ShadowDance

Великолепни са вторите Гардиъни, великолепни!
Първият хем много ми хареса, хем три дни след гледането си спомнях само няколко реплики от него... А от този си спомням половината диалог, толкова качествен и впечатляващ беше.

Бамамаму, различни филми ли сме гледали.

На мен също много ми харесаха новите Гардиъни, даже ги гледах втори път А всеки път като зазвучи The Chain на Fleetwood Mac ми идеше да строша нещо от кеф

Баси, аз основния му сюжет не помнех пет минути след като излязох от киното, той диалозите му помнел...

Бляя, прави са хейтърите. Филмът е малко като Зак Снайдер флик - има страхотни единични сцени, но като цяло не е добър.
От една страна имаме тотална липса на фокус, твърде много емоционални сцени без сетъп, кофти сценарии, основен конфликт изграден на слабо писане, и напълно ненужните жълти, и още по-ненужните сестрински сцени на Гамора и Небула.
От друга имаме грут, Дракс и още 2-и яки шеги.

Оценка - за едно гледане става.
7/10

Покрай "Дух в броня" и дискусиите около него гледах два филма от доброто старо време.

"Последният самурай". Оказа се, че мнението ми за него не се е променило на практика изобщо, откакто го гледах за последно - преди почти половин живот. Това сигурно е хубаво. Филмът е все така красив, бойните сцени са просто най-доброто, което Холивуд изобщо някога е предлагал, що се отнася до японските бойни изкуства, а и актьорската игра си има попаденията - включително в чисто физическо отношение, примерно в първия двубой между Нейтън Олгрин и Уджио Том Круз показа неща, които преди не бях забелязал. От друга страна, сценарият на моменти боли. Разговорът между белия американец, който е толкова як, че сам решава, че е японец, и японския император накрая... И предния път ме ядоса, и сега пак, но, в крайна сметка, филмът е съвсем гледаем и Хироюки Санада е много як.

"Аз, роботът" пък е точно това, което исках и се надявах да получа от "Дух в броня". Ама съвсем точно. Гледах го основно защото исках нещо, в което дизайнът на продукцията има някакво значение - в призрака в черупка нямаше, понеже. А в "Аз, роботът" има, да не говорим колко по-развинтена е режисурата. Камерата хвърчи, върти се, снима под интересни ъгли, героите постоянно са в интеракция с обкръжаващата ги среда (това ми липсваше най-много в дизайна на "Дух в броня" - интеракцията между дизайнираните неща и героите на практика я нямаше), ефектите са убийствени и изглеждат по-добре от ефектите в доста съвременни блокбастъри, пък и сценарият е на ниво, макар да не следва литературния първоизточник на практика изобщо. Хубав филм, и бих го гледал отново.

Аз както се дърпах и не исках да гледам вторите Гардиъни, в крайна сметка днес се вдигнах и ходих да ги гледам с Александър, на когото това му е второ гледане. Щото се прибра вчера от киното с аверите и ми наду главата колко велик филм били тея Гардиъни, ма ниво Дедпул били, цялата тайфа била съгласна с това.

Ми, не. Не може на малкия пръст на Дедпул да стъпи (твърде малко неща могат), и е по-зле от първите Гардиъни (както си и мислех, че ще е, като гледах трейлъра), въпреки че имаше повече хумор. Сюжетът е некохерентен. Онея златните са там, само за да произведат Адам накрая, който явно ще е важен нататък. Иначе ТОТАЛНО не бяха нужни за фабулата и само допринесоха за това филмът да изглежда хаотичен и незнаещ накъде иска да тръгне. Кърт Ръсел беше леко водевилен лошковец, ма то аз в Марвел неводевилeн лошковец освен Килгрейв не познавам. А и е по-добър от нелепия смърф в първия филм. Заради разпосочния сюжет не си получих дозата Крис Прат, на която се надявах, щото пичът е ай кенди и искам да го гледам повече. Гамора е с още по-голяма пръчка в гъза отпреди, а сестра й... просто не. Драмите на Рокет са бая досадни.

И остават бебето Груут, дебилния Дракс, Мантис и оня другия син пич, дето беше отгледал Крис Прат. Те са яки. Мантис е убер мило създание и рънинг гег-а с това колко е грозна, едновременно ми разбиваше сърцето и ме правеше да се хиля. Другото нещо дето ме забавлява чистосърдечно беше сцената с тиксото. Имаше няколко сцени с красив екшън (обичам всяка сцена с магическата стрела). В края имахме няколко хубави сърцераздирателни момента с daddy-то на Прат.

Като цяло, не съжалявам, че го гледах и нямам усещането, че съм си пропиляла парите, но филмът не е нищо особено и можех преспокойно да го изчакам да излезе на Нетфликс и тогава да го гледам.

Вторият Guardians of the Galaxy беше чудесен и този уикенд го гледах два пъти с огромен кеф. Имаше двойно повече и по як хумор от първия, далеч по-интересен главен злодей (макар че все още е далече от най-добрите попадения в Marvel вселената като Локи и Килгрейв) и въпреки леката драмичка към края филмът успя да е все така непукист и "campy" баш в най-напрегнатите моменти. В това отношение единствената подобна фантастика за която се сещам е The Fifth Element. Колоритна, off-beat и прекрасно кичозна с много осемдесетарщина (в този ред на мисли нямам търпение да видя Valerian!).
Откъм персонажи Drax, Mantis и Yondu този път бяха основният двигател на филма - Drax и Mantis откъм хумор и Yondu откъм развитие. Всяка реплика, която Drax и Mantis си разменяха беше безценна и се хилих много и от сърце. Yondu беше бая невзрачен в първата част, но тук получи далеч повече екранно време и го оправда максимално. Gamora и Nebula не бяха особено интересни (т.е. нямаше кой знае каква разлика спрямо първата част) и Star-Lord като цяло беше на по заден план, но и те не бяха зле като цяло. Baby Groot беше също толкова готин колкото порасналата си версия от първия филм и дори само първата сцена с него по време на надписите е достатъчна, за да се оправдае присъствието му. „Мета“ елементите (както в контекста на Marvel вселената, така и на поп културата като цяло) отново бяха на ниво с подобаваща нърдщина.
Струва се да се спомене и че подмладяването на Кърт Ръсел беше особено успешно. От Tron: Legacy насам е имало доста развитие на този вид технология, така че респект и поклон за техническото постижение!

Не виждам какво точно кара някои фенове на първия Guardians of the Galaxy да се чувстват разочаровани. Гледах първия пак веднага след този и мнението ми не се промени въобще. Първата част имаше много чудесни попадения, но и много недостатъци. Втората като цяло печели с малко благодарение на по-добрият злодей, хуморът и драмичката накрая. Само се надявам следващия път да има повече Star-Lord дебилии, защото Крис Прат има много повече потенциал.

8.5/10
П.п. Сцената с тиксото!

Amelia wrote: ↑

Mon May 15, 2017 9:09 am

Онея златните са там, само за да произведат Адам накрая, който явно ще е важен нататък. Иначе ТОТАЛНО не бяха нужни за фабулата и само допринесоха за това филмът да изглежда хаотичен и незнаещ накъде иска да тръгне.

Златните въобще не са значителна част от фабулата, но вкараха достатъчно хумор със снобската си превзетост (и Galaga), за да оправдаят присъствието си. Няма спор че можеше да минем и без тях във финалните сцени на филма и съм сигурен, че всеки хумористичен YouTube канал ще зарови сцената, в която поради някаква причина кралицята им специално отиде на крак да наеме Yondu на някаква си планета (wtf си беше, няма спор), но това е много дребен кахър на фона на далеч по-многобройните добри попадения на филма. Основният сюжет е съвсем ясен - централната тема е кой е истинския баща и още по-важно - кой е истинският татко на Star-Lord. Освен това, както споменах в предишния си пост, главният злодей беше съвсем приличен спрямо повечето му колеги в MCU. Считам че това е далеч по-солидна база човек да хареса филма спрямо на практика липсващата история и тотално пробития злодей в първия филм.

Припомних си "Блейд".
Започва да ми липсва времето, когато главният герой във високобюджетен екшън можеше да си позволи да е негър, изпълнен с омраза към господстващата над всичко раса, отровила живота му още от преди раждането му, а не бял/безрасов, но изигран от чернокож актьор. И времето, когато мейнстрийм филм можеше да си позволи да е толкова безсрамно кървав, без това да се прави чак пък на такъв въпрос, както стана с "Логан" и "Дедпул". И времето, когато героят в комиксовата екранизация нямаше нужда от два часа ориджин история.
При все че сценарият има повече трески за дялкане, отколкото си спомнях от последното гледане, а компютърните ефекти не са остарели никак добре, филмът определено все още си струва гледането. Пък и як екшън, безумно як, ако и твърде стойкаджийски на моменти.

Alien: covenant

Ужас. Не съм виждала толкова неадекватни герои... почти никога... ><
че и скучен на всичкото отгоре, но това му е най-малкият кахър.

Съвсем сериозно ви казвам, че не съм гледал филм или сериал от поне 3-4 месеца. Абсолютен боклук е всичко, най много да видя новият сезон на Играта.

coldie wrote: ↑

Wed May 24, 2017 10:59 am

Съвсем сериозно ви казвам, че не съм гледал филм или сериал от поне 3-4 месеца. Абсолютен боклук е всичко, най много да видя новият сезон на Играта.

Съвсем сериозно, защо реши че в темата Гледано напоследък на някой ще му пука, че нищо не си гледал?

Yan wrote: ↑

Wed May 24, 2017 12:08 pm

coldie wrote: ↑

Wed May 24, 2017 10:59 am

Съвсем сериозно ви казвам, че не съм гледал филм или сериал от поне 3-4 месеца. Абсолютен боклук е всичко, най много да видя новият сезон на Играта.

Съвсем сериозно, защо реши че в темата Гледано напоследък на някой ще му пука, че нищо не си гледал?

Сериозно почвам да си мисля, че работиш в офис на държавна работа, за да се дразниш за дреболии