daggers, Moon Warriors, и още няколко такива представителя
Определено един от запомнящите се филми за мен през изминалата година
Вторият е прочита на Tsui Hark (Detective Dee and the mystery of the Phantom flame) върху неостаряващия герой на Съдията Ди (познат от поредицата Китайски Загадки на Робърт ван Хюлик) - имаше доволно количество мистерия и обрати, за да не успея пак да позная кой е убиеца
Имаше необходимата атмосфера и Анди Лау изигра ролята с необходимата доза дедукция и изтънченост. Можеха да се постараят повече при бойните сцени, но не това е силата на повествованието, а по-скоро разказваческите умения и развитието на персонажите.
На места беше малко по-муден отколкото ми се искаше, но въпреки това добро попадение
Bad Blood & Gallants - като допълнителни бонуси - и двата имаха в себе си едно сурово излъчване, съчетано с добри бойни сцени и като че ли минаха незабелязано под сянката на по-известните представители
Ами това са моите 25 стотинки относно филмите, които са ме развълнували през миналата 2010
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 414
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
С малко закъснение, споделям за всички фенове на филмите с бойни изкуства, че след дълго умуване си направих блог посветен на тези филми - само за привърженици на този жанр.
Засега публикациите не са много, но с времето ще направя всичко възможно да ги увелича
Всеки материал е написан в два езикови варианта, понеже се оказа, че имам читатели които не разбират Българския език
Всеки, който би искал да се запознае с моя скромен и напълно аматьорски блог, може да го посети на този адрес:
http://martialartsmoviesstation.blogspot.com/
Благодаря ви предварително за подкрепата!
Живи Здрави
Засега публикациите не са много, но с времето ще направя всичко възможно да ги увелича
Всеки материал е написан в два езикови варианта, понеже се оказа, че имам читатели които не разбират Българския език
Всеки, който би искал да се запознае с моя скромен и напълно аматьорски блог, може да го посети на този адрес:
http://martialartsmoviesstation.blogspot.com/
Благодаря ви предварително за подкрепата!
Живи Здрави
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest