От няколко дена насам гледам само стари филми - носталгия ли, пренасищане с нови такива, уморен от ефекти и визуални пиршества... Не знам каква е точно причината, но тази кино вълна ми дойде доста ободряващо.
Припомних си стари класики, малко по-нови такива (не чак толкова блестящи), но всичките допринесоха за едно такова блаженство и отпускане, каквото отдавна не бях почувствал... Понеже в моята филмотека преобладават заглавията с тупалкови наклонности и 4-те описани по-долу представители са то този подвид
Ще ги започна в реда на гледане - първият филм е мой набор, заснет в далечната 1978, където една млада звезда изгрява на хоризонта на Хонконг - тази на Джеки Чан. По това време Джеки е бил в нещо като безизходица - филмите в които участвал били пълен провал, но въпреки това Ло Уей се опитвал всеки път да вкара Джеки в роли подобни на тези на Брус Лий с цел бърза печалба.
Даже когато Yuen Woo ping решил да даде възможност на Джеки в първия си филм като режисьор (Snake in the Eagle's shadow), мнозина го посъветвали да избере друг за ролята, понеже филмът щял да се провали с Джеки в главната роля. За учудване на всички химията се получила и това довело до следващото им съвместно произведение наречено "
Drunken Master"
Ето за него ще споделя емоциите си тук. За жалост и досега няма издадена пълната версия на този филм (111 мин.) в най-добрия случай можете да намерите този вариант на компанията Mei Ah & Hong Kong Legends, но и двете версии са по 106 мин. като липсват няколко тренировъчни сцени и малко от финалния тупаник, който някъде е описван като дълъг 17 минути, но всъщност е точно 10
Сюжета (както е обичайно за такъв род филми) е доста опростен и гравитира около старата идея за отмъщение, като двама от участниците в Змията под сянката на орела, се завръщат и тук в почти същото амплоа - Yuen Siu Tien (реалният баща на Yuen Woo Ping) е отново старият учител на смъртоносна техника, а Hwang Jang Lee пак е в ролята на известен убиец (този път е нещо като наемник). Взаимодействието между дядката и Джеки е отново на ниво, комедията е доста застъпена и служи за връзка между отделните звена на филма, които бяха заето предимно от зрелищни бойни сцени, заснети с много динамика и ритъм. Тренировъчните образци си бяха точно на място и на моменти даже съжалявах бат Джеки, че е трябвало да изтърпи гаврата на учителя си (сцената с изпразването на ведрата с вода е класика), но всичко се връща
Детайлното показване на 8-те пияни бога е просто един път - брат Чан с вещина показва различните техники и стойки под зоркия поглед на беловласия старец (нищо общо с Дядо Коледа или Мраз).
Това е именно филма катапултирал Джеки Чан на високо във филмовия небосклон и малко след това той "емигрира" в конкурентната компания на Raymond Chow (бивш служител в Shaw Brothers), въпреки че е на 32 години, този филм не е загубил и частица от усещането си, от потенциала си и от изключителната хореография на бойните сцени - абсолютна класика в жанра
Е, поне за мен
Гледах го с огромно удоволствие и макар да го знам почти наизуст пак му се израдвах стабилно Макар продължението му да е в пъти по-добре изпипан филм - и като бойна хореография и като заснемане и като сюжет, оригинала за мен е по-добър - малко по-наивен, но все така недостижим в раздела martial arts movies.
10/10
http://www.imdb.com/title/tt0080179/
Следващият филм е малко по-новичък, заснет е през 1986 малко след като Джеки се разделя за дълго време с екранните си "братя" Само Хун и Юен Бю заради "различия в мненията и конфликти на интереси" и представлява смес от бойни изкуства и каскади, една от които почти отнела живота на Джеки Чан.
Това беше първия филм на Джеки Чан който гледах (на един рожден ден) и тогава не му обърнах необходимото внимание, но няколко години по-късно (през 1991), когато стартирах фенщината си по тези филми го издирих и го гледах отново. Много добър филм се е получил, въпреки дразнещата роля на Алан Там (известен поп певец по онова време) и въпреки на места резтегленото повествование си струва да се види.
Тук Джеки е решил да се направи на китайския Индиана Джоунс и го играе наемник търсещ древни артефакти за този който му даде необходимата доза парички
Поради нещастно стечение на обстоятелствата негова приятелка от миналото е отвлечена от група фанатизирани монаси (подвизаващи се в манастир някъде из бивша Югославия) и в замяна искат от Джеки да им намери прословутите Доспехи на Бога - и се почва едно преследване, бягане и биене из китни градчета и тилилейски гори
Добре структуриран филм, но на места темпото спада до такова на ленивец във фаза на заспиване, и явно не е можело да се трепят през цялото време
Финалният бой е трябвало да бъде с американката Синтия Ротрок, но тя приела по-примамливото предложение да се снима в новия филм на Юен Бю - Righting Wrongs (точно него си поръчах минлата седмица) и в тази смяна на плановете Джеки се бие с 4 девойки (на места явно си личи, че това с дърти пръчове, но карай да върви).
Можеше да бъде още по-добър, но явно Джеки не е имал много време (след инцидента с дървото и разбития му череп) и е "ръшнал" продукцията за да може да бъде видяна точно на Китайската нова година
8/10
http://www.imdb.com/title/tt0091431/
След тези антики си пуснах един от по-новите филми на Джеки Чан - The Myth - тук батко Чан играе двойна роля, една на прочут генерал от миналото и археолог от настоящето.
С непрестанни ретроспекции са се опитали да разкажат две истории паралелно, но нещо не се е получило - скучен финален бой, доста недомислици в сюжета, прекалено използване на жици и зелен екран - не ме впечатли особено, въпреки старанието.
Всички ми се видяхя някак изморени и като че ли без ентусиазъм играеха ролите си - обаче дуета между корейската принцеса и Джеки е едно от хубавите неща във филма
Забелязах, че новите филми на Джеки Чан (с малки изключения) са доста слабички и се издънват по много параграфи - какво да се прави индустрия
5/10
http://www.imdb.com/title/tt0365847/
Понеже не съм спал изобщо днес - жената се разболя сериозно и аз се правя на медицинска сестра, ще направя допълнение към поста си когато успея да се събудя, че сега едвам виждам какво пиша - мозъкът ми вече спи...
Edit: Както обещах по-рано продължавам с последния кино-тупалков образец -
The Prodigal son - режисьор Само Хун, с участието на Юен Бю и Лам Чин Ин (който прави една от най-запомнящите си роли).
Историята за младия Люн Джан в малкия град Фошан, който усилено громи противници без да знае, че всичко се урежда с много пари зад гърба му и доста хитри копеленца са се облагодетелствали от тази практика. Но когато среща Leung Yee Tai разбира, че уменията му са далеч от перфектни и всъщност той нищо не отбира от бойни изкуства.
Решен да научи стила на майстора той го следва непрестанно, докато един трагичен инцидент не ги сближава и обучението може да започне. Но някъде там ги чака още един майстор за последна битка...
Сюжета е отново познатия за отмъщение и достойнство, но всичко друго няма никакво значение, когато Юен Бю започва да тренира под зоркия поглед на Само Хун - блестящи сцени. За бойната хореография нямам думи - Вин Чун стила е показан в детайли, ритниците наистина болят, има бързина, има дълги кадри - абсолютна красота.
Поставям го пред първия Ип ман по качество на бойните сцени - Само Хун си знае работата и умее да прави такива тупаници, както никой друг. Юен Бю показава истинска класа и завидни акробатични и бойни умения. Дори и забавната за китайците елементарна комедия не дразни съзнанието - тя просто е там за допълнение на прекрасните бойни сцени
Трябва да се гледа от всеки фен на тези филми
10/10
http://www.imdb.com/title/tt0085211/