В стремежа си да надгради и надмине предшественика си,
Guardians of the Galaxy vol.2 забравя, или по-скоро нехайно подминава, нещата, които направиха първият филм хубав: непринудеността и консистентността. Уж надгражда хумора, историята, драмата, персонажите и бойната хореография, но резултатът дори не е на нивото на първия филм и така се получава един крайно забравим продукт.
В пътите повече и по-саркастичен хумор във втората част просто не работят. С няколко изключения, останах равнодушен към "забавността" на филма. Не ме караше да се смея, а изискваше от мен да го правя и като един от ключовите елементи, които направиха предходната част прекрасна, тук е крайно изнасилен и отблъскващ.
"Отблъскващи" бяха и първоначалните кадри: на земята и в началото на битката. Не знам как са съумяли да го направят, но чувството, че гледам макетчета, куклен филм или isometric видео игра ме отблъсна отначалото и ме държа страничен наблюдател до края.
Историята, както казва и Роланд в ревюто, просто я няма. Нямам абсолютно никакъв проблем със
suspension of disbelief, дори и дадено произведение да го изисква с купища, но тук беше отвъд всякакви граници.
- Spoiler: show
- Хващам, че изборът на Его за хуманоидна форма е нужен, за да работи на земята (щото земляните други форми не приемат
) и не е кой знае какво, обаче някак ме дразнеше.
И колкото по-пъстри ги "правят" Марвелските филми, толкова "по-бедни" изглеждат. (Ще си позволя да постна отново едно добре познато видео есе:
Why Do Marvel's Movies Look Kind of Ugly?)
Драмата е толкова "бедно" направена, че за нея изобщо не ми се говори. На ниво произволна телевизионна сапунка е.
При все привидно по-големия мащаб на всичко, битките, където ги имаше, бяха доста вяли и невпечатляващи.
Друг структурно-крепящ "елемент" от първата част - Старлорд, - бе незaбележим и статичен.
В крайна сметка няма как да не се дразня от премерения, краен маркетингов продукт. При перфектно работещ първи филм, даващ солидна основа за надграждане, от Марвел отново проявяват корпоративна прецизност и "мързел" и ни предлагат
джънк фуд продукт.
Неангажиращ (в лошия смисъл на думата), преходен и забравим филм, който не бих гледал отново, за разлика от
vol.1, който не е остарял (и като хумор) изобщо.
Малкото запомнящи се неща във
vol.2 бяха Грут, Йонду и първоначалната сцена, при която течаха надписите. Те бяха превъзходни.
Саундтракът също работеше, но и той бързо отшумя. Спомням си единствено песента от последната "битка", която беше в превъзходна симбиоза със случващото се на екрана.
.
