ShadowDance

То поначало си беше нищо повече от уточнение. И това разтягане в две страници отклонение е напълно излишно.

Бил Махер по темата за петицията на Тексас:
http://www.real-time-with-bill-maher-bl ... osers.html

Вече уточнихме, че да се иска независимост с петиции си е наивна форма на политически идиотизъм.
Пък и как по друг начин може да се изцепи някакъв си либертариан от Север, при това - и демократ?

Zeiss_optik wrote:Вече уточнихме, че да се иска независимост с петиции си е наивна форма на политически идиотизъм.
Пък и как по друг начин може да се изцепи някакъв си либертариан от Север, при това - и демократ?

Очевидно не знаеш и какво е либертрариан ...

Да, Бил е толкова либертариан, колкото съм аз, демек ИЗОБЩО. Прочее, Цайс ултра кефещ си ми как ръсиш некви републикански изрази, все едно знаеш за какво говориш. Я кажи, има ли либерална медийна конспирация в Америка?

Бтв, Хрис, произнася се Мар.

The Dragon wrote:Очевидно не знаеш и какво е либертрариан ...

Я, чакай да видим:
Либертарианство – псевдополитическо псевдоучение, формално ратуващо за някаква абстрактна „свобода” и ненамеса на държавата в обществения живот.
То е псевдоучение, защото му липсва универсалност както на идеите, така и на тяхното приложение. Либертарианите биват различни в приоритетите си. Едни акцентират върху личната свобода, други – върху легализации на какво ли не (аборти, марихуана, ЛСД, еднополови бракове), трети – върху отказа от вскакви форми на насилие срещу личността (им!), четвърти – върху пълното отделяне на държавата от контрола над хората и бизнеса и пр. и пр. Но понеже не са достигнали до идеята за универсалност на приложението на тези хрумвания, те се отнасят само за тях – не и за другите. Т. е. – да спре тая проклета държава да ми се бърка в доходите и да ми прибира данъци; но оня – конкурента ми – нека го гази, глобява, начита... Искам свобода на мисълта и словото – да дрънкам каквото си ща, без значение колко е изчекнато, да настоявам за еднополови бракове, легализация на ЛСД, пълна свобода на абортите и пр. и никой да не ме пипа с пръст; но затова пък оня, другият – дето мисли и говори нещо различно от съответния либертариан – да се арестува, да се глоби и по възможност – добре да се набие и да се натика в затвора. Да не ми се бърка тая държава в моята свобода; ама за ония, другите – в Тексас – дето искат свобода и независимост – един гол банан.
Поради горното – либертарианството обикновено намира добър прием сред патологичните егоисти, феминистките и гей-организациите, младежите до 18 години, както и сред потомствените градски олигофрени, дето не знаят коя част на картофите се яде, мислят, че кремвиршите растат по щандовете в супермаркетите и имат сериозни затруднения в определянето на причинно-следствената връзка между пшеницата и хляба, царевицата и пуканките, телето и хамбургера, картофите и чипса.
То е псевдополитическо – защото либертарианите трудно се обединяват в трайна политическа формация. По простата причина, че поради големите си различия не могат да се разберат помежду си – кои да са им основните приоритети. Затова обикновено подкрепят някоя политическа партия, в чиито обещания донякъде виждат собствените си приоритети. Във Великобритания това обикновено са лейбъристите, в САЩ – демократите.
И накрая – цялото това ратуване за свобода и ненамеса на държавата си е чиста формалност, зад която стои най-обикновена демагогия – защото както казахме: тези идеи се отнасят само за тях самите – но не и за другите. Примерът е пред очите ви: от една страна имаме един либертариан (Бил Мар, който сам се определя като такъв), а от друга – 100’000 души – може да са много наивни, може да са много заблудени относно начина на получаване на независимост – но искат ненамеса на държавата САЩ в работите на Тексас, искат ЛИБЪРТИ, искат ФРИЙДЪМ, искат ИНДИПЕНДЪНТ. Ако либертарианството действително беше универсална идея за свобода и ненамеса на държавата – Бил Мар би трябвало да бъде с тях. Щото те искат за себе си точно това, което иска и той за себе си. Да, да – ама не. Били загубеняци...
(Та, някъде да съм сбъркал по адрес на либертарианството, ако „да” – къде?)

В заключение – не всички знаят кой е Бил Мар. Силно се съмнявам обаче някой да не знае кой е Чък Норис. Защото освен всичко друго – той подкрепя идеята за Република Тексас, даже изяви желание да се кандидатира за неин президент. Убеден републиканец е, даже е настоявал в писмо до Обамата да защити правата на неродените деца.

Цайсе, говориш откровени глупости, спри се.
Да не говорим, че въпросът не е да рантнем срещу някаква философия (която очевидно преиначаваш брутално), а дали Бил Мар я изповядва, или не. Извъртането ти дори на елементарната логическа структура на всеки дискурс наистина е безкрайно уморително. Или нямаш никакви способности да мислиш причинно-следствено, или го правиш нарочно. Понеже второто е далеч по-вероятно, апелирам към чувството ти за мярка, преди да трябва да се кълца.

Нещо невярно ли съм написал?

Moridin wrote: а дали Бил Мар я изповядва, или не.

Сам се е определял като такъв.

Сега вече не се определя като такъв. Всъщност, човекът има ценни попадения в идеологията си, но наред с тях изповядва и пълни простотии, така че не пускам думите му като някакъв божествен аршин за вселенска правда. Те са просто една гледна точка на един американец по този конкретно казус.

Чък Норис не успя да спечели победа за републиканците. Както и Клинт Ийстууд. Може би е време да ги пенсионираме.

Досега избягвах тази тема все едно е чумава, но тук не мога да не се намеся. Бил Мар е един от основните водещи на политически комедийни шоута, които шумно поддържат демократите (наред с Джон Стюарт). Когато има какво да им критикува, определено го прави, също както Стюарт. Но в повечето случаи поддържа гледната им точка, защото тя се приближава максимално до здравото мислене.

И наистина няма да е зле да научиш какво е libertarian.

Чък Норис е бездарно човеконенавистно нищожество, което нямаше никой дори да го помни, ако не бяха всичките Chuck Norris jokes онлайн. Трагичното е, че Чък Норис е най-големият виц за Чък Норис.

Извън смехотворните обобщения за либертарианците (които апропо аз силно презирам, тва е една от най-имбецилните и плитки идеологии в Щатите), искам да вметна, че либертарианската партия смуче гласове ОСНОВНО от Републиканците, а не от Демократите. По простата причина, че концепциите им за self-ownership пасват с отдавна забравената от самите републиканци републиканска идеология за малко правителство.

И НИКАК не ме кефи да се слагат абортите и еднополовите бракове редом с легализирането на ЛСД. Едното е въпрос на човешки права, другото - на някакви купонджийски капризи.

Roland wrote:Да, Бил е толкова либертариан, колкото съм аз, демек ИЗОБЩО. Прочее, Цайс ултра кефещ си ми как ръсиш некви републикански изрази, все едно знаеш за какво говориш. Я кажи, има ли либерална медийна конспирация в Америка?

Бтв, Хрис, произнася се Мар.

Бил Мар е дотолкова либертарен доколкото има. В смисъл, има разлика между партията на Либертарянците които са водени от хора като примерно Рон Пол които се борят да затворят Федералния резерв, и съвсем общо либертарянско течение което има и при Републиканците и при Демократите, което течение просто иска легализиране на марихуаната, колкото се може повече свободи, мажоритарно нерилигиозни и т.н. Мар просто се е случило да подкрепя Демократите защото върху всичко друго няма и нищо против да плаща по малко повече данъци... Не е като да няма пари, даде 1 милион за къмпанията на Обама.

Иначе Мар е типичен пример за бездействието на либералната класа в Щатите. Критикува Обама, но стане ли време за избори, го третира като Бог. Пък и критиките са като цяло съвсем повърхностни.. Но това е друга тема...

Като дойде време за изборите, опциите бяха кадърен па макар и не перфектен президент, и патологичен лъжец-милионер, чийто единствен ПОЛИТИЧЕСКИ опит е бил пълен провал. Какво би искал ти да говори Мар в такава ситуация?

Тука май се пообърках нещо за кой ми говориш, ми че то лъжите в американската политика са нещо нормално, и идват от всички страни. Да не говорим че игрите в Солт Лейк Сити определено не бяха провал.. Е то и на Обама единственият по-кадърен опит преди 2008-а беше комюнити организатор, просто реалностите се разминават вече.

Мар и Джон Стюърт правят точно това което консерваторите нямат нищо против - а именно да осмиват политическия процес и да не предлагат никакви истински решения. За съжаление макар и да имат моменти на брилянтност, и те са част от тъй нареченото общество на спектакъла. Повече внимание трябва да се отдели на хора като Крис Хеджис, които са писали много за всичко това, и за това НЕ как америка ще се разпадне, а как обществото се разпада. Иначе американците могат и съвсем лесно да продължават да доминират глобално поне още 10-20 години, въпросът е на какво ще прилича света след като светът стане по мултиполярен. (или по китайски-доминиран, още не се знае)

предполагам има предвид губернаторството му в Масачузетз, където прокарва реформа еднаква с тази на обама.