Morwen wrote:Zeiss_optik wrote:
Morwen wrote:А ти как отговори на моя тест?:)
Намирам го за некоректен, защото в него поставяш под въпрос вината на извършителя на убийство. Такъв въпрос не е разискван. А помилването не значи невинност.
Не виждам къде съм споменала каквото и да е за вината на извършителя. Но като превантивно действие това да признаеш извършителя за невинен и за виновен, но да не му наложиш наказание ще има еднакво никакъв възпиращ ефект. Става дума за последиците, които ще предизвика такова поведение, а не за това дали аз или ти ще го осъдим морално. В този смисъл, връзките между липсата на едно поведение и наличието на друго, които съм направила в теста са съвсем адекватни.
Добре – хайде да решим теста ти заедно:
1.Не, не съм съгласен. Но ако объркам входа и стресна някого – на първо място: миролюбиво ще се опитам да изясня, че е станало недоразумение. Ако въпреки това решат да повикат полиция – ще я изчакам съвсем спокойно. Не бих разбивал прозорци, не бих псувал и не бих провокирал никого. Защото това означава само наведнъж да отрека всичко, което до този момент съм се опитвал да изясним. Дори ако въпреки всичко някой ми размаха оръжие – ще вдигна ръце и призова да се изчака полицията. В никакъв случай не бих се опитал да бягам. Първо: защото в такава ситуация това няма смисъл. Ако ще да съм световен шампион на 100 метра – куршумът е по-бърз. Второ: защото с бягството само ще убедя останалите, че съм престъпник – защо ми е да бягам, след като не съм? Трето: докато съм очи в очи с някого – мога да съм събеседник, опонент, задържан, заложник и т. н. Но от момента, в който побягна – ставам дивеч. Ловният инстинкт у човека, макар и подтискан, изобщо не е закърнял – и да се провокира той в такава ситуация е много лоша идея.
Какво обаче имаме тук: един мъртъв рецидивист (по желание: + една циганка без ръка + един застрелян селски грабител, чиято етническа принадлежност ще премълчим от събражения за политическа коректност). Кой от тях, да прощаваш, е объркал входа? Изобщо – има ли у нас мирен гражданин, който да е убит в резултат на възникнало нездоразумение от объркване на вход?
Какво още имаме: как се е държал убитият грабител? Опитал ли се е да изясни нещо? Изчакал ли е полицията: все пак – където са му 92 задържания, там са му и 93, нали? Да речем, че бил побягнал от страх – но това обаче е чак накрая. Но от страх ли е строшил прозореца? Или пък от страх е псувал?
Така, че първият ти въпрос няма нищо общо не само със случая на Опиц, но и с който и да било друг, в който имаме застрелян престъпник.
Ама някой, виждаш ли, наистина бил объркал входа – станало недоразумение... и той се изплашил. Да ти кажа – дали ще живееш в напрежение и дали често ще се страхуваш в някои нормални ситуации, всъщност е въпрос на избор. Не съществува недоразумение, което да не може да се изглади с разбиране, спокойствие и усмивка. Усмихвай се по-често, дръж се ведро, гледай хората открито – и това е. Човекът срещу теб може също да е изплашен, да е изнервен или даже освирепял, но повярвай ми – не е шизоид.
2.Не, не съм съгласен. Но какво от това – човешкият живот струва повече. А пък и дали Опиц е проявявал жестокост към животни – това не е нито установено, нито доказано, нито санкционирано. По-просто казано: това са слухове. Когато застрелях онова куче, нападнало бременната жена – някакво бабе от съседните балкони се беше развикало „Садист, убиец!”. После бабите от квартала цяла година ме сочеха с пръст – бил съм убил куче. Никоя даже не пожела да научи защо. Нещо повече – когато някакъв маниак беше отрязал краката на едно куче – във Фейсбук беше създадена група по въпросите за бездомните кучета, насилието срещу животни и пр. По някакъв повод там също написах за тази случка – като изрично наблегнах на обстоятелствата, при които които го извърших. Резултатът: цяла орда вманиачени защитници на животните ми се нахвърлиха. Убиец съм бил... бедните животни (щото станаха много!)... затвор за такива жестоки типове като мен, които така зверски ги избиват! Ето ти, на – слухове. От „убих агресивно куче, за да защитя човек” се получи „жестоко изтребва горките невинни кучета”. Само че аз имам касателство само към действително извършеното – а не към епичните картини, рисувани от въображението на разни шантави клюкарки. Докато нещо не е установено – това се просто слухове. Клюки. Ако самата ти си ставала обект на слухове – ясно ти е какво е.
Но... какво общо имат слуховете със случая?
3.Хммммм... Не бих искал да се замислям на какво съм способен, ако – не дай си Боже – възрастен посегне на детето ми. Без разлика от пол, раса или сексуални наклонности. Затова и възпитавам децата си никога да не посягат на чуждо, никога да не влизат без мен в чужди дворове или домове – а и аз не бих влязъл без покана. Също така се грижа живеещите наоколо хора да познават децата ми.
Разбира се, не мога превантивно да вържа ръцете на лудия, но – ако не дай си Боже, той стори нещо лошо – мога да му ги отрежа. Като начало.
Но застреляният грабител дете ли е бил?
Така че нито един от трите ти въпроса няма нищо общо нито с Опиц, нито с убития грабител.
