Page 7 of 10
Posted: Fri Mar 18, 2005 7:01 pm
by Vankata
Matrim wrote:
Лесно е да се говори, но ти поне би ли бил способен наистина хладнокръвно да убиеш човек, само защото се заяжда с теб или "те е тъпкал"?
Мат, има си разлика между човек, който се заяжда с теб, и такъв, дето ти опропастява живота. Уверявам те, ако (не дай боже) някой направи на мен и половината от нещата, които стовариха на главата на бедния Фиц, хич няма да страдам от морални скрупули!
BTW, споко, нямам намерение да те трепя, дето се заяждаш
.
Posted: Fri Mar 18, 2005 7:11 pm
by Matrim
Знам и заяждането ми в случая беше главно семантично относно тъпченето. А и често ме е дразнила лекотата, с която фентъзи героите трепят този и онзи без почти никакви колебания или угризения.
Posted: Fri Mar 18, 2005 7:15 pm
by Alexis
За угризенията не си прав, спомни си Ранд и неговата листа от жени-жертви. Да ти се доплаче, докато четеш.
Иначе Фиц и аз не го понесох. Едва преглътнах първия том и се отказах от битката с втория.
Posted: Fri Mar 18, 2005 7:16 pm
by Matrim
Е, аз не говоря за избягали от лудницата като Ранд, да си имаме уважението, все пак.
Posted: Fri Mar 18, 2005 7:19 pm
by Elayne
А и факт е, че втората книга от "Придворният убиец" е доста по-добра от първата. Както и третата, но тя е съвсем различна от първите две.
Posted: Fri Mar 18, 2005 9:35 pm
by Voland
Фицрицарин - на кладата, оле, оле!
Искате реални, обикновени хора за герои, а също и натурализъм - объркали сте жанра. Това е фентъзи и там героите по правило са доста яки копелета. НО натурализъм, душевни терзания и колебания има примерно в Песен за огън и лед. Джон(копеле също както и нещастника Фиц) е в подобно положение - низвергнат, унижаван, напъхан в трета глуха - и също проявява колебания, ама не е такъв безподобен мухъл. Мдам май най-после окачествих точно въпросния Фиц - пълен мухъл. По натуралистични и сурови сцени Мартин определено бие Хоб и това ме радва.
Как трябва да се държи човек , мачкан и тъпкан, физически и психически ли? Вижте Уинстън в 1984! Сега някой да не каже че правя паралел межу двете творби - те нямат нищо общо разбира се, но най-великолепната антиутопия писана някога, показва как може да реагира обикновения човек, докато го смазват отвсякъде. Пък и какво толкова ви разтърси тая трилогия на Хоб?! Истински разтърсващите книги са доста по-различни(поне за мен)...
Posted: Fri Mar 18, 2005 9:52 pm
by Matrim
Това е фентъзи и там героите по правило са доста яки копелета
Това не е правило, а просто глупаво клише.
Работата е там, че Джон Сняг и десет години да го изтезава Инквизицията на мен няма въобще да ми дреме, защото въобще не мога да изпитам каквато и да е емпатия към този дебил. И тъй като усещам, че някой ще отвърне, че и той така , но за Фиц, бих казал, че спорът е леко безсмислен и никой няма да убеди никого.
Posted: Fri Mar 18, 2005 10:05 pm
by Couatl
и все пак ако погледнем нагоре в темата ще видим защо ми беше препоръчана тази книга ( все пак аз съм причината да се водят тези спорове и ако не взема някакво участие в тях ще е просто грехота )
I wrote:
Имам само три вкусови изисквания:
1. Нека да е фентъзи
- мисля че по тоя параграф няма спор
I wrote:2. Предпочитам книги в които виещите се гарвани не означават просто поредният пруп зад ъгъла а имат дълбоко символично значение
- това липсва
I wrote:3. Предпочитам книг с ясно изразени и колкото се може по-пълни описания на света
4. Колкото по-развинтено, толкова по-добре ( но все пак не прекалено )
смятам че това е основната причина да ми препоръчате тази книга. в това отношение Хоб добре се справя - и трябва да кажа, че освен известният интерес към съдбата на Фиц - дали ще стане човек-вълк ( не ми казвайте ), да чета по-нататък ме подтикнаха основно две неща:
1. Моментите на самосъжаление и безизходица на главните герои, които обожавам във всички книги
2. Претопените - макар да имам известни предположения за какво става въпрос ще съм доста доволен ако все пак накрая разберем аджеба как и що тея пирати правят това....
п.с. - относно сабята - просто реших да разсъждавам, изхождайки от предното твърдение на учителката.....
и така и не разбрах защо Хаджи димитър не бе приет сред безбройните орди берсерки на Один...
Posted: Fri Mar 18, 2005 10:12 pm
by Elayne

Първо, не ме е разтърсила и мисля това го писах. Просто ми хареса, приятна беше, четивна и прочие. Второ, нека внимаваме с крайностите, а? Никой герой, дори в жанр като фентъзито, не е особено лицеприятен ако е надарен с ултимативните вселенски качества и коли и беси наред с лекота. Интригата просто липсва, такива герои убиват всякакво добро повествование. Доколкото помня от ревютата на колегите за Белгариада, там случаят бил такъв.
И май спорът наистина е безсмислен, вече...
Posted: Fri Mar 18, 2005 10:16 pm
by Voland
Фентъзито е жанр изграден върху клишета( и бих казал, че това не е задължително минус), а точно това клише за което говорим, отдавна се е превърнало в атрибут на този тип литература.
Оп, не видях че са писали и след мен...Някой друг беше разтъсен, не ти, Елейн. Фентъзито е като цяло е жанр за еднократно забавление и наистина рядко бяга от клишетата, но когато го прави , нека да е по начина на Урсула, примерно...
А и за претопените - хич не ме изкефи концепцията, апропо.
И не твърдя че героите трябва да са всесилни за да са интересни - тъкмо напротив - нека са многопластови, ама да не са балъци. Ами Гед примерно се оправя доста добре(доколкото си спомням, че съм чел книгите преди 100 години хихихи) ама не е скучен персонаж и търпи невероятно развитие, впрочем...
Posted: Fri Mar 18, 2005 10:30 pm
by Elayne
Тогава, предполагам, опираме до това, че има клишета и клишета...
Жанрът се гради върху един вид общи (донякъде) стилови основи, показатели, че все пак произведението, спада в именно този жанр. Но клишетата са съвсем друго нещо, всяко оригинално хрумване е добре дошло. Повторението, не е особено голям плюс на което и да е фентъзи...
Аз така ги виждам нещата, иначе се въртим все в един и същ порочен кръг, нормално е, в един момент да загубим интерес.
Posted: Fri Mar 18, 2005 10:36 pm
by Demandred
Мен ме разтърси и ми въздейства изключително силно емоционално втора част, доста повече от почти всички представители на "сериозната литература", да я наречем, с няколко изключения броящи се на пръстите на ръцете. So sue me, както се казва.
Също така, никой не е казал, че героят трябва да е "нерешителен балък", за да е интересeн. Просто смятам, че може да е такъв, и да е интересен, при достатъчно добър автор и непредубеdeни читатели.
Posted: Fri Mar 18, 2005 10:37 pm
by Voland
ама какво ново и неклиширано намирате в тая книга бе хора? Това че Фиц е абсолютен неудачник ли? Кажете, Елейн и Демандрет, какво според вас е най-оргиналното хрумване в тази трилогия, което я отличава от плявата в жанра(изключваме факта, че е грамотно написана)
Posted: Fri Mar 18, 2005 11:32 pm
by Moridin
Аз да се присъединя за протокола към защитниците на Фиц - първо, ако става въпрос, изобщо не е чак такъв лузър и тва са мистификации разни, второ просто си е фен. А освен това войнственото себеидентифициране с разни "яки копелета" не говори много положително за когото и да е, ако мога така да се изразя
@Воланд - Колкото до оригинални хрумвания, въпросът ми се струва странен... кажи си някоя оригинална фентъзи книга с оригиналните й хрумвания, за да ми стане ясно какво точно имаш предвид, и аз ще го направя за Хоб... ако си спомня каквото и да е от книгата :Р
Posted: Fri Mar 18, 2005 11:47 pm
by Elayne