"Зоотопия 2":
https://www.imdb.com/title/tt26443597/
По някаква причина това е най-касовият филм на миналата година. Знам, че предишният беше популярен - и с право, ама чак пък толкова...
Пада в най-грубия капан, който първият филм до голяма степен успя да избегне - този на алегорията с проблеми от нашата жива реалност. Защото расизмът не е расизъм, ако е напълно оправдан. В конкретния случай - ако съществува немалка вероятност да ме отровиш, без дори да го искаш, и после да трябва или да ме бодеш с инжекции, или да бъда незабавно изпратен в болница, за да не хвърля топа, не те искам наоколо - и това не ме прави расист, сори. (Същия проблем го има и във филмите за Х-Мен, примерно - при които и на четиринайсет се чудех какъв е проблемът в целите на сенатор Кели в първия филм, предвид каква я свършиха мутантите там. Ако можеш да разрушиш цяла железопътна гара с поглед и губиш контрол върху силите си толкова лесно, защо хора да не се страхуват от теб и да е проблем, че не те искат наоколо?)
Същевременно обаче Гари Змия е доста симпатичен образ и неговото "We shall succeed" влиза под кожата бързичко, а баш злодеите са абсолютно отвратителни по най-правилния възможен начин. (Макар че човек няма как да не се зачуди къде бяха толкова популярни, влиятелни и богати хищници в предишния филм, като действието в новия се развива едва няколко седмици по-късно.)
Абе приличен филм, бих го гледал пак - обаче първият беше гениален.
"Dust Bunny":
https://www.imdb.com/title/tt23172090/
След доста впечатляващия трейлър се надявах на нещо по-добро. През цялото време си мислех, че това нещо просто смърди на влияния от Нийл Геймън - и то се оказа, че Брайън Фулър е адаптирал "Американски богове" за Старз преди време.
Та, филмът не е съвсем зле, обаче просто си личи, че е първият режисьорски проект на Фулър (като изключим два документални епизода преди няколко години) и той просто непрекъснато е искал да покаже какъв е визионер... Практически всеки кадър сервира някаква нова визуална простотия. При други обстоятелства щеше да е интересно, но тук на моменти е все едно режисьорът влиза в кадър. Не знам как да го обясня... А и визуалните финтифлюшки твърде често явно имат за цел да компенсират недостатъците на сценария - който, в крайна сметка, е просто зле, въпреки готината идея.
Накрая става ясно, че нито ще получим истинска развръзка, нито ще се придаде някакъв смисъл на количеството смърт във филма. Дори като метафора не работи, защото не може да се вкарват поуки в такава история с такъв край. Сори.
"Разрушителите":
https://www.imdb.com/title/tt33046197/
На това му правих фенски превод, защото вкъщи има фенове на такъв тип екшън, а Батиста и Джейсън Момоа са пичове. Деветдесетарски екшън с модерни каскади и елементи на комедия. Много комедия и малко повече простащина, отколкото очаквах. Преди трийсет години режисьорът щеше да е Ричард Донър, а в една от главните роли щеше да е Мел Гибсън и да се намери някакво обяснение защо всъщност е хаваец. За хора, които харесват такива филми - този е много як. Ужасно много екшън, плюс страхотна химия между двамата главни герои, плюс още екшън - Батиста и Момоа непрекъснато демонстрират умения в бойните изкуства. Могат да се бият хората. Има надрусани японски мафиоти и нинджи на мотори. И други нинджи. Макар че си разказва историята напълно, завършва с вратичка за продължение. Искам.
"Приложна магия":
https://www.imdb.com/title/tt0120791/
Знам, че съм го гледал като тийнейджър, обаче не помнех нищо - а и след предишния филм исках нещо с по-малко насилие. Пък и харесвам Сандра Бълок и Никол Кидман.
Имаме хърватски актьор в ролята на зъл българин, на когото всичките герои произнасят фамилното име грешно. (Сега, да се офендвам ли от това или...) Имаме деветдесетарски феминизъм и отровна романтика от типа, заради който рядко гледам романтични филми, ако нямам обещание за екшън. Реално, филмът е адски тъп - обаче е енергичен и забавен колкото си иска, сниман е страхотно и Сандра Бълок и Никол Кидман вкарват в ролите си много повече, отколкото сценарият им дава. Надали ще го гледам пак скоро, обаче не съжалявам за загубеното време.